Определение по дело №2711/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2614
Дата: 3 ноември 2023 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20237180702711
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

             РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№2614

гр. Пловдив, 03 ноември 2023 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година  в състав:                                                         

                                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

         ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

                   ПЕТЪР КАСАБОВ

 

като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2711 по описа за 2023 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 88 Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 88 от Изборния кодекс ИК).

2. Образувано е по жалба предявена от В. М. Н., посочена като упълномощен представител на коалиция „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“, срещу Решение № 2761-МИ от 24.10.2023 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК), с което жалбата на Н. срещу Решение № 186-МИ от 19.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) Карлово е оставена без разглеждане, като недопустима, тъй като Ненчева няма правен интерес от неговото оспорва.

С последно посоченото Решение № 186-МИ от 19.10.2023 г., Общинска избирателна комисия Карлово е установила нарушение относно агитационни материали на В. Н. - кандидат за кмет на община Карлово, издигнат от коалиция „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“, поставени в нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от Изборния кодекс, а именно: без съгласието на всички собственици на сграда с идентификатор № 36498.502.22.1 по КККР на гр. Карлово, с адрес гр. Карлово, обл. Пловдив, ул. “Дъбенско шосе“ № 2. Със същото решение, на основание чл. 186, ал. 1 от Изборния кодекс, е възложено на Кмета на Община Карлово да премахне въпросните агитационните материали, поставени в нарушение на чл. 183, ал. 3 от ИК.

3. Жалбоподателката поддържа, че правният й интерес от оспорване на решението на ОИК Карлово, се обуславя от факта, че постановеното решение е пряко свързано с последиците от развитието на предизборната й кампания, и в този смисъл то има отношение към правата й за организирането и воденето на предизборната агитация на участниците в изборите.

4. Централната избирателна комисия не взема конкретно становище по жалбата.

5. Еднозначно в съдебната практика е разбирането, че в производството по чл. 88, ал. 1 от ИК, Централната избирателна комисия се произнася в качеството на горестоящ административен орган и доколкото в Изборния кодекс не са предвидени специални правила, намират приложение общите процесуални норми, предвидени в Глава Шеста на Административнопроцесуалния кодекс. В този контекст, в нормата на чл. 88, ал. 1 от АПК са предвидени отрицателните процесуални предпоставки (една от които е когато подателят няма интерес от обжалването – чл. 88, ал. 1, т. 3 АПК), при наличието на които горестоящият административен орган оставя без разглеждане подадената жалба. Според чл. 88, ал. 2, предложение второ, в хипотезите на чл. 88, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, горестоящият административен орган прекратява производството.

6. Според чл. 88, ал. 1 от  ИК, решенията на общинската избирателна комисия може да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение. Решението на общинската избирателна комисия, потвърдено с решение на Централната избирателна комисия, подлежи на обжалване по реда на чл. 98, ал. 2 от АПК пред тричленен състав на административния съд по местонахождение на съответната общинска избирателна комисия. В останалите случаи решението на Централната избирателна комисия се обжалва пред Върховния административен съд.

В случая, не е налице нито една от хипотезите, възведени в цитирания нормативен текст. Оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяването на производството от горестоящият административен орган, не е равнозначно на произнасяне по същество на спора и потвърждаване на оспореното решение на общинската избирателна комисия. Това изключва възможността, жалбата на Веска Маринова Ненчева да бъде разгледана по реда на чл. 58, във връзка с чл. 88 от ИК.

Предмет на производството не е валидността и законосъобразността на решението на общинската избирателна комисия, а на акта, с който горестоящият административен орган се е произнесъл по допустимостта на жалбата с която е сезиран. Този спор, може и следва да бъде разгледан и разрешен в производство по реда на чл. 88, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 88 и чл. 58 от Изборния кодекс.

ІІ. За допустимостта:

7. Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен, процесуален срок от прекия адресат на административния акт, поради което се явява допустима.

ІІІ. За валидността и законосъобразността на оспорения акт:

8. Според чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК,  жалбата и протестът се оставят без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването. Несъмнено прието в съдебната практика е разбирането, че заинтересовани лица, по смисъла на чл. 83, ал. 1 от АПК, които могат да подадат жалба пред горестоящият административен орган са онези лица, които са носители на материалноправни последици от решаването на спора, респективно в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административния акт (така Решение № 3634 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3335/2017 г., IV о.). Няма никаква причина, това становище да не бъде изцяло възприето и приложено в конкретния казус.

9. Следва да се съобрази и тълкуването, дадено в Решение № 21 от 26 октомври 1995 г. на Конституционния съд по к.д. № 18/95 г., според което:

Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията урежда правото на съдебна защита на гражданите и юридическите лица срещу административни актове, които ги засягат. В тази разпоредба са съединени обективно две различни по характер конституционни норми – процесуалноправна, която определя кръга на активно легитимираните да търсят съдебна защита лица, и материалноправна, която сочи конституционноправните критерии за съдебна обжалваемост на административните актове. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова „засягане“ е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. За да се изясни съдържанието на това „засягане“, разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията трябва да се тълкува в неразривна връзка и с чл. 56 от Конституцията. В чл. 56 е уредено основното право на защита на всеки гражданин, „когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси“. Административният акт „засяга“ по смисъла на чл.120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове. Същевременно това материалноправно основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени.

10. Изложеното до тук съотнесено към настоящия казус налага да се приеме следното:

На първо място е необходимо да се посочи, че нарушението на изборния процес не винаги съставлява и административно нарушение. Процедурата по установяване на нарушение на изборния процес е различна от административнонаказателното производството, в което се установява извършено административно нарушение, поради което двете не следва да се смесват. В случая по заявените твърдения за нарушения на ИК от страна на Кмета на Община Карлово, ОИК се е произнесла с Решение № 186-МИ от 19.10.2023 г. Както вече бе казано, според чл. 88, ал. 1, изр. първо от ИК, решенията на общинската избирателна комисия могат да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение. Очевидно в случая става въпрос за решение на ОИК постановено в изпълнение на правомощията на комисията по чл. 87, ал. 1, т. 22 от ИК, с което се установява извършване на нарушение на ИК, респективно се установява неизвършване на такова нарушение и сигналът се отхвърля. Това именно решение подлежи на обжалване пред ЦИК и ЦИК е длъжна да се произнесе по същество. В случая, правният интерес на жалбоподателката да обжалва Решение № 186-МИ от 19.10.2023 г. на ОИК Карлово произтича от факта, че тя именно е адресат на този акт, а с него каза се, е установено нарушение на чл. 183, ал. 3 от ИК относно агитационни материали на Ненчева - кандидат за кмет на община Карлово, издигнат от коалиция „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“ (регистрирана с Решение № 103-МИ от 25.09.2023 г. на ОИК Карлово), и на основание чл. 186, ал. 1 от ИК, е възложено на Кмета на Община Карлово да премахне въпросните агитационните материали.

Очевидно при това положение е, че процесното решение на ОИК Карлово пряко и непосредствено засяга правната сфера на Ненчева в качеството й на кандидат за кмет на Община Карлово, засяга нейните правата и законни интереси по смисъл на чл. 120 от КРБ.

Ето защо жалбоподателката има правен интерес да оспори Решение № 186-МИ от 19.10.2023 г. на ОИК Карлово.

11. Крайният извод при това положение е, че жалбата е била допустима и ЦИК е следвало да я разгледа по същество. В случая ЦИК на е сторил това, което налага Решение № 2271-НС/19.03.2021 г. да бъде отменено, а преписката да бъде върната на ЦИК за продължаване на административно-производствените действия във връзка с жалбата на В. М. Н., посочена като упълномощен представител на коалиция „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“, срещу Решение № 186-МИ от 19.10.2023 г. на ОИК Карлово.

 

Така мотивиран, на основание чл. 88, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 88, ал. 1 от ИК, Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2271-НС/19.03.2021 г. на Централната избирателна комисия.

ВРЪЩА административната преписка на Централната избирателна комисия, за продължаване на административнопроизводствените действия във връзка с жалбата на В. М. Н., посочена като упълномощен представител на коалиция „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“, срещу Решение № 186-МИ от 19.10.2023 г. на ОИК Карлово.

           

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

          2.