Р Е Ш Е Н И Е
№304/14.4.2021г.
гр.
Пазарджик, 14.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети март
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 1280 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК, във връзка чл. 166, ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален
кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ и е образувано по жалба на „Агроимекс“ ООД, с ЕИК:
********* против Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-2600/4824#1/15.10.2020
г., издаден от Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София, с дружеството-жалбоподател е изключено от
подпомагане и му е установено публично държавно вземане в размер на 2222,82
лева, представляващо 25 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012,
2013, 2014 и 2015 на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211
"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11).
В жалбата се твърди неправилност
и незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Жалбоподателят сочи, че е
регистриран като земеделски производител с Уникален рег. № 572010. В качеството
си на ЗП и на основание Договор за аренда № А-14/21.10.2011г., сключен между
Директора на ОД „Земеделие” гр. Пазарджик и „Агроимекс“ ООД, дружеството
стопанисвало земеделска земя от ДПФ (държавен поземлен фонд) - ливада с площ от
12,661 хектара, представляваща имот № 02837.17.33 по кадастралната карта и
означена като БЗС (Блок на Земеделско Стопанство) № 02837-2- 8-1 от ИСАК
(Интегрирана Система за Административен Контрол). Със Заявление за подпомагане
с УИН 13/180612/65546, дружеството е заявило за подпомагане по Мярка 211,
подраздел НР1 -„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони”, част от описаната земеделска земя - Ливада БЗС № 02837-2-8-1,
която част е с площ 12,20 хектара. Със Закон за изменение и допълнение на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 11.08.2015 г. е
изменен ЗСПЗЗ, и по-конкретно текстовете регламентиращи отдаването под аренда
на земеделски земи - част от ДПФ. Тъй като дружеството не разполагало със
собствени животни, с писмо изх. № РД-03-993/25.03.2016 г. на Директора на ОД
Земеделие Пазарджик, на основание чл.37м, ал.1 от ЗСПЗЗ, във вр. с §15, ал.1 от
ПРЗ на ЗСПЗЗ е поканен представител на дружеството да се яви в ОД Земеделие
Пазарджик за подписване на допълнително споразумение за доброволно прекратяване
на Договор за аренда № А-14/21.10.2011г. На 27.06.2016 г. между „Агроимекс“ ООД
и Директора на ОД Земеделие Пазарджик е подписано Допълнително споразумение за
доброволно прекратяване на Договор за аренда № А-14/21.10.2011 г. До момента на
прекратяване на Договор за аренда дружеството стриктно изпълнявало поетите с
УИН 13/180612/65546, задължения по Мярка 211, подраздел НР1 -„Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони”. При извършените
проверки нарушения не били констатирани. Ето защо жалбоподателят счита, че
предвид това, че Договор за аренда № А-14/21.10.2011г. е прекратен въз основа
на законови промени, настъпили след като е бил сключен и предвид това, че след
прекратяване на цитирания договор за аренда, „Агроимекс“ ООД е бил в обективна
невъзможност да изпълнява поетите агроекологични мероприятия върху земеделска
земя, стопанисвана от друг земеделски стопанин, то Актът за установяване на
публично държавно вземане № 01- 2600/4824 от 15.10.2020 г. се явявал
необоснован. Моли съда да отмени като незаконосъобразен АУПДВ. Претендират се разноски.
Ответникът – Заместник-изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител устно
в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да я остави
без уважение. Излага доводи в тази насока. Претендира разноски.
Административен
съд Пазарджик, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните
по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес, поради което се явява допустима. Съгласно
разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания
се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В ал. 3 на
същата разпоредба е посочено, че актът за публично общинско вземане се обжалва
по административен ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане -
пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Според разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в специален
закон или в кодекса е предвидено друго. В приложимия Закон за
подпомагане на земеделските производители не е предвиден друг ред за
обжалване, освен предвидения в чл. 166, ал.
3 от ДОПК, поради което не е налице изискване за задължително
обжалване по административен ред, като процесуална предпоставка за допустимост
на съдебно обжалване.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
Фактическата
обстановка, изложена в АУПДВ, е безспорна. Страните не излагат доводи в тази
насока в противоречие с фактическите твърдения в АУПДВ.
Няма спор също така по делото, че
между дружеството-жалбоподател
и Директора на ОД „Земеделие” гр. Пазарджик е сключен Договор за аренда №
А-14/21.10.2011 г., по силата, на който дружеството стопанисвало земеделска
земя от ДПФ (държавен поземлен фонд) - ливада с площ от 12,661 хектара,
представляваща имот № 02837.17.33 по кадастралната карта и означена като БЗС
(Блок на Земеделско Стопанство) № 02837-2- 8-1 от ИСАК (Интегрирана Система за
Административен Контрол). В
договора е уговорено, че същият се сключва за срок от 5 стопански години и
влиза в сила от 2011/2012 стопанска година. Със Заявление за подпомагане с
УИН 13/180612/65546, дружеството е заявило за подпомагане по Мярка 211,
подраздел НР1 -„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони”, част от описаната земеделска земя - Ливада БЗС № 02837-2-8-1, която
част е с площ 12,20 хектара. С писмо изх. № РД-03-993/25.03.2016 г. на
Директора на ОД Земеделие Пазарджик, на основание чл.37м, ал.1 от ЗСПЗЗ, във
вр. с §15, ал.1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ е поканен представител на дружеството да се яви
в ОД Земеделие Пазарджик за подписване на допълнително споразумение за
доброволно прекратяване на Договор за аренда № А-14/21.10.2011г. На 27.06.2016 г.
между „Агроимекс“ ООД и Директора на ОД Земеделие Пазарджик е подписано
Допълнително споразумение за доброволно прекратяване на Договор за аренда №
А-14/21.10.2011 г.
Няма спор между страните и, че
жалбоподателят е поел многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" с
подаване на заявление за подпомагане с УИН: 13/180612/65546. Безспорно е също
така, че при извършването на административни проверки на основание чл. 37, ал.
2 от Закона за подпомагане на земеделските производители е установено, че за
кампания 2016, кандидатът не е подал заявление за подпомагане с декларирана
мярка 211, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда
за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. С
неподаването на заявление за подпомагане с декларирана мярка 211 за кампания
2016 според издателя на оспорения акт са нарушени изискванията на чл. 4, ал. 1,
т. 2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., съгласно които кандидатите за
подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в
съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно
плащане, както и да извършват земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от
първото компенсаторно плащане. Правните последици на установените неспазвания
на изискванията по мярка 211, уредени в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г., водят до това, че кандидатът "Агроимекс" ООД се
изключва от подпомагане по мярка 211 и следва да възстанови получените до
момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях,
в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мярката.
Няма
спор също така, че до издаването на оспорения акт по мярка 211 "Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони"
изплатените суми на бенефициента по години са както следва:
Първа
година от ангажимента - подадено заявление с УИН: 13/180612/65546 за кампания
2012, изплатена сума 3101.90 лв.;
Втора
година от ангажимента - подадено заявление с УИН: 13/180613/71807 за кампания
2013, изплатена сума 1973.01 лв.;
Трета
година от ангажимента - подадено заявление с УИН: 13/190614/77949 за кампания
2014, изплатена сума 1973.01 лв.;
Четвърта
година от ангажимента - подадено заявление с УИН: 13/130715/83866 за кампания
2015, изплатена сума 1843.34 лв.
Общата
изплатена сума по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони", представляваща сбор от изплатеното
финансово подпомагане по мярката през годините, предхождащи годината на
прекратяване на ангажимента, е в размер на 8891.26 лв.
В
съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., административният
орган е приел, че бенефициентът следва да възстанови 2222.82 лв., което
представлява 25 % от получената субсидия по мярката, тъй като е прекратил
участието си по мярка 211 след четвъртата година от поетия ангажимент.
С писмо
с изх. № 01-2600/4824 от 15.08.2019 г., ДФ „Земеделие“ - РА е уведомил
кандидата за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ,
съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите
обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване
на АУПДВ. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация -
становище или възражение по гореизложените факти, в съответствие с чл. 34, ал.
3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо
плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни. В указания
в писмото срок в ДФЗ - РА не е постъпила допълнителна информация, нито е
възстановена доброволно сумата на недължимото плащане.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съдът счита, че оспореният АУПДВ
е издаден от компетентен орган – Заместник - изпълнителен директор на ДФЗ,
поради следните съображения:
Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното (на
основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК), се извършва по
реда и от органа, определен в съответния закон. Чл. 166, ал. 2, изречение
второ от ДОПК регламентира, че ако в съответния закон не е определен
органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от
ръководителя на съответната администрация. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на
ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. Съобразно нормата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната
агенция. Следователно ръководителят на съответната администрация, в случая
Изпълнителният Директор на Държавен фонд "Земеделие", който е и
Изпълнителен Директор на Разплащателната агенция, следва да определи органа,
натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания,
съобразно предписанието на чл. 166, ал. 2 предл. 2 от ДОПК, вр. чл.
27, ал. 3 от ЗПЗП. С изменението в ДВ бр. 51/2019 г. в ЗПЗП се създават нови
алинеи 5 и 6 на чл. 20а, според които Изпълнителният директор на фонда, издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения
за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от
ЗУСЕСИФ. В ал. 6 на същата разпоредба е уредена възможността това правомощие да
бъде делегирано на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда. Със Заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г.,
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е делегирал на заместник
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правомощията да издава и
подписва Актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и
мерки по директните плащания, посочени в Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
Актът е издаден в писмена форма
при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила при издаването му. Органът
е уведомил писмено адресата на акта за започването на административно производство
по издаването на АУПДВ и му е предоставил възможност да вземе участие в това
производство чрез подаване на възражение и представяне на доказателства. Спазена
е процедурата за издаване на атакувания акт по Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания
на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (както в
първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в
ДВ, бр. 2 от 03.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната
финансова помощ по програмата по ал. 1 - Програмата за развитие на селските
райони (ПРСР), се предоставя при условията и по реда на ЗУСЕСИФ, доколкото
обаче друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските
производители или в акт по неговото прилагане. В случая такова е
предвидено в относимата Наредба № 11/2008 г., която е издадена на
основание § 35, ал. 3 от ЗИД на ЗПЗП (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2008 г.),
а не на основание ЗУСЕСИФ.
По отношение на съответствието на
акта с материалноправните норми и с целта на закона, съдът счита следното:
Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3
от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., земеделски стопанин, който не подаде
заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва
от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови
получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони
или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в
мерките, като след четвъртата година възстановява 25 %.
Спорът между страните в
настоящото производство се свежда до това налице ли е форсмажорно или изключително
обстоятелство, което да изключи прилагането на чл. 14 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3
от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., кандидатите за подпомагане по реда на тази
наредба са длъжни да: извършват земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от
първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с
декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след
първото компенсаторно плащане. Последиците от неизпълнението на това задължение
са посочени в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. А
според чл. 8 от същата наредба, заявления за подпомагане по мерките,
посочени в чл. 1, ал. 1, се подават съгласно изискванията на Наредба № 5
от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания.
В случая безспорно е установено
от събраните доказателства по делото, че за кампания 2016, кандидатът
не е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 211, регламентирана в
Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и не е извършвал земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от
първото компенсаторно плащане през 2012 г., тъй като на 27.06.2016 г. между „Агроимекс“
ООД и Директора на ОД Земеделие Пазарджик е подписано Допълнително споразумение
за доброволно прекратяване на Договор за аренда № А-14/21.10.2011 г. Прекратяване на договора е
обосновано с настъпилата законодателна промяна със Закона за изменение и
допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИД
ЗСПЗЗ), обн. ДВ бр. 61 от 2015 г., и новият § 15 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, съгласно който
ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от
държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок
до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на
чл. 37и, ал. 1 и 4, който предвижда пасища, мери и ливади да се предоставят за
ползване на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни
селскостопански животни или на правоимащи, които имат регистрирани животновъдни
обекти в съответното землище. Жалбоподателят не разполагал със собствени
животни.
От друга страна нормата на чл.
15 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., предвижда че разпоредбите на чл. 14 не се
прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно
възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на
форсмажорни или изключителни обстоятелства. Според ал. 2 случаите на
форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства
(документи, издадени от компетентен административен орган) се съобщават в
писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от
него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която
земеделският стопанин или упълномощеното от него или наследилото го лице е в
състояние да направи това
По смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на Наредба № 11 от 03.04.2008 г., "форсмажорни или изключителни
обстоятелства" са: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна професионална
нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация на голяма част от
стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет
ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на
стопанството. В случая точки „а“, „б“ или „г“ категорично не намират
приложение.
Макар и да не е посочено изрично
в жалбата, то жалбоподателят очевидно се позовава на § 1, т. 3, б.
"в" от ДР на Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и по-конкретно сочи,
че прекратяването на договора за наем по силата на закона води по същество до
експроприация на стопанството и че е било невъзможно да продължи изпълнението
на ангажиментите.
Съдът не споделя подобен извод по
две причини.
