№ 5618
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110138277 по
описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание обективно кумулативно съединени претенции с правна квалификация чл. 153 вр.
чл. 149 ЗЕ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД е предявил осъдителни искове против Р. Я. Т. за сумата 105,02 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ул.
*******************, за периода от месец май 2020 г. до месец март 2021 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, за сумата от 30,88 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за цената на топлинната енергия за периода 15.09.2021 г. – 08.11.2023 г.,
сумата от 2,08 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
месец февруари 2021 г. до месец март 2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, сумата 0,57 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цената на услугата дялово разпределение за периода 15.04.2021г.- 08.11.2023г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020 г.- м. март 2021 г. е
доставил на ответника топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент,
намиращ се в гр. София, ул. *******************, като купувачът не заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
1
реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите
условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с решение от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г. Твърди, че съгласно
посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок, като ответникът не изпълнил задължението си да плати цената на доставената
топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в
която се намира имотът на ответника, сключили договор за извършване на услугата за
дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение. Според
чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да осъди ответника да плати
сумата 105,02 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в гр. София, ул. *******************, с абонатен номер 393273, за периода от м. май
2020 г. до м. март 2021г., сумата 30,88 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законата лихва върху главницата за цена на топлинната енергия за периода 15.09.2021г.-
08.11.2023г., сумата 2,08 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от м. февруари 2021г. до м. март 2021г., сумата 0,57 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение за периода 15.04.2021г.- 08.11.2023г.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 21.07.2008г. е сключен договор за продажба на недвижим имот, представляващ
апартамент № 15, с административен адрес: гр. София, ул. ******************, под
формата на н.а. № 152/ 21.07.2008г., том V, рег. № 8037, дело № 830/ 2008г., по силата на
който ответникът Р. Я. Т. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим
имот.
От представения протокол от общото събрание на собствениците в сграда в режим на
етажна собственост са взели решение да възложат извършването на услугата дялово
разпределение на "Д." ООД (с предишно наименование "Б.Б." ООД).
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2021г. за отчетен
период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 731,82 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни
2
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата- че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорно отношение между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава- че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост (забавата
на ответника), както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Легалната дефиниция на понятието “клиент на топлинна енергия” е дадена в
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според
разпоредбата на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на топлинна енергия за битови
нужди" е това физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а. (нова- ДВ, бр. 54
от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно,
купувач по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по
силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизявление в този смисъл.
Възникването на облигационно отношение, съответно качеството на клиент на топлинна
енергия е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда- етажна
собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и
титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Конретиката на случая сочи, че ответникътса придобили правото на собственост върху
имота по силата на правна сделка. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18
ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до
транслативния вещноправен ефект на договора.
В контекста на изложеното настоящият състав приема, че ответникът е носител на
правото на собственост върху процесния имот, поради което между страните съществува
договорно правоотношение, съответно ответниците са задължени лица за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия за битови нужди.
По делото не е спорно, че през процесния период ищецът е доставил в топлоснабдения
3
имот топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.
От приложения договор, сключен между ЕС и дружеството, осъществяващо дялово
разпределение се установява, че между страните е сключен договор за извършване на
услугата „монтаж на индивидуални уреди за разпределение на разхода на топлинна енергия
и извършване на индивидуално/ дялово разпределение”. Договорът е сключен въз основа на
решение на ОС на етажните собственици.
Законът утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сградите- етажна собственост, реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия- чл. 156, ал. 1 ЗЕ, като по този
начин се гарантира правото на предприятието да получи цената на доставената до
абонатната станция на сградата- ЕС- топлинна енергия. Тъй като тази цена подлежи на
разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, се налага утвърждаване
на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между собствениците, респ.
ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата, поради което всеки потребител на
топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена, съответна на
реално потребеното при въведената система за дялово разпределение въз основа на
отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището, и съответна част от стойността на топлинната енергия,
отдадена на сградната инсталация.
По делото не е спорно, че ответникът е погасил чрез плащане задължението за плащане
на цена на топлинна енергия, цена на услугата дялово разпределение и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху посочените главници и разноски за държавна
такса, в който смисъл е признанието на ищеца в съдебно заседание на 07.03.2025г.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че настъпили след предявяване на
исковете факт следва да бъде съобразен, в съответствие с нормата на чл.235, ал.3 ГПК.
Изложеното обуславя извод, че задължението е погасено чрез плащане и предявените
искове следва да бъдат отхвърлени.
В случая задължението е погасено чрез плащане след предявяване на исковете, с което
ответникът е дал повод за образуване на делото, поради което ищецът има право на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *************, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове против Р. Я. Т., с ЕГН **********, за сумата 105,02 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ул.
*******************, с абонатен номер 393273, за периода от м. май 2020 г. до м. март
2021г., с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 30,88 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законата лихва върху главницата за цена
на топлинната енергия за периода 15.09.2021г.- 08.11.2023г., с правно основание чл. 86 ЗЗД,
сумата 2,08 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.
февруари 2021г. до м. март 2021г., с правно основание чл. 79 ЗЗД, сумата 0,57 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цената на услугата дялово разпределение за периода 15.04.2021г.- 08.11.2023г. с правни
основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Я. Т., с ЕГН ********** да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК *************,
сумата 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, в
първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ищеца "Д." ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5