№ 6109
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20231100512198 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 13408/01.08.2023г. по гр.д. № 34572 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 175-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 9 от
Закона за потребителския кредит , чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, че Л. Т. Я., ЕГН
********** дължи на Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК *******
заплащане на сумите, както следва: сумата от 3000лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 14.04.2021г., до изплащането й,
представляваща главница по за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
договор № 000СС-R-020717/03.03.2011г., изменен с анекс от 27.09.2013г;
сумата от 3162,84лв., представляващи възнаградителна лихва по договора за
периода от 19.03.2016г. до 11.12.2020г; сумата от 696,14лв., представляващи
наказателна лихва за забава за периода от 06.04.2016г. до 19.05.2018г; сумата
от 6,67лв. представляващи законна лихва за забава за периода от 06.04.2021г.
до 13.04.2021г.; сумата от 39лв. представляващи годишна такса за поддръжка;
сумата от 60лв., представляващи начислени разноски за връчване на покана
1
за предсрочна изискуемост, за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 21123/2021г. на Софийски районен съд, като Л. Т. Я., ЕГН
********** е осъден да заплати на Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК
******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 187,81лв. по
заповедно дело и 430,40лв. по исковото дело, като неоснователен е отхвърлен
иска за договорна лихва за горницата над 3162,84лв. до предявен размер от
3375,64лв. и за периода от 12.12.2020г. до 05.04.2021г., като Първа
инвестиционна банка”АД, ЕИК ******* е осъдена да заплати на Л. Т. Я.,
ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 29,65лв.
представляващи съдебни разноски .
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
238224/24.08.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете-Л. Т. Я.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложило е
съображения, че решението е неправилно. По делото не било установено да е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. В деня, в който било
оформено връчването като такова при „отказ” бил на работа и не било
възможно да разговаря с връчителя и да му откаже получаването на книжата,
не бил разговарял с връчителя и не бил отказвал получаването на такива.
Задълженията били погасени по давност, срок на която бил с начало падеж на
всяка вноска. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец - Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК ******* е
оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно.
Приетото по делото уведомление и констативен протокол от ЧСИ Я.
установявали надлежното връчване на изявлението за предсрочна
изискуемост. Отказът да се получат книжата били надлежно оформени по
правила на ГПК от настоящия адрес на въззивника. Удостоверението от СО, че
в този ден въззивникът не бил ползвал отпуск не можело да обоснове обратен
извод. Правилно било прието от СРС, че погасителната давност не била
изтекла. Мотивите на СРС били съобразени със спецификата на договора за
овърдрафт, че при него задълженията не се погасяват на месечни вноски и
погасителен план не се съставя, а потребителят може да усвоява и заплаща
суми съобразно кредитните лимити. Минималната вноска покривала само
част от договорната лихва, а не погасителни вноски по кредита. Давността за
главницата и договорната лихва не течала отделно за всяка погасителна
вноска, това били неделими задължения и началния момент на погасителната
2
давност била дата, на която следва да се издължи целия кредит. В този смисъл
били решаващите мотиви на ТР ат 21.01.2022г. по т.д. № 5/2019г.
Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на
въззивника за разноски за горницата над установения минимум.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
133328/28.06.2022г. по регистъра на СРС на Първа инвестиционна
банка”АД, ЕИК ******* срещу Л. Т. Я., ЕГН ********** , с която е поискало
от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 9 от Закона за потребителския кредит ,
чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, че Л. Т. Я., ЕГН ********** дължи на Първа
инвестиционна банка”АД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва:
сумата от 3000лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
14.04.2021г., до изплащането й, представляваща главница по договор от
03.03.2011г. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип
и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 000СС-R-020717,
изменен с анекс от 27.09.2013г; сумата от 3375,64лв., представляващи
възнаградителна лихва по договора за периода от 19.03.2016г. до 05.04.2021г;
сумата от 696,14лв., представляващи наказателна лихва по т. 5 от анекса за
забава за периода от 06.04.2016г. до 19.05.2018г; сумата от 6,67лв.
представляващи законна лихва за забава за периода от 06.04.2021г. до
13.04.2021г.; сумата от 39лв. представляващи годишна такса за поддръжка;
сумата от 60лв., представляващи начислени разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост, за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 21123/2021г. на Софийски районен съд, като му се присъдят
разноски. Навело е твърдения, че с с ответника сключили договора за кредит и
му бил предоставен кредит от 3000лв., който се усвоявал с кредитна карта.
Кредитът бил изцяло усвоен от ответника, усвояванията били многократни в
периода от 19.05.2011г. до11.06.2015г. Срок на договора бил уговорен да е до
03.03.2013г., но било уговорено и автоматичното му подновяване при
условията на договора и Общите условия. Погасявания на задължения по
договора били извършвани многократно до 05.01.2016, като считано то
19.03.2016г. бил в просрочие, към 13.04.2021г. просрочието било 1852 дни. С
връчена на 02.12.2020г. чрез ЧСИ покана банката обявила задълженията за
3
предсрочно изискуеми съгласно ОУ, същите не били погасени.
Ответникът Л. Т. Я., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил
исковете. Посочил е, че задълженията били погасени по давност, защото за
период от повече от 5 години от просрочието не били предприемани действия
по събиране на задълженията. Претенцията за лихви се погасявала с 3
годишна погасителна давност и на още по-силно основание не се дължала
поради погасяването й по давност. Не бил получил изявление за обявяване на
задълженията за предсрочно изискуеми Книжата изготвени от ЧСИ и негови
служители не били верни, в посочения ден бил на работа, не бил виждал
връчителя Т. и не бил отказвал получаване на книжа. Договорът съдържал
неравноправни клаузи – т. 8 от договора, т. 4, т. 5 и т. 6 от анекса; т. 8.1.2.; т.
8.1.3.; т. 8.1.4 от ОУ. Тези клаузи нарушавали равновесието между правата на
страните по договора, противоречали на чл. 143 от ЗЗП Базов лихвен процент
се сочел в чл. 8 от договора и чл. 4 от анекса , това било неопределено
понятие и навеждало на мисълта, че се определя от банката едностранно
Лихвата била определя от банката на непосочени в договора основания., не
били уговорени конкретни условия за промяна на лихвата. Не била уговорена
възможност да се откаже от договора при промяна на условията от банката.
Претендирал е разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 21123/2021г на СРС, съгласно
което по заявление вх.№ 23027308/14.04.2021г. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено Л. Т. Я., ЕГН ********** да заплати на
Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както
следва: сумата от 3000лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 14.04.2021г., до изплащането й, представляваща главница по
договор № 000СС-R-020717/03.03.2011г. за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка, изменен с анекс от 27.09.2013г; сумата от 3375,64лв.,
представляващи възнаградителна лихва по договора за периода от 19.03.2016г.
до 05.04.2021г; сумата от 696,14лв., представляващи наказателна лихва за
забава за периода от 06.04.2016г. до 19.05.2018г; сумата от 6,67лв.
представляващи законна лихва за забава за периода от 06.04.2021г. до
13.04.2021г.; сумата от 39лв. представляващи годишна такса за поддръжка;
сумата от 60лв., представляващи начислени разноски за връчване на покана за
4
предсрочна изискуемост, сумата от 193,55лв. съдебни разноски, за така
издадена заповед длъжникът е уведомен на 17.01.2022г., на 15.12.2021г.
длъжникът е подал възражение срещу задълженията по заповедта, сочейки,
че задълженията са погасени по давност, не е настъпила предсрочна
изискуемост на същите, договора съдържал неравноправни клаузи,
претендирал е разноски за възнаграждение за адвокат, на 31.05.2022г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от
съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията
по заповедта и такива е представил на 28.06.2022г.
По делото е приет договор от 03.03.2011г. за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ по разплащателна сметка№ 000СС-R-020717, анекс от
27.09.2013г., носещи подпис за страните по него, съгласно който Първа
инвестиционна банка”АД се е задължило да предостави на Л. Т. Я. кредит-
овърдрафт, усвояван чрез кредитна карта с кредитен лимит от 2000лв. , а
считано от 27.09.2013г. – 3000лв. , който може да бъде усвояван до
определения лимит с използване на издадената карта при Общи условия, с
които кредитополучателя е съгласен. Съгласно чл. 3 от договора срокът за
ползване на овърдрафта е 03.03.2013г., но същият се подновява автоматично
при условията на Общите условия на банката за револвиращи международни
карти. Съгласно чл. 5 от договора задълженията се погасяват съобразно
Общите условия. Съгласно чл. 7 от договора титулярът ползва гратисен
период за ползвания овърдрафт при условията на ОУ, като в случай че на
падежа погаси изцяло дебитното салдо по сметката до края на отчетния
период, то не се начислява възнаградителна лихва. Съгласно чл. 8 от
договора при непогасяване на дебитното салдо в гратисния период се
заплаща възнаградителна лихва съобразно ОУ, която към сключване на
договора е БЛП + 10,91% за кредитна салда формирани в резултат на
ПОС-транзакции и БЛП + 12,71% за всички останали дебитни салда по
сметката. Съгласно чл. 9 от договора при неплащане на минималната
месечна вноска или при надвишаване на кредитния лимит, върху неплатената
част от минималната вноска се заплаща наказателна лихва по действащата
Тарифа на банката, така се начислява и върху неразрешения овърдрафт, към
подписване на договора наказателната лихва за забава е договраната лихва
увеличена с 1/12 от наказателната надбавка за надвишение на кредитния
5
лимит, последната е 10,02 пункта към сключване на анекса. Съгласно чл. 5
от анекса от 2013г. при забава на плащанията на минималната месечна
вноска върху неплатената част от нея се начислява наказателна лихва за
забава по Тарифата. Посочено е в договора, че общата сума към сключване
на договора е 2823,68лв. , ГПР е 22,88%, изчислен при хипотеза, че цялата
сума е изтеглена от ПОС терминал, включена такса за поддържане на първа
карта към сметката. Съгласно чл. 13 от договора за ползването на кредитната
карта се заплащат такси и комисионни по тарифата на банката, таксата към
сключване на договора за поддържане на първа карта е 39лв. Базов лихвен
процент към сключване на анекса е 7,73%, толкова е бил и към сключване на
договора
Приети са Общи условия на ПИБ”АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти, съгласнообяснителната част на
понатията в които кредтиния лимит по договорите за револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт /лимит/ е
максималният размер на кредита, който може да се ползва с издадените карти,
а минималната погасителна вноска е сумата, която титулярът е длъжен да
плати ежемесечно от дата следваща края на отчетния период до дата на
падежа и тя е 3% от дебитното салдо към последния ден от отчетния период,
тоест от сумата за пълно погасяване, но не по-малко от 10лв.; надвишен
кредитен лимит е надвишение на разрешения текущ разполагаем лимит
поради извършена операция и начислени от банката лихви, такси,
комисионни; отчетен период е един месец , като ако той е от 20-то число на
месеца до 19-то число на следващия месец, то падеж е 5-то число на месеца
и това е дата на която трябва да се плати минималната месечна вноска или
изцяло задълженията си. Ако отчетен период е от 10-то число на месеца до
09-то число на следващия – падеж е 25-то число на месеца. Съгласно чл. 8 от
ОУ гратисен период е 45 дни, като банката служебно задължава сметката с
начислената договорна лихва, като при частични плащания първо се погасяват
непогасени задължения за предходни отчетни периоди, след това лихви и
такси за последния отчетен период, след това – теглене на пари в брой; след
това – плащане на стоки и услуги и други преводни операции;
възнаградителна лихва се начислява върху дебитното салдо, което не е
погасено. Съгласно чл. 10 и чл. 11 от ОУ минималната вноска следва да се
погаси на падежа й, в противен случай се начислява върху размера на
6
дълга възнаградителна лихва , увеличен с наказателната надбавка по
Тарифата. Съгласно чл. 13.1.1. банката може да обяви предсрочна
изискуемост на задълженията при забава на плащания с повече от 5 работни
дни. Съгласно чл. 19 от ОУ срокът на договора се удължава автоматично всеки
път за нов едногодишен период, ако нито една от страните не е уведомила
насрещната страна за прекратяване на договора писмено, че се отказва от
продължаването на срока 60 дни преди края на договорения срок или не е
отправила писмено 60-дневно предизвестие за прекратяването му, ако е
погасено изцяло дебитното салдо и са изпълнени всички задължения по
договора.
Приета е Тарифа на ищеца, съгласно която таксата за теглене в брой е 7лв.
от банкомат на ПИБ, 8лв. от банкомат на други банки, годишна такса за
поддържане е 100лв. Приет е лихвен лист към Тарифа на банката, съгласно
който лихвата за неразрешен овърдрафт в лева е 36%, БЛП е 7,73%, надбавки
са 10,91% за плащане чрез ПОС терминал и 12,71% при други операции.
Наказателната лихва за забава е в размер на договорната лихва, увеличена с 10
пункта. Размер на наказателна надбавка е 10 процентни пункта.
Приети са покана и разписка, констативен протокол, съгласно които на
02.12.2020г. банката е съставила изявление до ответника, с което е посочила,
че неплатените задължения по договора са от 03.03.2011г., изменен с анекс от
27.09.2013г. са 3897,98лв. просрочени, целият размер на дълга по договора е
6908,85лв., даден е 7-дневен срок от получаването на поканата за плащането
им, като е посочено, че при неплащане в този срок задълженията по договора
се обявяват за предсрочно изискуеми, поканата е възложена за връчване от
ЧСИ, като с разписка от 04.12.2020г. връчител при ЧСИ Я., рег. № 844 на
КЧСИ, е посочил, че в 15/30ч. в работния ден на адреса в ж.к. ******* е
намерил Л. Я., той се запознал с документа, но отказал да го приеме и да се
подпише, за същността на поканата е уведомен.
