№ 3370
гр. София, 10.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110205073 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-
001701 от 23.02.2022 г. издадено Началник СЕКТОР към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на П. Д. ИВ. ЕГН:********** са й наложени
административни наказания: 1.). парична глоба в размер на 100.00 лева на
основание чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП; 2.). парична глоба в
размер на 50.00 лева на основание чл.137а, ал.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП и 3.). парична глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.157,
ал.6 вр. чл.185 от ЗДвП.
В депозираната въззивна жалба срещу процесното НП се инвокират
подробни съображения. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно. Релевира се, че същото е
постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована, не се явява и не
изпраща представител. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
1
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
С разпореждане съдията-докладчик е насрочил административно-
наказателното производство за открито съдебно заседание на 23.06.2022г. в
11.10 часа. За това заседание жалбоподателят И. е била призована лично на
28.05.2022 г. Същата преди датата на заседанието не е депозирала молба, с
която да е направила искане за отлагане на делото, поради уважителна
причина. Съдът е обявил делото за решаване по надлежния ред на 23.06.2022
г. Депозираният с молба с вх.№ 140559 от 06.07.2022 г. болничен лист, сочещ
на наличие на заболяване, лекувано в домашни условия не е представен на
съда на 23.06.2022 г. или с писмена молба преди заседанието.
Жалбоподателят И. не е отложила делото по надлежния ред и не заявила
преди 23.06.2022 г., че държи на участие в производството, което не е
задължително по ЗАНН. Не е ангажирала процесуален представител, който да
я представлява. Процесният болничен лист не е съобразен с изискванията на
Наредбата за медицинската експертиза и не удостоверява никаква конкретна
медицинска причина, която обективно да възпрепятства невъзможността на
жалбоподателя И. да се яви и да участва лично в административно-
наказателно производство в съдебно заседание на 23.06.2022 г. При тези
съображения съдът е дал ход на делото на 23.06.2022 г., извършил е всички
допустими процесуално-следствени действия и е обявил делото за решаване.
Удостоверените в съдебния протокол обстоятелства имат материална
доказателствена сила. Съдебният протокол е официален удостоверителен
документ. Отразените в протокола факти и обстоятелства са настъпили пред
съда по възприетия и установен от ЗАНН вр. НПК ред. Не са налице
основания за възобновяване на хода на съдебното следствие, тъй като
твърдените юридически факти от жалбоподателя И. с молбата й от 06.05.2022
г. са след провелото се открито заседание от 23.06.2022 г.
Жалбоподателят П. Д. ИВ. е правоспособен водач от 14.11.1997 г.
Същата в периода 09.11.2007 г. 23.09.2021 г. е наказвана със законови санкции
за множество извършени административни нарушения по ЗДвП по различни
административно-наказателни състави с влезли в сила наказателни
постановления общо 19 пъти и съгласно един издаден влязъл в сила
електронен фиш от 06.09.2021 г.
Жалбоподателят И. имала издаден на 23.09.2021 г. АУАН серия АА бл.
№ 357369, с което била подложена на административно-наказателно
преследване за извършено административно нарушение по ЗДвП чрез
предизвикване на ПТП. Посоченият АУАН бил връчен на същата на
23.09.2022 г. С АУАН бил иззет на същата КТ към издаденото й СУМПС
********* с валидност от 12.05.2021 г. до 12.05.2031 г. Към 24.01.2022 г.
2
жалбоподателят И. нямала издадени медицински доказателства, че трудно
дишала и че има сърдечни проблеми, които да й позволяват да не поставя
обезопасителен колан като водач на МПС.
На 24.01.2022 г., около 09.36 часа жалбиподателят И. управлявала
ползваният от нея лек автомобил „Ситроен Ц 3“ с рег. № СВ 5235 ВВ,
регистриран на името на ЮЛ „КИП Адвъртайзинг“ ЕООД, ЕИК: *********, в
гр.София по бул. „Цар Освободител“ с посока на движение от площад
„Независимост“ към улица „Екзарх Йосиф“. При управлението на автомобила
на инкриминираната дата жалбоподателят И. налязла в кръстовището с бул.
„Княгиня Мария Луиза“ и преминала при забранен червен светлинен сигнал
на работещата и технически изправна, съгласно приетите по делото проекти и
схеми на СО депозирани в съда с вх.№ 124145 от 16.06.2022 г., светофарна
уредба. Същата не била с поставен обезопасителен колан, докато управлявала
лекият автомобил, с който предната седалка на автомобила й е бил
технически оборудван и носела в себе си АУАН серия АА бл. № 357369 от
23.09.2021 г., вместо отнетият й на 23.09.2021 г. контролен талон, който
АУАН от 23.09.2021 г. е бил с изтекъл срок по чл.157, ал.6 от ЗДвП.
Нарушенията са били възприети на инкриминираната дата и място от
свидетелите В. ИВ. Н. и СТ. Г. СВ., които били служители на СДВР-ОПП.
Същите спрели жалбоподателя И. веднага след извършените нарушения за
проверка. Свидетелят Н. съставил АУАН серия GA № 496637 от 24.01.2022 г.
Въз основа на този АУАН е постановено НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-001701 от 23.02.2022 г. издадено
Началник СЕКТОР към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
П. Д. ИВ. ЕГН:********** са й наложени административни наказания: 1.).
парична глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.6, т.1 от ЗДвП вр.
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП; 2.). парична глоба в размер на 50.00 лева на
основание чл.137а, ал.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и 3.).
парична глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.157, ал.6 вр. чл.185 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, както и от представената от СО транспортна схема с
ясно отбелязване на местоположението на кръстовището и участъците на кои
улици и булеварди включва то, като от това писмено доказателства, че става
дума за кръстовището с бул. „Княгиня Мария Луиза“ в гр.София при
посоката на движение на жалбоподателя И. по бул. „Цар Освободител“ с
начална точка от площад „Независимост“ към улица „Екзарх Йосиф“.
Изложеното обстоятелство, свързано с точното изясняване на фактите по
делото от въззивния съд не води до извод, че няма нарушения по чл.6, т.1 от
ЗДвП, чл.137а, ал.1 ЗДвП и чл.157, ал.6 от ЗДвП. Напротив има такива.
Изложената фактическа обстановка се допълва и обосновава и от показанията
на свидетелите В. ИВ. Н. и СТ. Г. СВ., въз основа на които е издадено
обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на
изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал
като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на
3
такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
нормално всеки от разпитаните свидетели в лицето на свидетелите Н. и С. да
описват някои детайли от събитието по различен начин, според собствената
си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция,
сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни
фактори, основани например на изминало време, но и от субективни
фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите
психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти
от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост,
като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на
конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били
изложени като свидетел, поради фактора време.
За пълнота на изложението в основата на фактическата обстановка не се
поставиха показанията на свидетелите С. ПЛ. Г. и Р. М. АНГ., тъй като те
нямат никаква връзка с предмета на делото. Тези двама свидетели описват
друго нарушение за друг нарушител от друга дата. Поради грешка на съда е
следвало свидетелите Г. и А. да се разпитат по друго съдебно производство по
НАХД № 3256 от 2022 г. по описа на СРС, НО, 9 състав. Неправилно е
преценено да се призоват същите по настоящото дело с разпореждането за
насрочването на делото. При тези положения съдът приема, че не е допуснато
процесуално нарушение, тъй като показанията на свидетелите Г. и А. се
изключиха изцяло от доказателствената съвкупност и съдът не се позова на
тях при описването на настоящата фактическа обстановка.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че от външна
страна съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма,
при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че в АУАН и
НП всяко от констатираните нарушения с възведените им поотделно
правни квалификации са изчерпателно описани в акта за установяване на
административно нарушение, и по идентичен начин – описани и в
наказателното постановление, подведени са правилно под съответните норми
на материалния закон. НП и АУАН са надлежно връчени на нарушителя с
4
оглед гарантиране на неговите права и правото му на защита. Поради тези
причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани.
Съдът приема, че административното нарушение на жалбоподателя И. по
чл.6, т.1 от ЗДвП е доказано и установено.
Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП: „Чл. 6. Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка;“
Неспазването на тази норма влече след себе си определени санкционни
последици, предвидени в чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП: „Наказва се с глоба 100
лв. водач, който: 1. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването;“
С поведението си на пътя, жалбоподателят И. е извършила описаното в
АУАН и НП в пункт първи по смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП първо
нарушение на правилата за движение установени в чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй
като навлизайки в кръстовище на червен сигнал на светофара, е нарушила
посочената норма. Нарушението е ясно и точно установено.
Местоположението на нарушението е безспорно установено. Нарушителят е
обективирала възражение срещу АУАН, че приближила и пременила на
зелен/жълт сигнал. Свидетелите Н. и С. оборват това възражение на
жалбоподателя И., тъй като те са я видели лично и пряко да преминава на
инкриминираното кръстовище на червен светофар. Показанията на
свидетелите Н. и С. са добросъвестни. Липсва злоупотреба с техните
правомощия и такава не се установява по делото. Същите са действали
правомерно и добросъвестно в изпълнение на задълженията си като
автоконтрольори по ЗДвП с оглед местоработата им в СДВР-ОПП. Това води
до извод, че нарушителят не е обвързвана от никакви правни норми, особено
от нормите на ЗДвП, респективно същата има изградено съзнание, че може да
ги нарушава по установения по делото начин. От субективна страна
нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от
жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят е
предвиждала общественоопасните последици, които могат да настъпят от
деянието, и е желаела тяхното настъпване, което е видно от поведението й,
тъй като съзнателно навлизайки в кръстовище на червен светофар, същата
много добре е съзнавала, че извършва нарушение на императивно правило на
ЗДвП.
Предвиденото наказание „глоба“ за нарушението по чл.183, ал.5, т.1 вр.
чл.6, т.1 от ЗДвП е наложена в законоустановеният размер, като за съда не
съществува възможност да ревизира глобата, като я измени (намали), тъй като
същата е точно дефинитана по размер.
5
По възражението на жалбоподателя, че не е осъществила
административното нарушение, описано в АУАН – навлизане в кръстовището
на червен светофар, съдът намира, че от събраните доказателства се
установява категорично, че нарушението е извършено. Освен това,
твърдението на жалбоподателя И. е голословно и неподкрепено с никакви
доказателства, като показанията на свидетелите Н. и С. като очевидци на
нарушението доказват този факт – преминаване с МПС на червен
забранителен сигнал, което би създало предпоставки за ПТП на конкретното
кръстовище и опасност за живота и здравето на останалите граждани. Съдът
намира, че ясно АНО е посочил с думи и цифри и се е мотивирал от
фактическа и правна страна защо е наложил наказание на жалбоподателя в
посочения размер и вид. На следващо място, съдът намира, че от словесното
описание на нарушението става пределно ясно защо е наказана
жалбоподателят И. и не е налице неяснота по този въпрос, както се твърди в
жалбата. Словесното описание е напълно достатъчно за да разбере наказаният
субект защо е ангажирана административнонаказателната й отговорност.
Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай не е налице
хипотезата на чл. 28 ЗАНН („маловажен случай“ на нарушение), доколкото
извършеното от жалбоподателя И. деяние не се характеризира като такова с
по-ниска степен на обществена опасност по смисъла на чл. 93, т. 9 НК в
сравнение с обикновените случаи на административните нарушения от този
вид. С оглед на това съдът счита, че правилно админнистративнонаказващият
орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършените
административни нарушения не се отличават с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения
от този вид.
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е категорична, че водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и
N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани, като в ал. 2 законът изрично
посочва кои лица могат да не използват колани. В случая по делото от
показанията на свидетелите Н. и С., които са възприели лично действията на
жалбоподателя И. (и не са налице данни същите да се познават с нея или да са
заинтересовани или предубедени от изхода на делото) безусловно се
установи, че водачът е управлявал МПС на инкриминираната дата и място без
обезопасителен колан, като последната не попада в кръга от лица, на които
законът дава право да не използват такъв при движение с МПС, поради което
и съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно, поради което и следва
да се потвърди. В обстоятелствената част на АУАН и НП с достатъчна яснота
е описано МПС, управлявано от жалбоподателя И., както и фактът, че същото
е било оборудвано технически с обезопасителен колан, от където може да се
изведе и задължението й като водач на МПС да използва обезопасителен
колан по време на движение на автомобила.
Нарушението е извършено от жалбоподателя И. виновно, при форма на
вината пряк умисъл – същата е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици
6
и пряко е целяла настъпването им.
Правилно АНО е наложил санкция на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
ЗДвП, визираща ангажирането на отговорността на водач на МПС за
гореописаното нарушение и тъй като наложеното за това нарушение
административно наказание е в абсолютния размер, предвиден от
санкционната норма, съдът е лишен от възможност да го ревизира.
Макар да не са наведени такива доводи от страна на жалбоподателя, съдът
намира, че извършеното нарушение не следва да се определи като маловажно
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото от една страна същито не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи на нарушения от същия вид, а от друга страна видно от приложената
справка/картон на водача, жалбоподателят има и предходни налагани санкции
по ЗДвП по силата на издадените срещу нея 19 влезли в сила НП и един брой
влязъл в сила ЕФ. От справката/картон на водача, приложена към
материалите на делото е видно, че степента на лична обществена опасност на
дееца е повишена, доколкото може да се направи извод, че същата е системен
нарушител на правилата на ЗДвП, като очевидно оказаната до момента
административно наказателна репресия спрямо нея не е изиграла очаквания
възпиращ и превъзпитателен ефект. Освен това, в подкрепа на направения
извод следва да се вземе предвид и забраната, визирана в нормата на чл. 189з
ЗДвП, според която - за нарушенията по този закон не се прилагат чл.
28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.
Съгласно чл. 157, ал. 6-8 ЗДвП при съставяне на акт за нарушение по този
закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението по чл. 190, ал. 3 (заплащане на наказание „глоба“ в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване). Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един
месец от издаването му. Наказателното постановление заменя контролния
талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението
или определението на съда при обжалване. При управление на МПС лицето е
длъжно да представи АУАН или НП в посочените срокове, които заместват
контролния талон. По настоящото дело няма данни жалбоподателят И. да е
представила контролен талон, АУАН или НП на контролните органи, поради
което законосъобразно й е вменено цитираното нарушение по състава на
чл.157, ал.6 от ЗДвП. Видно от събраните по делото доказателства, при
извършената проверка на 24.01.2022 г. от жалбоподателя И. е иззет от нея
АУАН № серия АА с № 357369 от 23.09.2021 г., което очевидно е значително
време след предвидения в закона едномесечен срок за неговата валидност,
като заместващ талона документ, отнет й от служителите на СДВР-ОПП на
23.09.2021 г. Несъмнено след като е управлявала моторното – превозно
средство на инкриминираната дата и място, с АУАН с изтекъл едномесечен
срок от датата на неговото съставяне, водачът И. е действала в нарушение на
посочената норма, поради което отговорността на наказаното лице е
ангажирана правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав счита,
че в настоящия случай за това административно нарушение не е налице
7
хипотезата на чл. 28 ЗАНН („маловажен случай“ на нарушение), доколкото
извършеното от жалбоподателя И. деяние не се характеризира като такова с
по-ниска степен на обществена опасност по смисъла на чл. 93, т. 9 НК в
сравнение с обикновените случаи на административните нарушения от този
вид. С оглед на това съдът счита, че правилно админнистративнонаказващият
орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършените
административни нарушения не се отличават с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения
от този вид.
С оглед изложеното настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при
правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Поради това следва да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съдът не дължи произнасяне по разноските, с оглед липсата на тяхната
дължимост в полза на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-001701 от
23.02.2022 г. издадено Началник СЕКТОР към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на П. Д. ИВ. ЕГН:********** са й наложени
административни наказания: 1.). парична глоба в размер на 100.00 лева на
основание чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП; 2.). парична глоба в
размер на 50.00 лева на основание чл.137а, ал.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП и 3.). парична глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.157,
ал.6 вр. чл.185 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8