РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Радомир, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20241730200172 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник на отдел „Оперативни дейности“ – С.,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП е
наложил на жалбоподателката В. В. Д. – З. административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лева за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2 ЗДДС.
Недоволна от така наложеното ú наказание жалбоподателката, по изложените в жалбата и в
съдебно заседание в хода на съдебните прения правни доводи, моли съда да отмени атакуваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не е изпратил
представител в съдебно заседание. С писмена молба изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 16.02.2024 г., в 09,40 ч., при извършена проверка на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, находящ се в с. М. в сградата на
кметството, се е установило, че за извършена контролна покупка на 2 бр. кафе „3 в 1“, на обща
стойност 1,20 лева, заплатени в брой от Л. Ж. Л. – ст. инспектор по приходите, не е издадена
фискална касова бележка, като плащането е осъществено преди легитимирането от органите по
приходите и е прието от лицето В. В. Д. – З.. След легитимирането на органите на НАП е било
установено, че лицето осъществява търговска дейност без регистрирано, монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство. За извършената проверка е съставен протокол от 16.02.2024 г.
Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем
НП, с което на жалбоподателката В. В. Д. – З. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2 ЗДДС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели, както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а
и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът констатира, че в
съставения АУАН е отразено, че жалбоподателката е допуснала нарушение, като не е издала
фискална касова бележка за извършената контролна покупка на 2 бр. кафе „3 в 1“, на обща
стойност 1,20 лева, както и че същата осъществява търговска дейност, без регистрирано,
монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. В наказателното постановление също
са описани тези две нарушения.
Съгласно чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в
наказателното постановление, следва да бъдат описани обстоятелствата, при които е било
извършено нарушението и посочени законовите норми, които са нарушени. В конкретния случай,
видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като
нарушена е посочена единствено разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а
описаните факти запълват състава и на друго нарушение – по чл. 3, ал. 1 от същата наредба.
Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано лице по този закон е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг
данъчен документ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
2
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В чл. 7 от Наредбата е предвидено задължение на лицата по чл. 3 да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността
на обекта, а в ал. 2 и ал. 3 е въведена забрана за извършване на продажба на стоки и услуги от
лицата по чл. 3 без функциониращо ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба, както
и извършване на работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с
НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.
Видно от посочените норми, в тях законодателят е предвидил няколко самостоятелни и
независими едно от друго задължения и забрани за лицата, извършващи продажби в търговски
обекти и неизпълнението на което и да е от тях е самостоятелно административно нарушение, за
което е предвидена възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
лицата. Описаната и приета за установена фактическа обстановка в АУАН и НП съдържа описание
на две отделни нарушения – едното от тях, касаещо реда и начина за регистриране и за въвеждане в
експлоатация на ЕКАФП, а другото – реда за отчитане на продажбите, като и двете са субсумирани
от административнонаказващия орган под санкционната норма на чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Съобразно
разпоредбата на чл. 18 ЗАНН е следвало да бъдат наложени две отделни наказания, което не е било
сторено от АНО. По този начин е било допуснато процесуално нарушение, тъй като от
обстоятелствената част на съставения за процесното нарушение АУАН и издаденото въз основа на
него наказателно постановление не става ясно в какво се изразява предявеното на
жалбоподателката административнонаказателно обвинение - неиздаване на касов бон (чл. 3, ал. 1
от Наредбата) или немонтиране, невъвеждане в експлоатация и/или неизползване на ФУ (чл. 7, ал. 1
от Наредбата). Така предявеното административнонаказателно обвинение, съдържащо елементи на
различни по своя обективен състав нарушения на Наредбата, ограничава както правото на защита
на лицето, срещу което е образувано административнонаказателното производство, така и
препятства извършването на съдебната проверка за законосъобразност на последното.
На следващо място, дори да се приеме, че установеното при проверката, съответно вписано
в АУАН и НП неиздаване на касов бон, е само обстоятелство по извършване на нарушението, а
обвинението съставлява осъществяване на търговска дейност в обекта, без налично и монтирано
ФУ, то същото, обвързано със санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, не е предявено,
съответно е недоказано в пълнота. Цитираната норма предвижда налагането на санкция на лице за
нарушение на нормативен акт по прилагане на ЗДДС извън случаите на продажби (арг. от чл. 185,
ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 118 от ЗДДС), или такова, с резултат неотразяване на приходи (изр. първо),
в която хипотеза санкцията е в завишени размери, или такова, недовело до неотразяване на приходи
(изр. второ), в които случаи се налагат предвидените в ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС по-леки санкции.
Такъв елемент административнонаказателното обвинение не съдържа, съответно не е предявен на
наказаното лице. Същевременно е наложена санкцията, предвидена за нарушение извън случаите
на продажби, довело до неотразяване на приходи, като това не е основано и в съответно събрани
доказателства. Установеното извършване само на една продажба на стойност 1,20 лева, което без
съмнение води до неотразяване на приходи, е несъразмерно да обоснове санкция в размер на 1000
3
лева, като съответно няма данни и доказателства по делото за извършване на наблюдение и анализ
от страна на компетентните органи на дейността на въпросния търговски обект в по-
продължителен период от време, клиентски поток, с оглед местоположението на обекта и пр. С
това е допусната съществена непълнота на административнонаказателното обвинение, отнесено
към изведената от наказващия орган правна квалификация, с което е нарушено и правото на защита
на наказаното лице. Липсата на представени по делото доказателства, касаещи този обективен
елемент от фактическия състав на нарушение на нормативен акт по прилагане на ЗДДС, наказуемо
на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на свой ред прави обвинението и недоказано (в същия смисъл:
решение № 22/18.01.2023 г. на Административен съд - Перник по к. а. н. д. № 242/2022 г.).
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното
наказателно постановление № . г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – С., Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, следва да бъде
отменено.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от началник на отдел „Оперативни
дейности“ – С., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с което е наложено на В. В. Д. – З., с ЕГН: ., с адрес: гр. С., ЖК „С. р.“ № . вх.
„.“, ет. ., ап. . административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, на основание чл. 53 ЗАНН,
вр. чл. 185, ал. 2 ЗДДС, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4