Р Е Ш Е Н И Е №260100/13.10.2020 г.
гр. ЯМБОЛ.13.10.2020..г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ................районен
съд ............. гражданска колегия в публично заседание на
.......17.09.2020г........година в състав:
Председател: Св. ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.….............……...........и в присъствието на
прокурора..........................................................……като разгледа докладваното от
................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА…….....…...гр.дело N .660... по описа
за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното.............................................
Производството по
делото е образувано по молба на А.П.П., с която претендира да се осъди
Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД да му заплати сумата от
3274.74лв., по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени от него
имушествени вреди, настъпили в резултат на ПТП, станало на 10.05.2019г. в
13.00ч. на ул.“***“ в гр.Я.. Посочва, че ПТП-то е настъпило между собственият
му лек автомобил марка „Дачия“, модел“Дръстър“, с рег.№ У 7636 АС, управляван
от неговия *** Т.П.П. и лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег.№ У
3291 АН, управляван от Т.Ж.Ж., който е имал сключена застраховака „ГО“ при
ответното дружество. Виновен за произшествето е водачът Т.Ж., който при
предприемането на маневра ляв завой не е пропуснал движещият се по пътя с
предимство лек автомобил, собственост на ищеца, като го удря в предната част, в
следствие на което на същият са причинени подробно описани в исковата молба
вреди. Твърди, че водачите на двата автомобила по препоръка на органите на МВР , са попълнили двустранен
констативен протокол за ПТП, в който е описан виновният водач, механизмът на
ПТП-то и видимите имуществени вреди на собственото му МПС. На лекия автомобил е
бил извършен оглед от представител на ответника, който е съставил опис на
щетите, като е била заведена щета № ***.2019г. По нея ищеът твърди, че
ответникът първоначално му е заплатил сумата от 2171.02лв., а след подадена от
него жалба по реда на чл.108, ал.6 от КЗ, му е била преведева допълнително
сумата от 142.04лв. Счита, че същата е абсолютно недостатъчна да покрие
направените от него разходи по ремонта на автомобила възлизащи на сумата от
5587.80лв., който е бил извършен от „ФБ АУТО“ЕООД за което е била издадена и
фактура. С настоящият иск претендира разликата между разходите, които е
направил за ремонта и изплатеното му от ответника застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата претенция до
окончателното й изплащане. Претендира и за присъждане на направените от него
разноски.
В хода на
съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по ч131,
ал.1 от ГПК е постъпил писмен от ответнка, с който оспорва иска изцяло по
основание и размер. Същият не оспорва станалото произшествие описано от ищеца
на 10.05.2019г., както и наличието на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач Т.Ж.Ж. към трети лица. Посочва, че след
уведомяване на 13.05.2019г. за станалото произшествие при дружеството е
образувана щета под № ***2019г., като на същата дата бил извършен оглед на
увредения автомобил и съставен опис-заключение, надлежно подписан от
представител на застрахователя и от представител на собственика на автомобила.
Ответникът признава размера на сумите, които ищецът твърди, че са му изплатени
във връзка със застраховакаата „ГО“.
Счита, че определеното и изплатено обезщетение е коректно определено и
съобразено с Наредбата за задължителното застраховане /действаща към момента на
събитието/ и КЗ. Според ответника застрахователя обезщетява собственика на
вещта до нейната действителна стойност в момента на настъпване на риска, като
миродавна е не възстановителната стойност, а действителната стойност на вещта
към този момент. Счита претенцията на ищеца за сумата от 3 274.74лв. за
неоснователна, като е оспорил представената от ищеца работна карта № ***31.05.2019г.
към сервизна поръчка и фактура от 1607.2019г. на „ФБ АУТО“ЕООД, като твърдят,
че не всички заявени детайли, части, предвидени ремонтни работи по автомобила
са в пряка и непосредствена последица от ПТП, а стойността на частите е силно
завишена.Претендира за присъждане на направенте от него разноски, като прави
възражение за прекомарност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В
хода на производството възраженията се поддържат.
След преценка на
собраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следната от фактическа страна:
За станалото ПТП
на 10.05.2019г. в 13.00ч. в гр.Я. е преставен двустранен констативен протокол
за пътнотранспорно произшествие, в който като винове е посочен водъчът Т.Ж.Ж..
Ищецът е представил свидетелството за регистрация на собственото си МПС“дачия
Дръстър“ с рег.№ У7636АС, в което той е записан като собственик. Същият е
представил и опис-заключение по щета ***/13.05.2019г. на ДЗИ за ПТП от 10.05.2019г.,
в който в 18 позиции са описани увредените детайли на собственото му МПС.
Ищецът е представил платежно нареждане от 06.06.2019г. за преведени по
банковата му сметка на сумата от 2171.02лв. от ответника и платежно нареждане
на ответника от 21.10.2019г. за преведени му 142.04лв. Същия е представил и
соченото от него възражение до ответника вх.№***/09.10.2019г. по изплатеното
застрахователно обезщетение.
Във връзка с
твърденията си по извършения от него ремонт на автомобила ищецат е представил
работна карта №***/31.05.2019г. към сервизна порачка № ***/31.05.2019г. издадена от „ФБ АУТО“ЕООД, фактура на същата
фирма №*** от 16.07.2019г. за ремонта на автомобила на стойност 5587.80лв. с
ДДС и кр.превод на сумата от 16.07.2019г. на „***“ЕАД. Същите фигурират и
представената към отговора на ответника цяла преписка по щета ***/2019г.,
образувана по повод процесното ПТП по уведомление за щета, подадена от ищеца на
13.05.2019г. по полица *** ГО на МПС.
По молба на ищеца
по делото бе назначена и изслушана автотехническа експертиза. Вещото лице е
дало заключение за механизма на настъпилато ПТП на 10.05.2019г., а именно: в
условията на дневна светлина , в гр.Я., на *** на ул.“***“ и ул.“***“
процесният автомобил Дачия дръстър с рег.№ У 7636ас е подходил за преминаване
през кръстовището, идвайки от запад, с тенденция да пресече кръстовището и
продължи движението си направо, по ул.“***“. Другият участник в произшествието
л.а. Хонда Сивик, рег.№ 3291 АН – идвайки по ул.“***“ е навлязъл в кръстовището
с тенденция завой наляво. При теези условия, водачът на л.а.Хонда не е
предоставил правото за преминаване на л.а. Дачия, при което е настъпил сблъсък
между двете МПС. Последица от настъпилото произшествие са материални щети по
двете МПС. За база при определяне на имуществените вреди вещото лице е посочило
представения по делото опис-заключение по щета № ***/13.05.2019г. на ответната
застрахователна компания, а иманно: предна броня, решетка предна брона, преден
капак, решетка декоративна, калник преден ляв, фар ляв, подкалник РУС-преден
ляв, стойка рег.номер основна предна броня, носач преден ляв, радиатор воден,
помпа сервоусилвател, кормилно управление, рог преден ляв, основа преден
калник-ляв, стойка сервоусилвател, конзола предна броня – лява, греда над
радиатора, радиатор климатик. Заключението дава становище, съпоставяйки
механизма на настъпване на произшествието с локализацията на уврежданията по
автомобила, че описаните увредени елементи, детйли и агрегати, са в
причинно-следствена връзка с настъплото ПТП. Според експертизата стойността на
причинената щета на лек автомобил Дачия Дръстър, рег.№ 7636 АС, последица от
настъпилото ПТП е 3459.50лв.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ, със сключването на
договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят
поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди.Според чл.477 от КЗ, обект
на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства.
Според
чл.498 от КЗ,
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие следва да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва ако същия не е плати в
срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да
предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя.
В
процесния случай няма спор, че ищецът е останал неудовлетворен от размера на
изплатеното му застрахователно обезщетение, поради което искът се явява
допустим.
За успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го
лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието
и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед
обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл.45
от ЗЗД.
Липсва спор, а и се установява от събраните по
делото доказателства, че към датата на настъпване на процесното ПТП, ответникът
е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
сключена по отношение на МПС „Хонда“ с рег.№ У 3291 АН собственост на Т.Ж.Ж.,
валидна към датата на произшествието. Страните не спорят за факта на настъпило
застрахователно събитие – ПТП на 10.05.2019г. в гр.Ямбол на ул.“***“ със
застрахования при ответника за „гражданска отговорност“ автомобил, собственост
на виновноя водач и автомобила на ищеца. Във връзка с произшествието при
ответника е била образувана щета под №***2019г. по която на ищеца е било
изплатено обезщетение общо от 2313.06лв., безспорно установена от представените
по делото преводни банкови документи.
Не се спори и от заключението на автотехническата експертиза се установи,
че процесното ПТП е настъпило по описания в двустранния констативен протокол
механизъм, според който виновен за настъпилото ПТП е водачът на л.а. „Хонда
Сивик“ с рег.№ У 3291 АН.
Не се спори, че на автомобила на ищеца са причинени вреди, които подробно
са описани в опис-заключение от застрахователя, и които според заключението на
АТЕ са в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.
Спорен между страните е въпроса за размера на причинените вреди.
В случая следва да се съобрази разпоредбата на чл. 386, ал.2 от ЗК , която
посочва, че размера на дължимото застрахователно обезщетение трябва да бъде
равно на размера на вредата към дена на настъпването на събитието . В този
смисъл е и съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК –
Решение №115 от 09.07.2009г. по т.д. №627/2008г., IIт.о. и Решение №52 от
08.07.2010г. по т.д. №652/2009г., Iт.о. За този размер съдът приема уставеният от
автотехническата експертиза от 3459.50лв., която е определила пазарната
стойност на материалите и труда, необходими за възстановяването на автомобила
на ищеца и която е съобразена и с Наредба №24/08.03.2006г. на Комисията по
финансов надзор. Т.к. на ищеца е било изплатено застрахователно обезщетение
общо от 2313.06лв. , на репариране подлежи разликата до установения размер от
3459.50лв., която възлиза на сумата от 1146.44лв., до който размер искът се
явява основанелен и доказан. Искът следва да се уважи ведно със законната
лихва, считано от предявяването му в съда- 10.03.2020г. до окончателното му
изплащане. За разликата до пълният предявени размер от 3274.74лв. искът следва
да се отхвъли, като неоснователен.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените от него
разноски по дело, които според представения списък са 600лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, 131 – заплатена държавна такса и 302.60лв. -
заплатено възнаграждение за експертиза. Ответникът е направил възражение за прекомерност
на заплатеното адв.възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК. . Съобразно
минималните размери установени в чл.7, ал.2,т.2 от Наредба №1 от 09 юли 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждение в действащата им към
момента редакция, за предявеният иск минималното адв. възнаграждение е 460 лв.,
., което следва да се присъди, предвид направеното възражение за прекорменост
от ответника. С оглед на това ответникът дължи на ищеца съразмерно на уважената
част от иска разноски от 312,84лв.
Ищецът дължи на ответника направените от него разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска и съобразно представения списък от 422.44лв.
Воден от гореизложеното, ЯРС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД , ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, р-н Триадица на осн. чл.432,ал.1 от КЗ
да заплати на А.П.П., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***,офис *** сумата
от 1146.44 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на настъпило на 10.05.2019г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от
10.03.2020г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата от 1146.44
лв. до 3274.74лв. отхвърля, като неоснователен.
Осъжда „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на А.П.П. направените по
делото разноски в размер на 312.84 лв.
Осъжда А.П.П. да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД направените по
делото разноски в размер на 422.44лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: