О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.Враца,
11.09.2019г.
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на 11.09.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА
т.д.№135 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск от
"Настя"ЕООД, ЕИК *********, гр.Свети Влас, ул."Стара
планина"№27 срещу "Трансиск"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул."Цариградско шосе", 7-ми км., №135Д. В исковата молба е посочена
правна квалификация по чл.694 от ТЗ.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
кредитор в производството по несъстоятелност за "Ж.С.Груп"ЕООД, ЕИК
********* по т.д.№48/2011г. по описа на Окръжен съд-Враца с прието вземане
срещу длъжника, включено в списъка на приетите вземания, обявен в търговския
регистър на 04.01.2013г.
Ищецът излага обстоятелствата относно
развитието на производството по
предявяване и приемане на вземанията на кредиторите на
"Ж.С.Груп"ЕООД и на тези по направените възражения по чл.690 от ТЗ.
Сочи, че съдът по несъстоятелността е уважил възражение на ответника
"Трансиск"ЕООД и е включил в списъка на приетите вземания негово
вземане в размер на 128 976.05лв., формирано от сумата 75 309лв. - главница, 37
120.73лв. - законна лихва за периода 02.11.2007г.-31.10.2011г., 7 066.32лв. - законна
лихва за периода 01.11.2011г.-25.10.2012г., 2 000лв. - мораторна лихва и 9
480лв. съдебни разноски въз основа на невлязло в сила Решение №64 от
18.01.2012г. на СГС по т.д.№1850/2007г. Определението на съда е обявено в
търговския регистър на 05.04.2013г.
Нататък в исковата молба се описва
развитието на образуваното по иск на длъжника с правно основание чл.694, ал.3
от ТЗ производство по т.д.№33/2013г. по описа на Окръжен съд-Враца, което е
прекратено, предвид влизането в сила на решението на СГС по т.д.№1850/2007г.
Ищецът сочи, че вземането на ответника
е прието като необезпечено и въпросът за съществуването на негова привилегия
/допусната обезпечителна мярка по ч.гр.д.№1625/2007г. по описа на Районен
съд-Враца, заменена по искане на "Ж.С.Груп"ЕООД със залог на сумата
209 896.40лв./, е поставен на разглеждане от съда по несъстоятелността едва в
производство по оспорване на изготвената от синдика на "Ж.С.Груп"ЕООД/н/
частична сметка за разпределение.
Като излага правни съображения, ищецът
заявява искане да бъде признато за установено по отношение на ответника "Трансиск"ЕООД, че не съществува
привилегия по смисъла на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ за вземането му срещу
"Ж.С.Груп"ЕООД, прието с Определение №138/05.04.2013г. на Окръжен
съд-Враца по т.д.№48/2011г., в размер на 128 976.05лв. и същото е необезпечено,
без привилегия, с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ.
Заедно с исковата молба е депозирана и
молба за допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране на
разпоредителни действия на синдика на "Ж.С.Груп"ЕООД/н/ по
изпълнението на частичната сметка за разпределение на налични средства,
изменена с Определение №737/06.12.2018г. по т.д.№48/2011г. на Окръжен
съд-Враца.
В кръга на преценката за допустимост на
предявения иск и след служебна справка с т.д.№44/2011г. по описа на Окръжен
съд-Враца съдът взе предвид следното:
Активната легитимация на ищеца е
обусловена от качеството му на кредитор с прието вземане в производството по
несъстоятелност за "Ж.С.Груп"ООД по т.д.№48/2011г. по описа на
Окръжен съд-Враца.
Ответникът "Трансиск"ЕООД е
кредитор, чието вземане в размер на 128
976лв., присъдено с решение на СГС по т.д.№1850/2007г., е включено в списъка на
приетите вземания с Определение №138/05.04.2013г., постановено от съда по
несъстоятелността по т.д.№48/2011г. Вземането е включено в списъка на приетите
вземания като необезпечено.
На 18.10.2018г. под №20181018082300 в
търговския регистър е обявена изготвената от синдика на
"Ж.С.Груп"ЕООД/н/ частична сметка за разпределение на наличните суми
в масата на несъстоятелността в общ размер 134 999.64лв., от които 128
976.05лв., постъпили въз основа на Определение №1575/06.07.2018г. на Районен
съд-Враца по ч.гр.д.№1625/2007г., и 6 023.59лв., постъпили от ЧСИ М.И..
Срещу сметката за разпределение е
депозирано възражение от настоящия ответник "Трансиск"ЕООД, по което
съдът по несъстоятелността се е произнесъл с Определение №737/06.12.2018г.
След прилагане на ч.гр.д.№1625/2007г.
на Районен съд-Враца съдът по несъстоятелността е установил, че с влязло в сила
Определение №953/04.10.2007г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск на
"Трансиск"ЕООД срещу "Ж.С.Груп"ЕООД с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка "Запор" върху
27 560 броя безналични акции от капитала на "Енергоремонт-Бобов
дол"АД, притежавани от "Ж.С.Груп"ЕООД срещу парична гаранция в
размер на 14 000лв., която е внесена от молителя. По молба на "Ж.С.Груп"ЕООД
с Определение №1758/29.07.2011г. наложената обезпечителна мярка е заменена със
залог на сумата 209 896.40лв., която е внесена от ответника по обезпечения иск
по сметката на съда. С Определение №344/05.02.2014г., постановено от Районен
съд-Враца по молба на синдика на "Ж.С.Груп"ЕООД/н/, е освободена
внесената от дружеството сума в размер на 80 920.35лв., с оглед на това, че
пред съда по обезпечението е представено Определение №138/05.04.2014г., с което
съдът по несъстоятелността е включил вземането на "Трансиск"ЕООД за
сумата 128 976.04лв. в списъка на приетите вземания въз основа на цитираното
по-горе определение по чл.692, ал.4 от ТЗ. След като решението на СГС по
т.д.№1850/2007г. е влязло в законна сила, с Определение №1575/06.07.2018г.
Врачанският районен съд е освободил внесената от "Ж.С.Груп"ЕООД сума
в размер на 128 976.05лв., която е преведена по особената сметка на дружеството.
Вземайки предвид тези обстоятелства,
съдът по несъстоятелността е уважил възражението на "Трансиск"ЕООД
срещу частичната сметка за разпределение, приемайки, че посочената сума е
внесена като залог по смисъла на чл.180, ал.1 от ЗЗД за обезпечаване на
вземането на настоящия ответник по решението в случай на уважаване на
обезпечения иск и като вид реално обезпечение залогът на парична сума служи за
предпочтително удовлетворяване на този, за чието обезпечаване е предвидено. В
Определение №737/06.12.2018г. съдът по несъстоятелността е приел, че залогът на
парична сума има всички действия на залога и ипотеката и дава на кредитора, в
чиято полза е предоставен, абсолютна привилегия да се удовлетвори от сумата
преди всички останали кредитори, поради което е допуснал промяна на частичната
сметка за разпределение, като е разпределил сумата 128 976.05лв. за пълно
удовлетворяване на вземането на "Трансиск"ЕООД с поредност по чл.722,
ал.1, т.1 от ТЗ.
Определението на съда по
несъстоятелността е потвърдено с окончателно Определение №1828/06.06.2019г.,
постановено от САС по ч.д.н.№675/2019г.
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че предявеният иск е недопустим, поради което исковата молба следва да
бъде върната, а производството по делото - прекратено.
Вярно е, че влязлото в сила определение
на съда по несъстоятелността за изменение на частичната сметка за разпределение
не се ползва със сила на пресъдено нещо относно съществуването на привилегия
при удовлетворяването на приетото вземане на ответника. Същото обаче е
задължително за кредиторите на несъстоятелността.
В исковата молба е посочена правна
квалификация на предявения иск по чл.694 от ТЗ /без посочване на конкретна хипотеза от
предвидените в него/, която не е задължителна съда, тъй като квалификацията на
спора е част от правораздавателната му дейност.
Предявяването на иск по чл.694 от ТЗ в
различните му хипотези в зависимост от развитието на производството по
възражения срещу списъците на приети вземания с предмет установяване на
съществуване/несъществуване на привилегия, респ. поредност на удовлетворяване е
допустимо. В разглеждания случай обаче ищецът не разполага с процесуалното право
да предяви специалния установителен иск по чл.694 от ТЗ по следните причини:
1.Предявяването на този иск е
ограничено с преклузивния срок по чл.694, ал.6 от ТЗ, който отдавна е изтекъл;
2.Ищецът не е от кръга на
легитимираните кредитори да предяви този иск, тъй като не е участвал в
производството по чл.690 и сл. от ТЗ, в което вземането на ответника е включено
в списъка на приетите вземания;
3.Искът по чл.694 от ТЗ за установяване
несъществуването на привилегия на вземането на ответника се явява лишен от
предмет/основание/, тъй като вземането е включено в списъка на приетите
вземания като необезпечено. Наличието на привилегия е зачетено от съда по
несъстоятелността в един по-късен етап от развитието на производството по
несъстоятелност - този на разпределение на осребреното имущество, в който
осъдителното решение на СГС, с което е присъдено вземането на
"Трансиск"ЕООД, е влязло в законна сила и внесената като залог сума е
освободена от съда по обезпечението и е преведена по особената сметка на несъстоятелното
дружество.
Приемайки, че ищецът не разполага със
специалния установителен иск по чл.694 от ТЗ, съдът подложи на преценка въпроса
има ли ищецът право на иск по чл.124,
ал.1 от ГПК за установяване несъществуването на процесната привилегия.
Възможността да се оспори по съдебен
ред само обезпечението/привилегията на вземането на кредитор е уредена в
разпоредбите на чл.726 от ТЗ. Когато е оспорено само обезпечението или
привилегията, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора,
като в сметката за разпределение се заделя сумата, която кредиторът би получил
за обезпечено вземане. По смисъла на чл.726, ал.2 от ТЗ под "съдебен
ред" се има предвид производството по специалния установителен иск по
чл.694 от ТЗ относно обезпечението/привилегията на вземането, предвид
обусловеността и обслужващата роля на този иск от и спрямо производството по
несъстоятелност. Извън иска по чл.694 от ТЗ установителен иск за
обезпечение/привилегия на вземане на кредитор не може да бъде предявяван по
общия ред на чл.124 от ГПК, с оглед забраната на чл.637, ал.6 от ТЗ. Искът по
чл.124, ал.1 от ГПК, за разлика от иска по чл.694 от ТЗ, не може да отговори на
нуждите на производството по несъстоятелност, тъй като силата на пресъдено нещо
на постановеното по него решение се разпростира единствено върху страните в
исковото производство, поради което разрешението на спора не може да се
противопостави на останалите кредитори на несъстоятелността. Да се приеме, че
след приключило производство по възраженията в производството по
несъстоятелност е допустимо да се предяви по всяко време установителен иск по
чл.124 от ГПК за съществуване/несъществуване на обезпечение/привилегия на
вземане на кредитор на несъстоятелността, означава да се допусне заобикаляне на
краткия преклузивен срок по чл.694, ал.6 от ТЗ, явяващ се абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска по чл.694 от ТЗ. Установяването на
преклузивния срок за предявяване на иск по чл.694 от ТЗ е продиктувано от
необходимостта за бързо разрешаване на спора, свързан и обслужващ
производството по несъстоятелност относно установяване на вземането и
поредността на удовлетворяване. В този смисъл е приетото в Решение
№185/10.12.2014г. по т.д.№3199/2013г. на ВКС, І т.о.
По изложените съображения и на
основание чл.130 от ГПК съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА на "Настя"ЕООД, ЕИК
********* искова молба вх.№7890/09.09.2019г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
т.д.№135/2019г. по описа на Окръжен съд-Враца поради недопустимост на
предявения иск.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: