№ 39253
гр. София, 06.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Частно гражданско
дело № 20231110142478 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 75548/04.03.2025г., на „С. К.“ ООД с която се иска
допълване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и на издадения изпълнителен лист в
частта за разноските като се присъдят разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение, подадено от „Б. Д.“ ЕАД срещу Т. К. М..
На 04.09.2023г. е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
В заповедта за изпълнение съдът се е произнесъл по исканията за присъждане на
главница, лихви и такси, но и по отношение на разноските няма постановено произнасяне.
Въпреки че заявителят е квалифицирал молбата си като такава за отстраняване на
очевидна фактическа грешка по същество се иска допълване на заповедта за изпълнение в
частта за разноските по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
По въпроса за приложението на чл. 248, ал.1 ГПК в заповедното производство е
постановена т.7 от Тълкувателно решение 4/18.06.2014 по Тълкувателно дело № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС според която следва да бъдат разграничени хипотезата, при която
заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която
произнасянето му е погрешно т.е. несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително
когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на
такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в
чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в
частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е
непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК.
В настоящият случай е налице втората хипотеза доколкото липсва произнасяне по
разноските в заповедта.
Ето защо съдът намира, че е сезиран с молба по чл. 248 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 248 ГПК В срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
В случая заповедта не подлежи на обжалване и следователно заявителят може да
поиска изменение в частта за разноските в едномесечен срок от постановяването .
В случая заповедта е издадена на 04.09.2023г. а молбата е депозирана повече от
година от издаването на заповедта.
Заявителят е узнал за издадената заповед най късно на 25.09.2023г. когато му е
връчено разпореждане с което заявлението се отхвърля за част от сумите.
При това положение молбата се явява недопустима като просрочена и следва да се
остави без разглеждане.
1
Мотивиран от гореизложеното:
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 75548/04.03.2025г., на „С. К.“ ООД с
която се иска допълване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и на издадения
изпълнителен лист в частта за разноските като се присъдят разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2