На първо място възможността за
принудително отчуждаване (или експроприация) е предвидена в чл. 17, ал. 5
от Конституцията на Република България, където е посочено, че принудително
отчуждаване на собственост за държавни нужди може да става само въз основа на
закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и
след предварително и равностойно обезщетение. Детайлната уредба на
принудителното отчуждаване в полза на държавата се намира в чл. 32-42 от
Закона за държавната собственост. Предпоставките на отчуждаването за държавни
нужди могат да бъдат изведени от разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗДС а
именно: 1) наличието на недвижими имоти и части от имоти, които да са
собственост на физически или юридически лица; 2) задоволяване на държавни
нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин; 3) предварително и
равностойно парично обезщетение. Лишаването от голяма част от стопанството
касае публичните мерки с принудителен характер, извършени въз основа на закон с
цел задоволяване на държавни или общински нужди или като резултат от
принудително изпълнение, насочено към дадено имущество. Случаят с жалбоподателя
не е такъв, тъй като не касае имоти собственост на физически или юридически
лица, а имоти, които са от държавния поземлен фонд, т.е. те изначално са си
собственост на държавата, поради което и няма как да говорим за експроприация.
Нещо повече – визираният договор
за аренда е такъв, сключен между равноправни гражданскоправни субекти и урежда
гражданскоправни отношения по отдаването на наем на конкретен недвижим имот. В
този договор Директорът на ДФ „Земеделие“ Пазарджик не е встъпил като
административен орган с властнически правомощия. Така от една страна договорът
за аренда няма как да бъде обект на косвен съдебен контрол от административния
съд, защото компетентен по отношение на неговата законосъобразност (включително
въпросите за неговото сключване, срок на действие и прекратяване) е
гражданският съд, а от друга страна, което е и по-важно в случая – договорът в
крайна сметка е прекратен по взаимно съгласие на страните, т.е.
дружеството-жалбоподател не само не оспорва прекратяването на договора, но и по
същество това е била и неговата воля. Какви са причините за това (процесуалният
представител на жалбоподателя сочи, че не са искали да плащат съдебни разноски)
не е, както се каза по-горе, предмет на изследване в настоящото производство и
е ирелевантно за него. Това е така, защото в крайна сметка в случая са налице
две отделни правотоношения – едното по отдаване на недвижим имот под наем и другото
- по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В случая промяната в
правната уредба в ЗСПЗЗ през 2015 г. касае гражданскоправните отношения между
наемодателя и наемателя по отдаването на имот под наем, а не отношенията по
отпускането на безвъзмездната помощ между бенефициента и бенефициера,
независимо от това, че в случая има съвпадане между тях и по двете
правоотношения.
Ето
защо твърдяната от дружеството-жалбоподател причина за неподаването на
заявление за подпомагане за кампания 2016 и неизвършване на земеделска дейност
в съответния необлагодетелстван район за този период, не може да бъде
квалифицирано нито като форсмажорно, нито като изключително обстоятелство. В
подобна насока е налице и съдебна практика по идентични казуси – например Решение
№ 4553 от 27.03.2019 г. на ВАС, IV отделение по адм. д. № 5881/2018 г., Решение
№ 7446 от 20.05.2019 г. на ВАС, I отделение по адм. д. № 1556/2019 г., Решение
№ 32 от 22.02.2018 г. на АдмС - Кюстендил по адм. д. № 36/2017 г., Решение №
117 от 13.12.2018 г. на АдмС - Търговище по адм. д. № 128/2018 г. и други.
Само за пълнота следва да се отбележи,
че дори и да се приеме, че в случая е налице форсмажорно или изключително
обстоятелство, то не е спазена разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредба №
11 от 03.04.2008 г., тъй като земеделският стопанин не е съобщил писмено на ДФЗ
- РА за наличието на форсмажорно или изключително обстоятелство.
Въз
основа на изложеното и като провери законосъобразността на оспорения АУПДВ на доводите,
посочени в жалбата и служебно, по реда на чл. 168, ал.1
и ал.2 АПК,
на основанията по чл. 146 АПК, съдът приема, че същият е издаден от компетентен
административен орган, в установената форма, при липса на съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което същият е законосъобразен и не
подлежи на отмяна. По тези съображения жалбата като неоснователна, следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и
констатираната неоснователност на жалбата, както и при направено своевременно
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния
представител на ответника, такова следва да се присъди на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер от 100 (сто) лева с оглед фактическа и
правна сложност на делото, проведеното едно съдебно заседание с участието на
процесуалния представител на ответника и изготвянето на писмена защита.
Водим
от горното, Административен съд Пазарджик, VII състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на „Агроимекс“ ООД, с ЕИК: ********* против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-2600/4824#1/15.10.2020 г., издаден от Зам.
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София.
ОСЪЖДА „Агроимекс“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.
„Ц. С..“ № .., ап… ПК .. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София
сумата от 100 (сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото постановяване.
СЪДИЯ:/п/