Прието е удостоверение от СО, район Банкя съгласно което на 04.12.2020г.
Л. Я. , работещ като финансов контрольор не е ползвал отпуск поради
временна нетрудоспособност или платен годишен отпуск.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е
посочило, че по договора за кредит общата усвоена сума е в размер на
7
15251,85лв. върху тази сума е начислена възнаградителна лихва от
5552,56лв., за просрочия е начислена наказателна лихва от 708,34лв., такси от
345,40лв. Усвояванията на сумите били направени в периода от 19.05.2011г. до
10.06.2015г. За погасяване на задълженията по договора за кредит платена
била 14747,37лв., които били отнесени за погасяване на 12251,85лв. главница,
2176,92лв. договорна лихва, наказателна лихва от 12,20лв. и такси от 306,40лв.
последното плащане било от 29.02.2016. Непогасени задължения били в
размер на процесните суми. Посочило е, че за процесния период няма
капитализирани суми към главницата, няма и промяна в лихвените проценти.
Наказателна лихва била общо 708,34лв., като за периода от 19.04.2018г. до
19..05.2018г. била в размер на 72,14лв. За периода преди това била 636,20лв.
Посочило е че, последната такса е начислена на 29.02.2016г. и това била такса
от 39лв. Вещото лице е посочило, че последното от направените плащания ,
което банката е отнесла за погасяване на главница било от 11.11.2013г. В
последствие имало усвояване на суми за главница, като последното било от
10.06.2015г. За периода от 19.03.2016г. до 13.04.2018г. начислената
възнаградителна лихва била в размер на 1594,15лв. Лихвата от 6,67лв. била
дължима като законна лихва за забава на плащането на главницата.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр с чл. 430 от ТЗ и с чл. 4 и сл. от Закона за потребителския
кредит и чл. 92 и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът приема за установено по делото, че между страните на 03.03.2011г. е
възниквало валидно правоотношение по договор за банков револвиращ кредит
овърдрафт , усвояван с кредитна картта с чип , изменен на 27.09.2013г. в
частта за размер на сума по кредитен лимит, по който договор банката се е
8
задължила да предостави на ответника кредит с лимит от 2000лв. , а считано
от 27.09.2013г. – 3000лв., усвояван с кредитна карта с възможност за
многократно усвояване на неизползвания кредитен лимит за срок от 2 години ,
но с автоматично подновяваване за нов едногодишен период при липса на
изявление за прекратяването му, при годишна лихва от 20,64% върху дебитни
салда, които не са от плащания с ПОС терминал и 18,64% годишно за дебитни
салда от плащания с ПОС терминал ; задълженията е следвало да се погасяват
на минимални погасителни месечни вноски в размер от по 3% от цялата
дължима сума за лихви, такси и главница , но не-по-малко от 10лв., с падеж на
вноската 5-то число на месеца, че е имало уговорен 45 дневен гратисен
период, в който усовената сума не се олихвява, но след това върху
непогасената част от нея се начислява възнаградителна лихва, размер на лихви
не е променян от банката; кредит е усвояван чрез многократни тегления на
суми, плащани са суми за погасяване и така отново е имало възможност за
ново усвояване на суми, такива усвоявания са правени. Тези обстоятелства не
са спорни по делото, а и се установяват от приетите по делото договор, ОУ,
заключение по счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
неоспорено от страните , неопровергано от останалите доказателства по
делото.
Съдът приема, че съглашението по договора за наказателна лихва за
забава е нищожно поради противоречие на императивна разпоредба на чл. 33
от ЗПК, за правилното приложение на която съдът следи служебно. В случая с
приетата по делото Тарифа на банката е посочено, че наказателна лихва е в
размер на договорната лихва, увеличена с 10 процентни пункта.
Договорната лихва в случая е 18,64% за плащания с ПОС терминал и в
размер на 20,64% за усвоявания по други начини. Законодателят е ограничил
допустимия размер на обезщетението за забава при потребителски кредити до
размера на законната лихва с императивна правна норма. Така съдът приема,
че договорената между страните наказателна лихва, представляваща
неустойка за забава е нищожна и иск за заплащане на сумата от 696,14лв. е
неоснователен, неправилно СРС е уважил иск за тази сума. В ОУ по чл. 11
забавата е обвързана от наказателна надбавка, която по Тарифата е 10
процентни пункта. Тази разпоредба обаче е в раздел просрочени плащания,
поради което и при тълкуване на чл. 11.1. от ОУ съдът приема, че неустойката
за забава е в размер на възнаградителната лихва, увеличена с наказателната
9
надбавка. В договора между страните в чл. 9, съответно в чл. 5 от анекса
страните са постигнали договорености –за неустойка в размер на договорната
лихва, увеличена с 10 процентни пункта. Това е съглашение на страните, което
дерогира клаузите на Общите условия, поради което и дори да се приеме, че
ОУ сочат само наказателна надбавка от 10 процентни пункта като неустойка
за забава, а не възнаградителната лихва , увеличена с тази надбавка, то
приложими са разпоредбите на чл. 9 от договора и на чл. 5 от анекса. Това
съглашение е нищожно по съображения изложени по-горе, поради което и
неправилно СРС е уважил иска за тази сума.
Съдът приема за установено по делото че чрез многократни усвоявания на
суми общата усвоена сума от ответника по исковете е в размер на 15251,85лв.,
начисленията за възнаградителна лихва са 5552,56лв., погасени чрез плащане
са 14747,37лв., като последното плащане е било от 29.02.2016г. При така
установеното съдът приема, че към декември 2020г. за банката се е породило
правото да обяви всички задължения по договора за предсрочно изискуеми.
Съдът приема, че поканата от 02.12.2020г. банката е направила валидно
изявления за обявяване на задълженията по договора за предсрочно
изискуеми. Това обстоятелство не е спорно по делото, а и се установява от
приетата по делото покана, съдържаща ясно изявление в този смисъл. Съдът
приема за установено по делото, че на 04.12.2020г. тази покана е връчена на
ответника по исковете при условията на отказ. Това се установява от приетата
по делото разписка, оформена от връчител при частен съдебен изпълнител,
констативен протокол на съдебния изпълнител, същите съдържат
необходимите за реквизити. Тези документи са официални удостоверителни,
обвързват съда с материална доказателствена сила. Тази доказателствена сила
не е опровергана по несъмнен начин от ответника по исковете. Приетото по
делото удостоверение от СО доказва, че в този работен ден въззивникът не е
ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност , нито платен годишен
отпуск. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме за опровергано при
условията на пълно и главно доказване записването от връчителя и от
съдебния изпълнител, че в 15:30ч. въззивникът е бил в дома си и е отказал да
получи поканата. Удостоверението от СО не сочи в този момент въззивникът
да е бил на конкретно място в изпълнение на трудовите си задължения. То не
сочи и работното време на въззивника, нито режима на работа – присъствено
или дистанционно. Други доказателства за тези обстоятелства по делото не са
10
ангажирани. Следва да се посочи, че към него момент общоизвестно е, че
редица работодатели прилагат дистанционен режим на работа във връзка с
епидемичната обстановка в страната, което увеличава кръга на възможни
причини, поради които въззивникът независимо, че не е ползвал сочените от
СО два вида отпуска, да е бил в дома си. При така възприето съдът приема, че
извода на СРС , че от 12.12.2020г. всички задължения по договора са
предсрочно изискуеми, е правилен.
Спорен въпрос е дали процесните вземания са погасени по давност.
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен
период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба,
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 111, буква
„в” от ЗЗД с три годишна давност се погасяват периодичните задължения, вкл.
и тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното
задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар за тях давността да не е изтекла.
Вземанията за главница по договор за банков кредит и по договор за
потребителски кредит е скрепено с общата погасителна давност по чл. 110 от
ЗЗД от 5 години. Вземането за лихва, независимо дали е възнаградителна или
закъснителна лихва, вземането за неустойка за забава по договори за банков
кредит и договор за потребителски кредит съобразно чл. 111 от ЗЗД е
скрепено с кратката 3 годишна погасителна давност.
Вземанията за главница по договора за кредит не са периодични и затова
се погасяват с 5-годишна давност. Договорът за кредит, има за предмет
възмездно предоставяне на определена сума за определен срок. Връщането й
на части не променя предмета на договора в такъв за множество еднородни
престации, с еднакъв произход, дължими през определен интервал от време.
Съгласието на кредитора да получи на части изпълнението на задължението е
в отклонение на общото правило, то не променя характера на задължението,
поради което и съдът приема, че вземането за главница по договора за банков
кредит независимо че е уговорено да се връща на части не е задължение за
„периодични плащания", а представлява частично плащане, тоест за него не е
11
приложима кратката 3 - годишна давност (В този смисъл Решение № 28 по
гр.д. № 523/2011г. на ВКс, ІІІ-то Г.О., Решение № 65/06.07.2018г. по т.д. №
1556/2017г. на ВКс, І-во Т-О.).
Вземанията за лихви по договора за банков кредит независимо дали са за
забава или са възнаградителна лихва се погасяват с 3-годишна
погасителна давност Съгласно чл. 111, б. "в", предл. 2-ро ЗЗД с изтичането
на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и други периодични
плащания". Така разписаната от законодателя уредба обосновав извод, че
вземането за лихви има самостоятелен характер и преценката за дължимостта
му не следва да се обвързва с това дали лихвоносното задължение произтича
от договори с продължително или с периодично изпълнение. Вземанията за
главница и лихви /отделно възнаградителна от санкционна/ са отделни
вземания по договора за кредит с различни основания – задължение за
връщане на предоставена сума и задължение за плащане на възнаграждение за
предоставяне на ползването й съответно обезщетение за неизпълнение на
задълженията по договора Задълженията по договора за кредит не са
неделими и за всяко от тях тече различна погасителна давност. (В този смисъм
Решение № 132/13.01.2021г. по т.д. № 2195/2019г. на ВКс, І-во Т.О.; Решение
№ 128/20.08.2018г. по гр.д. № 1744/2017г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение №
206/30.12.2011г. по т.д. № 1055/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение №
130/15.04.2020г. по т.д. № 1829/2018г. на ВКС, І-во Т.О.).
В конкретния случай заявлението е подадено на 14.04.2021г., не се твърди и
не се установява преди това кредиторът да е предприел действия по
събирането на вземанията.
Следва да се съобрази периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., през който
погаситена давност не еткеласъгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето и
чл. 3 от Закона за действията и мерките по време на извънредното положение
обявено от НС с Решение от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците.
Вземането за главница от 3000лв. е скрепено с дългата погасителна
давност от 5 години и съображения за същото съдът изложи по-горе. Това
вземане е било възникнало към 10.06.2015г. и същото се установява от приета
по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира. Вещото лице е посочило, че от
направените плащания банката е отнесла за погасяване на главница за
12
последно сума на 11.11.2013г., в последствие имало усвоявания на суми, но
последното е от 10.06.2015г. Това обосновава извод, че към 10.06.2015г.
цялата процесна главница от 3000лв. вече е била възникнала като вземане.
Съдът приема, че това задължение е следвало да се погаси при условията на
сключения договор при Общи условия и съобразно условията на същия се
определя и моментът в който е започнала да тече погасителната давност за
тези задължения. Приложимите за случая разпоредби на общите условия
съдът приема, че установяват, че усвоената сума, както и начислените от
банката такси и лихви е следвало да се погасяват през време на действието на
договора ежемесечно със сума равна на минималната погасителна вноска
, която е 3% от дебитното салдо, тоест от сумата за пълно погасяване, но не
по-малко от 10лв.; падеж за плащането на тази минимална месечна вноска
е 5-то число на месеца. С договора е уговорен падеж на плащането по време
на действието на договора на минималната погасителна вноска, поради което
и за банката не е съществувало пречка при настъпването на падежа на
вноската да предприеме действия по събирането на тази вноска. Така съдът
приема, че погасителната давност за всяка една минимална месечна вноска по
кредита е започнала да тече от падежа й, тоест от 5-то число на съответния
месец. Така съдът приема, че най-късно на 5-то число от всеки месец в
периода считано от 05.07.2015г. до края на срока на договора е започнала да
тече погасителна давност за съответната минимална месечна погасителна
вноска. При съобразяване на обстоятелството че към 10.06.2015г. главницата,
която е усвоена е 3000лв. и тя не е била погасена, то съобразно общите
условия съдът приема, че към този момент минималната погасителна
месечна вноска е била поне 90лв. В последствие извършените плащания се
установява от счетоводната експертиза, че са отнасяни от банката за
погашения на лихви и такси, поради което и размер на дълга за главница не е
намалял, тоест не е намалял и размер на минималната месечна погасителна
вноска. Съдът приема, че сумата по минималната погасителна месечна вноска
е включвала съответна част от задълженията по реда, посочен в 8 от ОУ. Този
извод следва при тълкуване на волята на страните по договора при условията
на чл. 20 от ЗЗД. Съдът издирва действителната воля , тълкувайки отделните
уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. При тълкуване на волята релевантен е не буквалния
13
смисъл на текста, а смисъла, следващ от общия разум на изявлението, като се
съобразят обстотялествата, при които е сключен договора, породените към
този момент отношения между страните и произтичащото от това поведение
на последните. В случая разпоредбата на чл. 8 от ОУ урежда реда за
погасяване на задълженията при частични плащания, поради което и този ред
следва да се приложи при липса на такива изобщо с оглед определяне каква
част от сумата по минималната погасителна вноска следва да се отнесе за
погасяване на главница, каква за лихви , каква за такси и др. Това е така,
защото начисляването на минималната месечна вноска е обусловено от
неплащане на усвоения лимит, тоест условията за възникване на задължение
за минимална месечна вноска са съпоставими с тези на частичното плащане.
Така съдът приема, че размер на минималната погасителна месечна вноска в
случая е била изцяло за непогасени задължения за предходен отчетен период, а
ако има остатък- за лихви през текущия отчетен период, ако има остатък- за
теглене на пари в брой и ако има остатък- за плащане на стоки и услуги и
други. При така възприето и като съобрази обстоятелството, че заявлението е
подадено на 14.04.2021г., то за периода от 05.07.2015г. до 13.04.2016. са
изминали 10 месеца, считано от 05.07.2015г. когато по делото е установено,
че вече е била изтеглена изцяло главницата по договора и е имало задължение
за 3000лв. главница, което в последствие не е погасено чрез плащане. От този
период обаче следва да се приспадне периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г.,
през който погасителна давност не е текла по съображения, изложени по-
горе.. При съобразяване на обстоятелството , че за този период
минималната месечна вноска е била не по-малка от 90лв. /заради
усвоената главница/, то за тези 8 месеца сборът от падежиралите
минимални месечни погасителни вноски е бил не по-малък от 720лв. При
така установеното и като съобрази разпоредбата на чл. 8 от ОУ, то съдът
приема, че всяка минимална месечна погасителна вноска е била начислена за
суми, които е следвало да погасят главницата, съответно и начислените в
последствие лихви. Няма правила в ОУ за разпределяне на плащанията по
минималната месечна вноска между главница и лихви в хипотеза, в които
такива са дължими за предходен период, поради което и съдът приема, че
приложими са правилата на чл. 76 от ЗЗД. С оглед гореизложеното съдът
приема, че до 05.04.2016г. сборът на месечните погасителни минимални
вноски е включвал главницата от 720лв. Преди 13.04.2016г. за сумата от 720лв.
14
главница, която е била падежирала , е бил започнал да тече погасителния 5-
годишен давностен срок за нея. Така към подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК на 14.04.2021г. задължението за главница от 720лв. е било погасено по
давност. По аргумент от 119 от ЗЗД погасено по давност е и задължението за
заплащане на лихви, като размер на същите съдът на основание на чл. 162 от
ГПК и при съобразяване на заключението по счетоводната експертиза
определя на 759,08лв.
Така съдът приема, че иска за главница от 720лв. и за възнаградителна
лихва от 759,08лв. е неоснователен поради погасяването му по давност.
Доколкото сумата от 6,67лв. е начислена съгласно заключението по ССчЕ
като лихва за забава на плащането на главницата от 3000лв., то иска за лихва
за законна лихва е неоснователен за сумата от 1,60лв. Това следва от извода
на съда за неоснователност на иска за главница от 720лв.
Възнаградителната лихва е скрепена с 3 годишна погасителна давност. В
случая за периода от 19.03.2016г. до 13.04.2018г. начислената възнаградителна
лихва е в размер на 1594,15лв. като това се установява от заключението по
счетоводната експертиза. 3% от тази сума е била изискуема като месечна
вноска в периода до 13.04.2018г., като подробни съображения за този си извод
съдът изложи по-горе по иска за главница и е безпредметно да се повтаря.
Следва да се посочи, че за този период минималната месечна вноска е била
над 10лв. /защото главница от 3000лв. е била изцяло усвоена и непогасена/ ,
тоест определяла се е като 3% от непогасените задължения, поради което и за
възнаградителната лихва 3% от всяко месечно задължение за същото е било
част от минималната месечна вноска. От заключението по счетоводната
експертиза се установяват месечните начисления за възнаградителна лихва за
този период , като съдът определя на основание на чл. 162 от ГПК, че 3% от
тях са 38,26лв. Част от тази сума до размера от 11,48лв. обаче съдът прие че е
погасена по давност на основание на чл. 119 от ЗЗД по-горе. Така на
самостоятелно основание като погасени по давност по чл. 111 от ЗЗД е
възнаградителна лихва от 26,78лв. За тях не е имало пречка да се
предприемат действия за принудителното им събиране, защото са били с
настъпил падеж съобразно условията по договора-част са от минималната
месечна вноска су уговорен падеж. Така за тях е бил започнал да тече 3
годишния им погасителен давностен срок от падежа на съответната вноска и
15
към подаване на заявлението за горепосочената сума, давността е била
изтекла.
Вземането за такси от 39лв. не е погасено по давност. Същите са начислени
съгласно заключението по счетоводната експертиза на 29.02.2016г.,
заявлението е подадено на 14.04.2021г. поради което и по съображения,
изложени по-горе за падеж на месечни минимални вноски, състав на същите,
изискуемостта им и падежа им, то съдът приема, че 5 годишния срок за
погасителната давност не бил изтекъл към подаването на заявлението. Това е
така, защото за периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. погасителна давност не
е текла по съображения изложени по горе.
С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на СРС за
дължимостта на сумата от 60лв. за разноски за обявяване на задълженията за
предсрочно изискуеми, не е допуснато нарушение на императивна правна
норма от СРС при обосноваване на изводите си в тази част, поради което и при
съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК то решението на СРС в тази
част следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските по делото следва да се разпределят
съобразно уважената част от исковете. Решението на СРС в частта, в която в
тежест на ответника по исковете са поставени разноски по заповедно дело от
59,42лв. и разноски по исковото дело от 136,18лв. следва да се отмени. За
производство пред СРС на ответника по исковете следва да се присъдят
разноски в размер на още 277,37лв.
За производство пред СГС на въззивника се следват разноски за държавна
такса от 44,07лв. Не са ангажирани доказателства за сторени от въззивника
разноски за възнаграждение за адвокат и такива не му се следват.
За производство пред СГС на въззиваемия се следват разноски за
възнаграждение за юрисконсулт от 136,72лв. Същото е определено от основа
от 200лв., която съдът при съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от
ГПК и сложността на делото приема, че следва да бъде взета предвид.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
16
ОТМЕНЯ Решение № 13408/01.08.2023г. по гр.д. № 34572 по описа за
2022г. на Софийски районен съд, 175-ти състав в частта, с която е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 430 от ТЗ и чл. 9 от Закона за потребителския кредит , чл. 92 и чл. 86 от
ЗЗД, че Л. Т. Я., ЕГН ********** дължи на Първа инвестиционна
банка”АД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от
720лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 14.04.2021г.,
до изплащането й, представляваща главница по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 000СС-R-020717/03.03.2011г.,
изменен с анекс от 27.09.2013г; сумата от 785,86лв., представляващи
възнаградителна лихва по договора за периода от 19.03.2016г. до 11.12.2020г;
сумата от 696,14лв., представляващи наказателна лихва за забава за периода
от 06.04.2016г. до 19.05.2018г; сумата от 1,60лв. представляващи законна
лихва за забава на плащането на главницата за периода от 06.04.2021г. до
13.04.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
21123/2021г. на Софийски районен съд, както и в частта, с която Л. Т. Я.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на Първа инвестиционна банка”АД,
ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от
59,42лв. по заповедно дело и 136,18лв. по исковото дело и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх. №
133328/28.06.2022г. по регистъра на СРС на Първа инвестиционна
банка”АД, ЕИК ******* срещу Л. Т. Я., ЕГН ********** , с която е поискало
от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 9 от Закона за потребителския кредит ,
чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, че Л. Т. Я., ЕГН ********** дължи на Първа
инвестиционна банка”АД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва:
иск за сумата от 720лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 14.04.2021г., до изплащането й, представляваща главница по
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 000СС-R-
020717/03.03.2011г., изменен с анекс от 27.09.2013г като погасена по давност;
иск за сумата от 785,86лв., представляващи възнаградителна лихва по
договора за периода от 19.03.2016г. до 11.12.2020г като погасена по давност;
17
иск за сумата от 696,14лв., представляващи наказателна лихва за забава за
периода от 06.04.2016г. до 19.05.2018г. като неоснователен; иск за сумата от
1,60лв. представляващи законна лихва за забава на плащането на главницата
за периода от 06.04.2021г. до 13.04.2021г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 21123/2021г. на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13408/01.08.2023г. по гр.д. № 34572 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 175-ти състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Л. Т. Я., ЕГН ********** да заплати на Първа
инвестиционна банка”АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 1 и ал.8
от ГПК сумата от 136,72лв. /сто тридесет и шест лева и 0,72 лева/,
представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
ОСЪЖДА Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК ******* да заплати на
Л. Т. Я., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
общо 321,44лв /триста двадесет и един лева и 0,44лв/ представляващи
съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18