№ 2165
гр. Варна, 09.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Н.а
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
частно гражданско дело № 20223100501015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 20411/28.03.2022 г. от Д. Ж. Н., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, ул. „Момина сълза“ № 6, ет. 7, ап. 70, чрез адв. Н.М. - ВАК, срещу
протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.03.2022 г. по гр. д.
№ 10568/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, XLVII състав, с което е прекратено
производството по делото, на осн. чл. 130 от ГПК.
Жалбоподателят обжалва определението като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния
закон. Счита, че доколкото е предявен отрицателен установителен иск, на доказване
подлежи правото на собственост на ответника, а не на ищеца, като именно този въпрос не е
изследван от първоинстанционния съд. Изразява становище, че няма пречки процесният
имот да бъде придобит по давност дори и при неприет ПНИ, тъй като не подлежи на
възстановяване по ЗСПЗЗ, защото не е обобществен. Застъпва, че ответната страна Община
Аксаково не е придобила имота, не е осъществила фактическите състави на чл. 19 ЗСПЗЗ
или на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ и не е приложим мораториумът по чл. 86 от ЗС.
Настоява за отмяна на атакуваното определение и за постановяване на решение, с
което да бъде признато за установено спрямо ищеца Д.Н., че ответникът Община Аксаково
не е собственик на процесния имот. Претендира разноски.
Извън срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна Община Аксаково, чрез гл.
юрисконсулт Весела Юнакова, е депозирала отговор, в който счита депозираната частна
жалба за неоснователна и настоява за потвърждаване на обжалваното определение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, след преценка на данните по делото, приема следното от фактическа страна:
Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Д. Ж. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Момина сълза“ № 6, ет. 7, ап. 70, срещу Община
Аксаково, ЕИК *********, с адрес: гр. Аксаково, обл. Варна, ул. „Георги Петлешев“ № 58 Б,
иск с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът не е собственик на недвижим имот с пл. № 133 по КП на местност
1
Перчемлията, с. о. Черноморска панорама в землището на с. Осеново, община Аксаково, при
граници: имоти с пл. №№ 134, 132, 157 и път.
Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот въз основа на изтекла в негова
полза придобивна давност. Заявява, че е упражнявал недобросъвестно владение върху имота
в продължение на повече от 16 години, считано от 2005 г. до предявяване на исковата молба,
като владението е необезпокоявано, непрекъснато и явно. Сочи, че за имота е съставен от
ответника АЧОС № 6952/27.01.2021 г. след като ищецът е придобил същия по давност.
Посочва, че имотът попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като за него няма влязъл в сила
ПНИ. Затова, доколкото не е приключило реституционното производство, оспорва
възможността ответната община да е придобила права на посоченото в АЧОС основание –
чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 58, ал. 1 от ЗОС и чл. 25 от ЗСПЗЗ. Обосновава правния си интерес от
търсената защита с възможността, след като отрече правата на ответника, да придобие
имота, като проведе производство за издаване на констативен нотариален акт за същия.
Настоява за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна Община
Аксаково, с който искът се оспорва като недопустим, евентуално неоснователен. По
недопустимостта му са изложени следните съображения: Имотът попада в терен по § 4 ПЗР
на ЗСПЗЗ, за който понастоящем няма одобрен ПНИ. Ищецът не спада към кръга на лицата,
чиито права биват установени с ПНИ - ползвател, реститут и лица със съществуваща
собственост. Законът регламентира реда за придобиване права по отношение на имотите,
попадащи в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, което изключва възможността правото му за бъде
установено чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Посочва и че е изначално
изключена възможността да бъде придобит по давност имот, попадащ в терен по § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ преди да е приключила реституционната процедура, доколкото индивидуализацията
на имота до него момент е изключена. Твърди, че съгласно проекта на ПНИ за процесния
имот са отредени два новообразувани имота, а планът от 1990 г. не е бил одобрен. Оспорва
възможността за придобиване на имота по давност и с оглед действащия мораториум на чл.
24, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 86 ЗИД на ЗС (в сила до 1996 г.) и пар.1 ЗД на ЗС.
С Акт № 6952 от 27.01.2021 г., издаден от Министерството на регионалното развитие
и благоустройството на РБ, Министерството на правосъдието на РБ и Община Аксаково,
вписан в Служба по вписванията – гр. Варна, с вх. рег. № 1928 от 29.01.2021 г., акт № 4, том
V, дело № 909, дв. вх. рег.1889, е актуван като частна общинска собственост, на осн. чл. 2,
ал. 1, т. 7, чл. 58, ал. 1 от ЗОС и чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, имот пл. № 133 по кадастрален и
регулационен план на с. о. Черноморска панорама, землище на с. Осеново, община
Аксаково, област Варна, изработен през 1990 г., целият с площ от 700 кв. м, при граници:
север – имот № 134, изток - имот № 157, юг - имот № 132, запад – път.
В проведеното открито съдебно заседание на 18.03.2022 г. е изслушано и прието
заключението на вещото лице инж. Ж.Б. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, от
което се установява, че първият кадастрален и регулационен план за територията на м.
Перчемлията, с. о. „Черноморска панорама“, землище с. Осеново, е от 1990 г., без данни за
неговото одобряване с конкретна заповед. Понастоящем други планове за местността извън
този от 1990 г. няма. По този план имотът е със земеделски характер и начин на трайно
ползване: празно място, попадащ с територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С протокол №
9/14.03.2000 г. на ОбС Аксаково е създадено с.о Черноморска панорама, включващо м.
Перчемлията и м. Студена вода и
оттогава имотът е със статут на урбанизирана територия, включен в строителните граници
на с. Осеново. Няма документи за това имотът да е бил държавна собственост или внасян в
ТКЗС, ДЗС и др. По плана от 1990 г. в разписния лист е вписан собственик Стойчо Желев
Стойчев съгласно удостоверение за предоставено ползване №1966/24.11.1989 г., без данни
обаче да е упражнил правото си на изкупуване. За местността има приет проектен ПНИ от м.
06.2020 г. и по него процесният имот попада с площ от 288 кв. м в имот 615 (в границите на
стар имот № 5 по ПСИГ) и с площ от 409 кв. м в новообразуван имот 616 (в границите на
стар имот № 6 по ПСИГ). По ПСИГ стар имот № 5 е идентифициран на наследниците на
2
Йордан Налбантов въз основа на решение на ПК Аксаково № 13851 от 13.05.1999 г., а стар
имот № 6 е идентифициран на наследниците на Стоян Димитров Йоргакиев на основание
решение на ПК Аксаково № 12675 от 30.11.2009 г.
Настоящата инстанция счита, че частната жалба се явява неоснователна по следните
съображения:
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на всички искове, включително на установителните искове за собственост, за
която съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на
всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран. Когато констатира, че
ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се
произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не
претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
В настоящия случай е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е
налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция
на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателен
установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие
имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника
права. Правният интерес винаги следва да се преценява въз основа на конкретните
обстоятелства по делото.
В конкретния казус се установява, че имотът попада в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ,
по отношение на която все още няма одобрен ПНИ.
В Решение № 194 от 08.12.2017 г. по гр. д. № 1016/2017 г., ВКС, I ГО, е застъпено, че
след изменението на ЗСПЗЗ през 1999 г., индивидуализацията на земеделските земи в
територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с плана на новообразуваните имоти, т.е. само ако
този план е одобрен и влязъл в сила, е възможно придобиване право на собственост по
който и да е от предвидените в закона способи. С влизане в сила на ПНИ и издаване на
заповедите по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ не само се обособяват самостоятелни обекти. Към този
момент се определя също така дали имотът подлежи на възстановяване, дали по отношение
на него намира приложение чл.19 ЗСПЗЗ или чл. 25 от същия закон, т.е. не само че към този
момент съответната част от земната повърхност от гледна точка на правото добива
характеристиките на годен обект за придобиване и притежание на вещни права, но и се
установява яснота по отношение на възможността правото на собственост да бъде
придобито чрез възстановяване на правото по реда на ЗСПЗЗ, изкупуване по реда на § 4а и §
4б ПЗР ЗСПЗЗ, както и посредством други придобивни способи и от правни субекти,
различни от лицата, посочени в § 4.
За възможността земеделски имот да бъде придобит по давност, меродавно е
обстоятелството дали процедурата по възстановяване на собствеността за съответната
територия е приключила (Решение № 203 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 1703/2016 г.,ВКС, I
ГО).
В случая, административната процедура по реституция не е приключила.
ПНИ за съответната местност не е изготвен и не съществува възможност както за
установяване правата на ответника, така и за реализиране на претендираното от ищеца
право. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният отрицателен установителен иск
е недопустим поради липса на правен интерес.
Частната жалба се явява неоснователна, а прекратителното определение на РС –
Варна, следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски пред настоящата инстанция:
3
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, при прекратяване на делото право на разноски има
ответникът. Тъй като обаче въззиваемата страна Община Аксаково не е поискала такива в
надлежния срок, а именно срокът за депозиране на писмен отговор по чл. 276, ал. 1 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че разноски за въззивното производство в настоящия
случай не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 20411/28.03.2022 г., подадена от Д.
Ж. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Момина сълза“ № 6, ет. 7, ап. 70, чрез адв.
Н.М. - ВАК, срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на
18.03.2022 г. по гр. д. № 10568/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, XLVII състав, с
което е прекратено производството по делото, на осн. чл. 130 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4