Решение по дело №201/2018 на Районен съд - Берковица

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 09.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………III състав,гражданска колегия в публично заседание на  12 декември…....…………………………………… през две хиляди и осемнадесета година…….....….…………………………в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

при секретаря Св. Петрова………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 201  по описа за 201г………………...……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск за делба на наследствен недвижим  имот  с правно основание – чл.34 ЗС във връзка с чл.27 СК и се намира във фазата по допускане на делбата в производство по чл. 344, ал.1 ГПК.

Предявен е иск от Ц.А.А. ***, по който е конституиран като ответник А.В.А. ***.

Ищцата твърди в исковата си молба, че заедно с ответника са съсобственици на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 03928.512.394.16.2 по КК и КР на град Берковица, одобрени със Заповед № РД № 18-84/ 09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ търговски обект /магазин/ с площ 16 кв. м., с предназначение- за търговска дейност, брой нива-1, с административен адрес: град Берковица, ул. Ком № 5, ет. 1, разположен в сграда № 16 в ПИ с идентификатор 03928.512.394, за който е образуван УПИ I в кв. 99 по застроителния и регулационния план на град Берковица, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- 03928.512.394.16.1, под обекта- няма и над обекта- няма. Твърди, че имотът са придобили по време на брака в режим на СИО по договор за учредяване на право на строеж върху общинска земя от 01.07.2010 г., вписан в СВ- Берковица под акт № 95, том 2, ДвВхРег. № 538/ 06.07.2010 г., което право на строеж е осъществено. С Решение от 28.11.2017 г. по гр. дело № 886/ 2017 г. РС- Берковица прекратил с развод сключения между страните граждански брак. След развода режимът на собственост от СИО преминава в обикновена съсобственост, като правата върху имота на основание чл. 28 от СК са равни. Твърди, че доброволно не могат да поделят имота. Моли съда да постанови решение, с което допусне съдебна делба на подробно описания в исковата молба имот, при посочените права, а след влизане в сила на решението по допускането- да извърши подялбата, съгласно правата и разпоредбите в закона.

Във връзка с втората фаза на делбения процес и претенциите по сметки,  ищцата моли съда исковата молба да се счита за писмена покана към ответника, заявена при условията на чл. 31, ал. 2 от ЗС, с която дава срок от 7 дни, считано от датата на получаването й да й предостави възможност да ползва имота, съобразно правата си и за заплащане на обезщетение за неползването му в бъдеще в размер 200 лева на месец, което ответникът да дължи след изтичане на дадения срок.

 В срока по чл.131 ГПК ответникът А.В.А. оспорва изцяло предявения иск за делба. Твърди, че имотът не е придобит от страните в режим на семейна имуществена общност, а е негова изключителна лична собственост и е придобит лично от него и само с негови лични средства. Оспорва изцяло твърдението на ищцата, че имота е придобит с общи семейни средства и е предназначен за задоволяване нуждите на семейството. Твърди, че процесната сграда не е жилищна и не е предназначена за семейно обитаване или ползване, а средствата за нейното придобиване нямат брачен произход и не са общи семейни средства. Сградата „търговски обект- магазин” е проектирана и изградена с производствено- търговско предназначение „за търговска дейност”, предназначена е и обслужва единствено търговската дейност на ответника, която дейност същият осъществява чрез търговската си фирма „Виктория 2012” ЕООД, ЕИК *********, като ответникът е и едноличен собственик на капитала, а ищцата е полагала труд в тази фирма по редовно и действително трудово правоотношение, за което е получавала и съответното трудово възнаграждение. Правото на строеж е придобито само на името на А.В.А., а стойността на отстъпеното право на строеж в размер 20 216,00 лева, е заплатена лично от него и само с негови лични средства, които са му дарени от неговата майка Виктория Арсенова Витанова.  Сградата не е изградена с общи семейни средства на съпрузите. Същата е изградена изцяло със средства на ответника, които е придобил като резултат от дяловото си участие в търговско дружество „Виктория 2012” ЕООД, като едноличен собственик на всички дялове в това търговско дружество е именно ответника А.В.А..  Всички разходи по придобиването на процесната сграда са съответно начислени и осчетоводени във фирмата, а след изграждането й, сградата е съответно заприходена в счетоводството на фирмата и е включена в дълготрайните материални активи на търговското дружество на ответника още през м. април 2014 г., от който момент за тази сграда се начисляват и съответните амортизационни отчисления. Както по естеството си, така и по предназначение, посочената постройка не е обслужвала семейството на страните, а е служила единствено за осъществяване на търговската дейност на ответника А.В.А.. Във връзка с дадени от съда указания да конкретизира твърденията си, въз основа на които претендира изключителна собственост върху имота, в съдебно заседание от 02.10.2018 година е заявил изрично, че претендира наличие на трансформация на лични средства за придобиване на имуществото по реда на чл.23 СК, поради което не следвало да оборват презумпцията на чл.21, ал.3 СК.

Моли съда, с оглед изложените от него факти, да приеме за установено, че процесната сграда не е придобита в режим на СИО и същата е лична негова собственост. Придобил е имота изключително със свое лично имущество по смисъла на чл. 23 от СК, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за делба, като му присъди и направените в хода на делото разноски.

         В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства, изслушано е заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза. След анализа им във връзка с твърденията на страните съдът достигна до следните изводи:

         Няма спор между тях, че са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 10.06.2002 година, прекратен с развод по влязло в сила решение от 28.11.2017 година, постановено по гр.д.886/2017 година по описа на РС – Берковица. В периода на брака е придобит и  процесния имот – учредено възмездно право на строеж по договор с Община Берковица от 01.07.2010 година и е реализирана сграда – търговски обект с площ от 16 кв.метра, въведен в експлоатация от 03.07.2014 година.

         При действието на презумпцията на чл.21, ал.3 СК (чл.19 СК отм.) съвместният принос в придобитите по време на брака вещни права се предполага до доказване на противното. Придобитите права принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити в режим на бездялова СИО. След прекратяване на брака остават в обикновена съсобственост поравно между страните. Оборването на законовата презумпция за съвмествен принос е в тежест на оспорващия приноса – в случая на ответника и именно в такава насока са и дадените от съда указания в окончателния доклад по делото, обявен за такъв в съдебно заседание от 02.10.2018 година.

         Настоящото производство има за цел да подели посоченото по – горе имущество, за което законът въвежда презумция, че съществува съсобственост. Доколкото наличието на съсобственост и правата на страните в нея са предмет на първата фаза, то несъмнено съдът следва да установи налице ли са онези правоизключващи съсобствеността факти, които сочи ответника, респ.придобил ли е правото на собственост върху процесния недвижим имот лично за себе си.

         В конкретния случай собствеността върху недвижимия имот, предмет на делбата е възникнала в резултат на реализирано право на строеж, отстъпено възмездно от Община Берковица след провеждане на търг. В тази връзка доказателствените усилия на страните бяха съсредоточени към два момента – придобиване правото на строеж и построяване на търговския обект. В хода на съдебното дирене, за да докаже възражението си, че е единствен собственик на имота, ответникът насочи усилията си да установи два факта, които да оборят презюмирания съвместен принос, а именно 1.че средствата за закупуване на правото на строеж са дарени изцяло от майка му и 2.че сградата е построена със средства на ЕООД „Виктория 2012”, чийто едноличен собственик на капитала е той, поради което е и собственик на сградата.

         От представените по делото извлечения от банкови сметки, договор за предоставяне на банков кредит, удостоверения, издадени от банка „Райфайзенбанк България” и от заключението на вещото лице, се установява по несъмнен начин следното:

         На 01.07.2010 година между Община Берковица и ответника е сключен договор за учредяване право на строеж. Правото на строеж е закупено от ответника като физическо лице за сумата от 20 216 лева, преведена по с/ка на Общината в ОББ на 30.06.2010 година (л.30 от делото). На същата дата същата сума е постъпила по сметка на А. от сметка в Райфайзенбанк България на ЕТ „Виктория – В.Арсенова” (Арсенова е майка на ответника). По делото е представен договор за кредит, сключен между ЕТ „Виктория-В.Арсенова” като кредитополучател и солидарни длъжници Виктория Арсенова, А.А. и Ц.А. сномер 69986/23.06.2010 година. Целта на сключване на договора е закупуване на недвижим имот. В представената от банката документация на л.232 от делото е налице нотариално заверено пълномощно, издадено от Виктория Арсенова на А.А., с което го упълномощава да ипотекира придобития от търга имот за обезпечаване вземането на банката по цитирания договор. На л.267(л.296) от делото е налице извлечение от сметката на ЕТ „Виктория – В.Арсенова”, където в позиция 3 е видно, че на 29.06.2010 година сметката е захранена със сумата от 20 000 лева от заем до 05.08.2013 година. В последното си заключение (л.318 от делото), вещото лице проследява движението на сумата по отпуснатия кредит и поддържа, че отпуснатата по кредита сума е преведена по разплащателна сметка на ЕТ, открита на 23.06.2010 година; постъпила е по тази сметка на 29.06.2010 година и на 30.06.2010 година е преведена по сметка на А.А., който от своя страна я е превел по сметка на Община Берковица. Кредитът е погасен с общо 42 броя вноски, 35 от които направени от А.А..

         За да защитят тезите си и двете страни се позовават на т.4 от ТР 5/2014 по т.д.5/2013 година. По принцип няма спор, че единият от съпрузите може да установява по – голям принос или трансформация на лично имущество в закупуването на недвижим имот, когато в НА като титуляри на собствеността са вписани и двамата съпрузи, както и че взетият и изплащан по време на брака кредит създава облигационни отношения между съпрузите. В настоящото производство обаче, при така установените факти, единственият извод до който достига съдът е, че сумата, с която А.А. е заплатил за правото на строеж не е дарение от майка му (в каквато насока са показанията й), а е получена от кредит, солидарен длъжник по който е и ищцата Ц.А.. Не се доказа в производството, че сумите за погасяване на кредита са дарени от майката (в каквато насока се изместиха доказателствените усилия на ответника). Разпитаната в тази връзка свидетелка – сестра на ответника, депозира неубедителни доказателства, че идвала и носела пари на брат си, като не можа да посочи периодичността на идванията си, сумите, които е предавала, както и че тези суми са използвани именно за погасяване на задълженията по кредита, отпуснат с цел придобиване на правото на строеж. Не се установи от показанията и на майката, че целта й била да дари посочената сума. Внимателният прочит на показанията й, както и проследяването на всички действия – кандидатстване за кредит; упълномощаване за сключване на договор за ипотека; упълномощаване за разпореждане със сметки на фирмата й; „работеха с моята фирма” ; страните в производството са били в трудово правоотношение с ЕТ и т.н. води до извод, че това са действия, с които е делегирала правомощия по управление и осъществяване на търговската й дейност на територията на град Берковица докато тя работи в Гърция, но не и намерение да надари двамата или един от тях. Самият ответник също „не е разбрал”, че е надарен, тъй като лично е декларирал имота като съсобствен с ищцата. Практиката на ВКС е константна в разбирането, че заплащането на данъци е действие по управление, докато декларирането на имота изразява убеждението на декларатора, че счита имота за свой – в случая за съсобствен с ищцата.

         Учреденото право на строеж е реализирано като е построен павилион с площ от 16 кв.м с предназначение за търговски обект. За построената сграда се въвежда твърдение от страна на ответника, че е включена в активите на дружество „Виктория 2012” ЕООД, чийто собственик на капитала е единствено той, поради което се явява и негова лична собственост. Съдът категорично не възприема това твърдение, тъй като ЮЛ ООД без значение от собствеността на капитала е различен субект от ФЛ А.А.. Ако сградата е собственост на дружеството, то тя не би могла да бъде собственост на собственика на капитала. Нещо повече. Сградата е включена в активите на дружеството въз основа на фактура (арг.заключението на вещото лице). Законът за собствеността и правната теория и практика въобще не познават такъв способ за придобиване право на собственост. Нещо повече. За да се приеме, че една сграда съществува, построена е и е годен обект на право на собственост, то тя трябва да е изградена на етап „груб строеж”, за което според строителните правила и норми се съставя т.нар. Акт 15 – Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. Такъв е съставен на 23.06.2014 година – преди прекратяване на брака на страните, подписан от А.А. като ФЛ –л.174. (Впрочем всички представени по делото строителни книжа, създадени във връзка с изграждане на обекта са съставени на името и подписани единствено от ФЛ А.А., в т.ч. и допълнението към разрешението за строеж – л.151). Всички представени по делото фактури с изключение на една(л.35 от делото) за закупуване на строителни материали касаят период след построяване на сградата и не могат да бъдат свидетелство за вложени средства в изграждането й, а за такива за въвеждането й в експлоатация. Действително тези фактури са съставяни на името на ЕООД „Виктория 2012” , но не се събраха доказателства, че са влагани непременно в търговския обект.

         В съдебно заседание по искане на ответника бе разпитана и свидетелката Румяна Митова Василева. Последната заяви, че е извършила строителство на обекта, за което я е наел и е комуникирала само с ответника, наемала си е работници и си е закупувала материали. Ц. не е участвала. Парите си получила по банков път от фирмата на А.. Тези показания на свидетелката следва да бъдат внимателно тълкувани, тъй като съдът констатира два факта : 1.Румяна Митова Василева е била технически ръководител на обекта и в това си качество е съставяла и подписвала всички строителни книжа, установяващи годността на извършените строителни работи 2. в качеството си на ЕТ „РИ – Билд – Румяна Минова” е издала фактурата на л.35 от делото от 30.04.2014 година за извършени строително монтажни работи на обекта, която фактура е послужила за включване на обекта в активите на дружеството на ответника. Фактурата е издадена на „Виктория 2012” ЕООД. Фактура за същата дейност обаче е издадена и на 01.08.2012 година на името на ФЛ А.А. също за извършени СМР (л.67 от делото). Ако Румяна Митова като лице, осъществяващо техническо ръководство на обекта и запознато с документацията на строежа и като лице, чрез чиято фирма се осъществява самото строителство е знаела, че сградата е на  „Виктория 2012 ЕООД (както е издала фактура), ще впише три дни по – рано не дружеството, а ФЛ А.А. в Акт 15 на сградата. Фактът, че свидетелката е комуникирала единствено с една от страните по повод строителството сам по себе си не оборва въведената в чл.21 СК презумция за съвместен принос.

         Като извод от събраните в хода на съдебното дирене доказателства се налага, че не е налице трансформация на лично имущество на ответника нито за закупуване на правото на строеж, нито за изграждане на сградата, поради което и не е оборен въведения в чл.21 СК принцип са общност на правата по отношение на процесния недвижим имот. Неоснователни са доводите на ответника и че сградата служи за осъществяване на търговската му дейност. Изложените съображения в тази насока са верни с едно уточнение – касае се за случаи на дейност, която лицето упражнява като търговец. Такава дейност едно лице упражнява само като ЕТ. Придобиването на имущество, което да служи за дейността на търговско дружество, без значение от собствеността на капитала, вече не може да се разглежда като търговска дейност на ФЛ, а на юридическото, което има самостоятелна правосубектност.

         Достигайки до изводи за наличие на съсобственост между страните, възникнала като СИО, прекратена с развода между двамата, съдът намира, че предявеният иск за делба е основателен и такава следва да бъде допусната между страните при равни права между тях.

         По гореизложените мотиви, съдът

Р  Е  Ш  И :

 ДОПУСКА ДЕЛБА между Ц.А.А. с ЕГН **********,*** и А.В.А. с ЕГН **********,***-ти септември № 12 по отношение на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 03928.512.394.16.2 по КК и КР на град Берковица, одобрени със Заповед № РД № 18-84/ 09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ търговски обект /магазин/ с площ 16 кв. м., с предназначение- за търговска дейност, брой нива-1, с административен адрес: град Берковица, ул. Ком № 5, ет. 1, разположен в сграда № 16 в ПИ с идентификатор 03928.512.394, за който е образуван УПИ I в кв. 99 по застроителния и регулационния план на град Берковица, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- 03928.512.394.16.1, под обекта- няма и над обекта- няма ПРИ ПРАВА по 1/2 част за всеки от тях.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.                                                                                                                        

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :