Р
Е Ш Е
Н И Е №
260257
30.11.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесет и девети октомври през
две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №577 по описа за 2020г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от Ю.Ю.Ю. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.С. А. М., против И.Ч.М.
с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.50 вр.чл.52 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът твърди, че ответникът е негов
съсед. Живеел в с.М., общ.Х., къщата му била в непосредствена близост на къщата
на ищеца, в съседство били и дворовете им. Ответникът бил собственик на кучето,
което нападнало сина на ищеца и който трябвало да осъществява надзор над
животното и да отговаря за поведението му. Ищецът твърди, че кучето е много
агресивно. Съседът му отглеждал животното, хранил го и се грижел за него в
паянтови постройки в задния двор на къщата, в която живеел. Ищецът го виждал да
го пуска вечер свободно навън без да упражнява постоянен и непосредствен
контрол, без да се интересува къде ходи то и дали няма да настъпят евентуални
конфликти. Предупреждаван бил многократно и от други техни съселяни и съседи,
включително и от ищеца, че кучето е агресивно и се спуска срещу хората,
неотдавна удушило и котката им. Имало и не малко други ситуации, включително и
спрямо детето на ищеца, това не било за първи път, за които съседът му знаел,
но не вземал никакви мерки. Детето на ищеца било ухапано от кучето на ответника
на 16.01.2020г. Това се случило в двора на ищеца. След ухапването ищецът и
неговата съпруга завели детето на преглед и му била поставена ваксина за
тетанус и било насочено към инфекциозна клиника за поставяне на противобясна
ваксина. След инцидента ищецът разговарял със съседа си, но той не му обърнал
никакво внимание. Наличието на нанесените разкъсно-контузни рани причинило на
детето болки и неудобства в битово отношение. Освен това в резултат на
нападението синът на ищеца станал неспокоен, стресиран, сънувал кошмари, което
продължило и след случилото се. Инцидентът оставил отпечатък върху психиката на
детето, травматичните преживявания не били отзвучали и не били преодолени към
момента, те все още били актуални и продължавали да въздействат на детето. При
съвкупната преценка на тежестта, характера, степента на увреждане, обхват,
както и интензитета на негативното въздействие в живота на пострадалото дете,
ищецът претендира сумата от 2000лв. като паричен еквивалент на претърпените от
детето неимуществени вреди – болки и страдания. Счита, че са налице
предпоставките на чл.50 от ЗЗД за ангажиране на безвиновна отговорност на
ответника като собственик на кучето и неосъществяване на достатъчен надзор над
животното, като допуснал то да напусне двора на къщата му и да влезе в двора на
ищеца, както и да нападне и ухапе детето му, в резултат на което причинило
телесни увреждания. Налице била причинна връзка между поведението на кучето и
причиненото на детето увреждане. Ответникът бил пасивно материално легитимиран
да отговаря за вредите причинени от животно, на което бил собственик и спрямо
което не бил осъществил достатъчен надзор. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващо се в претърпени болки, страдания и преживяна „остра стресова
реакция“ от детето му вследствие настъпило на 16.01.2020г. около 7,15ч.
увреждане – ухапване от кучето – собственост на ответника, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. В съдебно
заседание се явява лично и оспорва предявения срещу него иск. Кучето му било
вързано в този ден, а освен това то починало на 13.01.2020г., а детето било
ухапано на 16.01.2020г. Твърди, че кучето е къщно, а не лично негово. Неговите
кучета били на баира, където имал овце. Кучето било на семейството му, на жена
му и сина му. Твърди също така, че къщата на ищеца се намира през 6-7 къщи от
неговата, а последният лъжел, че е в съседна къща. Те имали там една схлупена
къщичка. В махалата имало над 20-30 кучета. Как неговото куче от неговата къща
отишло пред къщата на ищеца, която била с бетонова ограда, и влезнало там?
Твърди, че това всичко е лъжа и компромат. Как детето излезнало в 7ч. сутринта,
като автобусът идвал в 8ч., а неговото куче сина му го връзвал всяка сутрин в
7ч., в 6ч.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
От
представеното удостоверение за раждане се установи, че Ю. Ю.Ю. е роден на ***г.
от родители ищеца Ю.Ю.Ю. и св.Е.Х.М. След извършен преглед на 17.01.2020г. на
детето на ищеца д-р Е. издава съдебномедицинско удостоверение за установени
рани от ухапване от куче на дясната подбедрица. Според съдебния лекар, уврежданията
са причинени от твърд тъп предмет и могат да се получат от ухапване от куче, по
начина, времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения, като
на детето е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. На 16.01.2020г. на Ю. Ю. Ю. е издаден лист за преглед на пациент
в спешно отделение, констатиращ ухапване от куче. На детето е издадена и
медицинска бележка за нуждата от домашно лечение за периода от 16.01.2020г. до 18.01.2020г.,
която да му послужи пред училищните власти. След тази бележка на детето е издадена
още една медицинска бележка за нуждата от домашно лечение за периода от
20.01.2020г. до 24.01.2020г., която да му послужи също пред училищното
ръководство. На 14.01.2020г. д.р С.Д. издава служебна бележка на ответника, за
да потвърди настъпване на смъртта на собственото му куче Д., порода **** мъжки
пол на 3г. В бележката е отразено, че кучето е починало на ******. вследствие
отравяне, потвърдено от патоанатомична находка.
От
показанията на св.Е.Х. М. /съжител на ищеца/ се установява, че на 16.01.2020г.
сутринта в 7,15ч. приготвяла детето за училище и излезли отвън на двора. Детето
излязло преди нея, а тя била зад него, но кучето било в двора. Синът й като
видял кучето се обърнал да тича към нея, но кучето го хванало за краката. Тя
също се страхувала от кучето и изпаднала в паника. Детето паднало на земята, тя
отишла при него и взела детето от устата на кучето. След това кучето избягало у
тях си. Описва кучето като кафяво, шарено на цвят, вълча порода, високо около
60-70см. и дълго около 40см. Св.М. твърди, че кучето се отглежда от ответника.
Преди известно време на улицата кучето пак щяло да ухапе сина й, но тя била при
него и го спасила. Твърди, че имало и други инциденти с това куче към техни
съседи. Кучето било агресивно, те с нищо не го били предизвикали. След
инцидента детето започнало да реве, няколко дена ставало през нощта и ревяло,
сънувало. Почти един месец не излязло на двора, за да си играе, уплашило се.
Преди това се прибирало само от училище, автобусът ги карал до центъра и от там
се прибирало само, а свидетелката го гледала от прозореца, разстоянието било
около 200-300м. Сега вече го било страх от кучето и всяка сутрин и всяка вечер
тя ходела да го взема от центъра. Не можел да ходи сам, страх го било, не
излизал вече сам навън, с майка си излизал на двора. Свидетелката твърди, че
имат бетонова ограда дълга 11м., но тя не била на целия двор, а от едната
страна и другата част на двора била отворена.
От
показанията на св.С.Д.Д. се установява, че ответникът завел кучето си при него
във ветеринарния му кабинет в лошо общо състояние, с пяна на устата и съмнение
за отравяне, което по-късно се доказало. Кучето било лекувано, прогнозата била
лошо и по-късно починало. Собственикът бил наясно как стоят нещата. Чули се
по-късно през деня и на следващия ден и казал, че вечерта кучето е било много
зле и сутринта починало. Твърди, че ответникът довел кучето на 11.01.2020г.,
като не му представил данни като паспорт, имало име, но свидетелят не можел да
каже как е, тъй като било преди доста време. Твърди, че не го е водил друг път
на преглед и той не се бил занимавал с това куче. Св.Д. знаел, че ответникът
има и други кучета.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
относно основателността на предявения иск:
Фактическият
състав на непозволеното увреждане обхваща кумулативното наличие на следните
елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Общото правило на чл.45 ал.1 от ЗЗД за това, че всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в настоящия
случай обуславя гаранционно-обезпечителната отговорност на отвеника, който
следва да отговаря за вредите, причинени от ухапвания от неговото собствено
куче. В случая ответникът е проявил бездействие, като не е изпълнил задълженията
си като собственик на отглежданото от него куче и не е положил дължимата грижа
и надзор над това животно, като не е взел необходимите мерки за предотвратяване
на агресивното му поведение спрямо малолетното дете на ищеца. Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника, че кучето, което е ухапало детето на
ищеца всъщност не е негово, а на семейството му, на жена му и на сина му. С
това свое твърдение на практика ответникът признава, че кучето е на неговото
семейство, което го прави точно толкова негов собственик, колкото и останалите
членове на домакинството. Неоснователно е също така възражението на ответника,
че детето може да е ухапано от друго куче, а не от неговото предвид наличието
на много кучета в махалата. В тази насока бяха изричните показания на св.М.,
която заяви, че познава кучето и че то е именно на ответника. Тези нейни
показания не бяха оборени по никакъв начин от показанията на св.Д., който в
качеството си на ветеринар удостоверява настъпилата смърт на куче, което също е
собственост на ответника и то на дата, предхождаща инцидента. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установи, че детето на ищеца е било
ухапано от куче на 16.01.2020г. На тази дата са извършените преглед в спешното
отделение и назначаването на лечение на детето. Същевременно д-р Д. е издал
служебна бележка на 14.01.2020г., в която удостоверява настъпила смърт на
кучето на ответника на 13.01.2020г. Доколкото обаче в своите показания св.Д.
заяви, че ответникът има и други кучета, то несъмнено следва извода, че починалото
на 13.01.2020г. животно е различно от това, което е ухапало детето на
16.01.2020г. Самият ответник в своите твърдения заявява, че това куче е на жена
му и сина му, а неговите кучета са на баира, където отглежда животни, т.е.
потвърждава, че има не само едно куче, а няколко. Следва да се има предвид също
така наличието на противоречия в твърденията на ответника, който от една страна
категорично оспорва неговото куче да е ухапало детето на ищеца, а от друга
твърди, че то е било вързано от сина му същата сутрин в 6ч. или в 7ч., като той
го връзвал всяка сутрин.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за
претърпените от малолетното дете на ищеца болки и страдания, както и за
настъпилия след ухапването страх, сънуване на кошмари, стрес и уплаха. Всички
тези последици, както и неприятният спомен от инцидента са от естество да
предизвикат изпитването на емоционален дискомфорт от случилото се.
В контекста на нормата на чл.52 от ЗЗД
размерът на вредите трябва да се определи съобразно принципите за
справедливост, като се отчита и съдебната практика в подобни случаи, при които
претърпените увреждания се преценят конкретно, като се аргументира подробно
характера им, настъпилия вредоносен резултат, продължителността на лечението и
понесените болки и страдания. Преценявайки тези обстоятелства в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, съдът намира предявения иск за основателен до размера
от 1000 лева, който размер като парична стойност се явява напълно съобразен с
процесната фактическа обстановка и реално причинените неимуществени вреди. Ето
защо, съдът счита, че предявения иск следва да се уважи за сумата от 1000лв., а
в останалата част до пълния предявен размер от 2000лв. следва да се отхвърли
като неоснователен.
С
оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в настоящото производство разноски в размер общо на 190лв., съобразно
уважената част от исковата претенция.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.Ч.М. с ЕГН:********** ***, да
заплати на Ю.Ю.Ю. с ЕГН:********** ***,
сумата от 1000лв., представляваща
обезщетение за претърпени от малолетното му дете Ю. Ю.Ю. неимуществени вреди
вследствие непозволено увреждане – ухапване от куче, настъпило на 16.01.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер общо на 190лв.,
като иска в останалата част до пълния предявен размер от 2000лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.