Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на 13 юли, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 74 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с
чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на К.Н.П. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
19-1085-001286 от 09.12.2019 г. на Началник на Сектор „Пътна полиция” към Областна
дирекция на МВР - Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. ”б” от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се излагат съображения, че
заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалноправни
и процесуални правила.
Претендира се обжалваната заповед да бъде
отменена като незаконосъобразна.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален
представител, счита оспорената заповед за законосъобразна, като оспорва основателността
на жалбата. Претендира и присъждане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По
фактите
Със
ЗППАМ № 19-1085-001286 от 09.12.2019 г., издадена на основание чл. 22 от ЗАНН,
както и чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, Началникът на Сектор „Пътна полиция” към
ОД на МВР - Русе е наложил на жалбоподателя ПАМ „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач” до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца (л.1 от преписката).
За
да наложи тази мярка, административният орган е съобразил, че оспорващият на
07.12.2019 г., около 02:20 часа, в гр. Русе, на бул. „Цар Освободител” – до
магазин Баня стил, посока кръстовище с ул. „Петко Д. Петков“, като водач на МПС
– ***, собственост на М.К.Ч., отказва проверка с техническо средство DRUG TEST 5 000 ARJF 0042,
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е
изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. На водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване №
0033050 (л. 5 от преписката).
Констатацията на контролните органи дала основание
и за съставяне на АУАН № 19-1085-003477 от 07.12.2019 г., тъй като деянието на
водача на МПС нарушавало разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (л. 6 от
преписката).
Посочените факти и обстоятелства дали
основание и за издаване на оспорената пред настоящата инстанция ЗППАМ №
19-1085-001286 от 09.12.2019 г. за налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1, б.
„б“ от Закона за движението по пътищата и свидетелството за управление на МПС
на водача било отнето до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
Оспорената заповед е връчена на 08.01.2020
г., видно от отбелязването в разписката в самата заповед (л. 1, гръб от
преписката), а жалбата против същата е подадена на 22.01.2020 г. в
деловодството на административния орган, видно от поставения щемпел (л. 4 от
делото).
Ответникът представя писмени доказателства -
заверени преписи от Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г. и Заповед № 336з-571
от 20.03.2018 г., установяващи компетентността на издателя на акта (л. л. 60 –
62 от делото).
По искане на страните по делото, с цел
установяване на релевантни за делото и за правилното решаване на спора факти и
обстоятелства, са събрани писмени и гласни доказателства.
От събраните по делото гласни доказателства –
св. показания на Диян Н.Г., един от полицейските служители, извършили
проверката на 07.12.2019 г. на жалбоподателя и Н.Д.П. и Г.И.И. /родители на
жалбоподателя/ по несъмнен начин се установява наличието на многогодишно познанство
между един от полицейските служители, извършили проверката на жалбоподателя на
посочените дата, час и място – Диян Н.Г. и родителите на жалбоподателя.
На следващо място, на съда е служебно
известно, че въз основа на АУАН № 19-1085-003477 от 07.12.2019
г., който изрично е посочен като основание за издаване на оспорения
административен акт, е било издадено НП № 19-1085-003477 от 23.12.2019 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са били кумулативно наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Това НП е било оспорено от жалбоподателя
пред РС – Русе, който с Решение № 295 от 25.03.2020 г., постановено по АНД № 131/2020
г. по описа на съда, го е потвърдил в тази част. Решението
на РС – Русе в тази част е било оспорено пред АдмС – Русе, по повод на което е
било образувано КАНД № 216/2020 г. по описа на съда. С решение от 14.07.2020 г.
АдмС – Русе е отменил решението на въззивната инстанция, в частта, с която е
било потвърдено наказателното постановление за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и е отменил НП за същото нарушение.
По
правото
Жалбата е подадена в срок от лице, което е
адресат на оспорената заповед и има правен интерес от оспорването, поради което
е допустима.
По същество, жалбата е основателна.
Оспорената по съдебен ред заповед е издадена
от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от вида
на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица.
По делото е представена Заповед № 336з-1120
от 23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, изменена със Заповед №
336з-571 от 20.03.2018 г., с която той е оправомощил длъжностни лица, които да
прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 2 и Началника на Сектор
„Пътна полиция“ към Областната дирекция. Заповедта е издадена на основание чл.
172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1524 от 2016 г. на Министъра на
вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по делото, но на съда е служебно
известно, че с нея Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции
на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно
това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на
МВР - Русе, с горецитираната Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със
Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., е делегирал правомощията си по издаване на
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началника на Сектор ПП при ОД на
МВР - Русе.
Изводът е, че процесната заповед е издадена
в условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за
делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага
съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.
С оглед съдържанието на акта съдът приема,
че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59,
ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в
АУАН № 19-1085-003477 от 07.12.2019 г., който изрично е
посочен като основание за издаване на оспорения административен акт.
Съдът констатира, че в производството по
издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
В конкретния казус
административното производство, чийто заключителен акт е ЗППАМ, е започнало с
извършване на първото процесуално действие по него, т.е. ex offitio. Първото
процесуално действие на производството е полицейската проверка на 07.12.2019
г., извършена от служителите на ОД на МВР – Русе – И.Ж.Ш. и Д.Н.Г. и това е
началната дата на производството с арг. от чл. 25, ал. 3 от АПК. Видно и от
съдържанието на процесната заповед, административният орган се е позовал именно
на установеното в хода на тази проверка.
Следователно двамата
полицейски служители са участници в административното производство и за тях
важат всички изисквания по смисъла на АПК. Едно от тези изисквания, съгласно разпоредбата
на чл. 10, ал. 2 от АПК е задължението за безпристрастност на длъжностните
лица.
Посочената
разпоредба регламентира, че в административното производство не може да участва
длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някое от
заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата
безпристрастност. В случай, че е налице обстоятелство по чл. 10, ал. 2 от АПК
длъжностното лице има задължението по чл. 33, ал. 1 от АПК, а именно когато е налице
основание за отвод по чл. 10, ал.2, длъжностното лице се отстранява от участие
в производството по свой почин или по искане на участник в производството. В случая с оглед безспорните
данни за познанство, датиращо от много години между родителите на жалбоподателя
и полицейския служител Д. Г., както и че същите живеят в един квартал,
полицейският служител е следвало да изпълни задължението си по чл. 33, ал. 1 от АПК и да се отведе от образуваното производство, което в случая не е било
сторено от негова страна. При тези данни и заключителният акт – ЗППАМ, предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство, е постановен в нарушение на
предвидените административнопроизводствени правила. В този смисъл
е и практиката на ВАС, намерила отражение в Решение № 2624 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7366/2017 г., I о. и
Решение № 8918 от 19.06.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 11542/2012 г., V о.
На следващо място съобразно чл. 142, ал. 2
от АПК, съдът е длъжен да съобрази новите релевантни факти, настъпили след
издаване на оспорения акт до приключване на устните състезания по делото. В
случая на съда е служебно известно, че въз основа на АУАН №
19-1085-003477 от 07.12.2019 г., който изрично е посочен като основание
за издаване на оспорения административен акт, е било издадено НП № 19-1085-003477
от 23.12.2019 г. на Началник Сектор ПП при ОД на
МВР – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са
били кумулативно наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Това НП е
било оспорено от жалбоподателя пред РС – Русе, който с Решение № 295 от 25.03.2020 г., постановено
по АНД № 131/2020 г. по описа на съда, го
е потвърдил в тази част. Решението на РС – Русе в тази му част е било оспорено
пред АдмС – Русе, по повод на което е било образувано КАНД № 216/2020 г. по
описа на съда. С решение от 14.07.2020 г. АдмС – Русе е отменил решението на
въззивната инстанция, в частта, с която е било потвърдено наказателното
постановление за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и е отменил НП за същото
нарушение.
Съдът счита, че са налице основания за
отмяна на заповедта, поради което и жалбата срещу същата е основателна.
С
оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и представен списък на
разноските, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 1200 лева. Същите
представляват заплатено от жалбоподателя в брой адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото.
В
настоящото производство жалбоподателят е направил разноски за процесуално представителство
и защита както следва: адвокатско възнаграждение, заплатено на адв. О.Б. ***
размер на 1 200 лева, адвокатско възнаграждение, заплатено на адв. А.С. *** в
размер на 1200 лева (л. л. 24 и 25 от делото).
Съгласно
чл. 143, ал. 1 от АПК се присъжда възнаграждение само за един адвокат,
независимо от това от колко процесуални представители е бил представляван
жалбоподателят и колко адвокатски възнаграждения е заплатил, поради което в случая следва да бъде присъдено
само едното адвокатско възнаграждение, както и заплатената държавна такса в
размер на 10.00лв.
Ответникът
по жалбата е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
но според съда същото по размер съответства на фактическата и правна сложност
на делото, проявената от страна на адвокат-пълномощниците процесуална
активност, броя на проведените съдебни заседания, както и множеството разпитани
свидетели, поради което не следва да бъде намалявано. В полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер от 1210 лева. Тези
разноски, следва да бъдат възложени в тежест на Областна дирекция на МВР - Русе.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1085-001286 от 09.12.2019
г. на Началник на Сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР - Русе, с
която на К.Н.П. ***, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. ”б” от Закона за движението по пътищата - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР – Русе да заплати на К.Н.П., ЕГН **********,*** сума от 1210.00
лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: