№
гр. Варна, ...02.2020.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, VІІ състав в
открито съдебно заседание, проведено на тридесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОМЕО СИМЕОНОВ
при участието на секретаря Оля Йорданова, като разгледа докладваното от
съдия Р. Симеонов административно дело № 3316/2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Интерком Груп“
ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна и адрес на управление ЗПЗ, ул. “инж. П.Н.“ №11, представлявано от
управителя П.И.Н., против Ревизионен акт /РА/№ Р-0300031700374–091-001/16.08.2018г.
на органи по приходите, потвърден с Решение № 283/09.11.2018г. на Директора на
Дирекция ОДОП-Варна, с което за оспорващото търговско дружество са определени
задължения на основание чл.177 от ЗДДС, в общ размер на главницата 122528,59
лева и лихви в общ размер 73921,93 лева, във връзка с доставки по 28 бр.
фактури от „Супер Транс Груп“ ЕООД по периоди и размер, както следва: за
данъчен период м.06.2012г. – 17562,62 лева главница и 10865,75 лева лихва; за
д.п.м. 07.2012г. – 21562,93 лева главница и 13162,22 лихва; за д.п.м.08.2012г. –
51877,84 лева главница и 31188,43 лева лихва и за д.п.м.09.2012 г. – 31525,20 лева
главница и 18703,53 лева лихва. С жалбата, в съдебно заседание и с представената от процесуалния
представител на жалбоподателя – адв. Р. Р.
писмена защита с.д. 16370/05.11.2019 г. са релевирани доводи основно за необоснованост на оспорения
РА поради съдържащите се в него взаимно изключващи се изводи за реалност и
привидност на процесните доставки между оспорващото дружество „Интерком Груп”
ООД и неговия пряк доставчик „Супер Транс Груп“ ЕООД, както и такива за
противоречие на обжалвания РА с материалния закон. Твърди се в заключение, че,
макар да са налице всички обективни предпоставки за ангажиране отговорността на
„Интерком Груп” ООД по предвидения в чл.177 от ЗДДС, то не е налице последната
предпоставка, която има субективен характер, а именно – знанието на получателя,
че дължимият ДДС няма да бъде внесен от неговия пряк доставчик или че е бил
длъжен да знае за това намерение на своя контрагент. И доколкото законът
изисква кумулативното наличие на всички предпоставки, то липсата на последната
– знанието или наличието на възможност получателят по доставката да знае за
намерението на доставчика да не изпълни задължението си към държавния бюджет, е
пречка за ангажиране отговорността на „Интерком Груп” ООД по този ред. Иска се
отмяна на РА.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител на „Интерком Груп” ООД. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски в размер на 7200 лева, за които е представен
списък.
Ответникът - директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /Дирекция ОДОП/, чрез
процесуалния си представител – гю.к. М. М. оспорва жалбата. Моли съда да я
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в минимален размер съгласно Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В депозирани писмени
бележки излага подробни съображения за отхвърляне на жалбата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Разглежданият
в настоящото съдебно производство РА № Р-0300031700374–091-001/16.08.2018г. е
изцяло обжалван по реда на чл.152 и сл.
от ДОПК пред директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП. Производството е
приключило с Решение № 283/09.11.2018 г.,
с което жалбата срещу ревизионния акт е изцяло отхвърлена. Екземпляр от Решение
№283/09.11.2018 г. е изпратено на адреса на дружеството по пощата и е получено
от адресата на 16.11.2018 г., видно от приложената на лист 16 от делото обратна
разписка. Жалбата е постъпила в деловодството на ответника на 26.11. 2018 г.,
следователно жалбата е подадена в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК
14-дневен срок за обжалване. Оспорването е направено от адресат на акта, за
когото същият създава задължения, поради което за него е налице правен интерес
от оспорването. С жалбата е сезиран материално и териториално компетентен съд.
Предвид наличието на всички необходими положителни процесуални предпоставки и
липсата на отрицателни такива, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като допустима и следва да се разгледа по същество.
Ревизионното производство е започнало със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-О3ООО317003174-020-001/ 26.05.2017г.,
изменена със ЗВР № Р-О3ООО317003174-020-002/12.06.2017. ЗИЗВР № Р-О3ООО317003174-020-003/06.07.2017г.,
ЗИЗВР № Р-03000317003174-020-004/31.08.2017г. /връчени електронно/ е възложена
втора ревизия на „Интерком груп” ООД за: .“Отговорност за данък върху
добавената стойност за дължимия данък по доставки извършени от „Супер транс
груп" ЕООД ЕИК ********* за периода от 01.06.2012 г. до 30.09.2012 г. /л. 1-20/.
Със Заповед № Р-О3ООО317003174- 023-001/07.09.2017 г. ревизията е спряна на
основание чл. 34. ал.1. т.2 от ДОПК и възобновена със Заповед № Р-О3ООО317003174-143-001/08.05.2018
г. /л. 23-28/. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-О3ООО317003174-020-005/31.05.2018
г. е определен срок за приключване на ревизията -30.06.2018 г. За извършената
ревизия в срока по чл. 117. ал. 1 от ДОПК е издаден РД № Р-03000317003174-092-001/16.07.2018
г. /л. 1056- 1083/. От ревизираното лице не е подадено възражение на основание
чл. 117, ат. 5 от ДОПК срещу РД. Ревизионното производство е приключило с
издаване на РА № Р-ОЗОООЗ 17003174-091- 001/16.08.2017 г. от началник сектор „Ревизии",
възложил ревизията и от ръководителя на ревизията на основание чл. 119. ал. 2
от ДОПК. връчен електронно на 21.08.2018 г.
Органите на приходната администрация
достигнали до извод, че кумулативно са налице всички предпоставки за ангажиране
солидарната отговорност на „Интерком груп” ООД по реда на чл.177 от ЗДДС във връзка с доставки
от „Супер Транс Груп“ ЕООД за периода от 01.06.2012 г. до 30.09.2012 година: 1/
„Интерком Груп“ е данъчно регистрирано лице, което е получател по облагаеми
доставки от „Супер Транс Груп“ ЕООД; 2/ дължимият от „Супер Транс Груп“ ЕООД
Данък ДДС по същите доставки не е внесен ефективно в държавния бюджет; 3/
Данъчно регистрираното лице, което е получател по доставките, е ползвало право
на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и
невнесен данък; 4/ Ревизираното лице – получател по доставките, е знаело или е
било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен .
За установяване на релевантните факти към
доказателствата по ревизията с Протокол № Р-03000317003174-ППД/ 28.06.2017 г.
/л.1049 – л. 1051 от ревизионната преписка/ са приобщени доказателствата от
предходно ревизионно производство, проведено на същото основание. Предходното
производство е приключило с Решение № 138/16.07.2017 г. на Директора на
Дирекция ОДОП – Варна, с което е отменен РА №
Р-03000316005214-091-001/20.02.2017 г. и на ревизиращите са дадени конкретни
указания за събиране на нови факти. Оспореният в настоящото производство РА е
резултат именно от проведената повторна ревизия.
В новото производство по отношение на
първите три предпоставки на чл.177 от ЗДДС органите на приходната администрация
следното:
1. През
периода 01.06.2012г. - 30.09.2012г. „Интерком груп“ ООД, в качеството си на
регистрирано по ЗДДС лице като получател по доставки на арматурна стомана е
упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 122 528.59 лв. по
доставки, документирани с 28 бр. фактури както следва: № 412/27.06.2012г.,
№411/27.06.2012г., №400/08.06.2012, №409/22.06.2012. №434/26.07.2012, №414/03.07.2012,
№417/09.07.2012, №430/23.07.2012г., №441/31.07.2012г., №463/14.08.2012, №464/140.08.2012
г., №485/30.08.2012г., №489/31.08.2012г., №490/31.08.2012г., №447/03.08.2012г.,
№471/20.08.2012г., №472/20.08.2012г., №478/2308.2012г., №454/08.08.2012г.,
№457/09.08.2012г., №461/ 10.08.2012г., №508/13.09.2012г., №509/13.09.2012г.,
№497/05.09.2012г. №503/11.09.2012г., №504/11.09.2012г., №493/03.09.2012г. и
№519/19.09.2012 г. /л. 970-1047/, издадени от „Супер транс груп" ЕООД с
ЕИК********* - регистрирано по ЗДДС лице. Фактурите са включени в дневниците за
покупки и в справките-декларации за ДДС за съответните периоди. ДДС във
фактурите е посочен на отделен ред и е следвало да се внесе в бюджета от
доставчика.
Реалността на доставките е била обект на
данъчна ревизия на „Интерком груп" ООД и е потвърдена с PA №
Р-0300015003354-091-001/22.03.2016г. на ТД на НАП- Варна /л. 936-969 от ревиз.
преписка/, т.е. дружеството реално е получило описаните във фактурите стоки.
2. Доставчикът
„Супер транс груп" ЕООД дължи данък по доставки, който не е внесен
ефективно, като резултати за данъчни периоди от 01.06.2012 до 30.09.2012г.
установен с Ревизионен акт № *********-1/26.07.2013год., приобщен към
настоящата преписка, ведно с РД /л. 370-398 от ревиз. преписка/. Посочените
задължения, установени с РА, не са внесени. Неиздълженият ДДС от „Супер транс
груп“ ЕООД е пряко свързан с данъка, който „Интерком груп“ ООД е приспаднало
като данъчен кредит през данъчни периоди от 06.2012г. до 09.2012г„ предвид
установения невнесен ДДС от „Супер транс груп“ ЕООД в размери над 99% от общия
размер на следващият се за внасяне данък. От страна на НАП са предприети
действия за принудително изпълнение на задълженията на „Супер транс груп“ ЕООД
в рамките на изпълнително дело № 16014702/2016г. /л. 34-35 от ревиз. преписка/,
но същите са безуспешни, предвид липса на активи собственост на задълженото
лице „Супер транс груп“ ЕООД, които да обезпечат задълженията му.
3. Получателят „Интерком Груп“ ООД е
ползвал право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с
невнесения от „Супер транс груп“ ЕООД данък. В хода на ревизията е установено,
че получателят „Интерком груп“ ООД е отразил в своите отчети и отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС - дневници за покупките и чл. 125 от ЗДДС - справки
декларации, доставките от „Супер Транс Груп“ ЕООД, като такива с право на пълен
данъчен кредит. Установена е непосредствена връзка между невнесения данък от
„Супер Транс Груп“ ЕООД и данъчния кредит, ползван от „Интерком Груп“ ООД, тъй
като с издадения РА № **********-1/26.07.13 г. на „Супер Транс Груп“ ЕООД, не е
признато правото на данъчен кредит по получени доставки от дружеството от
„Виватех 02“ ЕООД, което е единствен доставчик на „Супер Транс Груп“ ЕООД на
арматурно желязо по издадените от дружеството последващи фактури за продажба на
„Интерком груп“ ООД, съгласно приобщените справки от досието на „Супер Транс
Груп“ ЕООД /л. 459-466 от ревиз. преписка/.
След като в хода на ревизионното
производство е установено наличието на гореизброените обективни фактори /първите
три условия/ за ангажиране отговорността на „Интерком Груп“ ООД по реда на
ччл.177 от ЗДДС, органите на приходната администрация предприели действия по
установяване на доказателства за наличие на четвъртото, субективно условие,
установено в чл.177, ал.3, т.2 във връзка с ал.2 от ЗДДС – че лицето е било
длъжно да знае, че дължимият ДДС няма да бъде внесен от неговия доставчик, тъй
като сключената с него облагаема доставка е привидна.
Ревизиращият екип установил, че с цел да
си осигури право на приспадане на данъчен кредит по доставките на арматурно
желязо с произход гръцкото дружество „Халивургия Еладос“ АД /„ХАΛΥΒОРΓΙА
ЕΛΛАΔОΣ АЕ“/ с VIN EL***** ****, ревизираното лице е
декларирало доставка на арматурно желязо с изпълнител „Супер транс груп“ ЕООД,
с предшестващ доставчик „Виватех 02“ ЕООД с ЕИК *********, вместо извършената
доставка на същото арматурно желязо директно от гръцкото дружество с посредник
„Виватех 02“ ЕООД за „Интерком груп“ ООД. При това е установено въз основа на
извършени ревизии на трите дружества, участващи във веригата, че закупеното по
посочените данъчни фактури арматурно желязо е превозено директно от складовете
на гръцкото дружество-производител „Халивургия Еладос“ АД с VIN EL********* до
складове на „Интерком груп“ ООД в гр. Елин Пелин. Превозът е осъществен с нает
от доставчика транспорт като номерата на товарните автомобили са посочени в
приложените кантарни бележки, товарителници, паркинг-листи и др. Не са
установени документи, удостоверяващи че стоката реално е предадена от „Виватех
02“ ЕООД на „Супер транс груп“ ЕООД, както и от „Супер транс груп“ ЕООД на
„Интреком груп“ ЕООД.
Констатирано е, че „Интерком груп“ ООД е
един от лидерите в търговията с метали в РБългария. Видно от електронния сайт
на оспорващото дружество, „Интерком груп“ ООД е дружество с история,
регистрирано е през 1998г. и от тогава до настоящия момент се отличава в
дейността си с професионализъм, коректност и отлично качество. В тази връзка ревизиращите
приели, че избора на ред за доставка на арматурно желязо от Гръцкото дружество
производител „Халивургия Еладос“ АД чрез използване на двама подизпълнители по
отношение на декларираните доставки от „Супер транс груп“ ЕООД, е в разрез с
практиката на дружеството, което, видно от приложения към доказателствата в
ревизионното производство списък на доставчиците, извършва 65% от покупките си
на арматурно желязо на обща стойност 2 217 000.50 лв. от производител. За 18%
от покупките си на арматурно желязо с обща стойност 612 642,95лв., какъвто е
дела на покупките от „Супер транс груп“ ЕООД, вторият по големина доставчик на
този вид суровина на „Интерком груп“ ООД в рамките на ревизирания период,
дружеството е допуснало да бъдат осъществени чрез посредник - дружество без
утвърдено търговско име, без история и без да се увери, че не участва във
верига за осуетяване плащането на данъци. Последните изводи се базират на
факта, че „Супер транс груп“ ЕООД е регистрирано 84 дни преди първата му
доставка за „Интерком груп“ ООД, а регистрацията му по ЗДДС- 67 дни преди
доставката, а първата фактура издадена от дружеството в качеството му на
регистрирано по ЗДДС лице е е №400/08.06.2012г. и е с получател ревизираното
лице. Анализът на ревизията е установил, че „Супер транс груп“ ЕООД има един
доставчик – „Виватех 02“ ЕООД, от който са над 99% от всички извършени от
дружеството покупки.
В хода на ревизията прекият доставчик “Супер
Транс Груп“ ЕООД не е открит на декларирания от него данъчен адрес. Това е
документирано с ПИНП №П-22221016152165-141- 001/18.10.2016г. /стр.753-761 от
ревиз. преписка/ и ПИНП №11-222210161208192-141-001/30.12.2016г. /стр.476-477/.
При извършена ревизия на доставчика „Супер транс груп" ЕООД, документирана
с РД №1301749/10.05.201 Зг. /стр.3.70-398/ и от справка в Търговския регистър /л.
298-300/ е установено, че „Супер транс груп" ЕООД е учредено с учредителен
акт от 13.03.2012г.. с едноличен собственик на капитала И. А. И. с ЕГН: ****
165300 и капитал 2 лева. На 09.05.2012г. с нотариално заверен договор И. А. И.
продава дяловете си в размер на 2 лв. на М. Н. М. и на 22.04.201 Зг. /след
образуване на ревизионно производство на дружеството със ЗВР №1208243/19.1
1.2012г. с обхват на ревизията 02.04.2012г. - 30.09.2012г./ М. Н. М., продава
дела си от 2 лв. на Е. И. Б.. Съгласно договор от 01.06.2012г. И. И.,
осъществява счетоводно -консултантско обслужване на „Супер транс груп"
ЕООД. Установено е, че „Супер транс груп" ЕООД не разполага със собствени
или наети обекти за търговия на едро /складови помещения, пунктове за
съхранение и производствени обекти/ и не е сключвало трудови договори.
Декларирано е, че металите се закупуват от „Виватех 02" ЕООД в гр.
Солун-Гърция, при което с транспорт на експедиторските фирми се доставя на
крайния потребител „Интерком груп" ООД. Декларирано е, че фирмата работи
със заявки - спецификации на клиенти по телефон или на ел. поща. Доставките към
„Интерком груп" ООД са във вр. с договор от 01.06.2012г. Транспортирането
на стоката е извършено от спедитора „Крис-Ко" ООД и от превозвачите
„Транстети" ЕООД, „Доспаталес" АД, „Славихрис“ ЕООД, „Глобал универс”
ЕООД, „Божинов и сие“ ООД. К и К." ООД, „Крум транс 2010" ООД.
Ревизиращите установили, че през процесния
период, едноличен собственик и управител на „Супер транс груп“ ЕООД е лицето М.
М., което в качеството си на едноличен собственик и управител на друго
дружество - „Армет 2010“ ООД, е било пряк доставчик на ревизираното лице „Интерком
Груп“ ООД до 06.2011 г. След възлагане на ревизия на „Армет 2010“ ООД М. М. е
прехвърлил дяловете си от дружеството на друго физическо лице и е преустановило
доставките в полза на „Интерком груп“ ООД. Предвид изложеното органите на
приходната администрация са формирали извод, че към датата на сключване на
договор за търговска дейност със „Супер транс груп“ ЕООД за ревизираното лице
не е било тайна, че предишното дружество-доставчик, еднолично управлявано и
представлявано от М. М., е издирвано от НАП лице. Последното сочи, че „Интерком
Груп“ ООД не е положил в дейността си необходимите грижи на добър стопанин,
което предполага повишена бдителност при извършване на търговски сделки с лице,
което в качеството си на еднолично притежаващ и управляващ фирма доставчик е
предприел действия за укриване от органите на НАП чрез прехвърляне на
предприятието си. Въпреки, че ревизираното лице е един от лидерите в търговията
с метали в България, който е организирал извършването на покупките си
приоритетно от производители, е документирал покупки на арматурно желязо от
дружество на практика и без дейност, защото първата издадена фактура от „Супер
транс груп“ ЕООД е фактура № 400/08.06.2012г. с получател „Интреком груп"
ООД, за която сделка не са установени фирмени документи, удостоверяващи
прехвърляне на собственост на арматурно желязо между „Супер транс груп“ ЕООД и
„Интерком груп“ ООД.
От изисканата и получена информация за целите
на ревизионното производство досежно обичайния ред за сключване на сделките в
„Интерком груп“ ООД- начина на водене на преговори, последващо
поведение/оферти, заявки, срещи, финансиране, плащане, застраховки, транспорт,
проверка на доставените количества и качеството на стоките, обезпечение срещу
неизпълнение или лошо изпълнение/ и др., в т.ч. и събрани доказателства при
посещение в офиса на „Интерком груп“ ООД, документирано с Протокол №
1217244/15.08.2017 г., органите по приходите са установили, че обичайната
практика е да се води търговска кореспонденция, да се договарят транспорта,
застраховки, неустойки в случай на неизпълнение и други условия, каквито няма
данни да са договаряни от „Интерком груп“ ООД във връзка с доставките от „Супер
транс груп“ ЕООД.
От извършения съвкупен анализ на дейността
на „Интерком груп" ООД е направен извода, че дружеството периодично
използва доставчици, които са новорегистрирани фирми, не разполагат с активи, с
които да обезпечат своята дейност, извършват за кратки периоди от време големи
по обем доставки и след това прекратяват своята дейност. Такива са дружествата
доставчици на арматурно желязо каквито са например „Денимет“ ЕООД и „Ниверекс“
ЕООД. Посочените две търговски дружества са собственост и се управляват от лица,
свързани с М. М. - зет му Н. Ч.и брат му Д. М.. И трите дружества /“Супер Транс
Груп“ ЕООД, „Денимет“ ЕООД и „Ниверекс“ ЕООД/ са декларирали покупки на стоки и
услуги и ползвали право на приспадане на данъчен кредит за тях в особено големи
размери, но след извършени им ревизии за съответните периоди са издадени РА, с
които на дружествата не е признат ползвания данъчен кредит и към настоящия
момент определените с РА задължения не са платени от тях. Посочените дружества
са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на приходната администрация.
Видно от приложен РА № **********/07.04.2014 г.,
издаден въз основа на РД № 1310708/07.02.2014 г. от извършена ревизия на „Виватех
02" ЕООД по ЗДДС за периода от 26.04.2012 г. до 13.11.2012 г. /л.277-292
от преписката/ е установено, че това дружество е вписано в Агенцията по
вписвания на 27.03.2012г., т.е. 12 дни след „Супер Транс Груп“ ЕООД и също е с
капитал от 2,00лв. Лицето е регистрирано по ЗДДС на 26.04.2012г. /24 дни след
„Супер Транс Груп” ЕООД/ и дерегистрирано на 13.11.2012г. при установени
обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. При ревизията на „Виватех 02“ ЕООД, от ЗЛ не
са представени никакви документи и писмени обяснения и ревизията е извършена по
данни от информационните масиви на НАП. Установено е, че от „Виватех 02“ ЕООД
са декларирани ВОП от „Халивургия Еладос“ АД Гърция с VIN: EL*********, като доставената
арматурна стомана е продадена на „Супер Транс Груп“ ЕООД. Първата издадена
фактура от „Виватех 02“ ЕООД е №301/08.06.2012г., съответно на
№400/08.06.2012г. с получател ревизираното лице. С РА на „Виватех 02“ ЕООД е
установено, че от начисления ДДС по фактурите, издадени на „Супер Транс
Груп" ЕООД неправомерно е приспаднат данъчен кредит по фактури от
„Термохим“ ООД - също рисков доставчик и но СД за ДДС за дан. периоди м.06, 07,
08. 09/2012 г. е деклариран ДДС за възстановяване, т.е. от „Виватех 02"
ЕООД също не е внесен данъка по доставките, с краен получател „Интерком
груп" ООД, който е начислен с РА № **********/ 07.04.2014 г., съгласно
приложена справка за общите задължения към 19.10.2018г.
Относно процесните 28 бр. фактури, издадени от „Супер
Транс Груп“ ЕООД, оспорващото дружество „Интерком Груп“ ООД сочи в обясненията
си /вх. № 7535/29.06.2015 г./ при предходното ревизионно производство, че
всички суми по тях са платени по банков път от сметки на „Интерком Груп“ ООД в
сметка на „Супер Транс Груп“ ООД. Съгласно същите обяснения, контакт с
дружеството-доставчик от страна на „Интерком Еруп“ ООД е осъществявал Г. Н.,
който по време на издаването на фактурите е работил в „Интерком Груп“ ООД на
длъжност „Ръководител база София и Елин Пелин“ и като такъв е отговарял за
всички по-крупни доставки на територията на регион София. Контактите с
доставчиците се осъществявали главно по електронна поща или телефон.
Органите на приходната администрация констатирали, че
тези обяснения не кореспондират със събраните доказателства в хода на ревизията
тъй като не били представени никакви доказателства относно осъществени контакти
между Г. Н. и „Супер Транс Груп" ЕООД по телефон или електронна
кореспонденция във връзка с доставките. Единствено са представени писмени
обяснения от Г. И.Н., че е осъществявал кореспонденция с М. М. по телефона, но
изрично отрича да е сключвал договори с посоченото дружество /л.748/. От
представената разпечатка на служебния телефон на Г. Н. не били установени
изходящи обаждания до телефонен номер *******, вписан като телефон за контакт в
Търговския регистър по партидата на „Супер транс груп” ЕООД.
От събраните доказателства ревизиращите установили
също, че Г. И.Н. първоначално е назначен в „Интерком Груп“ ООД с трудов договор
от 01.02.2005 г. като специалист организиране продажби с място на работа
Складова база - гр. София /л. 225/. В допълнително споразумение от 01.01.2011
г. лицето е преназначено на ръководна длъжност, без промяна на местоработата,
за Ръководител направление в складова база София /л.221-222/. В тази връзка
било съобразено и обяснението на дружеството вх. № 7535/29.06.2015 г., в което
е посочено, че дружеството разполага с търговски офис в гр. София, откъдето се
извършват продажби на производствена продукция, съсредоточена в гр. Елин Пелин,
и складови площи на бул. Илиенци, където се предлага цялото портфолио на
дружеството. Направен е извод, че доколкото за месторабота в трудовия договор
на Г. И.Н. и допълнителното споразумение към него за място на полагане на труд е
посочено Складова база - гр. София, то това противоречи на дадените обяснения,
че лицето е работило в „Интерком Груп” ООД на длъжност „Ръководител база София
и Елин Пелин" и като такъв е отговарял за всички по- крупни доставки на
територията на регион София.
Установени са и други съществени противоречия в
обясненията на дружеството, дадени на 15.08.2017 г. /л. 168 – 70 от ревиз. преписка/
и останалите доказателства в ревизионната преписка. Към доказателствата по нея е
приложено копие от договор от 01.06.2012 г. в гр. Варна, сключен между „Супер
Транс Груп” ООД със седалище в гр. София. ул. „Хайдушка гора", бл. 114,
офис 8, ЕИК *********. представлявано от управителя М. М. - ПРОДАВАЧ и
„Интерком Груп" ООД със седалище гр. Варна, ул. Кръстю Мирски”, №17, ЕИК *********,
представлявано от П.И.Н. - управител- КУПУВАЧ. Договорът е съставен в два
еднообразни екземпляра - по един за всяка от страните и е подписан за продавача
от М. М., а за купувача от П.Н. /л. 220/. Горното противоречи на твърденията на
оспорващото дружество, че подписът за „Интерком Груп“ ООД под този договор
следва да е положен от Г. Н.. Според ответника версията за подписване на
договора от Г. Н. е лансирана от оспорващото дружество единствено с цел да се
отрече по всякакъв начин участието на съдружник в дружеството или на неговия
управител в пряко договаряне с рисково дружество, каквото е „Супер Транс Груп“
ЕООД.
В хода на ревизионното производство са
предприети действия за осигуряване на информация относно комуникацията на „Халивургия Еладос“ АД EL ********* с
българското дружество-клиент, чрез изпращане на молба за административно
сътрудничество до данъчната администрация на Гърция в съответствие с чл.7 от
Регламент (ЕС) 904/2010, но отговор не е получен до приключване на ревизионното
производство.
Въз основа на всичко, изложено по-горе, органите
на приходната администрация, издали оспорвания в настоящото съдебно
производство РА, са направили извод, че „Интерком Груп“ ООД има издадени фактури
за закупено количество арматурно желязо от „Супер Транс Груп“ ЕООД общо за ревизирания
период - 642 тона на стойност 612 000,00 лв. За конкретните доставки, съгласно
представените писмени обяснения по време на ревизионното производство, не са
сключвани писмени договори между контрагентите. Транспортът е бил за сметка на
доставчика, а плащането - винаги по банков път. Доставките са извършвани до
производствената база на „Интерком Груп“ ООД в гр. Елин Пелин. За периода от м.
06.2012 г. до м. 09.2012 г. са отразени от „Интерком груп“ ООД от доставчика
„Супер Транс Груп“ ЕООД 28 броя фактури с данъчна основа 612 642,95 лв. и е начислен
ДДС в размер на 122 528,59 лв. В последствие е ползван данъчен кредит във
връзка със същите доставки и начисления по фактурите ДДС. Стоката се
фактурирала по веригата, както следва: „Халивургия Еладос“ VIN-EL*********;
„Виватех 02“ ЕООД, ЕИК *********; „Супер
транс груп“ ЕООД, ЕИК *********; „Интерком груп“ ООД, ЕИК *********, а
движението на стоката било от фабриката в Гърция на „Халивургия Еладос“, VIN-EL*********,
до склада в Елин Пелин на „Интерком груп“ ООД, за което било прието, че
ревизираното лице имало информация, тъй като самó е предоставило
документите, издадени от Гърция, на доставчици от втори ред, а от друга страна
имало фактура за покупки от „Супер транс груп“ ЕООД за същите доставки.
Ревизиращият екип достигнал до извод, че при
деклариране на директна доставка /ВОП/, ревизираното лице „Интерком груп“ ООД
не би имало данъчно предимство в размер на стойността на ДДС по процесните
фактури, предвид това, че ДДС би бил начислен с протокол по повод на осъществен
ВОП на стоки и би участвал както в стойността на начисления от дружеството ДДС
за внасяне за съответния данъчен периоди, така и в стойността на ДДС за възстановяване
през същия данъчен период. Включвайки във веригата от доставки на двете
дружества – „Виватех 02“ ЕООД и „Супер транс груп“ ЕООД за гръцкото дружество е
осигурен получател, който коректно да декларира ВОП на територията на България,
а за ревизираното лице, възползвайки се от неутралитета, гарантиран на
регистрираните по ЗДДС лица, е осигурена възможност за ефективно приспадане на
данъчен кредит във връзка с доставката на арматурно желязо, въпреки че ДДС не е
внесен от предходния доставчик „Супер транс груп“ ЕООД.
Съдът е допуснал по делото да се изготви
съдебно-счетоводна експертиза /основна и допълнителна/ с въпроси, формулирани
от процесуалния представител на оспорващото дружество. От заключението на ССчЕ
се установява, че „Интерком груп“ ООД е заплатило изцяло задълженията си към
доставчика „Супер Транс Груп“ ЕООД, включително и начисления ДДС/Виж Приложение
1 към заключителната част на основната експертиза/. Посочило е, че изходящия
паричен /финансов/ поток за „Интерком груп“ ООД е в брутен размер – 735 171,54 лв.,
а не в нетен размер без начисления ДДС по фактурите – 612642,95 лв., както би
било, ако доставките са били в режим на ВОП. Заключението на вещото лице е, че
от съпоставката на двете суми е видно, че не е налице данъчно предимство за „Интерком
груп“ ООД от гледна точка на изходящия паричен поток, тъй като заплатените суми
към „Супер Транс Груп“ ЕООД са в по-голям размер (с размера на начисления и
платен ДДС). Установено е от вещото лице, че в хипотеза на ВОП, „Интерком груп“
ООД има облага, представляваща по-малък изходящ паричен ресурс в размера на ДДС
– 122 528,59лв. В хипотеза на доставки от „Супер Транс Груп“ ЕООД за
„Интерком груп“ ООД няма да има облага или „данъчно предимство“, тъй като в
този случай би бил налице значителен по размер разход на финансови средства.
Вещото лице е посочило и хипотезите, в
които би възникнала реална облага за „Интерком Груп“ ООД по посочените фактури
/виж стр. 86 от делото т. А и т.3 от констативно-съобразителната част на СТЕ/.
Хипотеза А) Ако не е осъществено реално
плащане по фактурите на „Супер Транс Груп“ ЕООД и по Справка-декларация
„Интерком Груп“ ООД има резултат – ДДС за внасяне. Тогава няма реален разход на
финансов ресурс за заплащане на задълженията към доставчика в размер на
735 171,54 лв. С начисления ДДС по фактурите, за които е упражнено право
на данъчен кредит в общ размер на 122 528,59 лв. е ефективно намалено
данъчното задължение за периода, представляващо ДДС за внасяне по Справките -
декларации за съответните данъчни периоди. В този случай имуществената облага
се изразява в минимален разход на финансов ресурс само за задължението по
справката-декларация като в този случай спестеният финансов ресурс е в размер
на неплатената сума по фактурите и приспаднатия данъчен кредит от общо
857 700,13 лв. (735 171,54 лв. + 122 528,59 лв.). Хипотеза Б)
Ако не е осъществено реално плащане по фактурите на „Супер Транс Груп“ ЕООД и
по Справка-декларация „Интерком Груп“ ООД има ДДС за възстановяване – няма
реален разход на финансов ресурс за заплащане на задълженията към доставчика. С
начисления ДДС по фактурите е формиран резултат за съответния данъчен период по
Справка-декларация - ДДС за възстановяване, което е ефективно възстановено от
бюджета. Имуществената облага се изразява в получен от бюджета финансов ресурс,
без да са налице изходящи парични потоци.
В заключението по допуснатата допълнителна
експертиза вещото лице, след като се запознало с доказателствата в ревизионната
преписка и с други документи, свързани със спорните доставки по веригата „Халивургия
Еладос“ АД – „Виватех 2“ ЕООД – „Супер Транс Груп“ ЕООД – „Интерком Груп“ ООД,
дава заключение относно движението на стоките в табличен вид /Приложение 1 –
стр. 108 от делото/. Вещото лице сочи, че при извършена данъчна ревизия на
„Виватех 2“ ЕООД, която е завършила с издаване на РА № *********/ 07.04.2014 г.,
не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от
неговия доставчик „Термохим“ ЕООД за данъчни периоди 06.2012 г., 07.2012 г.,
08.2012 г. и 09.2012 г. в размер на 508 497,24 лв. Основание за този
резултат е изводът на приходната администрация, че по отношение на тези сделки не
е установена реална доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС. За доставките към
„Супер Транс Груп“ ЕООД не е установено основание за корекция на данъчните
задължения по ЗДДС.
В същата експертиза вещото лице сочи, че
при извършената данъчна ревизия на „Супер Транс Груп“ ЕООД, приключила с
издаване на РА № **********-1/26.07.2013 г., не е признато право на данъчен
крадит на дружеството по всички фактури, издадени от доставчиците „Виватех 2“
ЕООД, „Ал Интернешънъл“ ЕООД, „Сел –Е“ ЕООД и „Невирекс“ ЕООД за данъчни
периоди 06.2012 г., 07.2012 г., 08.2012 г. и 09.2012 г. като установените
задължения по ЗДДС са в общ размер на 548 785,04 лв. В съдебно заседание вещото
лице пояснява, че „Виватех 2“ ЕООД не е внесъл ефективно в държавния бюджет ДДС
по процесните доставки към „Супер Транс Груп“ ЕООД за посочените данъчни
периоди тъй като дължимия по тях ДДС е „неутрализиран“ с ДДС за възстановяване
по фактури от доставчиците „Крис –Ко“ ЕООД и „Термохим“ ЕООД.
Съдът кредитира заключенията на двете
експертизи – основна и допълнителна, но само в частта на фактическите
установявания. В частта, съдържаща правни изводи експертизата не се кредитира.
При така изложената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в
срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по
административен ред, поради което се явява допустима.
При извършване на задължителната проверка
по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентни органи- орган по приходите, възложилия ревизията и ръководителя на
ревизията, в предвидената от закона форма и определя задължения за периода, за
който същата е възложена, поради което обжалваният акт не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност. Заповедите за възлагане на ревизия, РД и РА са
подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис /КЕП/ по
чл.13 ал.3 ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен-чл.13 ал.4 ЗЕДЕП, в срока на действие
на удостоверението по чл.24 ЗЕДЕП за всеки един от тях. Компетентността на
участвалите в ревизията лица, както и че всички документи, съставени от тях по
време на ревизията, са подписани с валиден КЕП, са обстоятелства, които не са
оспорени от дружеството-жалбоподател и се приемат от съда за безспорно
доказани.
Предвидената в чл. 177, ал. 1 ЗДДС
отговорност е за плащане от регистрирано лице – получател по облагаема
доставка, на дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане
на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък.
Отговорността се реализира при осъществяване на следните предпоставки,
предвидени в чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС: 1/ лицето, чиято отговорност се
ангажира, да има качеството получател по облагаема доставка; 2/ да е ползвало
данъчен кредит по доставката; 3/ дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като
резултат за съответния период и 4/ лицето да е знаело или да е било длъжно да
знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по
реда на чл. 117 - 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Както се посочи и по-горе в изложението, първите
три предпоставки за ангажиране отговорността на данъчно регистрираното лице по
смисъла на чл.177, ал.1 от ЗДДС са обективни, а последната - знанието или, че
лицето е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, има субективен
характер. Всяка от посочените предпоставки за ангажиране на отговорността на
получателя по фактурата следва да бъде установена при условията на пълно и
главно доказване от страна на приходните орган по реда на чл. 117 - 120
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
От анализа на ал.2 на чл.177 от ЗДДС е
видно, че законодателят е въвел две самостоятелни хипотези досежно субективния
елемент на фактическия състав – 1/ получателят е знаел че данъкът няма да бъда
внесен или 2/ да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. В
нормата на чл. 177, ал. 3 ЗДДС е установена презумпция, по силата на която за
целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени
едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно
внесен като резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по
облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия,
изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е (1) привидна, (2) заобикаля
закона или (3) е на цена, която значително се отличава от пазарната. Употребата
в т.2 на дезюнктивния съюз „или“ сочи,
че наличието на което и да е от посочените условия е достатъчно да се приеме за
доказано, че получателят по доставката е бил длъжен да знае, че дължимият ДДС
няма да бъде внесен.
Институтът на солидарната отговорност на
регистрирано по ДДС лице е въведен за пръв път с новия ЗДДС, в сила от
01.01.2007г., след транспониране на разпоредбата на чл.205 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка
върху добавената стойност, според която при ситуациите, посочени в членове от
193-200 и членове 202, 203 и 204, държавите-членки могат да предвидят, че лице,
различно от лицето-платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС.
Допустимостта на солидарната отговорност
от гледна точка на общностното право е призната с Решение на СЕО /сега СЕС/ от
11 май 2006г. по дело С-384/04, произнесено във връзка с отправено преюдициално
запитване относно тълкуването на чл.21, пар.3 /съответен на чл.205 от Директива
2006/112/ и чл.22, пар.8 от Шеста директива 77/388/ЕО.
В случая реализирането на фактическия
състав на отговорността по чл. 177, ал. 1 ЗДДС е безспорно установено:
ревизираното дружество е регистрирано лице - получател по облагаеми доставки и
чрез включване на спорните фактури в дневника за покупки за съответните данъчни
периоди е ползвало право на приспадане на данъчен кредит. Не е спорно, че
дължимият данък по фактурите не е внесен от неговия пряк доставчик „Супер Транс
Груп“ ЕООД, вкл. към момента на издаване на РА. Установено е, че облагаемите
доставки, по които данъкът не е внесен и тези, по които е ползвано право на
данъчен кредит, са с идентичен предмет и не е оспорено реалното им изпълнение.
Във връзка с последното съдът не споделя
доводите на оспорващото дружество за наличие на противоречие в обжалвания РА
доколкото от една страна в него се твърди, че е доставките от доставчика „Супер
Транс Груп“ ЕООД са реални, а от друга страна се твърди, че същите са привидни.
Във връзка с тези възражения съдът намира, че законът не поставя знак на
равенство между понятието за привидност на доставката в контекста на
приложението на разпоредбата на
чл.177,ал.3,т.2 от ЗДДС и това за нереална доставка в контекста на приложението
на разпоредбата на чл.70,ал.5 от ЗДДС, т.е. действителното получаване на
посочената във фактурата стока прави доставката реална, макар тя да е доставена
от друго лице, а не от това, което е посочено във фактурата като доставчик.
Съдебната практика е категорична, че в такива хипотези получателят има право на
данъчен кредит, ако се установи категорично, че същият няма знание за данъчна
измама по веригата от доставки. Точно такъв е процесният казус – на РЛ е
признато право на данъчен кредит, защото то е действителен и реален получател
на стоката, предмет на фактурите, т.е.
доставката е реална в смисъл, че има реално движение на стока и същата
реално е постъпила в патримониума на ревизираното лице. Но в отношенията между
„Супер Транс Груп” ЕООД и „Интерком Груп” ООД доставката е привидна, защото реалният
/истинският/ доставчик на стоката не е посоченият във фактурите пряк доставчик
- „Супер Транс Груп” ЕООД, а друг субект.
Спорен в настоящия казус е въпросът за наличието
на субективния елемент от оборимата презумпция на чл.177, ал.1 и ал.2 от ЗДДС,
а именно, че „Интерком Груп” ООД като участник в търговска сделка, чрез лицата,
които имат право да го представляват, е знаел или е бил длъжен да знае, че неговият
пряк доставчик няма да внесе дължимия данък ДДС в държавния бюджет. В тази
връзка съдът констатира, че оспорващото дружество не се е справило успешно с
доказателствената тежест в настоящото съдебно производство като изложените в
обжалвания РА факти в този аспект са останали неопровергани.
Необорено е обстоятелството, че прекият
доставчик „Супер Транс Груп“ ЕООД, а така също и предходният доставчик -
„Виватех 2“ ЕООД, са новосъздадени търговски дружества, регистрирани в кратък
период преди да бъдат издадени процесните фактури. От изложеното се потвърждава
извода на ответника, че за осъществяването на такива крупни доставки на
стойност в брутен размер от 735 171,54 лв. /данъчна основа 612 642,95
лв. + ДДС 122 528,59 лв./ за период от 4 месеца дружеството се е доверило
на партньор без история, без опит и без
нужната репутация в средите, осъществяващи бизнес с метали. При това е нарушен
обичайният ред за работа на дружеството сделките да се случват чрез Отдел
„Доставки“ след размяна на оферти и бизнес-предложения по телефон, по факс или
по електронен път, каквато е обичайната практика на дружеството, видно от
обясненията, дадени в хода на ревизията, както и предвид
бизнес-кореспонденденцията между оспорващото дружество и неговите контрагенти
„Стомана Индъстрис“ АД /л. 528 – 681 от рев. преписка/ или „Промет Стил“ АД /л.
64-80/. Твърденията на дружеството са, че конкретните доставки са договаряни от
лицето Г. И.Н., лице, което не работи в отдел
„Доставки“, а заема средна позиция в структурата на дружеството като изпълнява
длъжността „Ръководител направление гр. София“. Данни за контакти на посоченото
лице Г. Н. с представител на доставчика „Супер Транс Груп“ ЕООД – М. М. не са
установени в хода на ревизионното производство. Такива не са представени от
страна на оспорващото дружество и в хода на настоящото съдебно производство,
въпреки че негова е била доказателствената тежест.
В допълнение към горното следва да се
добави, че представляващият „Супер Транс Груп“ ЕООД – М. М., не е непознато
лице за представляващите „Интерком Груп” ООД. За същия е установено, че е бил
собственик и управител на „Армет 2010“ ЕООД, доставчик на метали на „Интерком груп”
ООД за периода от м. 03/2011 г. до м. 06/2011 г. Същевременно е установено, че „Армет
2010“ ЕООД е търсено от органите по приходите по реда на чл. 32 от ДОПК, като
първото съобщение е през м. 01.2012г. и е публикувано в публичния регистър на
длъжниците към НАП, до който има осигурен свободен достъп.
Не е оборен факта, че през много кратки
периоди, въпреки установената практика на дружеството да се снабдява със
суровини от производители, същото е извършило крупни доставки и от други
новорегистрирани търговски дружества с капитал от 2 лв. – също свързани с
лицето М. Н. М. каквито са „Денимет“ ЕООД и „Невирекс“ ЕООД. Посочените две
дружества са представлявани от Н. Ч.и от Д. М. – зет и брат на М. Н. М.. За
тези дружества е установено, че нямат собствена складова база, не разполагат с
нужната кадрова и техническа обезпеченост да осъществят крупни доставки от рода
на разглежданите в настоящото производство. И трите дружества са фактурирали
доставки, които реално са извършени от гръцкото дружество-производител
„Халиворгия Еладос“ АД. Посочените дружества не са внесли дължимия ДДС по
доставките към „Интерком груп” ООД, които са в големи размери и са установени
след извършване на ревизии, но са ползвали данъчен кредит.
Предвид всичко изложено по-горе, се налага
изводът, че за лицата, упълномощени да представляват „Интерком груп” ООД, не е
било невъзможно при упражняване грижата на добър стопанин да установят, че
сделките от прекия доставчик „Супер Транс Груп“ ЕООД са привидни по смисъла на
вложения от законодателя смисъл.
Заключенията на изготвените по делото
експертизи не променят горните изводи на съда, доколкото с експертизата е
установено само документалното движение на стоките. За привидните сделки е
характерно, че същите са изрядни документално. В случая с поредица от допустими
от закона сделки по веригата „Халивургия Еладос“ АД – „Виватех 2“ ЕООД – „Супер
Транс Груп“ ЕООД – „Интерком Груп“ ООД е постигнат един неправомерен резултат, с
който се заобикаля закона, представляващ ползването на данъчен кредит по
процесните фактури.
С оглед изложеното, жалбата е
неоснователна по отношение на начисления с РА главница в размер на
122 528,59 лв.
Независимо от горното, жалбата е
основателна по отношение на начислените с РА лихви в размер на 73921,93 лева. По реда на
чл. 177 ЗДДС се реализира особен вид солидарна отговорност на трето лице, която
при осъществяване на нормативно предвидените предпоставки може да обхване само
задълженията за данък добавена стойност. Това изхожда от обстоятелството, че
ангажиране отговорността на получателя по доставки за невнесен от неговия
доставчик данък е изключение от общото правило за облагане с ДДС. Факт е, че
отговорността на получателя се ангажира за погасяване на чуждо задължение – това
на неговия доставчик. В случая за оспорващото дружество „Интерком Груп“ ООД, в
качеството му на трето лице, чиято отговорност се ангажира, не е имало нормативно
установено със срок задължение за заплащане на данъка, след изтичането на
който, дружеството да е изпаднало в забава и съответно да дължи лихва за
забава, поради което начисляването на лихва в тази хипотеза е
незаконосъобразно. Задължението по реда на чл.177 от ЗДДС възниква за ревизираното
лице едва с постановяване на ревизионния акт. Константна в тази насока е и
практиката на Върховния административен съд (решение № 14282/23.12.2016 г. по
адм. д. № 12053/2015 г. по описа на ВАС, решение № 10333/05.10.2016 г. по адм.
д. № 7912/2016 г. по описа на ВАС, решение № 2936 от 7.03.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 8490/2017 г. и др.).
Предвид този изход на спора на страните в
производството следва да се присъдят разноски съобразно уважената и отхвърлена
част от жалбата. С представения списък на разноските „Интерком Груп“ ООД
претендира такива в размер на 6650 лв., от които съобразно уважената част от
жалбата следва да му се присъди сума в размер на 2502,31 лева. Съобразно
отхвърлената част от жалбата съдът следва да осъди „Интерком Груп“ ООД да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 404,85
лева съобразно отхвърлената част от жалбата.
Водим от горното, Административен съд – Варна, VІІ
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на „Интерком Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр .Варна и адрес на
управление ЗПЗ, ул. „Инж. П.Н.“ №11, представлявано от управителя П.И.Н.,
Ревизионен акт РА№ Р-0300031700374–091-001/16.08.2018г. в частта, с която на
дружеството са начислени лихви в размер на 73 921,93 лв. върху задължения
по ЗДДС за данъчни периоди м.06.2012 год. – 10 865,75 лева, за д.п.м.
07.2012 год. – 13 164,22 лева, за д.п.м. 08.2012 год. – 31 188,43 лева и за
д.п.м. 09.2012 год. – 18703,53 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Интерком Груп“ ООД, ЕИК*********,
със седалище гр. Варна и адрес на управление ЗПЗ, ул.“Инж. П.Н.“ № 11,
представлявано от управителя П.Н., против Ревизионен акт РА№
Р-0300031700374–091-001/16.08.2018г., издаден от органи по приходите, в
останалата част, с която за оспорващото дружество са определени задължения на
основание чл.177 от ЗДДС в общ размер на главницата 122528,59 лева във връзка с
доставки по 28 бр. фактури от „Супер Транс Груп“ ЕООД по периоди и размер,
както следва: за данъчен период м.06.2012г. – 17562,62 лева главница; за д.п.м.
07.2012г. – 21562,93 лева главница; за д.п.м.08.2012г. – 51877,84 лева главница
и за д.п.м.09.2012 г. – 31525,20 лева главница.
ОСЪЖДА „Интерком Груп“ ООД с ЕИК ********* да заплати
на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна сума
в размер на 3 404,85 лв. (три
хиляди четиристотин и четири лева и 85 ст.), представляваща юрисконсултско
възнаграждение съобразно потвърдената част на РА.
ОСЪЖДА Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП да заплати на
„Интерком Груп“ ООД с ЕИК ********* сума в размер на 2 502,31 (две хиляди
петстотин и два лева и 31 ст).
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: