Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр. К., 09.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
гр. К., ІI – ри състав в публично заседание на трети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав
:
Районен
съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
При секретаря Д. М. и в присъствието
на прокурора
разгледа докладваното
от
съдията Атанасова АНД № 253
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното
:
Производство по реда
на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 72 ал. 4 от Закона за Министерство на
вътрешните работи / ЗМВР /.
Образувано е по жалба на С.Д.М., ЕГН ********** *** срещу Заповед за
задържане на лице рег. № 28633 от 28.07.2019 г., издадена от П.Б.П. – мл.
инспектор при РУ – гр. К., с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 7 от ЗМВР е
заповядано за срок от 24 часа задържане на С.Д.М., ЕГН ********** в помещение
за временно задържане на РУ – гр. К..
Жалбоподателят, чрез процесуален представител – адв. О. - САК, иска съдът
да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед като
незаконосъобразна. Излага съображения за липсата на предпоставки за задържане и
неспазване на изискванията за съдържание.
Ответникът – органът, издал оспорвания акт П.Б.П. – мл. инспектор при РУ –
гр. К., представляван от гл. юрисконсулт Иванова взема становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като разгледа
направените възражения и приложената административна преписка, намери за
установено следното :
Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С атакуваната заповед, на основание чл. 72 ал. 1 т. 7 от ЗМВР, за срок от
24 часа, С.Д.М., ЕГН ********** *** е
бил задържан в помещение за временно задържане на РУ на МВР – гр. К.. Като
мотивировка на заповедта е посочено, че лицето е нарушило разпоредбата на чл. 4
от Закона за защита от домашното насилие / ЗЗДН /.
След служебно извършената проверка, съдът намира, че оспореният
административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на
материалната му компетентност. Същият е незаконосъобразен, тъй като е
немотивиран и издаден, без да са посочени и доказани основанията за задържане
на жалбоподателя.
Според посоченото в заповедта правно основание за задържането - чл. 72 ал.
1 т. 7 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице : „ в други случаи,
определени със закон“. Съгласно чл. 74 ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл.
74 ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл.
74 ал. 2 т. 2 от ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта
посочване на фактическите и на правните основания за задържането. Възприетото
от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава
разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни
контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият
подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146 т. 2 АПК, като
издаден в нарушение на чл. 74 ал. 2 т. 2 от ЗМВР.
Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване
на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт
фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от
издателя правни норми. В заповедта като основание за задържането е посочено
само „ чл. 4 от ЗЗДН“. Въпреки дадените указания до административния орган, да
докаже фактическите основания, такива доказателства не бяха ангажирани.
Разпоредбата е императивна и задължава органа да изложи освен правни и фактически
основания за задържане. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с
правомощия. Защо и какво е наложило полицейският орган да упражни правомощията
си по чл. 72 ал. 1 т. 7 от ЗМВР е останало неизвестно за жалбоподателя поради
липсата на факти в заповедта. Само посочена разпоредба на чл. 4 от ЗЗДН, не е
достатъчно, за да бъде изпълнено изискването на закона. В този смисъл: Решение № 15420 от 14.12.2017г. на ВАС по адм. д. №
7300/2016 г., V о.; Решение № 8215 от 18.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017
г., V о., Решение № 14222 от 22.11.2017г. на ВАС по адм. д. № 6044/2016 г., V
о., както и практиката на Административен
съд Пловдив: Решение № 273 от 8.02.2019 г. на Адм.съд - П.по адм. д. №
2732/2018 г., Решение № 2398 от 16.11.2018 г. на Адм. съд - П.по адм. д. №
2734/2018 г., Решение № 1551 от 29.09.2017 г. на Адм. съд - П.по адм. д. №
1457/2017 г., Решение № 2674 от 8.12.2014 г. на Адм. съд - П.по адм. д. №
2432/2014 г.
Органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го
мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като е допустимо
мотивите, т. е. фактическите основания, да се съдържат и в друг документ,
неразделна част от административната преписка, който предхожда издаването на
акта / Тълкувателно решение № 16 / 31.03.1975 г. на ОСГК /. Или актът следва да
препраща към този друг документ. Такова препращане липсва, като от нито един от
документите, съдържащи се в административната преписка, не може да се направи
извод, че чл. 4 от ЗЗДН задължава полицейският орган да задържи едно лице.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Димитър
Фердинандов М., от които се установява, че жалбоподателят доброволно е отишъл в
РУ – гр. К. и е дал подробни обяснения след случая. Същият нито е буйствал,
нито е създавал проблеми, нито се е държал по начин, който предполага, че това
е неуважение към органите на реда.
По изложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за
незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, поради което следва
да бъдат присъдени 400.00 / четиристотин / лева и 10.00 / десет / лева за ДТ.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.Д.М., ЕГН ********** ***, Заповед за задържане на лице с рег. № 28633 от 28.07.2019 г.,
издадена от П.Б.П. – мл. инспектор при РУ – гр. К., с която на основание чл. 72
ал. 1 т. 7 от ЗМВР е заповядано задържане за срок от 24 часа на С.Д.М., ЕГН ********** *** в помещение за
временно задържане на РУ на МВР - гр. К..
ОСЪЖДА РУ на МВР - гр. К. да
заплати на С.Д.М., ЕГН ********** ***, сумата от 410.00 / четиристотин и
десет /лева - разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Софийска област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :