Р Е
Ш Е Н
И Е
№
83
гр. Пловдив, 27.03.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното
заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОЗАЛИЯ
ШЕЙТНОВА
ПЕТКО МИНЕВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА СПАСОВА, в присъствието
на прокурора ГАЛИН ГАВРАИЛОВ, като разгледа
ВНОХД № 196 по описа за 2020г. докладвано от чл. съдия Петко Минев и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № 338 от 18.12.2019г.
по НОХД № 7098/2019г. Районен съд – Пловдив, 11 н.с. е признал подс. И.С.Г. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и го е осъдил на ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил
наказанието с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. ПРС е присъдил направените по
делото разноски в тежест на подсъдимия.
Присъдата е обжалвана от адв.
В.С. – защитник на подс. И.Г.. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна,
а наложеното наказание е явно несправедливо. Същото не е съобразено с наличните
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Иска се изменение на
присъдата и налагане на по-леко по вид наказание – пробация, при условията на
чл.55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК.
РП – Пловдив не е взела
становище по жалбата.
В съдебно заседание, подсъдимият И.Г. се явява и
поддържа жалбата с искане за налагане на по-леко наказание. Защитникът му –
адв. В.С. иска изменение на присъдата с приложение на чл. 55 от НК и налагане
на наказание пробация. Същата излага доводи за наличие на чисто съдебно минало
към момента на деянието, признание на вината, критичност към стореното и
младата възраст на подсъдимия. Възразява се срещу отчитането като отегчаващо
обстоятелство от ПРС на последвалото осъждане на подсъдимия по друго дело.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че първоинстанционната присъда следва да
бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а жалбата – оставена без
уважение като неоснователна.
Въззивният съд, като съобрази
доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.С.Г. с ЕГН ********** е роден на *** ***. Същият е живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование,
безработен.
Свидетелят Н. Р.Т. и подсъдимият Г. били в близки приятелски отношения
от 4 години. Г. често гостувал в дома на приятеля си в гр. П. в ж.к. „Т.“,
където често и преспивал. На 10.09.2018 г. подсъдимият Г. отново отишъл при св.
Т. да му гостува. Около 12 ч. на обяд в жилището дошла и приятелката на Т. – свидетелката
А.П.. Когато пристигнала, П. оставила мобилния си телефон марка „Huawei P20
Lite Dual Blue“ на масата в хола. Свидетелят Т. искал да разговаря насаме с
приятелката си, поради което помолил подсъдимия Г. да напусне стаята. Той от
своя страна се съгласил. Тръгнал да излиза от стаята и когато преминал покрай
холната масичка, подсъдимият Г. грабнал мобилния апарат на П.и побягнал. П. и Т.
се развикали и се опитали да го настигнат, но не успели. Подс. Т. се опитал да
осъществи връзка с подсъдимия по телефона, но последният го блокирал.
Съгласно заключението на съдебната стоково-оценъчна експертиза отнетия
мобилен апарат е на стойност 560 лв.
Първоинстанционният
съд е приел, че гореизложената
фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимия, дадени по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от събраните на досъдебна фаза
доказателствени материали – от обясненията на подс. Г., дадени пред разследващ
орган, от показанията на свидетелите Н. Т., К. П., А. П., както и от
приложените по досъдебното производство писмени доказателства – копие на
допълнително споразумение към договор за мобилни фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер ****, три броя писма от мобилни оператори, заключение на
съдебна стоково-оценъчна експертиза, справка за съдимост, характеристична
справка и останалите събрани писмени доказателства.
Районният съд е
кредитирал с доверие обясненията на подсъдимия, показанията на всички свидетели
като обективни, безпристрастни и кореспондиращи помежду си. ПРС се е доверил на
заключението на СОЕ.
Анализирайки и съпоставяйки обясненията на
подсъдимия, свидетелските показания, заключението на СОЕ и писмените
доказателства, първостепенният съд е стигнал до правния извод, че подсъдимият И.С.Г. е извършил
както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, тъй като на 10.09.2018г. е
отнел чужда движима вещ - един брой мобилен телефон марка „Huawei P20 Lite Dual
Blue“ на стойност 560 лева от владението на А.К. П. с ЕГН **********, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да го присвои.
От правна страна ПРС е приел, че подс. Г. е осъществил всички обективни
и субективни признаци от състава на престъплението кражба – без съгласието на
св. А.П. е установил фактическа власт върху описания в обвинението мобилен
телефон, отдалечил се е от мястото на кражбата и се е разпоредил с него в свой
интерес.
Районният
съд е приел, че от субективна страна подс. Г. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл.
При
определяне на наказанието първостепенният съд е приел като смекчаващи
отговорността обстоятелства сравнително ниската стойност на инкриминираната вещ,
чистото съдебно минало на подсъдимия, признанието на вината, критичност към
стореното, младата възраст на подсъдимия и оказаното съдействие по
разследването. Като отегчаващи такива съдът е отчел формирането на престъпни
нагласи у подсъдимия, което се извеждат от осъждането му на 6 месеца пробация
за престъпление по чл. 204, б. „а“ вр. чл. 201 от НК по НОХД № 5433/2019 г. по
описа на ПРС преди постановяване на присъдата по настоящото дело. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство е отчетна дързостта, с която е извършена кражбата в
присъствието на владелеца на вещта и друг свидетел и действията по бягство от
местопроизшествието.
Направен
е извод, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55 от НК при
индивидуализацията на наказанието. Съдът е определил наказание, ориентирано към
законовия минимум - в размер на 9 месеца лишаване от свобода, намалил е същото
с една трета до 6 месеца лишаване от свобода, като с оглед чистото съдебно
минало на дееца към датата на деянието, то е отложено с изпитателен срок от 3
години. ПРС е приел, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без
ефективното му изтърпяване.
Първоинстанционният
съд се е произнесъл по разноските, присъждайки ги в тежест на подсъдимия.
Пловдивският
окръжен съд като въззивна инстанция намира за установено следното:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната
инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия Г., първата инстанция е извършила необходимите
процесуално – следствени действия, изясняващи значимите факти относно инкриминираната
кражба.
Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и е
намерил тези показания за последователни, ясни, точни, непротиворечиви и
безпристрастни и ги е кредитирал. Признанието на фактите от страна на
подсъдимия се подкрепя от всички събрани доказателства.
Обосновано първоинстанционният
съд се е доверил на изготвената по делото СОЕ.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната съвкупност и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на
съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.
Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1, т.
1, 2, 5 и 12 от НПК са основани на установените фактически положения при
спазване изискванията на процесуалния закон, като в съответствие с тях
законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по
предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на закона се споделят и от
настоящият състав.
РС – Пловдив е пропуснал да се произнесе по групиране на
настоящото наказание с наказанието 6 месеца пробация по НОХД № 5433/2019 г. по
описа на ПРС, но няма пречка това да бъде сторено с отделно определение по реда
на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че подсъдимият Г.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.194, ал.1 от НК. От събраните доказателства по безспорен начин се
установява, че на инкриминираната дата подс. Г. е взел от масата в хола в дома
на св. Т.мобилния телефон на на св. П., прекъсвайки
нейното владение върху отнетата вещ и установявайки свое владение. За
намерението на дееца противозаконно да присвои отнетата вещ красноречиво говори
бягството му с мобилния телефон въпреки призивите да го върне, последващото
блокиране на обажданията от св. Т., както и отказът да върне телефона му на
пострадалата и приятеля ѝ.
Неоснователно е
възражението на защитата, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Наличните такива са коректно отчетени от ПРС – сравнително
ниската стойност на инкриминираната вещ, чистото съдебно минало на подсъдимия,
признанието на вината, критичност към стореното, младата възраст на подсъдимия
и оказаното съдействие по разследването. Именно те са мотивирали първата
инстанция да наложи наказание в размер близък до минималния.
Основателно е
възражението на защитата, че неправилно ПРС е отчел като отегчаващо
отговорността обстоятелство дързостта, с която е извършена кражбата. Наред с
това въззивната инстанция отчита като негативни характеристични данни
обстоятелството, че подсъдимия е извършил кражбата от приятелката и в дома на
своя приятел Т., който го е подслонил и му е оказвал подкрепа. По-ниско от
наложеното наказание не би изпълнило целите на чл. 36 от НК. Факт е
последвалото осъждане на подс. Г. по НОХД № 5433/2019 г. по описа на ПРС, както
и задържането му под стража по трето, различно от настоящото и горепосоченото
дела. Оказаното от същия съдействие по разследването не следва да бъде
надценявано, доколкото и без него събраните по делото доказателства са
безспорни и установяват авторството му в лицето на подс. Г.. Признанието на
вината веднъж е било отчетено с намаляване на определеното наказание с една
трета. Неоснователно е възражението на защитата, че тъй като инкриминирания
телефон не е намерен, това е лишило подсъдимия от привилегията по чл. 218б от НК с налагане на административно наказание. Целта на този привилегирован
институт е предметът на престъплението да бъде доброволно и по собствени
подбуди възстановен или заместен от подсъдимия. Установяването му от органите
на досъдебното производство изключва доброволността на подсъдимия и изключва
приложението на чл. 218б от НК.
Ето защо
въззивната инстанция намира, че наложеното на подс. Г. наказание е справедливо
и не се налага неговото намаляване. Правилна е преценката на ПРС, че в случая е
приложим чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото целите на наказанието могат да се
постигнат и без ефективното му изтърпяване.
С оглед изхода на
делото, присъдата е правилна и по отношение на присъдените разноски в
тежест на подс. Г..
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за
отмяна на атакуваната присъда. По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд
в настоящия съдебен състав счита, че присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на
основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 338 от 18.12.2019г. по
НОХД № 7098/2019г. Районен съд – Пловдив, 11 н.с.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат
уведомени за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.