Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 26.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, в публичното заседание на
21 октомври 2020 г. в състав:
Председател:ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и в
присъствието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа
докладваното от съдията ДИМИТРОВА КАН дело № 342 по описа на съда за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1,
предл. 2 ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от Н.И.М. срещу Решение от 05.08.2020 г., постановено по АНД №896/2020г.
на Районен съд Русе, с което е потвърдено НП №1053/19.05.2020г. на Началник отдел „МРРД“, ГД “МРР“ в ЦМУ Агенция
„Митници“, с което, за нарушение по чл.126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв., а на основание
чл.124, ал.1 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на 38,400
литра етилов алкохол – дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно
съдържание по обем 64,6% vol. Подадената касационната жалба е
бланкетна, като в съдебно заседание жалбоподателят уточнява, че навежда касационни основания за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон,
съществени процесуални нарушения свързани с цененето на доказателствата. Твърди
се, че са били налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят претендира отмяна на оспореното решение и вместо него да се
постанови друго, с което да се отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът ангажира становище за неоснователност на
жалбата.
Участващият в производството прокурор от Окръжна
прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
правилност на съдебното решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна
проверка съгласно чл. 218 АПК, административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и атакува
съдебен акт подлежащ на оспорване по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН. Ето защо,
производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е събрал и обсъдил ангажираните от
страните доказателства. Установил е фактическа обстановка, по която страните не
спорят. Въз основа на това е формирал изводи за липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон
от наказващия орган. Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми,
обсъдил е възраженията на жалбоподателя. Мотивиран така, РРС е потвърдил изцяло
наказателното постановление.
Настоящият състав на съда намира, че оспореното
решение е правилно, а касационната жалба – неоснователна.
Спор по отношение на съставомерността на
нарушението няма. От събраните по делото доказателства се установява, че на
посочената в АУАН и НП дата, при извършена проверка на търговски обект –
ресторант, находящ се в с. Тръстеник, общ. Иваново, ул. „*****“ № 66.
Обектът се стопанисал от ЕТ „Х.-Н.М.“, като се представлявал от Н. Н. М..
Проверката била извършена в присъствието на последния, като касационния
жалбоподател Н.И.М. бил с пожизнено и безвъзмездно право на ползване на гореиописания
имот. В хода на проверката извършена от митнически служители в отделно
помещение (прилежащо къмтърговския обект) били открити 26 бр. стъклени бутилки
съдържащи бистра течност с мирис на етилов алкохол. Съдържанието им било
прехвърлено в 4 броя PVC туби с вместимост 2 бр. по 11 л.
и 2 бр.по 10 л., обезпечени с пломби. Приблизително установеното количество
било 36 литра, за които на проверяващите не бил представен документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. След взети
проби за анализ и установяване на точното количество на иззетата стока по реда
на Наредба № 3/18.04.2006г. било установено, че количеството е 38.400 л. бистра
прозрачна течност с мирис на алкохол. Не е спорно, че стоката е акцизна, както
и че неин държател е касационния жалбоподател. Не е спорно и ,че оспорващия е
представил АДД ,издадено на негово име № 19/ 08.08.2019г. за 6 литра с
алкохолно съдържание 40%, и АДД на името на баща му за 5литра алкохолно
съдържание 40%, докато установеното количество е значително по-голямо и като
алкохолно съдържание.
Единствения
спор, повдигнат пред касационната инстанция, е относно характера на нарушението
като маловажно по см. на чл.28 от ЗАНН. Съдът намира наведените касационни
оплаквания за неправилно приложение на материалния закон за неоснователни. В
ЗАДС е дефиниран „маловажен случай“ и той, съгл. чл.126б, ал. 2 е този, при който двойният размер на акциза
за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100 лв. Административното
наказание за нарушението в обжалваната част на НП е съобразено и с разпоредбата
на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС – наказанието "глоба" е
определено в минимален размер от 1000 лв., съгласно която за нарушение по с. з.
разпоредба се налага административно наказание "глоба" в двойния
размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение
- не по-малко от 2000 лв. Предвид обстоятелството, че двойният размер на
дължимия акциз за стоката - предмет на нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС възлиза на 272,87 лв, а двойният
размер на 545,74 лв., както и с оглед тежестта на нарушението и другите
обстоятелства, имащи значение за налагането му, както и с цел изпълнение на
индивидуалната и генерална превенция, правилно АНО е наложил наказание в посочения размер.
В случая, от АНО е отчетено
и обстоятелството и съдът счита, че извършеното нарушение не е маловажен
случай. Санкцията, наложена на жалбоподателя за нарушението по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС е правилно определена, като същата е
индивидуализирана от административнонаказващия орган в съответствие с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, при преценка на всички
обстоятелства, относими към установеното административно нарушение от страна на
наказаното лице. Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения
случай на престъпление, посочен в чл. 93, т. 9 НК е меродавен и при административните
нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН.
Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този
критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона следва,
че маловажностга на случая е в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, каквито в
настоящият случай липсват и по делото не са представени, макар и от страна на
жалбоподателя да се излагат доводи, че ракията е на баща му. Съгласно ТР № 6 от
15. Х 1. 1973 г. по н. д. № 2/73 г., ОСНК на ВС понятието "вредни
последици", е по-широко от понятието "вреди". То обхваща не само
имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен
характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък,
правата и задълженията на гражданите, създават недоверие към установения
държавен ред, финансовата и стопанската система и др. С оглед на изложеното,
съдът намира, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН по отношение на извършеното
нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна
отговорност. С извършеното нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС жалбоподателят е увредил
обществените отношения, свързани с осъществяване на финансовата дейност на
държавата. В ЗАДС е въведен критерий, според който даден случай може да се
счита за маловажен, като конкретният случай не може да бъде квалифициран като такъв.
От жалбоподателя не са ангажирани и никакви доказателства, които да сочат на
по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи от този вид. Целта на ЗАДС е свързана с облагането на
високооборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на основни
потребности на населението /алкохол, тютюневи изделия, енергийни продукти/.
Предвиденият контрол е засилен, както и отговорността при нарушения по ЗАДС,
които чувствително увреждат фискалните интереси на държавата. Със самия
специален закон - ЗАДС е определена по-висока степен на обществена опасност при
нарушаване на неговите норми в сравнение с обичайните случаи на административни
нарушения на общото данъчно и митническо законодателство.
За извършването на
административното нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС е релевантен факта на липсата на
документите, изискуеми съгласно императивната разпоредба на чл. 126 от ЗАДС, а именно -данъчен документ или
фактура или друг документ, удостоверяващ плащането и начисляването или
обезпечаването на акциза, което е достатъчно основание за ангажиране на
отговорността на нарушителя,тъй като не касае санкциониране на нарушения изразяващи се в
неизпълнение на задълженията за начисляване, плащане или обезпечаване на
акциза. Смисълът на чл. 126 от ЗАДС
е да обезпечи съставянето на редовна документация, която да удостоверява
посочените по-горе обстоятелства и в него няма промяна и след последното
изменение на закона /ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 година/.
Задължени да водят такива документация са само регистрираните по ЗАДС лица,
изчерпателно посочени в чл. 43, ал. 1 от ЗАДС. Последната норма лимитативно определя кои лица могат да начислят
акциза, това са и лицата, които могат да създават документи, удостоверяващи
начисляването на такъв. Съответно чл. 44 от ЗАДС
определя кой може да плати акциза, като състави редовни документи за това и
отново това са само регистрирани лица. Лице, което не е регистрирано като
производител или складодържател не може да произвежда и държи стоки на склад и
съответно да съставя изброените в санкционната норма документи, но трябва да ги
притежава
В конкретния казус двойния размер на
дължимия акциз е 545,74 лв., който неколкократно надвишава стойностния критерий
за маловажност. Дори да
се приеме, че за част от количеството алкохол е представен АДД, това отново
няма да доведе до маловажност по смисъла на чл.126б ЗАДС, тъй като за
остатъчното количество алкохол двойния размер на акциза надвишава 100лв.
Така конкретното деяние не е маловажно по см.
чл.126б, ал. 2 от ЗАДС, нито разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения по
см. на чл.28 от ЗАНН.
Като
е потвърдил наказателното постановление районният съд е постановил правилен
съдебен акт. Същият не страда и от породи, водещи до нищожност или
недопустимост и следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК във
вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение от
05.08.2020 г., постановено по АНД №896/2020г. на Районен съд Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.