Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София , 02.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , Ι ГО 9 – ти състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 1766 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ(отм.).
Ищцата твърди в ИМ, че на
23.08.2015г. на път ΙI-11 при км. 102.950, в посока от гр.М. за село
Гложене, непосредствено преди моста над р.Огоста, водачът на автомобил с марка „Опел“, модел „Астра“ с
д.к.№ *******нарушил правилата за движение по пътищата, загубил контрол над
посочения автомобил, като го управлявал с несъобразена скорост, при което
напуснал платното за движение и реализирал ПТП в бетонната основа на
моста.Автомобилът се преобърнал и паднал по таван на брега на р.Огоста.Сочи, че
e пострадала
вследствие на ПТП и са й причинени описаните в ИМ травматични охлузвания и контузни рани: по главата, по ***********,
спукване на ***********, загуба на спомен за случилото се,дълбока***********на
десен долен крайник.Била настанена първоначално в ОАИЛ на МБАЛ „ Св. И.Р.“- гр.
К., а впоследствие и във Военномедицинска академия.По време на престоя си и
след това, пострадалата изпитвала ******.Настроението й често било мрачно и
потиснато, имала е ежедневни прояви на неспокойствие и раздразнителност,
отключили се **********.Към датата на произшествието водачът на автомобила
„Опел“, модел „Астра“ с д.к.№ *******е имал действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ сключен с ответника.За претърпените болки и страдания
претендира обезщетение в размер на исковата сума като частичен иск от общия
предявен размер 50 000 лева, ведно със законната лихва от деня на
увреждането.Претендира разноски по делото.
В срока за отговор, ответникът чрез юрисконсулт Й. оспорва допустимостта
на иска, подари липса на предпоставките по чл.380, ал.3, вр. чл. 432 КЗ.Не
оспорва наличието на валиден застрахователен договор за риска „ГО“ по отношение
на процесния лек автомобил.Оспорва иска по основание и размер и всички твърдени
в ИМ увреждания в резултат на ПТП.Излага възражение за съпричиняване, тъй като
ищцата е пътувала в МПС без поставен задължителен обезопасителен
колан.Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Няма спор между страните, че ответникът е застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за лек автомобил с марка „Опел“,
модел „Астра“ с д.к.№ *******– застрахователна полица № BG/22********,
валидна от 29.07.2015г. до 28.07.2016г.
С влязла в сила присъда № 17/26.05.2016
г. по НОХД №97/2016г. по описа на Окръжен съд – Враца Н.Б.П.е бил признат за
виновен в това, че на 23.08.2015г., около 22.25 часа на път ΙI-11 в посока
от гр.М. за село Гложене, при управление на лек автомобил „Опел Астра“ е
нарушил чл.21 ал.2 от ЗДвП, движейки се с завишена скорост и е предизвикал ПТП,
при което по непредвазливост е причинал смъртта на пътуващият на предната
седалка И.Й.С., поради което е осъден за престъпление по чл.342, ал.1, буква
„в“, предл. 1-во, вр.чл. 342, ал.1, пр.3 НК.
От заключението на СМЕ и приложените медицински документи е видно, че в
резултат на ПТП-то ищцата е получила: черепно-мозъчна травма изразяваща се в контузия
с охлузна рана в челна област на главата в дясно и данни за мозъчно сътресение;
травма на шията с навяхване на шийни прешлени; контузия и охлузвания на гръден
кош и контузия с охлузвания на дясно рамо, дясна ръка и десен крак на ниво
бедро.В документация от ВМА е отразено, че пострадалата е с нормална подвижност
на всички крайници, липсва неврологичен дефицит,като сътресението на главния
мозък е било лекостепенно и е отшумяло за около седмица.
По делото не се
оспорва механизмът на злополуката, поради което страните не са направили искане
за изготвяне и изслушване на САТЕ.По отношение на деянието, виновността и
противоправността има влязла в сила присъда, чиято обвързваща следва да се
зачете от настоящия съд съгласно чл.300 от ГПК.
От показанията на
св. Т.- сестра на пострадалата, се установи, че в следствие на събитието ищцата
е имала травма на главата и шията и е
претърпяла операция на крака.Посочва, че след ПТП сестра й е страдала много,поради
силния стрес косата й започнала да пада,
затворила се е в себе си. Посочва, че цялото семейство са били ангажирани за да
помагат в обслужването и всекидневните
нужди на ищцата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.226,
ал.1 КЗ(отм.):
Производството по
делото е образувано по иск, който следва да се квалифицира по чл. 226, ал.1 КЗ(отм.), приложим на основание § 22 от ПЗР на КЗ.Съгласно тази разпоредба за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016г.),
се прилага част ΙV от КЗ, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила.В конкретния случай липсват
твърдения за такива договорки между страните. Поради това съдът счита,
че са неприложими предпоставките, съгласно разпоредбите на чл.380, ал.3, вр. чл. 432 КЗ.
Съгласно чл.226,
ал.1 КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ има право да иска обещетение за претърпените вреди
пряко от застрахователя.За да възникне субективното право по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка“ГО“
са настъпили вреди, които са покрит риск по застрахователния договор.
Съдът установи,
че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил с марка
„Опел“, модел „Астра“, а травматичните увреждания на ищеца са получени
вследствие на същото ПТП. За деянието, дееца, вината и противоправността, съдът
зачете обвързващата сила на присъдата по НОХД №97/2016г. по описа на Окръжен
съд – Враца, съгласно чл. 300 от ГПК.
Безспорно е, че в
резултат на ПТП-то ищцата е получила посочените по горе травми, както и че по
отношение на процесния автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с д.к.№ *******има
валидна застраховка ГО с ответника.
Ищцата е
претърпяла неимуществени вреди.За да определи техния размер, съдът се съобрази
с указанията в ППВС №4/68г. и ППВС №17/63г. на ПВС и отчете силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, описани по-горе
при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителния период; възрастта на ищцата- 46 г. към дата на ПТП;
както и социално – икономическите условия към момента на настъпване на
събитието и към настоящия момент.Предвид тези обстоятелства съдът намира, че
сумата от 20 000 лева е справедливо обещетение за
понесените неимуществени вреди, за които няма основание съгласно заключението
на в.л. д-р Г., да се приеме, че която й
да е от травмите да е довела до трайни последици за
здравословното й състояние. Искът в
разликата му до претендирания размер от 30 000лева следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
По претенцията за
законна лихва
След като характера
на отговорността на застрахователя, произтича от непозволено увреждане изводът
е , че задължението за обезвреда възниква от момента на увреждането и не е
необходима покана, за да се дължи лихва за забава.В деня на увреждането по
силата на закона възникват основанията за ангажиране на отговорността на
застрахователя и от този момент той дължи обезщетение за вредите и лихва за
забава. Дължимата лихва върху главницата следва да бъде присъдена 23.08.2015 г. - от датата на настъпване на
увреждането.
По възражението за
съпричиняване
Ответникът се
позовава на предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, следва поведението й да е в причинна
връзка с настъпване на вредите , т.е пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква.Във всички случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който се позовава на тази предпоставка и цели намаляване на обезщетението.
Ответникът не
доказа по безспорен и категоричен начин възражението относно съпричиняването от
страна на ищцата. Видно от изготвената и неоспорена СМЕ от
в.л. д-р Г. е посочено, че тези травми
могат да бъдат причинени дори и пострадалата да е била с поставен предпазен
колан.С оглед изложеното съдът намира, че възражението за съпричиняване е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
Правото на разноски
имат и двете страни.
Ищцата е направила
разходи за СМЕ в размер на 150 лева. Съобразно уважения размер на иска,
ответникът следва да й заплати сумата в размер на 100 лева (20 000/30 000x150)
Процесуалният
представител на ищцата адв. С.Ч. има право на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в
размер на 1 130 лева. От тази сума съразмерно на уважената част от иска, следва
да му се присъди 753,33 лева(20 000/30 000
X 1 130). Искането за начисляване ДДС върху сумата, съдът счита
за неоснователно.Възнаграждението не се дължи
като резултат на правна сделка –облагаема доставка по см. на чл.38 ал.2
ЗА да е обект на свободно договаряне между страната и адвоката, а се дължи по
силата на на закона и се определя от съда съгласно установените стандарти в Н №
1.В тази насока съдът съобрази и с Р № 21/12.03.2018 г. по гр.д. 1459/17 г. ІІІ
ГО ВКС.
Ответникът претендира
разноски в размер на : 150 лева депозит
САТЕ и съобразно отхвърлената част от иска, съгласно чл. 78 ал.3 ГПК следва да
му бъдат присъдени 50
лева (10 000/30 000x150). Претендира и юрисконсултско възнаграждение съгласно
чл.78, чл.8 ГПК като съдът счита, че следва да му се присъди в размер на 150 лева или общо 200 лева.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС 800 лева - държавна такса.
По изложените
съображения съдът реши
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, *** Д, да заплати на М.А.Г.
ЕГН ********** ***, чрез адв. С.С.Ч. -САК
на
основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата
от 20 000 лева- застрахователно обещетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на ПТП, настъпило на 23.08.2015г. между гр.М. и с.Гложане ведно със законната лихва върху сумата от
23.08.2015 г. до окончателно й изплащане като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата от 20 000 лева до частичния размер от
30 000 лева,
претендиран от общата сума от 50 000 лева.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, *** Д, да заплати на М.А.Г. ЕГН ********** ***, чрез адв. С.С.Ч. САК разноски
в размер на сумата от 50 лева.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, *** Д, да заплати на адв. С.С.Ч. ***, на основание чл. 38 ал.2 ЗА сумата
от 753,33 лева- адвокатско
възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА М.А.Г. ЕГН ********** ***, чрез адв. С.С.Ч. САК да заплати на
основание чл. 78 ал.3 и ал.8 ГПК на З. „Л.И.“ АД, *** Д,
сумата от 200 лева разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, *** Д, да заплати на
основание чл. 78 ал.6 ГПК сумата 800
лева - ДТ по сметка на СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от получаването му от страните
СЪДИЯ
: