РЕШЕНИЕ
№ 2476
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния
състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110202567 по описа за 2023 годИ.
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на А. Е. Т. против Наказателно постановление № 1., издадено от
Директора на РИОСВ-София, с което, на основание чл. 128в от Закона за биологичното
разнообразие (ЗБР), на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 1 000 лева, за нарушение
на чл. 31, ал. 1 ЗБР.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление, с доводи за обективна несъставомерност и процесуални нарушения (непосочване
на дата на нарушението; непрецизна правна норма; липса на мотиви в НП; липса на мотиви,
касателно размера на санкцията). Моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява.
Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, оспорва жалбата, Намира същата
за необоснована, а възраженията – за неоснователни.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 30.03.2022 г., във връзка с постъпило писмо с вх. № 5358/14.03.2022 г., относно
нарушения в границите на защитени зони, била извършена проверка на терени, находящи се
в землището на гр. отразена в Констативен протокол №
Извършен бил обход на терени в землището на гр. Началната точка на проверката е
1
с коордИ.ти с N 43°03'53.6"; Е023°03'31.8", намираща се в непосредствена близост до
метален портал. От двете страни на портала била изградена ограда от метални колове,
забити в земята, и закрепена за тях телена мрежа, вкопана в земята, с височИ. около 2 м.
Телената ограда била дублирана с електропастир от вътрешната страна и от бодлива тел
(многоредна) от външната страна.
След проверка в Кадастрално-административна информационна система на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър било установено, че така изградената ограда
е с дължИ. от 5430 линейни метра и площ 176,3 хектара.
Установило се впоследствие, че обходените терени изцяло попадат в защитени зони,
включени в екологичната мрежа „Натура 2000“, както следва: защитена зона BG0001040 . и“
за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приета със Заповед №
РД- 268/31.03.2021 г. на МОСВ (обн., ДВ, бр. 44/25.05.2021 г.) и защитена зона за опазване
на дивите птици, приета със Заповед № РД-547/05.09.2008 г. на МОСВ (обн., ДВ, бр.
83/23.09.2008 г.).
С писма изх. № 5г. до кмета на общИ. и изх. № 5358- 3961/20.04.2022 г. до
директора на била изискана информация, относно сключени договори за ползване съответно
на земеделски и горски имоти, попадащи в границите на установеното оградно съоръжение.
В отговор, постъпило писмо, вх. 5253-9273/09.05.2022 г. от съгласно което имот
61100.5.137, в който попадало изграденото оградно съоръжение, бил предоставен на А. Е. Т.,
съгласно сключен договор за наем № 76/03.12.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Д. Д. и А. А.ов; АУАН; НП; кореспонденция; констативен протокол; заповеди за
компетентност.
Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой
доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и
писмени доказателства, касаещи резултата от проверката и компетентността на органите и данни
за предходни нарушения на жалбоподателя. В конкретния случай, обаче, липсват доказателства за
съпричастност на жалбоподателя към изграждането на инкриминираната ограда (контролните
органи изхождат единствено от оборимата презумпция, базирана на договора за отдаване на
поземлен имот), както и за датата или периода на изграждането (хронологически,
инкриминираното бездействие – липса на уведомяване, предхожда изграждането, поради
необходимостта от предварителна оценка за съвместимост), поради което и доколкото задължение
на наказващия орган е – да докаже тезата си (в този смисъл Р 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013
г., VI кас. с-в.; Р 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в; Решение от 29.06.2009 г. по
к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас.
с-в; Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по
к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в; Р 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в; Р
2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г.,
V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. №
2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г.
по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица
други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да
докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в; Р
2
6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в; Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009
г., XII кас. с-в; Р 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в; Р 5192/24.07.2013 г. по а.
д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в и др.), атакуваното постановление не би могло да се счита за
обосновано, касателно доказателствената обезпеченост.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това,
последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е вИ.ги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен
орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
Констатират се, обаче, отклонение от процесуалните стандарти, които следва да бъдат
обект на критичен анализ.
То не се изразява в липсата на мотиви към атакуваното наказателно постановление –
действително, същите са уместни, но такива законодателят императивно изисква, само в
хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН.
Не се изразяват в липсата на мотиви, касателно размера на санкцията. Ролята на тези
мотиви е – да разбере контролираното лице за причините, поради които санкцията е отмерена, над
предвидения минимум и в този смисъл липсата им не съставлява самостоятелно отменително
основание, а само обуславя необходимост от редукция до предвидения специален минимум.
В противовес на изложените в жалбата доводи, налице е и изрично твърдение, касателно
датата на нарушението, в който смисъл доводите в тази насока също не биха могли да бъдат
споделени.
Същевременно, обаче, дори повърхностен прочит на атакуваното наказателно
постановление налага извод, че наказващият орган е приравнил дата на нарушението и дата на
3
установяването му – 30.03.2022 г., макар да става дума за различни понятия, със самостоятелно
материалноправно и процесуалноправно значение (в този смисъл Р 5228/2013 АССГ, XIII кас. с-в;
Р 2072/2013 АССГ, IV кас. с-в и др.). Трудно (дори - невъзможно) защитима е тезата – че
изграждането на оградно съоръжение с подобни параметри и надлежно уведомяване на
контролиращата администрация за събития, които биха могли да бъдат реализирани, в рамките на
един календарен ден. В този смисъл и датата на нарушението е неправилно определена, което
обуславя и коментираното отменително основание (в този смисъл Р от 515/07.02.2011 г. на АССГ,
V кас. с-в; Р от 17.06.2000 г. по к.н.а.х.д. 2913/2009 г. на АССГ, II кас. с-в; Р по 935/2009 на АССГ,
II кас. с-в и др.).
Липсата на посочване –каква се твърди да е съпричастността (извършителство,
подбудителство, помагачество, допустителство и пр.) на жалбоподателя към изграждането на
оградата (а оттам – и към задължението за уведомяване на РИОСВ) на собствено основание
съставлява съществена непълнота на обвинителната теза, непозволяваща организирането на
адекватна защита.
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.
От обективна страна, налице са данни за изградена ограда в терени, попадащи в
защитени зони (спорно е – доколко процесната двуметрова ограда нарушава хабитата в защитена
зона „, доколкото предназначението на същата е опазване на диви птици), без инвестиционното
предложение да е било представено на вниманието на РИОСВ-София, за извършване на оценка за
съвместимост с предмета и целите на опазване на съответните защитени зони. От друга страна,
обаче, в материалите по делото не се установява нито кой, нито кога е извършил поставянето,
респективно – чие е било задължението за уведомяване. В този смисъл и обвинителната теза не би
могла да се квалифицира, като доказана – обстоятелство, надграждащо коментираните в
предходния раздел отменителни основания.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на
чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата
страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. Доколкото, обаче, по
делото е представено само пълномощно, но не и договор за правна помощ, удостоверяващ
договорен размер на възнаграждение или обстоятелства по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата,
то и изрично направеното искане следва да бъда оставено, без уважение.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 188/12.12.2022 г., издадено от Директора на
РИОСВ-София, с което, на основание чл. 128в ЗБР, на А. Е. Т. била наложена глоба, в размер на 1
000 лева, за нарушение на чл. 31, ал. 1 ЗБР.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5