Р Е Ш Е Н И Е
28.03.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО-V-ти
Районен съд – Дупница състав
28.02. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1905 2018
дело № по описа за година.
М.Г. ***, е предявила срещу Д.К.П., О.Й.П. и В.Й.П.,***, иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор 68789.607.355, по КККР на гр. Дупница, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. Батак № 13, с площ от 180 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план: 1082, кв. 47, при съседи на имота: 68789.607.516; 68789.607.354; 68789.607.326; 68789.607.356, ведно с построени в имота сгради: сграда с идентификатор 68789.607.355.1, жилищна сграда с площ от 74 кв.м. и сграда с идентификатор 68789.607.355.2, гараж с площ от 24 кв.м.
Този имот ищцата твърди, че е придобила по наследство, давностно владение и дарение - НА за дарение на недвижим имот № 133, том II, peг. № 4223, дело №302 от 05.11.2014 год., НА за собственост върху недвижим имот /констативен/ № 140, том II, peг. № 4253, дело № 309 от 05.11.2014 г. и НА за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение № 20, том III, peг. № 5215, дело № 386 от 23.12.2014 год. Върху описания имот има запазено право на ползване на майка й Христина Симеонова Стойчева. И към настоящия момент имотът с площ от 180 кв. м. се владее и ползва от ищцата и семейството й като дворно място, а майка й постоянно живее там. Имотът е наследствен на баща й Георги Димитров Стойчев, а през 1984 год. родителите на ищцата са построили жилищната сграда, в която живеело цялото им семейство. През същата година баща й и майка й са построили и гаража.
Твърди, че собственици на съседния имот с идентификатор 68789.607.356 по КККР на гр. Дупница, са ответниците: Д.К.П. и двамата и сина О.Й.П. и В.Й.П.. От около 1 година, ищцата и ответницата Д.К.П., която живее в съседния имот, постоянно имат спорове относно собствеността на дворното място, последната твърди, че то е нейно и постоянно събаря оградата, която дели двата имота. Всичко това наложило ищцата да потърси услугите на геодезист, който да направи трасиране на имота на място. На 01.06.2018г. инж. Емил Тошев извършил трасиране на имота, означаване и координиране на границите му. От геодезиста били поставени колчета за обозначаване на границите, по които ищцата си поставила ограда-мрежа, но ответницата Д.П. премахнала оградата, твърдейки, че имотът е неин и ищцата иска да го заграби.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който същите изразяват становище за неоснователност на предявения иск в частта, в която ищцата твърди, че е собственик на 77 кв.м. (дворното място) от процесния имот, визирани в нотариален акт №20/2014г. Ответниците твърдят, че тези 77 кв. м. са част от техен имот, закупен през 1969 година с нотариален акт №90, том 3, дело №1082/1969 г. и е със стар пл. №1530 и с нов пл. № 1083. Тази квадратура принадлежи на ответниците по документ за собственост, ползват я откакто е закупен парцела и след извършените отчуждения през 1978г. от имоти 1083 и 1082 по регулация за улица, все ползват, своят и владеят от тях до настоящ момент. Квадратурата от 77 кв.м. представлява част от техен имот № 1083 и е останалата разлика, получила се след отчуждената част от имота, която е с квадратура от 186 кв. метра и е за улица 303-304 в кв. 47. Независимо от извършената обстоятелствена проверка, ищцата няма право на собственост върху тази площ, тъй като не може да се позовава на придобивна давност за имота-тя не живее на този адрес, не владее и не ползва имота, а при отчуждението от имотите за улица, припадащият се дял от имот 1082 -разлика за ползване, който свои, владее и до настоящия момент, се намира от другата страна на улица 303-304. При идентификация на двата имота, при измерване на място на квадратурите им, при осъществяване на идентичността на имотите по регулация и по КК, безспорно се установява, че при закупени с еднакви по размер квадратури с площ от по 103 кв.м. имоти, които представляват по 1/2 идеална част от парцел I-ви, състоящ се от имоти със стари пл. №1529 и пл. №1530 и нови пл. №1082 и пл. №1083, към настоящия момент ищцата, снабдявайки се с нотариален акт № 20 по обстоятелствена проверка, получава в повече 77 квадратни метра общо от претендираните 180 кв. метра, към които не е включена квадратурата, която остава при отчуждението от имот пл. №1082, която се ползва и владее от ищцата и родителите й след извършените отчуждения за улицата, като заедно и с тази квадратура ищцата ще притежава двойно по голям парцел, от квадратурата на която са собственици по първични документи за собственост. На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, молят съда да отмени нотариален акт № 20, рег. № 5215, дело № 386 от 2014г., по изложените съображения.
Оспорват твърдението на ищцата, че е собственик и че е установила някаква фактическа власт върху процесния имот от 77 кв. в. и че тази квадратура е част от имот № 68789,607.355, тъй като тази квадратура е разликата, получена при отчуждението от имот №1083, ползва се, свои и владее от ответниците за дворно място до настоящия момент, а действителната квадратура по регулация, на която е собственица ищцата е от 103 кв.м., като квадратурата от 77 кв.м. е със статут при граница с неуредена регулация по ЗРП, като част от имот пл. №1083. Оспорват и твърдението, че ищцата и нейните родители владеят и ползват за дворно място имота необезпокоявано.
При условията на евентуалност правят възражение за придобиване на 77-те квадратни метра недвижим имот по давност, на основание чл. 79, ал.2 от ЗС, поради изтекла в полза на Д.К.П. придобивна давност за периода след 1969г. до 21.07.2018г. Твърдят, че ответницата Д.П. е осъществила фактическа власт върху имота описан в нотариален акт № 90, том 3, дело №1082/1969г., в исковата молба и в нот. акт №20/2014г. на ищцата, като е владяла имота, спокойно, явно и несъмнено повече от 10 години, считано от осъществяване на фактическата власт, без да загубва владението върху имота.
От своя страна ответниците са предявили
насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Ищците по насрещния иск твърдят, че са роднини по права линия, а с ответницата М.П. са собственици на по 1/2 /една втора/ идеална част от дворно място, образуващо парцел I, за имоти с планоснимачни номера пл. №1083 по ЗРП и с № 68789.607.356 по КК на ищците, имот планоснимачен № 1082 по ЗРП и № 68789.607.355 по КК собственост на ответницата по насрещния иск М.П.. Ищците по насрещния иск твърдят, че са придобили имота още през 1969 година, като с нотариален акт №90, том 3, дело 1082 от 1969 г. чрез покупко-продажба е придобита тяхната 1/2 идеална част от дворното място, образуващо парцел I-ви, имот пл. № 1529, кв. 109 по стария регулационен план от 1958г., с урегулирана площ общо от 205 кв. метра, като парцелът съгласно действащия регулационен план от 1993г. е с имоти пл. №1082 на родителите на ответницата по силата на нот. акт №58, том III , дело №790 от 1995г., които са й го дарили, а имот пл. №1083 е собственият на ищците по насрещния иск имот. Със същия нотариален акт са придобили друг имот с площ от 240 кв. метра, който е със стар пл. №1530 и с нов пл. номер по действащия регулационен план е с пл. №1083. През 1978 година са извършени отчуждения от имоти 1083 и 1082 по регулация за улица 303-304, като квадратурата от 77 кв. м. представлява част от техния имот №1083 и е останалата получила се разлика след частта отчуждена с квадратура от 186 кв. метра от имота им за улица 303-304 в кв. 47. На тяхната квадратура от 77 кв. м. ответницата П. с нотариален акт №20/2018 година се е установила като собственик, без да има правно основание за това. Независимо от извършената обстоятелствена проверка, ищцата няма право на собственост върху тази площ, тъй като не може да се позовава на придобивна давност за имота, тя не живее на този адрес, не владее и не ползва имота, а при отчуждението от имотите за улица, припадащият се дял от имот 1082 -разлика за ползване, който свои, владее и до настоящия момент, се намира от другата страна на улица 303-304. С представения нотариален акт № 20, ищцата по първоначалния иск само формално се манифестира като собственик, тя не би могла да стане собственик само по силата на нотариалния акт, тъй като не може да придобие повече права от нейните праводатели от една страна, а от друга страна, давността е основание за придобиване само на имущества, които имат самостоятелно значение и са със самостоятелни собственически права. В тази връзка изрично законодателно забранено е да се придобиват реални части от дворищно-регулационни парцели, тъй като същите нямат самостоятелно значение и не представляват самостоятелна единица /нямат лице и повърхност/. Съгласно действащите за собствеността и урегулирането й закони, при изготвяне на нов ПУП, за кадастрална основа се взема онзи стар регулационен план които е с приложена регулация, като за парцелни граници за имотите по новия план се вземат имотните граници по приложения регулационен план. Поради грешно взета кадастрална основа за новата КК, имот планоснимачен № 1082 по ЗРП и № 68789.607.355 по КК и имот планоснимачен № 1083 по ЗРП и № 68789.607.356 по КК, неправилно и при грешка са заснети като два отделни имота, тъй като на място, а и по регулация помежду им няма имотна и регулационна граница. От друга страна, проследявайки регулационната история на имотите се установява, че разликата от 77-те кв. метра не представлява част от имот планоснимачен № 1082 по ЗРП, а е част от имот планоснимачен № 1083. При идентификация на двата имота, при измерване на място на квадратурите им, при осъществяване на идентичността на имотите по регулация и по КК, безспорно се установява, че при закупени имоти с еднакви по размер квадратури с площ от по 103 кв.м, които представляват по 1/2 идеална част от парцел I-ви, състоящ се от имоти със стари пл. № 1529 и пл. № 1530 и нови пл. №1082 и 1083, при погрешното заснемане в КК, без да са взети в предвид регулационни или фактическите граници, както и обстоятелството, приложена ли е или не е приложена регулацията, уредени или не са регулационните сметки, остатъчната разлика от кой имот и чия собственост е, неправилно за имот планоснимачен № 1082 по ЗРП и № 68789.607.355 по КК е обособена при неуредени регулационни сметки и неясна история обща квадратура от 180 квадратни метра, вместо от 103 кв. метра. Налице е грешка в кадастралния план -КК, тъй като за кадастрална основа на имота не е ясно какво е използвано, кой регулационен план е послужил като кадастрална основа при одобряването и влизането в сила на ПУП, като за основа следва да се взема само плана с приложена за имота регулация.
Ищците по насрещния иск твърдят, че правото им на собственост се установява с нотариален акт, с удостоверение за наследници, с издадените скици по ЗРП, установяващи действителното регулационното положение и квадратури на имотите. Осъществявайки идентификация на имотите и сравнявайки ги с документите за собственост, безспорно се установява, че техен е остатъчният имот от 77 кв. метра след извършеното отчуждаване за улица през 1978г., тъй като по силата на нотариален акт № 90, том 3, дело 1082 от 1969 квадратурата им принадлежи като част от 240-те км. метра.
Предвид гореизложеното, ищците по насрещния иск молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата по него М.Г.П., че те са собственици на 77 те кв.м., част от имот планоснимачен №1083 по ЗРП, неправилно приобщена към имот №68789.607.355 по КК, който е собствен по документ на ответницата, които 77 кв.м. се намират между улица 2219-2216 и имот № 1082.
Молят да бъде отменен нотариален акт № 20, т. ІІІ, рег.№ 5215, дело № 386/21.09.2014г. на нотариус Ася Радкова, с който ответницата по насрещния иск М.Г.П. се легитимира като собственица на въпросните 77 кв. метра, част от имот № 1083, принадлежащи на ищците по насрещния иск по силата на нотариален акт № 90, том 3, дело 1082 от 1969г.
Поради наличието на грешка в действащия кадастрален план, която до момента не е отстранена и въз основа на която грешка ответницата се е снабдила неоснователно и притежава нотариален акт №20 от 2014г. за реална част от техен имот № 1083, неправилно приобщена към имот №68789.607.355 на ответницата, молят съда да признае за установено, че е налице грешка в кадастралната основа на действащия кадастрален план на гр. Дупница, одобрен със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, изразяваща се в неправилното обособяване на имот № 68789.607.355 с квадратура от 180 кв.м., вместо с действителната площ от 103 кв.м. и че вярното положение е отразено в скица № 325/07.06.2018г., издадена от техническата служба на гр. Дупница.
Ищцата по главния иск и ответница по
насрещния иск М.П. е подала отговор на насрещния иск в срока по чл.131 ГПК, с
който изразява становище за неоснователност на същия.
Твърди, че още със създаване на кадастралната карта за гр. Дупница през 2003 - 2004 год., границите на поземленият имот 68789.607.355 са заснети по съществуващите на място материализирани граници /съгл. чл. 43, ал.1, т.5, б.Б от ЗКИР/, които съответстват на границите на имота съгласно последният влязъл в сила регулационен план на гр. Дупница, утвърден със Заповед № 977/28.06.1993 г. на кмета на община Дупница. Границата между имота на М.П. и нейният наследодател и имота на Д.П. и синовете и минава по изградените в имота постройки -жилищни сгради и изградената и заснета по регулационния план паянтова постройка, находяща се зад къщата на П.. Именно там минава и границата на двата съседни имота - и по регулация и по кадастралната карта, и по тази граница имота на М.П. се ползва още от 1993 год. /утвърдения последен регулационен план на гр. Дупница/ от нейния наследодател и праводател, а и преди това още със закупуване на имота от родителите на П. т.е тя е собственик на поземлен имот с площ от 180 кв. м. и представляващ по КККР на гр. Дупница ПИ с идентификатор 68789.607.355.
По тези съображения счита, че Д.К.П., О.Й. и В.Й.П. не са собственици на претендираните 77 кв. м. от имота на М.П.. Още повече, в имота на й има изградени търпими жилищни сгради и свободната от застрояване площ е много по-малка от застроената и няма 77 кв.м. свободна незастроена площ от имота.
По тези съображения оспорва правото на собственост на ответниците върху процесната част от имота към момента на одобряване на кадастралният план. Оспорва идентичността на посочените 77 кв.м. по нанасянето им в предходните планове - регулационни и кадастрални.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 133, том ІІ, рег. № 4223, дело № 302/05.11.2014г. по описа на нотариус Ася Радкова, с район на действие ДРС, Христина Симеонова Стойчева и Силвия Г. Бачева са дарили на М.Г.П. правото на собственост върху 5/6 идеални части от следния недвижим имот: 103/180 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68789.607.355, по КККР на гр. Дупница, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. Батак № 13, с площ от 180 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план: 1082, кв. 47, при съседи на имота: 68789.607.516; 68789.607.354; 68789.607.326; 68789.607.356, ведно с построени в имота сгради: сграда с идентификатор 68789.607.355.1, жилищна сграда с площ от 74 кв.м. и сграда с идентификатор 68789.607.355.2, гараж с площ от 24 кв.м., като дарителката Христина Симеонова Стойчева си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за собственост върху недвижим имот (констативен) с № 140, том ІІ, рег. № 4253, дело № 309/05.11.2014г. по описа на нотариус Ася Радкова, с район на действие ДРС, М.Г.П. е призната за собственик на 1/6 идеална част от следния недвижим имот: 103/180 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68789.607.355, по КККР на гр. Дупница, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. Батак № 13, с площ от 180 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план: 1082, кв. 47, при съседи на имота: 68789.607.516; 68789.607.354; 68789.607.326; 68789.607.356, ведно с построени в имота сгради: сграда с идентификатор 68789.607.355.1, жилищна сграда с площ от 74 кв.м. и сграда с идентификатор 68789.607.355.2, гараж с площ от 24 кв.м.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение (констативен) с № 20, том ІІІ, рег. № 5215, дело № 386/23.12.2014г. по описа на нотариус Ася Радкова, с район на действие ДРС, М.Г.П.П. е призната за собственик на 77/180 идеални части от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68789.607.355, по КККР на гр. Дупница, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. Батак № 13, с площ от 180 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план: 1082, кв. 47, при съседи на имота: 68789.607.516; 68789.607.354; 68789.607.326; 68789.607.356.
Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за търпимост № УТ-131/11.08.2016г. и Удостоверение за търпимост № УТ-134/23.08.2016г., издадени от общ. Дупница, изградените в поземлен имот с идентификатор 68789.607.355, по КККР на гр. Дупница едноетажна сграда на основното застрояване с жилищно предназначение с идентификатор 68789.607.355.1, със застроена площ 74 кв.м. и постройка на допълващото застрояване-гараж с идентификатор 68789.607.355.2, със застроена площ 24 кв.м., съответстват на правилата и нормативите, действали към момента на изграждането им и са търпими по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници изх. № 4603/29.10.2018г., издадено от общ. Дупница, Йордан Костадинов П., ЕГН: ********** е починал на 29.05.2012г., като след смъртта си е оставил за наследници по закон ответниците по настоящото дело.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт № 90, том ІІІ, дело 1082/1969 г., изповядан от Станкедимитровски народен съдия, Костадин Стойчев Георгиев е продал на Йордан Костадинов Петров и съпругата му Д.К.П. следния недвижим имот: ъгловата паянтова едноетажна къща с гараж, ведно с 1/2 ид. ч. от дворното място, образуващо парцел І-1529, 1530 в кв. 109 по регулационния план на гр. Станке Димитров, с урегулирана площ 205 кв.м., при съседи: Люба Ангелова Костадинова и от две страни улици, както и 240 кв.м. от имот с пл. № 1530, която част остава извън працела и улицата.
Видно от приетия като доказателство по делото протокол от съдебно заседание по гр. д. № 1169/1958г. на Ст. Димитровски районен съд, проведено на 04.08.1958г., е одобрена съдебна спогодба, по силата на която в дял на Костадин Стойчев Георгиев Юскелийски се дава къща, находяща се в гр. Станке Димитров, на ул. „Батак“ № 11, със застр. площ от 30 кв. м., построена в парцел І в кв. 109 по плана на гр. Станке Димитров, заедно с 1/2 идеална част от цялата площ на парцела, а в общ дял на Султана, Стойчо Васил и Георги Димитрови Стойчеви Юскелийски получават в дял къща, находяща се в гр. Станке Димитров, на ул. „Батак“ № 9, със застроена площ 40 кв.м., построена в парцел І в кв. 109 по плана на гр. Станке Димитров, заедно с 1/2 идеална част от цялата площ на парцела.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание съдебно решение № 180, том ІІІ, дело 1069/1984г., изповядан от нотариус при Станкедимитровски районен съд, Георги Димитров Стойчев е признат за собственик на дворно място, находящо се в гр. Станке Димитров, съставляващо имот с планоснимачен номер 1082 в кв. 47 по рег. план на града, с площ от 332 кв.м., при съседи: улица, Йордан П., Д.П. и Александър Дончев, ведно с изградената в дворното място паянтова жилищна сграда.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана по делото съдебно техническа експертиза, са установява, че имот с планоснимачен №1082 по ЗРиКП, одобрен със заповед № 977/28.06.1993г. е частично идентичен с поземлен имот с идентификатор 69789.607.355 по КК; имот с пл.№1083 по ЗРиКП, одобрен със заповед №977/28.06.1993г. е частично идентичен с поземлен имот с идентификатор 69789.607.356 по КК /Приложение №15 към СТЕ, на л. 88 от делото/. Размерът на площите на имотите е както следва: имот пл. №1082, кв.47 - 161.00 кв.м; - ПИ с идентификатор 68789.607.355 - 180.00кв.м; имот пл. №1083, кв.47 - 90.00 кв.м; - ПИ с идентификатор 68789.607.356 – 103 кв.м /Приложение № 14 към СТЕ, л. 87 от делото/. Границите на имотите и владението им не съответства на документите за собственост, поради което във всеки от плановете, в зависимост от моментното състояние, имотите са с различни граници и площи. Съгласно първоначалните документи за собственост, страните са собственици на по 1/2 идеална част от парцел № 1-1529,1530, кв.109 по ЗРП от 1958г., и това обстоятелство не е довело до обособяването на самостоятелни имоти с равна площ и ползване съгласно документите за собственост. Между страните, съсобственици на по 1/2 ид.ч. от парцел 1-1529, 1530 няма регулационни сметки за уреждане.
Разликата в размер на 77-те квадратни метра между поземлени имоти с идентификатори 68789.607.355 и 68789.607.356 няма връзка с отчуждаването на части от имоти пл. №№ 1082 и 1083, кв.47 за улица с о.т. 303 - 304, реализирано със заповед № 697/04.05.1983г. на Председателя на ОбНС-гр.Станке Димитров. /Приложения № 6 и № 7 към СТЕ, на л. 79 и л. 80 от делото/.
Имотната граница между поземлени имоти с идентификатори 68789.607.355 и 68789.607.356 по кадастрална карта /разделяща спорното място/ показана на скица № 15- 606582/24.08.2018г. на СГКК-Кюстендил, не е материализирана на място и не съответства на границата между имоти с пл. № № 1082 и 1083, кв.47 по действащия ЗРП на гр.Дупница. /Приложение №14 към СТЕ, на л. 87 от делото/. Квадратурната разлика от 77-те кв.м. е част от бившия парцел № 1-1529, 1530, кв. 109 по плана от 1958г. и не се влияе от отчуждаването на части от имотите за улица с о.т. 303 - 304.
Кадастралната карта за землище - гр.Дупница е изработена чрез преки геодезически измервания. Границите на поземлените имоти, обект на кадастъра са установени по реда на чл. 43, ал.1, т.5 от ЗКИР, и впоследствие заснети чрез геодезически измервания. Не са известни конкретни данни за състоянието на имотните граници /материализирани и/или нематериализирани с огради/ към времето на създаването на Кадастралната карта /2002 - 2004год./, поради което не може да се твърди за грешка при определянето на границите по кадастрална карта и несъответствие със действителното състояние на място. Що се касае за несъответствие, то се изразява в разликата в площите на имотите по кадастрална карта и по документи за собственост към времето на създаването на КК. Границите, площта и размерите на поземлен имот с идентификатор 68789.607.355 са определени със одобряването на кадастралната карта. Кадастралната основа за създаването й е изработена и одобрена чрез преки геодезически измервания при спазване на нормативната уредба, регламентираща тази дейност. Разликата в площта на имоти с идентификатори 68789.607.355 и 68789.607.356 по кадастрална карта в размер на 77кв.м., представлява идеална част от бившия парцел 1-1529,1530, кв.109 по плана от 1958г. и по тази причина е невъзможно реалното им идентифициране на място.
Уличната и дворищната регулация, касаеща парцел № 1-1529,1530, кв.109 по регулационен план от 1958г., не е приложена на място. В последващите планове, процесните имоти са отредени „за озеленяване”. В момента границите на имотите не са означени по определен начин или материализирани с огради за да се твърди съответстват ли на имотите по ЗРП от 1958г. и 1993г. /Приложения № 14 и № 15 към СТЕ, л. 87 и л. 88 от делото/. Със заповед №1750/17.10.1983г. на Председателя на ОбНС-гр.Ст.Димитров е одобрено попълване на кадастралната основа с верните имотни граници за имоти с пл. №№1082, 1083, 1084, 1085, 1087 и 1089 в кв.47. /Приложения № 8 и № 9 към СТЕ, на л. 81 и л. 82 от делото/.
По делото са събрани гласни доказателствени следства, чрез разпита на свидетелите Георги Стойчев Стойчев, Марийка Асенова Костова, Тоника Серафимова Рангелова и Татяна Шишманова Узунова.
Свидетелят Георги Стойчев дава показания, че ищцата ползва къщата-близнак и дворното място зад нея. Свидетелката Марийка Костова дава показания, че зад къщата-близнак, която се ползва от ищцата и ответниците, има дворно място, като частта от двора, което е зад частта от къщата, собственост на ищците, се ползвала за зеленчукова градина от баба Султана (Султана Г. Стойчева), а след нейната смърт от Христина Симеонова-майка на ищцата. От 1968г. до сега непрекъснато в къщата живее Христина Симеонова. Ищцата М.П. посещава майка си редовно (почти всеки ден). В момента градинката не се обработва, понеже Христина не е добре със здравето, но преди това я е обработвала редовно.
Свидетелите Тоника Рангелова и Татяна Узунова дават показания, че спорното място от около 60-70 кв.м., което се намира зад къщата близнак, собственост на ищцата и ответниците, представлява малинарник и се ползва от ответницата Д.П. от около 30-40 години.
Анализът на така установените факти и
обстоятелства по делото налага следните правни изводи:
По първоначалния
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика. За да бъде уважен разглеждания иск ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание. Именно установеността на правото на собственост на ищеца към момента на приключване на устните състезания по делото, определя изхода от спорното правоотношение.
В настоящия
случай, предявеният положителен установителен иск е допустим-за ищцата по
първоначалния иск е налице правен интерес от предявяването му, тъй като правото
й на собственост върху целия имот се оспорва от ответниците.
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът приема за установено, че искът се явява и основателен. Ищцата
е собственик на поземлен имот с идентификатор 68789.607.355, по КККР на гр.
Дупница, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, с площ от
180 кв.м., номер по предходен план: 1082, кв. 47, при съседи на имота: ПИ с
идентификатори 68789.607.516; 68789.607.354; 68789.607.326; 68789.607.356,
ведно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор 68789.607.355.1,
жилищна сграда с площ от 74 кв.м. и сграда с идентификатор 68789.607.355.2,
гараж с площ от 24 кв.м. Собствеността върху този имот ищцата е
придобила по силата на наследствено правоприемство и договори за дарение,
съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 133, том II, peг. № 4223, дело № 302 от 05.11.2014 г., Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот /констативен/ № 140, том II, peг. № 4253, дело № 309 от 05.11.2014 г. и Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение № 20, том III, peг. № 5215, дело № 386 от 23.12.2014г.
Ответниците по първоначалния иск не доказаха
възражението си, че са придобили по давност реална част от поземлен имот с
идентификатор 68789.607.355 с площ от 77 кв.м. Същината на придобивната давност
е упражняване на владение, установено върху определена вещ, с намерението на
владелеца да я свои и като правна последица да придобие правото на собственост.
По силата на изтекъл период от време - придобивна давност, през който период се
упражнява фактическо господство върху определена вещ, владението като
обществено отношение на фактическо господство се превръща в право на владение
като елемент от правото на собственост. Оригинерното придобиване е способ,
който не действа автоматично с изтичане на необходимия давностен срок, а е
необходимо позоваване на владелеца, за да настъпи ефекта на давността, което
може да се извърши чрез предявяване на собственически иск, с възражение срещу
предявен такъв или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по
обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение. В случая ответниците
по първоначалния иск не доказаха при условията на главно и пълно доказване съществените
елементи на твърдяната от тях придобивна давност: период от време с определена
от закона продължителност и владение-упражняване на фактическо господство върху
имота, с намерението да се свои. В тази връзка, съдът кредитира показанията на
свидетелите Георги Стойчев и Марийка Костова, че дворното място зад
къщата-близнак, която се ползва от майката на ищцата, се е ползвала за
зеленчукова градина от Султана Г. Стойчева-наследодател на ищцата, а след
нейната смърт от Христина Симеонова-майка на ищцата, както и че от 1968г. до
сега непрекъснато в къщата живее Христина Симеонова, а ищцата М.П. посещава
майка си почти всеки ден. Когато е била в добро здраве, майката на ищцата е
обработвала мястото зад собствената й къща-близнак. Показанията на тези свидетели
се подкрепят и от събраните писмени доказателства: видно от горепосочените
договори за дарение, върху описания имот има запазено право на ползване на
Христина Симеонова Стойчева. Освен това свидетелката Костова е Съдът не
кредитира показанията на свидетелите Тоника Рангелова и Татяна Узунова, че
спорното място от около 60-70 кв.м., което се намира зад къщата близнак,
собственост на ищцата и ответниците, представлява малинарник и се ползва от
ответницата Д.П. от около 30-40 години. Тези свидетели дават противоречиви
показания относно местонахождението и площта на ползваната от ответницата
реална площ, а освен това са заинтересовани от изхода на делото, тъй като
самите те сочат, че са приятелки на ответницата П..
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира,
че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По предявения насрещен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР:
Претенцията на ищците е обоснована с наличие на грешка при отразяване
на собствения им имот в кадастралната карта на гр. Дупница, при което част от
имота им с площ от 77 кв.м. е заснета погрешно като част от имота
на ответницата.
Разпоредбата на §1, т.16 от ДР на ЗКИР /нова-ДВ бр.49 от
2014 г./ определя непълнотите и грешките в кадастралната карта като
„несъответствие в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние
към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри“. Искът
по чл. 54 ал.2 от ЗКИР е иск за защита на вещни права и допустимостта му винаги
е налице когато се засяга, оспорва или застрашава заявеното вещно право. Искът
е положителен установителен иск, касаещ безспорно
установяване обема и техническите параметри на площта на заявеното за защита
право на собственост на ищците. Искът цели да установи безспорно
пространствения обхват правото на собственост с оглед правилното му отразяване
в кадастралната карта. Поради което в тежест на ищците е прякото и пълно
доказване на обема на притежаваното от тях право на собственост и обема на
засягане от непълнотата или грешката в кадастралния план или кадастралната
карта.
С ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на
ВКС е прието, че на изследване подлежи положението на имота по плановете,
предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има
прилагане на регулацията по тях, така че регулационните граници да се
трансформират в имотни. За да се установи дали има несъответствия между
отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от
ищеца право на собственост, е необходимо да се изследват всички последователни
регулационни промени, както и всички други факти, водещи до промяна на
границите. В хипотезата на предявен иск по чл. 54 ал.2 ЗКИР
/ред.ДВ бр.49/2014г. при изследване на вещните права върху недвижим имот следва
да се отчитат промените в собствеността, тъй като искът се предявява от и
против настоящите собственици, но се проследява и отчита и правоприемството в
миналото /Решение № 692 от 23.03.2011г. по гр.д.№ 1933/2009г. на Първо г.о.,
ВКС /. В исковите съдебни производства изводите за вещни права върху недвижими
имоти се основават на преценката на документите, от които се установява годен придобивен способ.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана по делото съдебно техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и пълно изготвена, се установява, че имот с планоснимачен №1082 по ЗРиКП, одобрен със заповед № 977/28.06.1993г. е частично идентичен с поземлен имот с идентификатор 69789.607.355 по КК; имот с пл.№1083 по ЗРиКП, одобрен със заповед №977/28.06.1993г. е частично идентичен с поземлен имот с идентификатор 69789.607.356 по КК. Размерът на площите на имотите е както следва: имот пл. №1082, кв.47 - 161.00 кв.м; - ПИ с идентификатор 68789.607.355 - 180.00кв.м; имот пл. №1083, кв.47 - 90.00 кв.м; - ПИ с идентификатор 68789.607.356 – 103 кв.м.
Съгласно първоначалните документи за собственост, праводателите на страните са били собственици на по 1/2 идеална част от парцел № 1-1529,1530, кв.109 по ЗРП от 1958г., и това обстоятелство не е довело до обособяването на самостоятелни имоти с равна площ и ползване съгласно документите за собственост. Разликата в размер на 77-те квадратни метра между поземлени имоти с идентификатори 68789.607.355 и 68789.607.356 няма връзка с отчуждаването на части от имоти пл. №№ 1082 и 1083, кв.47 за улица с о.т. 303 - 304, реализирано със заповед № 697/04.05.1983г. на Председателя на ОбНС-гр.Станке Димитров, както твърдят ищците по насрещният иск. Имотната граница между поземлени имоти с идентификатори 68789.607.355 и 68789.607.356 по кадастрална, показана на скица № 15- 606582/24.08.2018г. на СГКК-Кюстендил, не е материализирана на място и не съответства на границата между имоти с пл. № № 1082 и 1083, кв.47 по действащия ЗРП на гр.Дупница. Вещото лице сочи, че разликата от 77 кв.м. в площите на двата съседни имота е част от бившия парцел № 1-1529, 1530, кв. 109 по плана от 1958г. и не се влияе от отчуждаването на части от имотите за улица с о.т. 303 – 304, както сочат ищците по насрещния иск. Границите на поземлените имоти, обект на кадастъра са установени по реда на чл. 43, ал.1, т.5 от ЗКИР, и впоследствие заснети чрез геодезически измервания. Не са известни конкретни данни за състоянието на имотните граници /материализирани и/или нематериализирани с огради/ към времето на създаването на Кадастралната карта /2002 - 2004год./, поради което не може да се твърди за грешка при определянето на границите по кадастрална карта и несъответствие със действителното състояние на място. Границите, площта и размерите на поземлен имот с идентификатор 68789.607.355 са определени със одобряването на кадастралната карта. Кадастралната основа за създаването й е изработена и одобрена чрез преки геодезически измервания при спазване на нормативната уредба, регламентираща тази дейност. Разликата в площта на имоти с идентификатори 68789.607.355 и 68789.607.356 по кадастрална карта в размер на 77кв.м., представлява идеална част от бившия парцел 1-1529,1530, кв.109 по плана от 1958г. и по тази причина е невъзможно реалното им идентифициране на място.
Уличната и дворищната регулация, касаеща парцел № 1-1529,1530, кв.109 по регулационен план от 1958г., не е приложена на място. Със заповед № 977/28.06.1993г. на кмета на Община Дупница е одобрен застроителния, регулационния и кадастрален план на квартал „Васил Левски” - гр.Дупница, включващ квартали 47. За изработването на тези планове като кадастрална основа е послужил предходният кадастрален план, който е попълнен и актуализиран съгласно нормативните изисквания и разпоредби. Процесните имоти с пл. № №1082 и 1083 попадат в кв.№ 47 и са предвидени за озеленяване. Видно от приложената извадка е, че имотните им граници се различават от тези по предходния кадастрален план. В момента границите на имотите не са означени по определен начин или материализирани с огради за да се твърди съответстват ли на имотите по ЗРП от 1958г. и 1993г.
От така установеното, съдът намира, не е налице твърдяната от ищците по насрещния иск грешка в кадастралната основа на действащия кадастрален план на гр. Дупница, одобрен със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, изразяваща се във включването на реална площ от имота, собственост на ищците по насрещния иск в имот с идентификатор 68789.607.355, собственост на ответницата по този иск.С оглед на гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Воден от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, О.Й.П., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Й.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че М.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68789.607.355, по КККР на гр. Дупница, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. Батак № 13, с площ от 180 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план: 1082, кв.47, при съседи на имота: 68789.607.516; 68789.607.354; 68789.607.326; 68789.607.356, ведно с построени в имота сгради: сграда с идентификатор 68789.607.355.1, жилищна сграда с площ от 74 кв.м. и сграда с идентификатор 68789.607.355.2, гараж с площ от 24 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, О.Й.П., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Й.П., ЕГН **********, с адрес: ***, насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, за признаване за установено по отношение на ответницата по него М.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищците са собственици на реална част с площ от 77 кв.м. от имот планоснимачен №1083 по ЗРП, неправилно приобщена към собствения на ответницата поземлен имот с идентификатор 68789.607.355 по КККР на гр. Дупница, която реална част е с граници: улица 2219-2216, поземлен имот с идентификатор 68789.607.355 и поземлен имот с идентификатор 68789.607.356 по КККР на гр. Дупница.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: