Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2019г., гр.В..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - В., VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на четиринадесети
ноември 2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря
Миглена Петкова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КНАХД № 2385/2019
г.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.“ ООД, ЕИК ххххххххх,
със седалаще и адрес на управление с.В., ул.“Хан О.“ № 16, представлявано от
управителя Т.П., чрез пълномщник - адв.Й.А., против Решение № 1469/18.07.2019г. по АНД 2336/2019г. на Районен съд – В., ІІ - ри състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
23-0000249/08.05.2019г., с което на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. на осн. чл.96г, ал.1 пр.2
от ЗАвтП.
Касаторът по подробно изложени
съображения, оспорва решението на районния съд с твърдения за необоснованост, като
са изложени и съображения за постановяването му в нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и при неправилно приложение на материално-правната норма на чл.7а, ал.2,
пр.3 от ЗАвтП, без да бъде посочено конкретното нормативно изискване, нормата,
която го установява и фактите, които сочат, че водачът не отговаря на това
изискване. Развито е становище и за приложение в конкретния случай на института
„маловажност“. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП
да се отмени. В
представено по делото чрез пълномощник писмено становище, жалбата се поддържа и
се моли нейното уважаване.
Ответникът – Областен отдел „Автомобилна администрация“–гр. В., чрез процесуален представител – ст.експ. Г., в депозиран по делото отговор на
касационна жалба, оспорва същата. Счита решението на въззивния съд за правилно
и законосъобразно и моли същото да се потвърди.
Представителят
на Окръжна Прокуратура-В. дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че въззивното решение е постановено при спазване на процесуалните
правила и закона, поради което не са налице основания за неговата отмяна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е
налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
За да
постанови изложения по-горе резултат, от фактическа страна въззивният съд е
приел, че доказателствата по
делото сочат на доказаност на вмененото с НП
нарушение, а именно – „П.“ ООД в качеството на работодател и превозвач, на 29.10.2018 г., в гр. В., допуснал извършването на международен
превоз на товари с т. а. с ДК № хххх ВА, кат. N 3, оборудван с дигитален
тахограф, без водача – Б. Н. М. да притежава удостоверение за психологическа
годност, неотговарящ на изискванията на чл.7а ал.2 предл. 3 от ЗАвПр, с
което е и осъществен съставът на нарушение по чл.96г ал.1, предл.2 от ЗАвПр.
Нарушението е установено при извършена на документална проверка на
дружеството-превозвач и за същото е съставен АУАН,
в присъствието на представляващия дружеството без последният да е вписал
възражения или да е направил
допълнително такива в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. АНО като възприел установената в акта фактическа
обстанвока и дадената правна квалификация, издал процесното НП.
За
да потвърди обжалваното наказателно постановление, ВРС приел от една страна, че в АНП
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - АУАН и НП са
издадени от компетентните длъжностни лица и съдържат изискуемите реквизити,
посочени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От друга страна, отнасяйки
установените факти към посочената от наказващия орган нарушена и съответно
санкционна норма, ВРС е стигнал до извод, че извършването на процесното
нарушение се установява безспорно по делото и правилно на основание чл.96г ал.1
предл.2 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева. Изложил е мотиви, че не са налице основания да се приеме
деянието като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, тъй като
нарушения от подобен вид касаят безопасността на огромен брой лица, ползващи
пътищата, респ. формират сравнително висока обществена опасност, а и
конкретният случай не се различава от обичайните такива. Въззивният съд е
съобразил и обстоятелството, че трудовоправните отношения между наказаното
дружество и водача датират от доста продължителен период, което налага извод за
системно неспазване на закона.
Настоящата инстанция намира обжалваното
решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му РС е извършил
цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314
от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил
процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Решението е
постановено и при правилно приложение на материалния закон. Изложените в тази
връзка подробни мотиви, настоящият състав като касационна инстанция изцяло споделя
и възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, поради което не
намира за необходимо да ги преповтаря.
Наведените в жалбата касационни основания не се установяват. Освен това част
от възраженията в същата са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били
разгледани и обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, както посочи
по-горе, споделя изцяло. Допълнително, намира за необходимо да изложи следното: Фактите еднопосочно сочат, че се касае за
извършване от наказаното лице-превозвач на международен превоз на товари, който
е осъществен от нает по трудов договор водач, за който обаче не се доказва да
има валидно удостоверение за психологическа годност към момента на извършване
на превоза и въпреки това превозвачът го е допуснал да осъществи въпросния
международен превоз на 29.10.2018г. Изискванията
за притежаване на такъв документ от водач, който бива допуснат да извършва
международни превози на товари от лицензирани за това превозвачи, какъвто е
наказаният субект, се съдържат именно във визирания в АУАН и НП за нарушен
текст на чл.7а ал.2 от ЗАвПр.
При факта на липса на такова удостоверение
за водача, който ще осъществява превоза, лицензираният превозвач не следва да
му възлага извършването на превоз на товари с МПС, предназначено за
международен превоз. В противен случай нарушава именно нормата на чл.7а ал.2 от
ЗАвтПр.
Процесното нарушение се осъществява от
задълженото лице (превозвачът) в неговото седалище, защото от там то ръководи
своята оперативна дейност по извършване на превози. Ето защо там е и мястото на
конкретното нарушение – допускане до извършване на превоз на водач, който не
притежава валидно удостоверение за психологическа годност, поради което не се
споделят доводите на касатора по отношение неправилното посочване на мястото на
нарушението. Не е от значение за определяне мястото на нарушението нито
началният, нито крайният пункт на международния превоз, доколкото релевантният
факт за отговорността по чл.96г ал.1
предл. 2 от ЗАвПр е този, че превозвачът допуска до управление на МПС за
обществен превоз водач, който не удостоверява да е психологически пригоден.
Именно датата на извършване на конкретно
посочения в НП превоз – 29.10.2018г. е и датата на
извършване на процесното нарушение от превозвача, доколкото деянието по чл.96г
ал.1 предл.2 от ЗАвПр е допускането на водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари извършването на превоз. Т.е.
релевантен за определяне на момента на извършване на нарушението е фактическото
допускане на извършването на превоза от водач, който не притежава удостоверение
за психологическа годност. А този факт, контролните органи са извели от
дигиталната карта на водача и то договора за превоз (CMR), поради което е без
значение датата на издаване на други документи във връзка с процесния превоз
като пътният лист, на който се позовава касатора.
Правилно е определен и субектът на
нарушението. Първо, следва да се посочи, че ясно в НП е посочен кой е
нарушителят – превозвачът „П.“ ООД, поради което е напълно несъстоятелно
противното твърдение в касационната жалба. На следващо място следва да се
отбележи, че доколкото процесният международен превоз на товари се извършва от
превозвач, който е юридическо лице, то правилно именно на превозвача е наложена
имуществената санкция, за налагането на която законодателят изрично е предвидил
възможност в нормата на чл.96г ал.1 от ЗАвПр. Процесната транспортна дейност се
извършва от името и за сметка на превозвача и е ирелевантно за ангажиране на
отговорността по посочената в НП разпоредба лицето, издало пътния лист или
лицето – управител или представляващ дружеството, които са назначили водача,
тъй като тези лица действат единствено от името и за сметка на
дружеството-превозвач. Когато превозвачът е юридическо лице именно юридическото
лице допуска до управление на превозно средство за обществен превоз водачът,
който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвПр и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Сочените от касатора доводи за маловажност
на случая не обосновават извод за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Правилно въззивният съд е приел,
че конкретното деяние не попада в обхвата на цитираната
разпоредба чл.28 от ЗАНН, като в тази връзка е ценил всички
обстоятелства. В подкрепа на този извоз допълнително следва да се посочи и
това, че видно от събраните в хода на АНП доказателства, същият водач е извършвал
превози без УПГ и на други дати.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - В.
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1469/18.07.2019г. по АНД 2336/2019г. на Районен съд – В., ІІ - ри състав, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 23-0000249/08.05.2019г., с което на „П.“ ООД, ЕИК ххххххххх, със седалаще и адрес на управление
с.В., ул.“Хан О.“ № 16, представлявано от управителя Т.Ц.П., е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. на осн.
чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.