№ 1395
гр. Бургас,
23.10.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Марина Н.
при секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното
от съдията Н. административно
дело № 1877 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145, ал.1 от АПК във вр. с чл.186, ал. 4 от Закона за данъка върху
добавената стойност.
Образувано
е по жалба на „КОЛЕВ-2017“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище: ***,
представлявано от управителя Т.К.Н.., против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-184-0046304/ 24.08.2020 г., издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която за извършено нарушение на чл.3, ал.8 от
НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр.80 от 2018 г.) във вр. с чл. 118, ал. 1
от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на
търговски обект – автомивка на самообслужване, находяща се в гр. Несебър,
местността „Кокалу”, стопанисвана от „КОЛЕВ -2017“ ЕООД и забрана за достъп до
нея за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Заявено е твърдение, че така постановената заповед
е неправилна и незаконосъобразна, поради несъответствие с целта на закона, нарушение
на материалния закон, издадена при липса на убедителни мотиви и несъответстваща
на тежестта на констатираното нарушение. Посочва се, че заповедта е връчена на
упълномощено лице, без право да получава заповеди за налагане на ПАМ, като към
момента на издаването й не е връчен АУАН и няма издадено НП. Сочи се нарушаване
на принципа за съразмерност и липса на мотиви, касаещи продължителността на
срока. Излагат се твърдения, че в търговския обект има 5 броя ФУВАС,
разположени в четири клетки за миене и 1 за прахосмукачка, като ПАМ е следвало
да се наложи само на клетката, обслужваща прахосмукачката, където е
констатирано нарушението, а не на целия обект автомивка „Колев”. Моли се за
отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателят,
редовно призован, се представлява в съдебно заседание от процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира писмени и гласни доказателства и
моли за отмяна на заповедта. Представя списък с разноски и моли за присъждането
им.
Ответникът – Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, предоставя административната
преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание се представлява
от юрисконсулт, който представя два броя актове за установяване на
административни нарушения от 14.08.2020 г., съставени срещу дружеството, ведно
с разпечатания дневен финансов отчет и моли за оставянето на заповедта в сила
като правилна и законосъобразна и присъждане на разноски.
Бургаският
административен съд, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
От
съставения по повод на проверката Протокол за извършена
проверка (ПИП) № 0046304/14.08.2020 год. се установява, че на 14.08.2020 год., в 17.10 часа е извършена
оперативна проверка на търговския обект - автомивка на самообслужване,
находящ се в гр. Несебър, местността „Кокалу”, стопанисвана от „КОЛЕВ-2017“
ЕООД, при която са установени 5 броя ФУВАС (фискални
устройства, вградени в автоматите за самообслужване) на 4 броя
клетки за миене на автомобили и 1 брой прахосмукачка на самообслужване. При
направени контролни покупки на всички ФУВАС с монети по 1 лева е установено, че
на екрана на ФУВАС на прахосмукачката не се визуализира фискален бон. Във връзка с така установената
фактическа обстановка, на 24.08.2020 г., административният орган - началник отдел „Оперативни дейност“ - Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ е приел, че с посоченото деяние са осъществени признаците
на административно нарушение на чл.3, ал.8 от НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл.
изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.) във вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС. С оглед на това и на основание
чл.186, ал.1, б. „а” от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство
административен акт - Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-184-0046304/24.08.2020г.,с която на дружеството е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски
обект – автомивка на самообслужване, находяща се в гр. Несебър, местността
„Кокалу”, стопанисвана от „КОЛЕВ-2017“ ЕООД и забрана за достъп до
нея за срок от 14 (четиринадесет) дни. Изложени са мотиви, че в хода на
проверка при направена контролна покупка - услуга вътрешно почистване на
автомобил с прахосмукачка на самообслужване на стойност 1 лев, заплатена в брой
не е визуализиран фискален бон на въведеното в експлоатация ФУВАС. Посочено е
също така, че: средно-дневния оборот е на стойност 0.12 лева и има наличие на
непогасени публични задължения в размер на 3.69 лева към 18.08.2020 год.
При тези данни органът е формирал
извод, че създадената организация на работа, която позволява оборота да не се
отчита през фискално устройство, липсата на организация за създаване на условия
търговския обект да се ръководи и да се организира дейността в него в
съответствие с изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, невъзможността
за проследяване на реализираните обороти, обосновават необходимостта да се
осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения.
Посочено е, че издаването на
касова бележка е нормативно установено задължение на задължените лица,
стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява
при съответните предпоставки. Неспазването на това конкретно задължение от
страна на лицата, винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се
отчитат приходи, не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване
на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно облагане.
Налагането на ПАМ е обосновано с
вредата от нарушенията по чл. 118 от ЗДДС във връзка с чл.3 от Наредба
Н-18/2006 год., изразяваща се в неиздаването на касова бележка за документиране
на продажба, в размера на дължимият корпоративен данък, който не се внася върху
стойността на неотчетените приходи от продажбите.
Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 26.08.2020 г., а жалбата е изпратена по пощата на 04.09.2020
год., постъпила в Административен съд – Бургас на 09.09.2020 г.
В хода на проведеното съдебно
заседание, в качеството на свидетел по делото е разпитана Красимира Димитрова Н.,
дъщеря на управителя на дружеството-жалбоподател, работила в търговския обект
преди време. В разпита си свид. Н.
посочва, че автомивката е съставена от четири броя клетки, като в 3 от тях се
предоставя услуга – външно почистване на автомобил на самообслужване, а
четвъртата е прахосмукачка. И четирите броя клетки разполагат с фискално
устройство с упътване за работа, в което
се пуска монетата. Що се касае до петото ФУ, то се намира в сградата и се
използва при предоставяне на услугата почистване на автомобила от работници. Всяка клетка има номерация,
посочена отгоре с цифри 1, 2, 3, 4, като също така е записано и автомобил с
каква височина може да влиза в клетката.
Към доказателствата по делото са приобщени два броя актове за установяване
на административни нарушения от 14.08.2020 г., съставени срещу дружеството,
ведно с разпечатания дневен финансов отчет, представени от процесуалния
представител на ответника, както и 5 комплекта за петте фискални устройства -
свидетелство за регистрация на фискално устройство, договор за техническа
поддръжка на касови апарати с фискална
памет, както и копие от сервизна книжка, установяваща мястото на инсталацията
на отделните фискални устройства, ведно със сведение за въвеждането им в
експлоатация, както и копие от фискален бон при първоначалната инсталация.
При така установената
фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 АПК във връзка с чл.168 АПК, се налагат следните правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му
са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице
правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което съдът счита същата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Като част от административната преписка е приложена заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на изпълнителния директор на
НАП /л. 64/, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за НАП и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на
обект“ по чл. 186 от ЗДДС. Поради изложеното заповедта е издадена от компетентен орган.
В случая, като правно основание е посочена нормата на чл.186, ал.1,
т.1, б. „а” от ЗДДС, а нарушението е описано като невизуализиране на фискален
бон на дисплея на монтираното и въведено в експлоатация ФУВАС.
Според приложимата разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС,
запечатване на обект за срок до 30 дни независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Съгласно
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите, е
регламентиран принципа, според който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва
чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен
вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Чл.3,
ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на Министерството на финансите гласи: (Нова – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.,
изм., бр. 8 от 2020 г.) Лице, което извършва продажби
на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с
изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка
продажба:
1. чрез
ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или
2. чрез
фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като
фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител.
Съгласно §1, т.12 от ДР на Наредба Н-18
"автомат на самообслужване" е устройство, позволяващо на потребител
да получи от автомата срещу заплащане на принципа на самообслужване стоки и/или
услуги, включително и услуги с развлекателен характер.
В конкретния случай, съдът намира, че материалното правно основание за
издаване на ПАМ (чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС) е посочено правилно, тъй
като от събраните по делото доказателства не се установява въобще да има издаден
касов бон - нито визуализиран на дисплея на монтираното и въведено в
експлоатация ФУВАС, нито фискална касова бележка на хартиен носител.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователен доводът на жалбоподателя за незаконосъобразно връчване на
решението за налагане на ПАМ. Неоснователно е и възражението, че за
нарушението все още не е издадено наказателно постановление, доколкото
издаването на заповедта и на разпореждането за предварителното и́
изпълнение не е предпоставено от издаване на акт и наказателно
постановление.
Съдът, обаче намира за основателно оплакването на жалбоподателя, че
принудителната административна мярка е следвало да се наложи само на клетката,
обслужваща прахосмукачката, където е констатирано нарушението, а не на целия
обект автомивка „Колев”.
Съгласно §1 т.41 от ДР на ЗДДС
„търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси,
сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се
извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението
може да служи същевременно и за други цели (например офис, жилище или други
подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая
или други подобни), или да е производствен склад или превозно средство, от
което се извършват продажби. Без съмнение като търговски обект по смисъла на
легалната дефиниция следва да се определи и автоматът за самообслужване, който
представлява сложна вещ, техническо съоръжение, позволяващо покупката на стока
или услуга, при която получателят на доставката оперира самостоятелно със
съоръжението (в този смисъл решение №13146/10.10.2013г. по адм.д. № 6949/2013г.
на ВАС-София, 5 – членен състав). Между страните по делото е безспорно, а и
това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че
при проверката органите по приходите са констатирали, че всички автомати на
самообслужване в обекта работят отделно, на един и същ принцип. При това
положение и след като автоматът за самообслужване представлява самостоятелен
търговски обект, налагането на ПАМ по чл.186 ал.1 от ЗДДС е допустимо само по отношение на съоръжението, на което е извършено
нарушението, в случая клетката, обслужваща прахосмукачката. Разминаване между обекта, в който е
установено нарушение на ЗДДС и обекта, на който е наложено запечатване,
представлява нарушение на материалния закон, тъй като не е изпълнено законовото
изискване ПАМ да се налага за обекта, в който е установено нарушение. Нещо
повече, липсата на мотиви относно необходимостта от прилагане на ПАМ
спрямо обект, където не са установени нарушения, нарушава правото на
защита на жалбоподателя да разбере защо спрямо този обект е наложена мярката, а
от друга страна поставя съда в невъзможност да извърши проверка за
законосъобразността на същата, с което се нарушават изискванията на чл.59,
ал.2, т.5 от АПК.Принудителната административна мярка за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона
цел, като преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се
извършва в съответствие с характера и́ във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. Мярката запечатване
на търговски обект в случаите по чл. 186, ал. 1, т.1, б "а" ЗДДС има за
цел да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна
на нарушителя или преустанови административното нарушение в конкретния
обект, в който такова е установено. В случая, липсва яснота по какви
причини се допуска запечатване на цялата автомивка, при положение, че
нарушението е констатирано само в клетката, обслужваща прахосмукачката.
На следващо място, съдът намира, че в
обжалваната заповед липсват и мотиви във връзка с упражняване на правомощието
от органа по целесъобразност да определи размера на срока, за който е наложена
мярката. Липсата на относими мотиви относно срока, за който се прилага
принудителната административна мярка „запечатване на обекта”, съставлява нарушение
на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и лишава съда от възможност да
установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл.146, т.5 от АПК. С
обжалваната заповед административният орган е определил срок на запечатването
на обекта четиринадесет дни. Разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 ЗДДС установява
срок до един месец за налагане на тази мярка и административният орган е бил
длъжен да обоснове размера на определения от него срок и като не е направил
това съдът не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в
съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл.
146 АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. В тази връзка
съдът намира за необходимо да посочи, че констатираното нарушение е основание
за налагане на ПАМ, а посочените от органа размери на непогасени публични
задължения в
размер на 3.69 лева към 18.08.2020 год. и средно
дневен оборот - 0.12 лева, не съставляват
мотиви, повлияващи срока. По никакъв начин не може да обоснове необходимостта
от запечатване на целия търговски обект и то именно за 14 дни и изводът за
създадена организация на работа, която води до укриване на приходи, тъй като
също остава изолирана от фактическите констатации.
С оглед
незаконосъобразността на наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от
четиринадесет дни, незаконосъобразна се явява и разпредената забрана за достъпа
до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и
запечатването на обекта, представляват две мерки, които се налагат кумулативно,
при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая не са налице.
По делото
е направено искане от всяка от страните за присъждане на разноски. Съдът, след
като се съобрази с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора пред
настоящата инстанция, намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателя
сумата от 50 лева държавна такса и 500 лева адвокатското възнаграждение, като съобразно
предмета и сложността на делото, възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира за неоснователно.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК,
Административен съд -гр. Бургас, осемнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №
ФК-184-0046304/24.08.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, с която на „КОЛЕВ-2017“ ЕООД, ЕИК:***
е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
автомивка на самообслужване, находяща се в гр. Несебър, местността „Кокалу”,
стопанисвана от „КОЛЕВ -2017“ ЕООД и забрана за достъп до нея за
срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите, с *** да заплати в полза на „КОЛЕВ-2017“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище: ***, представлявано от управителя Т.К.Н.. разноски по
делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 550 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: