РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Перник , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500051 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба на „Мини открит въгледобив“ ЕАД, подадена
чрез юрк. Н. Т., против решение № 260091/04.09.2020 г., постановено по гр.д. №
650/2020 г. на Районен съд – Перник, с което e признато за установено по предявения
по реда на чл. 422 ГПК от „И. И.-БИ“ ЕООД против „Мини открит въгледобив“ ЕАД
иск, че ответното дружество дължи на „И. И.-БИ“ ЕООД вземания, произтичащи от
фактура с № *** година за извършена услуга на стойност 263.00 лева с включено ДДС,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 29.11.2019г. до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № ***г. по ч. гр. дело № 7711 по описа на
Пернишки районен съд за 2019г. В тежест на въззивника – ответник по иска са
възложени сторените от ищеца разноски в размер на 265,00 лв. за исковото
производство и 175,00 лв. в заповедното производство по ч. гр. дело № 7711 по описа
на Пернишки районен съд за 2019г.
В жалбата по изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
Навеждат се оплаквания за необоснованост на извода на районния съд за съществуване
на облигационни отношения между страните по делото във връзка с извършена услуга
в периода на издаване на процесната фактура. Доказателства за извършване на такава и
приемането й не били ангажирани, поради което за ответника не е възникнало
задължение за заплащане на стойността й. Неправилно съдът приел, че изготвената по
1
делото съдебно-икономическа експертиза не е оспорена и е приел същата, тъй като
изявление в подобен смисъл е направено от процесуалния представител на ответника,
обосновано с невнасяне в срок на определения депозит за изготвянето й. Твърди, че
след като депозитът е внесен извън определения срок, то експертизата не следва да
бъде приета и ползвана при постановяване на решението. На следващо място
представената фактура е негодна да установи сключването на договор за услуга между
страните, тъй като не съдържа необходимата информация съгласно Закона за
счетоводството, а именно предмет по смисъла на чл. 6, ал.1, т. 4, предл. 1 от закона или
наименование на услугата, във връзка, с която се издава. Следвало да има документи,
удостоверяващи наличието на основание за издаването й, в случая договор за услуга,
какъвто не бил представен. Същевременно фактурата не била подписана от надлежния
представител на ответното дружество, който към момента на издаването й е изп.
директор на дружеството - В. М., нито от трето упълномощено лице. По тези
съображения се иска отмяна на атакуваното решение, като се претендират разноски.
Въззиваемата страна „И. И.-БИ“ ЕООД в срока за отговор по чл. 263, ал.1
ГПК не е взел становище по жалбата. В съдебно заседание процесуалният
представител на дружеството адв. К. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението. Претендира присъждане на
разноски съобразно представен списък.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита. За процесната сума е водено
заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 7711/2019г. по описа на
Районен съд – гр. Перник. Издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК е връчена на длъжника и в срока по чл. 414 ГПК, същият е оспорил
вземането, като на заявителя са дадени указания за възможността да предяви
установителен иск за съществуване на вземането и в срок е била подадена исковата
молба и са били представени доказателства за това пред заповедния съд.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
неоснователна по следните съображения:
От фактура № *** г., издадена от И. И.-БИ“ ЕООД, съдържаща минимално
необходимите реквизити съгласно ЗСч. и ЗДДС и представляваща първичен
счетоводен документ се установява наличието на сключен между страните договор за
услуга по поставяне на ангренажен ремък срещу сумата от 263 лв. като насрещна
престация по договора.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира, се установява, че процесната
фактура е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество с доставчик „И. И.-
2
БИ“ ЕООД за извършена услуга, същата е включена дневниците за покупка за периода
м. *** и в подадената справка декларация по ЗДДС с вх. № *** г. от ответното
дружество. Същото не е извършило банкови преводи по процесната фактура по сметка
на ищеца или плащане в брой. Неплатената сума от ответника е в размер 263,00 лв. с
вкл. ДДС.
Поначало фактурите отразяват възникналото между страните
правоотношение и осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях,
представляват недвусмислено признание на задължението по тях и доказват неговото
съществуване. Дори неподписаната фактура от възложителя по договор за изработка,
какъвто е настоящият случай, може да послужи като доказателство за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на
конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е
ползван данъчен кредит по нея. / Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. №
1882/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II
т. о./ . Процесната фактура съдържа съществените елементи на договора за услуга –
естеството на същата и насрещната парична престация.
След като фактурата е осчетоводена в счетоводните регистри на възложителя,
то е налице и приемане от поръчващия на изпълнението въпреки липсата на
двустранен приемо-предавателен протокол между страните. В този смисъл са решение
№ 138/17.10.2011г. по т. д. № 728/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
36/25.05.2011г. по т. д. № 263/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 45 от 28.03.2014г.
по т. д. № 1882/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. и други съдебни актове. Предвид изложеното
неоснователни са релевираните във въззивната жалба възражения относно
съдържанието на фактурата, липсата на писмен договор за услуга, към който тя следва
да препраща, и на приемо-предавателен протокол.
От ответника, чиято е тежестта на доказване, че задължението е погасено не
се ангажираха доказателства в тази насока. Ищецът доказва твърдяното договорно
правоотношение, както и изпълнение на задълженията си по същото, както и вземането
си по размер. Ето защо, искът е основателен, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Неоснователно е оплакването на въззивника за допуснато от районния съд
процесуално нарушение, изразяващо се в позоваване на експертиза, депозитът за
изготвяне на която е внесен извън определения срок. Заплащането на депозита в срок
не рефлектира върху годността на експертното заключение като доказателствено
средство, а има отношение към начина на събиране на разноските, предвид
възможността, предвидена в чл. 77 ГПК за принудителното им събиране.
Доколкото крайните правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат
изцяло, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
оставена без уважение.
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във, вр. чл.
273 ГПК въззиваемият има право на разноски, но по делото не са представени
доказателства за тяхното извършване. Само, когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
3
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК,
вр. с чл. 69, ал.1, т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260091/04.09.2020 г., постановено по гр.д. №
650/2020 г. на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4