№ 163
гр. Бургас , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно Гжданско дело
№ 20212100500732 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от "Дженерали Застраховане" АД с
ЕИК-********* против съдебно решение №260297 от 16.02.2021г.,постановено по
гр.д.№1619/2020г.по описа на БРС,с което въззивното дружество е осъдено да заплати на Г.
СТ. Г. с ЕГН-********** сумата от 8 000 лева и на М. Н. Ч. с ЕГН-********** сумата от 4
000 лева,представляваши застрахователно обезщетение при покрит застрахователен риск-
смърт от заболяване ,поет с договор за обществена поръчка № ВСС-14770 от
06.11.2017г.,сключен между ответника и ВСС,а именно за смъртта на застрахованото лице Й
Н Г на 22.12.2018г.,настъпила в резултат на заболяване,ведно със законната лихва върху
Гвниците,считано от 04.03.2020г.до окончателното им изплащане.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно,немотивирано,
необосновано,постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Направен е
анализ на доказателствата по делото и установените по делото факти,като се сочи,че
районният съд неправилно е възприел като едно цяло двата договора за обществена
поръчка,които са различни,сключени на две различни основания и имат самостоятелно
съществуване във времето и самостоятелно приложение.На следващо място,като неправилен
е оспорен изводът на съда относно застрахователното покритие на договор ВСС -14777 от
06.11.2017г.,като в тази връзка се сочи,че този договор съГсно изричната уговорка на
чл.3.2,Раздел Трети ,влиза в сила от датата на сключването му,но периодът на
застрахователното покритие е 36 месеца- от 00.00 часа на 01.01.2018г.до 24.00 часа на
31.12.2020г.В пункт втори на въззивната жалба е извършено тълкуване на клаузи от
горепосочения договор,като се сочи,че съдът е игнорирал т.94 от ОУ и т.3.2 от
1
договора.Счита,че в подкрепа на оплакванията ,че съдът не е ценил и обсъдил всички
събрани по делото доказателства е и заключението на приетата СМЕ,което е в смисъл,че
метастазите в белия дроб имат връзка с установения тумор в левия
бъбрек.Доказателствата,че причината за смъртта са метастази от злокачествено заболяване
са игнорирани от съда в мотивите на решението.По отношение на размера на
исковете,въззивникът също счита решението за неправилно,като се позовава на т.6.1 от
договора относно задължението на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение
на законните наследници в размер на 12 000 лева.Сочи,че изразът "законни наследници" е
определящ кръга от правоимащи лица,а не размера на полагаемото им се обезщетение,като
счита,че липсата на друга уговорка означава,че всеки,който има качеството на наследник по
закон,следва да получи равен дял от сумата 12 000 лева.В тази връзка се прави довод,че
съдът неправилно е тълкувал и приложил договорната клауза,без да търси действителната
воля на страните и е присъдил на преживелия съпруг сумата от 8 000 лева,вместо 6 000
лева.Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на решението на БРС и
постановяване на въззивно решение,с което да бъдат отхвърлени предявените искове.Няма
доказателствени искания,претендира разноски.
Въззиваемите Г. и Ч. са оспорили въззивната жалба в депозирания отговор.Направен е
анализ на събраните по делото доказателства,обобщени са оплакванията на въззивното
дружество и са формулирани спорни моменти в две насоки- дали смъртта на наследодателя
на ищците представлява покрит риск по клаузата на т.9.11 от ОУ и дали е изпълнено
условието на т.94 от ОУ по втората застрахователна полица. Въззиваемите считат,че
правилно съдът е приел,че смъртта на застрахованото лице безспорно е настъпила в периода
на застрахователното покритие по втората застрахователна полица,представлява покрит от
застрахователя риск и не са налице изключващите този риск клаузи от ОУ по тази
полица.Намират за неправилни доводите на въззивника,че смъртта на застрахованото лице е
настъпила в резултат на регистрирания на 24.11.2017г.карцином на ляв бъбрек,оперативно
отстранен на 14.12.2017г.-т.е.че смъртта е настъпила като последица от диагностицирано
заболяване преди началния срок на застрахователното покритие по втората полица,което е
условие за изплащане на обезщетение с оглед правилото на т.94 от ОУ.В тази връзка се
подчертава,че доказателствата по делото сочат,че при оперативната интервенция е било
установено,че карциномът е бил капсулиран,а назначената терапия след операцията не е
включвала лечение на онкологично заболяване.Липсва каквато и да е
категоричност,обвързваща заболяването на бъбрека с това на белите дробове,не може да
бъде изведена и от заключението на СМЕ по делото.Касае се за предположение на вещото
лице,за вероятно наличие на връзка между двете. Във връзка с повдиГтите с въззивната
жалба оплаквания ,свързани с приложението на т.9.11 и т.94 от ОУ въззиваемите са
направили възражение за тяхната неравноправност по смисъла на чл.143 т.6 от ЗЗП,като са
изложени доводи в подкрепа на това възражение. Изложени са подробни доводи в подкрепа
на твърдението,че застрахованото лице е имало непрекъснато застрахователно
покритие,както към момента на диагностициране на заболяването през 2017г.,така и към
момента на смъртта.По отношение на размера на присъдените обезщетения се изразява
становище,че съдът правилно и законосъобразно ги е определил,съобразно наследствените
квоти на ищците .Молят въззивната жалба да се остави без уважение и да бъде потвърдено
решението на БРС.Нямат доказателствени искания,претендират разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество „Дженерали Застраховане“АД ,редовно
уведомено,не изпраща представител.В представена писмена молба-становище въззивникът
поддържа жалбата си и моли за уважаването и. Не сочи нови доказателства,претендира
разноски.
В съдебно заседание въззиваемите Г.Г. и М.Ч.,редовно уведомени,не се
2
явяват.Представляват се от адв.К.,който оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС
да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда на чл.269 ГПК
въззивният съд го намери за валидно и допустимо.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази наведените от страните доводи,БОС намери следното:
Районният съд е дал правилна правна квалификация на предявените искови
претенции по чл.386 вр.с чл.459 КЗ,в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на
търсената съдебна защита.
Няма спор между страните,че между Висшия Съдебен Съвет и „Дженерали
Застраховане“АД е бил сключен договор за обществена поръчка №45-06-062 от
22.12.2015г.- за групова застраховка „Злополука“ и допълнително покрити рискове на
работещите в съдебната система-съдии,прокурори,служители и др., с период на
застрахователното покритие от 00.00 часа на 01.01.2016г.до 24.00 часа на 31.12.2017г.
Безспорно е също така,че между същите страни е сключен и нов договор за обществена
поръчка № ВСС-14770 от 06.11.2017г. за групова застраховка „Злополука“ и допълнително
покрити рискове, с период на застрахователното покритие от 00.00 часа на 01.01.2018г.до
24.00 часа на 31.12.2020г.
От събраните по делото доказателства също така е установено безспорно,че Й Н Г е
работила по трудово правоотношение като съдебен деловодител в Окръжна прокуратура-
гр.Бургас и е била застраховано лице и по двата горепосочени договора,както и по факта,че
на 28.11.2017г. Й Н Г е била диагностицирана със заболяване „карцином на ляв
бъбрек“,след което на 14.12.2017г.е извършено оперативно отстраняване на бъбрека. От
съдържанието на епикризата издадена от МБАЛ „Уро Медикс“ЕООД в гр.Пловдив се
установява,че не са констатирани данни за метастази,Г е изписана в добро общо състояние,с
терапия прием на лекарства,в това число и антибиотик. От медицинските документи и
заключението на вещото лице по приетата СМЕ се установява,че през м.януари
2018г.състоянието на Й Г се влошава,извършена е КТ на бял дроб,установени са белодробни
лезии,плеврални изливи и увеличени медиастинални лимфни възли,като е прието,че става
въпрос за метастази,започната е таргетна терапия.На 23.10.2018г.е извършен ЯМР,при който
е прието,че най-вероятно се касае са хиперсензитивен пневмонит с подостро протичане и
вероятно медикаментозен.Г е приета за лечение в УМБАЛ гр.Варна с диагноза :“Хроничен
бронхит.Двустранен хидроторакс.Състояние след лявостранна нефректомия по повод
СА.Хипертонична болест І стадий.“ .На 19.11.2018г.Николова постъпва за лечение в МБАЛ
по Белодробни болести „Света София“ гр.София с диагноза:“Двустранна
пневмония.Неопластичен плеврален излив в ляво.Състояние след нефректомия в ляво по
повод бъбречен карцином.Обс.Лекарствено индуциран пневмонит.Състояние след
пристъпно предсърдно мъждене.Артериална хипертония 2 ст.“ След изписването и от
болницата,Г е починала в дома си на 22.12.2018г.,с диагноза :“Злокачествено заболяване
предизвикано от метастази.“ Не е извършена аутопсия. В заключението по приетата СМЕ
вещото лице е посочило,че имайки предвид установената двустранна
пневмония,непосредствената причина за смъртта на Й Н Г е остра дихателна и сърдечна
недостатъчност,в резултат от двустранната пневмония,причинена от метастази на белия
дроб. Вещото лице е посочило,че най-вероятно метастазите на белия дроб имат връзка с
установения тумор в левия бъбрек. Няма спор между страните,че смъртта на Й Г е
настъпила в периода на застрахователното покритие по договора за обществена
поръчка,сключен на 06.11.2017г.,както и че ищците са нейни законни наследници-преживял
3
съпруг и сестра.
Спорно между страните,както в първоинстанционното,така и във въззивното
производства е на първо място дали смъртта на Й Г представлява покрит застрахователен
риск по договора за обществена поръчка,сключен на 06.11.2017г.
Въззивникът се позовава на клаузи от ОУ в подкрепа на твърденията си,че
настъпилата смърт на наследодателката на ищците не е покрит застрахователен риск,тъй
като е в резултат на заболяване,диагностицирано преди началото на застрахователното
покритие,независимо,че датата на сключване на договора го предхожда. В отговора на
исковата молба и във въззивната жалба, застрахователят е заявил позиция,че ОУ са
неразделна част от договора за обществена поръчка,като част от Приложение №2 към него и
е твърдял,че съГсно т.94 от ОУ диагностицирането на заболяването следва да е извършено за
първи път в периода на застрахователното покритие,а съГсно т.9.11 от ОУ настъпилата
смърт на наследодателката на ищците не е покрит застрахователен риск,тъй като
диагностицирането на заболяването предхожда сключването на договора.
Въззивният съд намира,че от представените по делото доказателства не се
установява абсолютна приложимост на Общите условия за застраховки Злополука и
Заболяване на „Дженерали Застраховане“АД.Между застрахователя и ВСС е сключен
договор за обществена поръчка №ВСС-14770 от 06.11.2017г. който има за предмет групова
застраховка „Злополука“ на съдии,прокурори,следователи,съдебни и прокурорски
служители и др.,работещи в съдебната система,срещу заплащане на застрахователна премия.
В т.1.2 на договора за обществена поръчка застрахователят се е задължил да поеме
определените в Раздел ІІ рискове срещу заплащане на застрахователна премия и при
настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахованите лица застрахователно
обезщетение. СъГсно т.1.3 страните по договора за обществена поръчка са се договорили,че
ОУ са неразделна част от договора,но при несъответствие между застрахователния
договор и ОУ има сила уговореното в договора и неразделните му части,включително и
техническата спецификация/Приложение №1 към договора/. В договора за обществена
поръчка са посочени всички покрити застрахователни рискове,посочени са дължимите
застрахователни обезщетения при настъпването на застрахователно събитие,права и
задължения на страните и др. В т.38.1 е реГментирано,че при противоречие между различни
разпоредби и условия,съдържащи се в договора и приложенията,се прилагат следните
правила: 1.специалните разпоредби имат предимство пред общите
разпоредби;2.разпоредбите на приложенията/с изключение на ОУ/имат предимство пред
разпоредбите на договора;3.предложението за изпълнение и разпоредбите на договора имат
предимство пред ОУ. Тълкувайки уговореното между страните по договора за обществена
поръчка,за въззивния съд се налага извод,че разпоредби от ОУ са приложими само ако няма
несъответствие между тях и клаузи в договора за обществена поръчка,а при констатирано
противоречие между различни разпоредби и условия в договора, приложенията и Общите
условия, ОУ нямат приоритетно приложение.
В т.3.2 на Раздел Трети от договора за обществена поръчка,сключен на 06.11.2017г. е
реГментирано,че договорът влиза в сила от датата на сключване,а периодът на
застрахователното покритие е с начало 00.00 часа на 01.01.2018г. и край 24.00 часа на
31.12.2020г. В т.3.1. е уговорено, че срокът на договора е от датата на сключване до
31.12.2020г.,а в т.7.8 е изрично посочено,че независимо от датата на сключване на договора
за групова застраховка /преди 01.01.2018г.или след 01.01.2018г./началният срок на
застрахователното покритие тече от 00.00 часа на 01.01.2018г. Тълкуването на
горепосочените клаузи от договора за обществена поръчка в съвкупност с клаузите от ОУ
съобразно правилата на чл.20 ЗЗД налагат извод,че с договора за обществена поръчка е
предвидено отклонение от общото правило на ОУ моментът на сключване на договора да
4
съвпада с началния момент на застрахователното покритие. В Предложението за изпълнение
на поръчката също ясно и безпротиворечиво е посочено,че независимо от датата на
сключване на договора,меродавен е периодът на застрахователното покритие и
застрахователят поема задължението да изплаща обезщетения на правоимащите за
покритите застрахователни рискове,настъпили в този период.Съобразно
горецитираните,приети от страните по договора за обществена поръчка правила на т.1.3 и
т.38.1 ,приложими са разпоредбите от договора за обществена поръчка,което налага за
въззивния съд извод,че заболяването на Й Н Г „карцином на ляв бъбрек“ ,диагностицирано
на 28.11.2017г.е установено преди началото на периода на застрахователното покритие по
договора,сключен на 06.11.2017г.Ето защо и неправилно районният съд е приел,че в случая
не е налице изключението по т.9.11 от ОУ по съображения,че заболяването „карцином на
ляв бъбрек“ е диагностицирано след сключване на договора,макар и преди началото на
периода на застрахователното покритие.
Въззивният съд не споделя обаче доводите на въззивника-застраховател,че в случая
следва да намерят приложение разпоредбите на т.94 от ОУ и т.9.11 от ОУ по следните
съображения:
В договора за обществена поръчка,сключен на 06.11.2017г. в Раздел ІІ т.2.2 са
изброени допълнителни покрити рискове,първият от които – т.2.2.1 е смърт от заболяване.
Клаузата на т.2.2.1 от договора Гси,че при смърт на застрахованото лице, вследствие на
заболяване, вкл.акутно, Застрахователят изплаща на законните наследници,а ако няма
такива-на лицата,живели в едно домакинство със застрахованото лице,уговорено в раздел
ІV от договора обезщетение. Клаузата на т.94 от ОУ Гси,че застрахователят изплаща
застрахователната сума за риска „Смърт,настъпила вследствие на заболяване“ при
условие,че диагностицирането на заболяването за първи път е извършено в периода на
застрахователното покритие по договора и смъртта на застрахования е настъпила в
същия този период. Съпоставката на съдържанието на двете клаузи води до извод,че е
налице несъответствие между условията за изплащане на обезщетението по договора и
ОУ,налице е и противоречие с т.9.11 от ОУ. При това положение и съобразно правилото на
т.1.3 от договора за обществена поръчка, приоритет има договорната клауза,която не
предвижда такова условие. В т.2.2.1 и в целия договор липсва клауза,която би моГ да даде
основание за извод,че събитието „смърт от заболяване“ не представлява покрит
застрахователен риск по сключения договор за обществена поръчка в някои хипотези и по-
специално- ако смъртта е настъпила в резултат на заболяване,съществуващо или
диагностицирано преди началото на периода на застрахователното покритие. В точно
обратния смисъл са клаузите на т.94 и т.9.11 от ОУ, които изискват да е изпълнено това
условие- заболяването да е диагностицирано и смъртта да е настъпила в периода на
застрахователното покритие и след сключване на договора,за да се счита,че е налице покрит
застрахователен риск.
Съобразно правилото на т.38.1 от договора за обществена поръчка, при
противоречие в условията,каквото се установява и в настоящия случай, приоритет имат
разпоредбите на Приложенията,без ОУ. В техническата спецификация,представляваща
Приложение №1 към договора в т.6.2.1 като покрит риск е посочена смърт от заболяване,без
оГничения и условия, относими към настъпването на застрахователното събитие и
основанията за изплащане на застрахователно обезщетение. В т.8 на техническата
спецификация са дадени дефиниции за целите на обществената поръчка,включително и
дефиниция на „смърт от заболяване“,която е дефинирана като „пряк резултат на
заболяване,настъпило при застрахования“, без условия относими към вида
заболяване,момента на диагностицирането му и др. В предложението за изпълнение на
поръчката от „Дженерали Застраховане“АД,представляващо Приложение №2 към
договора,застрахователят е декларирал,че е запознат с техническата спецификация,като
приема да извърши групова застраховка на живота,здравето,телесната цялост и
5
работоспособността на съдии,прокурори,членове на ВСС,съдебни служители и
др.,независимо от тяхната възраст,здравословно състояние или други обстоятелства.
Предложението на застрахователя относно допълнителни покрити рискове,включва покрит
риск „смърт от заболяване“,като в т.2.1 от предложението той е заявил,че поема
задължението при смърт на застраховано лице вследствие на заболяване,вкл.акутно,да
изплати на законните наследници на застрахования,а ако няма такива- на лицата,живеещи в
едно домакинство с него еднократно обезщетение в пълния размер на застрахователната
сума до предложения лимит.В т.9 застрахователят е декларирал съГсие да покрие основните
и допълнителни застрахователни рискове и да заплати застрахователните суми/обезщетения
при посочени изчерпателно условия,в които условия не се включва условието по т.94 от ОУ.
В Предложението на застрахователя не са посочени оГничения и условия за възникване на
застрахователното събитие,нито има препратка към изключения риск по т.9.11 от ОУ. При
това положение и съобразно правилото на т.38.1.3 следва да се зачете предимството на
клаузите в договора и Предложението пред ОУ.
Въз основа на извършения анализ и тълкуване съобразно правилата на чл.20 ЗЗД
на клаузите от договора за обществена поръчка и ОУ,съобразявайки и факта,че договорът
за групова застраховка е сключен по реда на ЗОП-като договор за обществена
поръчка,прилагайки и правилата за предимство на клаузи от договора и приложенията му
спрямо ОУ, въззивният съд достиГ до извод,че т.9.11 и т.94 от ОУ не намират приложение в
случая. Приложима е клаузата на т.2.2.1 от договора за обществена поръчка,сключен на
06.11.2017г.,както и идентичните със съдържанието и смисъла на тази клауза т.6.2.1 и т.8 от
Приложение №1- техническа спецификация,т.2.1 и т.9 от Предложението на
застрахователя/Приложение №2/. Всички те посочват ясно и безпротиворечиво,че при смърт
на застраховано лице вследствие на заболяване,вкл.акутно,застрахователят изплаща
застрахователно обезщетение на законните наследници,а ако няма такива- на живеещите с
починалия в едно домакинство,без да е предвидено условие заболяването,което е причина за
смъртта,да е диагностицирано в периода на застрахователното покритие. Смъртта от
заболяване на застраховано лице,настъпила в периода на застрахователното покритие,
представлява застрахователно събитие по смисъла на договора за обществена поръчка и
съГсно т.2.2.1 от същия за застрахователя възниква задължението да заплати
застрахователно обезщетение на законните наследници на починалото застраховано лице.
Като допълнителен аргумент относно приоритета на договорните клаузи пред тези на ОУ
по отношение на изключените рискове може да се посочи и изключения риск по т.9.1 от
ОУ- когато събитието е причинено или е в резултат на терористични актове,Гждански
размирици и други събития от подобно естество,включително и всички
действия,предприети за предотвратяване или защита срещу терористични прояви. Договорът
за обществена поръчка покрива като основен риск смърт от злополука на застраховано лице
вследствие на битова или трудова злополука,настъпила при или по повод изпълнение на
служебни задължения или вследствие на злоумишлени действия на трети лица./т.2.1.1 от
договора-основни рискове/.Предвид естеството на служебните задължения на
съдии,прокурори и следователи принципно не може да се изключи вероятността
застраховано лице да пострада и от терористичен акт при или по повод изпълнение на
служебните си задължения или при извръшване на действия за предотвратяване или защита
срещу терористични прояви, което събитие в контекста на договорната клауза се
квалифицира като злоумишлено действие на трети лица,а според т.9.1 от ОУ е изключен
риск. Именно поради спецификата на груповата застраховка на лица,работещи в
специфична обществена сфера- съдебната власт,в договора са предвидени отклонения от
стандартните застрахователни договори и е предвидено приложението на ОУ само когато те
са в съответствие и не противоречат на клаузи от Договора или останалите му приложения.
От фактическа страна е безспорно установено по делото,че смъртта на Й Г е
настъпила на 22.12.2018г.- т.е.по време на действието на договора,сключен на 06.11.2017г.
Смъртта и е пряк резултат от заболяване на белите дробове,диагностицирано на
22.01.2018г.-белодробни лезии,плеврални изливи и увеличени медиастинални лимфни
6
възли,като е прието,че става въпрос за метастази. Правилен в тази връзка е изводът на
БРС,че настъпилото застрахователно събитие-смърт от заболяване на застрахованото лице Й
Г е в темпоралния обхват на застрахователното правоотношение и представлява
допълнителен застрахователен риск по т.2.2.1 от договора. В подкрепа на този извод е и
приетата по делото медицинска документация,както и заключението по приетата
съдебномедицинска експертиза. В заключението по приетата СМЕ вещото лице е
посочило,че имайки предвид установената двустранна пневмония,непосредствената причина
за смъртта на Й Н Г е остра дихателна и сърдечна недостатъчност,в резултат от
двустранната пневмония,причинена от метастази на белия дроб. Въз основа на заключението
и приетата по делото медицинска документация,въззивният съд намира за установено по
несъмнен начин,че смъртта на Й Г е следствие от заболяване на белите дробове,установено
също в периода на застрахователното покритие.Вещото лице е посочило,че най-вероятно
метастазите на белия дроб имат връзка с установения тумор в левия бъбрек,но не се
ангажира с категоричен отговор на този въпрос. При това положение въззивният съд
намира,че са налице предпоставките на т.2.2.1 от договора за обществена поръчка за
възникване на застрахователно събитие и задължение на застрахователя да изплати
обезщетение на правоимащите лица.
Дори да можеше да се приемат за основателни доводите на въззивника относно
приложението на т.94 от ОУ,то въззивният съд счита,че смъртта от заболяване на Й Г също
представлява покрит застрахователен риск,тъй като е настъпила в резултат на заболяване на
белите дробове,диагностицирано по време на действието на договора,сключен на
06.11.2017г. Заболяването „карцином на левия бъбрек“ е диагностицирано през 2017г.и е
предприето оперативно отстраняване на бъбрека, след което през 2017г. Г е изписана от
болницата с подобрение. Не е имало никакви индикации за развитие на метастази,нито са и
дадени препоръки за таргетно лечение. В периода на застрахователното покритие по
договора от 06.11.2017г. е диагностицирано на 22.01.2018г. ново заболяване – на белите
дробове,което Г е лекувала в продължение на почти цяла година.Това заболяване е на други
органи и се е развило през 2018г. и то е причината за настъпилата смърт. По делото не е
установено по несъмнен начин,че метастазите на белия дроб имат връзка с установения
тумор в левия бъбрек,тъй като вещото лице не се ангажира с категоричен отговор, такъв не
може да бъде даден и въз основа на медицинската документация,съГсно която след
нефректомията на капсулиран карцином, Й Г е изписана в добро общо състояние,без данни
за метастази и засеГти лимфни възли и без назначена таргетна терапия. По гореизложените
съображения въззивният съд споделя становището на БРС,че диагностицирането на
заболяването,което е причина за смъртта на застрахованото лице е извършено за първи път в
периода на застрахователното покритие и смъртта е настъпила в същия период,с което са
изпълнени и условията на т.94 от ОУ. Правилно в тази насока е и съждението на БРС,че
според т.94 от ОУ е ирелевантно дали диагностицираното заболяване,довело до смъртта на
застрахования е предизвикано от друго предхождащо заболяване, а така също и дали е
възникнало след лечение на предхождащо заболяване,какъвто е настоящия случай.
Водим от горните мотиви и при частично споделяне на мотивите на районния съд,БОС
намери въззивната жалба за неоснователна,а обжалваното решение- за
правилно,законосъобразно и обосновано в крайните си изводи за основателност на
предявените искове. По отношение на размера БРС е съобразил посочените в договора
размери на дължимите обезщетения,като е присъдил на преживелия съпруг Г. СТ. Г. сумата
8000 лева застрахователно обезщетение,а на сестрата М. Н. Ч. сумата от 4000 лева
застрахователно обезщетение. Неоснователни са оплакванията на въззивника,че съдът не е
съобразил т.6.1 от договора относно задължението на застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение на законните наследници в размер на 12 000 лева и е следвало
да присъди на двамата наследници по 6 000 лева. Изразът "законни наследници" употребен
в договора наистина е определящ кръга от правоимащи лица, но той също сочи,че при
изплащането на дължимите суми в рамките на общия размер от 12 000 лева застрахователят
следва да съобрази разпоредбите на Закона за наследството относно квотите на
7
наследяване.Това именно е съобразил БРС,посочвайки изрично,че сумата се разпределя
съобразно квотите по ЗН.Освен това,самите ищци са предявили исковете си в тези
размери,считайки за правилен и законосъобразен този начин на разпределение между тях на
застрахователното обезщетение,в отговора на въззивната жалба също изразяват становище
за законосъобразност на решението на БРС и в тази част.
С оглед изхода от спора,право на присъждане на разноски по въззивното производство
имат въззиваемите Г. и Ч..Те са направили своевременно искане за присъждане на
разноски,представили са и доказателства за извършени разноски- 900 лева възнаГждение на
адвокат.Съдът възлага разноските им в тежест на въззивника.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №260297 от 16.02.2021г.,постановено по
гр.д.№1619/2020г.по описа на БРС.
ОСЪЖДА "Дженерали Застраховане" АД с ЕИК-********* да заплати на Г. СТ. Г. с
ЕГН-********** и на М. Н. Ч. с ЕГН-********** сумата от 900 /деветстотин лева/разноски
по въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата на
връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8