РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на дванадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Лилия Терзиева- Владимирова
при участието на секретар Мария
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията дело № 1526 по описа на съда
за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „КАТИ 2006”ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул.”Захари Стоянов”, №1, представлявано
от управителя Е.Г.Т., против
„ПРОЛИНК”ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград,
ул.”Яко Молохов”, № 30, представлявано от управителя Б.А.Б., с ЕГН **********,
частичен иск с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД
за сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща част от
дължима неустойка в общ размер на 100 000 евро, по договор за наем от
02.07.2014 г..
Ищцовото дружество твърди, че по силата на
договор за наем на недвижим имот от
02.07.2014 г., вписан в службата по вписванията гр.Велинград, ответникът в
качеството на наемодател е предоставил на ищеца в качеството на наемател за
временно и възмездно ползване следния недвижим имот: Самостоятелен обект
сграда, с площ от 230 кв м., построен в сграда намираща се в УПИ VI, отреден за имот пл.№ 6451, в
квартал 147 по регулационния план на град Велинград, при съседи-поземлен имот
501.7117 на Община Велинград, а с Допълнително споразумение към същия договор
с нотариално заверени подписи е предоставил за временно и възмездно ползване и
следния недвижим имот: Самостоятелен обект в
сграда-търговско помещение-на партер от 330 кв.м. при граници на обекта от запад-ресторант, от север -УПИ VI-6451, от изток -УПИ И-3181 и от юг-улица, построен в сграда, намираща се в
УПИ VI, отреден за имот с пълен пл.№ 5016451, в квартал 147 по регулационния
план на гр.Велинград, при граници на парцела: от запад имот с планоснимачен
номер №7117-за парк, от север - улица от изток УПИ II-3181 и от юг-улица, ведно
с Паркинг с площ от 311 кв.м., намиращ се в североизточната страна на описания
имот № 5016451.Твърди се, че с Анекс към договора страните са се
споразумели да изменят чл.5 от същия, като наемната цена е определена на 1000
лева без ДДС, която следва да бъде заплащана от 1-во до 5-то число. Сочи се, че
с нотариална покана от 23.08.2017 г., получена от ищцовото дружество на
30.08.2017 г. наемодателят го е уведомил, че счита договора и анексите към него
за прекратени на основание чл.18, ал.3 предложение 2-ро от процесния договор за
наем, а именно поради неизпълнение на задълженията на наемателя да заплаща
консумативи и такса за смет. Поддържа се, че ищцовото дружество е било изправна
страна по договора, поради което и за ответника наемодател не е възникнало
правото да го прекрати на соченото в нотариалната покана основание. Твърди се,
че ищцовото дружество е заплащало разходите за консумативи, съгласно договора
за наем, ежемесечно, а именно за електричество и вода, като в тази насока се
релевира довод, че и към настоящия момент обектът е снабден с такива. Поддържа
се, че тъй като ответникът е собственик на имота, то той е бил длъжен да плаща
таксата за смет пред Община Велинград, а между страните била налице устна
договорка, по силата на която след заплащане от ответника на дължимите суми за
смет следвало да издаде фактура, която пък на свой ред ищеца да му заплати.
Излага се, че многократно ищцовото дружество е канило ответника да бъде
издадена такава фактура за заплащане на таксата за смет, но той не оказал
необходимото съдействие в тази насока. Твърди се че на 09.08.2016 г. ищцовото
дружество е заплатило на ответника сумата от 1200 лева, представляваща такса за
смет за 2014, 2015 и 2016 година. Предвид изложеното се сочи, че ищцовото
дружество е изправна страна и следователно за ответника не е възникнало правото да прекрати надлежно
процесните договори, ведно с анексите към него, поради което е и налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск и се моли да бъде постановено
осъдително решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща част от цялата сума от 195 583 лева
– неустойка по чл.19 от договора за наем. Ангажират се доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, в който излага становище за недопустимост на производството,
алтернативно се прави искане за спирането му. По същество се оспорват изцяло по
основание и размер предявения иск. Твърди се, че представеният към исковата
молба ордер с дата 09.08.2016 г. е с подправено съдържание, като в основанието
е дописано, че сумата от 1200 лева, представлява платена такса за смет за 2014
г.,2015 г. и 2016 г., за обект „Какао“. Така представения документ се оспорва.
Оспорва се и обстоятелството, че ищцовото дружество е канило ответника да му
окаже съдействие за заплащане на дължимите суми за такса за смет, но то
отказало. Поддържа се освен, че е налице неизпълнение на това задължение на
ищеца, че същият не е изпълнил и останалите задължения по смисъла на чл. 6 от
Договора, а именно за заплащане на електрическа енергия и вода за процесните
имоти. Оспорва се да е налице изпълнение на ищеца в тази насока. Останалите
обстоятелства релевирани в исковата молба се признават. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Съдът, след като
обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 92, ал 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже наличието на облигационно правоотношение с
ответника, наличието на неустоечно съглашение, че е изправна страна- в този
смисъл, че не са били налице сочените нарушения от негова страна на чл.6 от
Договора за наем, ерго е заплащал редовно консумативи и такса за смет за
процесните имоти, както и размерът на неустойката, която претендира. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си.
С оглед
твърденията между страните с доклада по делото са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, че между тях е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за наем, по силата на
Договор от 02.07.2014 г., вписан в
Службата по вписванията, както и че към него са сключени допълнителни
споразумения от 10.09.2014 г. с нотариална заверка на подписа и Анекс, във
връзка с което ответното дружество е предоставило за временно и възмездно
ползване на ищеца следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда-търговоко помещение на един
етаж с обща застроена площ от 230кв.м.,построен в сграда намираща се в УПИ VI,
отреден за имот пл.№ 6451, в квартал 147 по регулационния план на град
Велинград, при съседи-поземлен имот 501.7117 на Община Велинград и
Самостоятелен обект в сграда-търговско помещение-на партер, с обща застроена
площ от 330 кв.м., при граници на обекта от запад-ресторант, от север -УПИ VI-6451, от изток -УПИ И-3181 и от юг-улица, построен в сграда, намираща се в УПИ
VI, отреден за имот с пълен пл.№ 5016451, в квартал 147 по регулационния план
на гр.Велинград, при граници на парцела: от запад имот с планоснимачен номер
№7117-за пар , от север – улица, от изток УПИ II-3181 и от юг-улица, ведно с
Паркинг, с площ от 311 кв.м., намиращ се в североизточната страна на описания
имот № 5016451. На 30.08.2017 г.
ищцовото дружество е получило нотариална покана, с която ответника го е
уведомил, че на основание чл.18, ал.3 предл. 2-ро от договора за наем, го счита
за прекратен. Изложеното се установява и от приетите и не оспорени по делото
писмени доказателства- Договор от 02.07.2014 г., вписан в Службата по вписванията, Допълнително
споразумения от 10.09.2014 г. с нотариална заверка на подписа и Анекс,
нотариална покана от 23.08.2017 г..
Не се спори,
че в процесния договор е налице уговорка между страните за заплащане на
неустойка в размер на 100000 евро при прекратяване на договора от страна на
наемодателя преди изтичане на срока му и без да са налице клаузите на чл. 18 от
него (чл.
19), нито че
процесния договор е прекратен от наемодателя- ответник на основание чл.18, ал.3
предл. 2-ро от него. Изложеното се установява и от приетите писмени
доказателства- Договор от 02.07.2014 г., вписан в Службата по вписванията и нотариална покана
от 23.08.2017 г.. Следователно единствено спорно между страните е обстоятелство
било ли е ищцовото дружество изправна страна по договора и по- конкретно
изпълнило ли е задълженията си по него да заплаща годишна такса за смет,
дължима за периода от 2014 г. до 2017 г., какти и разходите за вода.
В хода на производството от страна на ищцовото дружество
съобразно указаната му доказателствена тежест не бяха ангажирани никакви
доказателства, от които да се установи пълно и главно, че е било изправна
страна по сключения между страните и в този смисъл, че е изпълнило задълженията
си за заплащане на разходи за консумативи и такса смет. Към исковата молба е
приложен разходен касов ордер, съгласно, който ищцовото дружество е заплатило
касово сумата от 1200 лв., на основание такса смет за 2014 г, 2015 г и 2016 г..
същият е своевременно оспорен от ответника, поради което на ищцовото дружество
са дадени указания за представянето на документа в оригинал, като изрично му е
посочено, че при неизпълнение указанията на съда в срок представеният препис ще
бъде изключен от доказателствения материал по делото. Въпреки продължения срок
за изпълнение на указанията по чл. 183 ГПК ищцовото дружество не е изпълнило
задължението си, поради което и на основание чл. 183, изр. 2- ро ГПК съдът е изключил от доказателствата по
делото представения препис. Дори обаче и същият да беше приет
по делото и да се бе установило, че е автентичен, то отново нямаше да следва
извод за изправност на ищцовото дружество по процесния договор. Това е така,
тъй като от една страна остава задължението за заплащане на такса за смет за
2017 г., а от друга страна не са ангажирани никакви доказателства за заплащане
през процесния период от страна на ищеца на разходите за консумативи- вода, ток
и т.н.. н
С оглед на
изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че ищцовото дружество не е провело пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на претендираното вземане, а именно, че е
изправна страна по процесния договор и следователно за ответника не е
възникнало правото да го прекрати едностранно. Ето защо ответното дружество не
дължи претендираната сума и предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските
По аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
следват разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, които се
претендират, но доколкото по делото не са представени доказателства да са
сторени такива съдът не следва да ги присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „КАТИ
2006”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград,
ул.”Захари Стоянов”, №1, представлявано от управителя Е.Г.Т., против „ПРОЛИНК”ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.”Яко Молохов”, № 30,
представлявано от управителя Б.А.Б., с ЕГН **********, частичен иск с
правно основание чл. 92, ал.1 от
ЗЗД за сумата от 10 000 лв. (десет
хиляди лева), представляваща част от дължима неустойка в общ размер на 100 000
евро, по договор за наем от 02.07.2014 г..
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от получаване препис от
страните пред Пазарджишки окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА