Р Е Ш Е Н И Е
123 /31.05.2019г.
град Шумен
Шуменският
окръжен съд, в публичното заседание на втори май , през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
Съдия
: Зара Иванова
при
секретаря Г.Георгиева , като разгледа
докладваното от окръжния
съдия , гр.д.№124 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК – положителен установителен иск за
собственост.
Депозирана
е искова молба от М.Л.Р. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** –
адв.Й.Г. срещу Л.Д.Р. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** , в
която посочва , че по силата на саморъчно завещание от 14.02.2014 г. на Ц.Й.Р..,
починала на 13.09.2017 г., обявено с протокол от 27.09.2017 г. на нотариус с
рег. № ... е собственик на недвижим имот, намиращ се в гр. Шумен, ул. ...№ 9а,
състоящ се от първи жилищен етаж с площ от 122 кв.м., с идентификатор №
83510.660.440.4.1, състоящ се от кухня, трапезария, хол, две стаи, баня,
тоалетна, антре с ниша за пералня и източна тераса, заедно със северно таванско
помещение с тераса и тоалетна, преустроено в жилище, с площ от 49 кв.м., с
идентификатор № 83510.660.440.4.3; северен гараж с площ от 28.58 кв.м., с
идентификатор 83510.660.440.4.6; северен гараж с площ от 31.96 кв.м., с
идентификатор № 83510.660.440.4.7; северно избено помещение с площ от 40.70
кв.м., заедно с общите части на сградата и правото на строеж и от поземления
имот с площ от 406 кв.м., с идентификатор № 83510.660.440.. Имотът е бил
собствен на родителите й Ц.Й.Р.. и Л.М.Р.., по силата на н.а. № .../1996 г.
След смъртта на баща й, ищцата се е отказала от оставеното от него наследство,
с оглед на което майка й Ц.Р.е придобила право на собственост върху 3/4 ид.ч.
от описания имот, а брат й Д.Л.Р. – 1/4 ид.ч.. С н.а. № .../2011 г. Д.Л.Р. е
дарил на майка им Ц.Й.Р.. своя дял от имота, поради което последната е
придобила собствеността върху него изцяло. Независимо, че му е било известно за
извършеното от майка им завещателно разпореждане, Д.Л.Р. се е снабдил с
констативен нотариален акт и с договор за дарение, обективиран в н.а. № 122,
т.17, № 3453/26.09.2017 г. е дарил на сина си Л.Д.Р. спорната 1/2 ид.ч.. Ищцата
твърди, че по силата на саморъчното завещание от Ц.Й.Р.. от 14.02.2014 г. и
н.а. № .../2011 г. е собственик на целия имот, включая на оспорваната 1/2 ид.ч.
от имота. Но, дори и завещателното разпореждане да не бъде признато, тя се
явява собственик на тази 1/2 ид.ч. и като наследник на майка си. Позовавайки се
на изложеното, моли съдът да постанови решение, по силата на което да установи,
че е собственик на дарената на ответника от баща му 1/2 ид.ч. от описания
по-горе недвижим имот.След извършени уточнения на исковата молба съдът приема ,
че петитумът и касае признаване право на собственост по отношение на ½
ид.ч. от имота придобита по силата на
завещание .
В
отговора по чл.131 от ГПК и в хода на делото ответникът Л.Д.Р. предявява
възражения за нередовност на исковата молба и оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Твърди, че към датата на дарственото разпореждане дарителят Д.Л.Р.
не е знаел за изготвеното от Ц.Й.Р.. завещание, поради баща му , като наследник
валидно е прехвърлил придобитата по наследство ½ ид.ч. от имота, като на
основание чл. 55 от ЗН, сделката е породила вещно правен ефект и е
противопоставима на ищцата. С оглед на изложеното, моли искът да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен и недоказан и му бъдат присъдени извършените по
делото разноски.
С
определение №418/12.10.2018г. , на страната на ответника е конституирано
трето-лице помагач Д.Л.Р. , ЕГН **********, адрес *** , съдебен адрес ***
. В писмено становище и в хода на
делото третото лице- помагач Д.Л.Р.
предявява възражения за нередовност на исковата молба и оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че прехвърлянето на 1/4 ид.ч. от имота от него на майка
му Ц.Р.е станало след смъртта на баща му Л.М.Р.., починал на 08.10.2009 г. и
след като ищцата се е отказала от наследството, останало от последния. Предвид
отказа на ищцата, на основание чл. 53 от ЗН, делът й е уголемил дяловете на
останалите наследници от същия ред, поради което той е станал собственик по
наследство на 1/3 ид.ч. от имота в съсобственост с Ц.Р.., която е притежавала
останалите 2/3 ид.ч. от имота. Ето защо, прехвърляйки 1/4 ид.ч. от имота на Ц.Р..,
той е останал собственик на 1/12 ид.ч. от него и майка му не би могла да се
разпореди чрез завещание с целия имот, а само с 11/12 ид.ч. от него. Предвид
това и на основание чл. 19, ал. 1 от ЗН твърди, че направения със саморъчното
завещание завет на определена вещ е недействителен. На следващо място, на
основание чл. 44, ал. 3 от ЗН прави възражение за унищожаемост на завещанието
като твърди, че е направено от майка му Ц.Р.поради психически натиск
/психическо насилие /, заплашване, внушаване на страх от предстояща злина от
страна на ищцата, което е довело до опорочаване на волята на завещателя, като
моли съдът да се произнесе в този смисъл и обяви същото за унищожено. На трето
място, ако съдът не приеме възраженията му за недействителност на завещателното
разпореждане и унищожаемост на завещанието, твърди, че е наследник по закон с
1/2 наследствена идеална част от наследството на Ц.Р... Не отговаря на истината
твърдението на ищцата, че той е знаел за обявяването на саморъчното завещание,
доколкото, видно от справката в имотния регистър, вписването на обявяването на
завещанието е станало на 27.09.2017 г., т. е. на следващия ден след вписването
на прехвърлянето чрез дарение на наследената от него по закон идеална част от
имота на ответника Л.Р.. Безспорно е, че той е наследник на Ц.Р.като неин син и
наследява оставеното наследство при равни части с другия наследник – ищцата М.Р.,
а именно по 1/2 ид.ч.. Оставеното от Ц.Р.наследство включва и друг имот в с.Р. . Безспорно е и, че той е приел наследството
на Ц.Р.при условията на чл. 49, ал. 2 от ЗН, като е извършил акт на
разпореждане с полагащата му се наследствена 1/2 ид.ч. от имота в гр. Шумен и с
полагащата му се 1/3 ид.ч. и наследствена 1/3 ид.ч. от имота в с. Р., Счита, че
доколкото е приел наследството оставено от Ц.Р.преди да се открие завещанието,
което не му е било известно, на основание чл. 55 от ЗН не е бил длъжен да
удовлетвори завещателните разпореждания по него, ако те накърняват запазената
му част от наследството, какъвто е конкретният случай. Дори и съдът да приеме,
че завещателното разпореждане е произвело своето действие и той не е станал
собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от имота, която е прехвърлил на сина си,
то, съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗН със завещателни разпореждания във всички
случаи не може да се накърнява запазената част от наследството му, която в
конкретния случай е 1/3 ид.ч.. Ето защо, с факта на приемане на наследството,
респ. придобиване на собственост върху наследственото имущество и разпореждане
с наследствената част от имота преди обявяване на саморъчното завещание, е
станал собственик и се е разпоредил, ако не с цялата си наследствена 1/2 ид.ч.
от имота, то със своята 1/3 идеална запазена част, като моли съдът да се
произнесе в този смисъл.
Съдът въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от
фактическа и правна страна следното : По делото не е спорно и се доказва от
представените документи : Удостоверение
за наследници изх. № 3113 от 19.09.2017 г., Препис – извлечение от акт за
смърт , че ищцата и третото лице-помагач
са деца и единствени наследници на Ц.Й.Р..,
починала на 13.09.2017 г. По делото е представено саморъчно завещание от 14.02.2014
, обявено на 26.09.2017г. , видно от Протокол
за обявяване на саморъчно завещание от 26.09.2017 г. , в което отразена волята на
Ц.Р.да завещае на ищцата недвижим имот,
намиращ се в гр. Шумен, ул. ...№ 9а, състоящ се от първи жилищен етаж с площ от
122 кв.м., с идентификатор № 83510.660.440.4.1, състоящ се от кухня,
трапезария, хол, две стаи, баня, тоалетна, антре с ниша за пералня и източна
тераса, заедно със северно таванско помещение с тераса и тоалетна, преустроено
в жилище, с площ от 49 кв.м., с идентификатор № 83510.660.440.4.3; северен
гараж с площ от 28.58 кв.м., с идентификатор 83510.660.440.4.6; северен гараж с
площ от 31.96 кв.м., с идентификатор № 83510.660.440.4.7; северно избено
помещение с площ от 40.70 кв.м., заедно с общите части на сградата и правото на
строеж и от поземления имот с площ от 406 кв.м., с идентификатор №
83510.660.440, т.е. процесния имот ,
налице и текст , в който е посочено , че
завещава също на ищцата цялото си имущество към момента на смъртта си ,
включително и придобитото такова след съставяне на завещанието . От друга
страна третото лице-помагач , с нотариален акт №.../2017г. на Нотариус рег.№...
на НК , с район на действие ШРС е дарил на сина си – ответник по делото ,
½ ид.ч. от описания по-горе имот .
Ищцата твърди , че т.к. по силата на завещателното разпореждане , тя е
станала едноличен собственик на имота ,
посочената сделка – дарение не е имала вещно-прехвърлителен ефект , т.к.
дарителят не е бил собственик на
прехвърлената ½ ид.ч. от имота .
Първото
възражение , заявено от третото лице –помагач е , че завещанието е
недействително за 1/3 ид.ч. от имота , т.к. завещателят към момента на смъртта не е бил собсвеник на този
дял. Съдът намира , че възражението е
неоснователно . Имотът е придобит от
наследодателя Ц.Й.Р.. и съпруга Л.М.Р..
с н.а. № .../1996 г. на Нотариус при ШРС . След смъртта на Л.М.Р.. , съпругата
му Ц.Й.Р.. е станала собственик на 4/6 ид.ч . от имота – 3/6 ид.ч. от
прекратената СИО и 1/6 ид.ч. – като наследник на съпруга си . Ищцата и третото лице-помагач , като деца на
починалия са наследили по 1/6 ид.ч. от
имота .От Удостоверение изх.№64/19.10.2009г. е видно , че ищцата е направила
отказ от наследството на баща си Л.Р. , с което на основание чл.53 от ЗН са се
уголемили дяловете на останалите наследници .
Предвид обстоятелството , че
третото лице-помагач възразява , че след отказа от наследство той е станал собственик на 1/3 ид.ч. , съдът
намира за необходимо единствено да отбележи , че делът на отказалия се разпределя по равно между останалите
наследници от същия ред или в случая преживялата съпруга и синът получават по още 1/12 ид.ч. По този начин
преживялата съпруга става собственик на 3/4 ид.ч. от имота , а синът на
¼ ид.ч. Впоследствие третото лице-помагач , с нотариален акт н.а. № .../2011 г. дарява на майка си собствената си ¼
ид.ч. от имота , което съобразно изложеното по-горе представлява цялата
притежавана от Д.Р. собственост от
имота ,
в резултат на което Ц.Р.става
него индивидуален собственик , което обстоятелство не се е променило до момента
на смъртта и . Предвид горното , съдът намира , че не е имало пречка имотът да
е предмет на валидно завещателно разпореждане , което прави възражението за
недействителност неоснователно .
Следващото
възражение на трето лице-помагач е , че завещанието е унищожаемо , т.к. е
съставено под въздействие на психическо насилие осъществено от ищцата . Психическото насилие компрометира и опорочава
волята на завещателя , мотивира го да извърши завещателни разпореждания , които
не съответстват на действителните му желания . От изложената теоретична
постановка , следва изводът , че за да е унищожаемо завещанието , следва да
бъде доказано , че е извършено психическо насилие , което да е в причинна
връзка , да е мотивирало наследодателя да извърши завещанието , без това да е
действителната му воля . В настоящата хипотеза се твърди , че ищцата е заплашвала наследодателя , нейна
майка , че сложи край на живота си , ако не и бъде „приписан“ целият имот .
Доказателства в тази насока , което е в тежест на ответника и третото
лице-помагач , не са представени .
Напротив , от разпита на св.А.К.се доказва , че в периода в който е
извършено завещанието , взаимоотношенията между ищцата и наследодателя Ц.Р. са били основани на разбирателство и
загриженост . В периода , за който се
отнасят показанията , ищцата е била в психиатрична болница , т.к. страда от
психическо заболяване , майка и я е посещавала , проявявала е загриженост ,
споделяла е със свидетеля , който е бил лекуващ лекар на ищцата , че се тревожи
за бъдещето и , дали ще може да работи , какво ще се случи с дъщеря и след
нейната смърт . Никога не е споменавала , че дъщеря и твърди , че ще сложи край
на живота си . В свидетелските показания , които съдът възприема като
достоверни , не се съдържат данни ,
които да доказват твърденията на ответната страна и другия наследник , че
ищцата е осъществила психическо насилие . Възможно е наследодателят , с оглед
здравословното състояние на ищцата да е изпитвала опасения за здравето и живота
и , но не се доказа , че подобен страх е
внушен от действията на ищцата . Поради
посоченото съдът намира , че възражението за унищожаемост на завещанието поради
осъществено психическо насилие е неоснователно .
Последното
възражение , заявено от третото лице –помагач , касае приложението на чл.55 от ЗН , според който когато след приемането на наследството се открие завещание,
което не е било известно, наследникът не е длъжен да удовлетвори заветите по
него извън стойността на наследството или ако те накърняват неговата запазена
част. В тези случаи наследникът може да иска намаляването и на заветите по
други завещания. Като твърди , че е приел наследството , преди отриване на
завещанието , счита , че при решаване на
въпроса за правото на собственост , съдът следва да зачете неговата запазена
част от наследството , в частност процесния имот , която е 1/3 ид.ч. За да се даде правилен отговор на това
възражение , съдът намира , че първо следва да се изложат мотиви относно
характера на завещателното разпореждане – частно или универсално . Като
съобрази формулировката на волята на наследодателя съдът намира , че се касае
за универсално , общо завещание , като впрочем и между страните не е налице
спор по този въпрос . Налице е изобилна и непротиворечива практика , че когато
в завещанието съществува недвусмислено формулиран текст , че лицето завещава
цялото си имущество се касае за универсално завещание . Фактът , че извън този
текст има описание на отделни имущества , както е в настоящият случай (изрично
е индивидуализиран процесния имот) , не променя характера на завещателното
разпореждане , в частност не го превръща в завет. Възприемайки горното становище , а именно , че
завещанието е универсално , съдът намира , че не е приложима разпоредбата на
чл.55 от ЗН . Права по този текст има
наследникът , който е изправен пред претенциите на заветници . Макар и
формулировката на някои текстове в ЗН водят до спорове относно значението на
използвания в закона израз „завещание“ ,
а именно дали се касае за универсално или частно , в случая изрично е предвидено , че при условията на
чл.55 от ЗН , наследникът не е длъжен да удовлетвори заветите . Заветниците се явяват „кредитори“ на
наследството , които наследникът , съобразно правилата на ЗН и конкретната
ситуация е длъжен да удовлетвори . Облагодетелстваните от универсално
завещателно разпореждане , дори и да не са от кръга на наследниците по закон ,
стават наследници , те не притежават
право на удовлетворяване , а наследствени права . От всичко изложено по-горе
съдът намира , че неоснователно се явява и възражението по чл.55 от ЗН .
В
заключение , съдът намира , че предявеният иск се явява изцяло основателен. По
силата на валидно завещание ищцата е придобила изцяло процесния имот ,
включително и спорната ½ ид.ч. ,
от друга страна праводателят на ответника , към момента на
прехвърлителната сделка не е притежавал никакъв дял от имота , следователно
ответникът не придобил на заявеното основание – договор за дарение , спорната
½ ид.ч. от имота .
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в
размер на 2 183,37 лева .
Водим
от горното съдът ,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по отношение на Л.Д.Р. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** , че М.Л.Р. , ЕГН ********** , адрес *** ,
съдебен адрес *** – адв.Й.Г. е собственик на ½ (една втора) идеална част
от следния недвижим имот в гр. Шумен, ул. ...№ 9а, състоящ се от първи жилищен
етаж с площ от 122 кв.м., с идентификатор № 83510.660.440.4.1, състоящ се от
кухня, трапезария, хол, две стаи, баня, тоалетна, антре с ниша за пералня и
източна тераса, заедно със северно таванско помещение с тераса и тоалетна,
преустроено в жилище, с площ от 49 кв.м., с идентификатор № 83510.660.440.4.3;
северен гараж с площ от 28.58 кв.м., с идентификатор 83510.660.440.4.6; северен
гараж с площ от 31.96 кв.м., с идентификатор № 83510.660.440.4.7; северно
избено помещение с площ от 40.70 кв.м., заедно с общите части на сградата и
правото на строеж и от поземления имот с площ от 406 кв.м., с идентификатор №
83510.660.440.
ОСЪЖДА Л.Д.Р. , ЕГН ********** да заплати на М.Л.Р. , ЕГН ********** ,
сумата 2 183,37 ( две хиляди сто осемдесет и три лева и тридесет и седем
ст.) лева – деловодни разноски .
Делото
е разгледано и решено при участието на
трето лице помагач Д.Л.Р. , ЕГН **********, адрес *** , съдебен адрес *** , на
страната на ответника .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от датата
на връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :