Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав,
в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9772 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а при условията на
евентуалност на главния иск – искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът
И.П.И. излага в исковата молба и поясняващата й молба от 11.10.2019 г. следните
обстоятелства за обосноваване на исканията си: съществувало с ответника заемно
правоотношение през периода от 24.07.2014 г. до 17.05.2016 г., въз основа на
което му е предоставил чрез банкови преводи по негова сметка парични средства
общо в размер на 89488.27 лева; настъпване на падежа за връщане на всички заети
парични средства на 31.12.2016 г. и връщане от ответника към момента на
предявяване на исковата молба – 23.07.2019 г., на сумата 3853 лева. Претендира
връщане на заетата сума в размер на 85635.27 лева, заедно законната лихва от
предявяване на исковата молба и сумата 9871.84 лева - законната лихва за
периода от 04.06.2018 г. до завеждането на делото.
Ответникът
Р.А.Л. в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че е погасил
изцяло задължението си за връщане на получените в заем парични средства по
съществувалото между страните заемно правоотношение чрез извършени от Р.-**ООД
плащания по банкови сметки на ищеца и банкови сметки на адвокатското дружество,
чийто съдружник и представител е ищецът, за които плащания ищецът е изразил
съгласие, а и се е възползвал от извършените плащания. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и доказателствата съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
С
доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, предвид
наведените от страните фактически твърдения, е признато за безспорно и
ненуждаещо от доказване между страните съществуването помежду им на заемно правоотношение,
въз основа на което ищецът И.И. е предоставил през периода от 24.07.2014 г. до
17.05.2016 г. в собственост на ответника Р.Л. чрез банкови преводи по негова
сметка парични средства общо в размер на 89488.27 лева и че за погасяване на
задължението за връщане на заетата сума, чиято изискуемост е настъпила,
ответникът е извършил плащане на сумата 3853 лева на 23.04.2018 г. Тези
правнорелевантни обстоятелства се установяват и от представените 42 броя преводни
нареждания, въз основа на които чрез наредени през периода от 24.07.2014 г. до
17.05.2016 г. банкови преводи с основание „договор“ от банкова сметка ***
сметка на ответника Р.Л. в ПИБ АД, на последния са били предоставени следните
парични суми:
- на
24.07.2014 г. сумата 24418.35 лева;
- на
19.08.2014 г. сумата 600 лева;
- на
27.08.2014 г. сумата 600 лева;
- на
09.09.2014 г. сумата 300 лева;
- на
16.09.2014 г. сумата 8603.33 лева;
- на
16.09.2014 г. сумата 5322 лева;
- на
17.09.2014 г. сумата 5719.26 лева;
- на
19.09.2014 г. сумата 2496.95 лева;
- на
07.10.2014 г. сумата 300 лева;
- на
09.10.2014 г. сумата 900 лева;
- на
03.11.2014 г. сумата 3000 лева;
- на
18.11.2014 г. сумата 600 лева;
- на
20.11.2014 г. сумата 500 лева;
- на
25.11.2014 г. сумата 632.86 лева;
- на
25.11.2014 г. сумата 300 лева;
- на
01.12.2014 г. сумата 300 лева;
- на
09.12.2014 г. сумата 300 лева;
- на
30.12.2014 г. сумата 4095.52 лева;
- на
08.01.2015 г. сумата 200 лева;
- на
13.01.2015 г. сумата 600 лева;
- на
16.01.2015 г. сумата 300 лева;
- на
20.01.2015 г. сумата 300 лева;
- на
20.01.2015 г. сумата 300 лева;
- на
26.01.2015 г. сумата 300 лева;
- на
30.01.2015 г. сумата 600 лева;
- на
09.02.2015 г. сумата 500 лева;
- на
09.02.2015 г. сумата 300 лева;
- на
12.02.2015 г. сумата 2100 лева;
- на
17.02.2015 г. сумата 200 лева;
- на
05.03.2015 г. сумата 500 лева;
- на
24.04.2015 г. сумата 5940 лева;
- на
25.06.2015 г. сумата 900 лева;
- на
18.09.2015 г. сумата 2700 лева;
- на
26.10.2015 г. сумата 2700 лева;
- на
08.01.2016 г. сумата 540 лева;
- на
18.01.2016 г. сумата 180 лева;
- на
04.02.2016 г. сумата 5400 лева;
- на
09.02.2016 г. сумата 2700 лева;
- на
06.04.2016 г. сумата 2000 лева;
- на
07.04.2016 г. сумата 700 лева;
- на
18.04.2016 г. сумата 270 лева и
- на
17.05.2016 г. сумата 270 лева.
Връщането
на сумата 3853 лева се установява и с преводно нареждане от 23.04.2018 г., с
което ответникът е наредил превод на същата по банкова сметка *** И.И..
По
делото са представени също: потвърждения за плащане с наредител Р.-**ООД, в
което съдружник и управител е ответникът Р.Л., а получател - ищецът И.И.; преводно
нареждане от 29.12.2014 г. със същите лица за наредител и получател на сумата
за връщане на заем; преводни нареждания с наредител Р.-**ООД и получател
Адвокатско дружество И. и А., в което съдружник е ищецът И.И., за осъществени банкови
преводи на суми през периода от 17.09.2014 г. до 31.05.2018 г. и издадени от
Адвокатско дружество И. и А.на Р.-**ООД фактури през периода 2014 – 2018 г. за възнаграждения
по абонаментно правно обслужване и предоставени правни консултации, всички
издадени през релевантния период и които са били предмет на изследване от
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза и съответно послужили на
вещото лице заедно с данните от счетоводните книги на дружествата (трети на
производството лица) за достигане на крайните му заключения, пояснени в
публично съдебно заседание, които съдът възприема за достоверно дадени. Според
вещото лице в резултат от преводите от сметка на Р.-**ООД по лична сметка на
ищеца И.И., извършени на: 31.07.2014 г. за сума в размер на 5000 лева с основание
„връщане на заем“; 05.08.2014 г. за сума в размер на 900 лева с посочено
основание „връщане“; 16.09.2014 г. за сума в размер на 3000 лева с основание „връщане
на заем“ и 05.03.2015 г. за сума в размер на 4200 лева с основание „такси“
(която, видно от представените преписи от съдебни книжа по гр. дело № 12849/2020
г. на СРС, търговското дружество претендира като получена без основание от И.И.),
последният е получил от търговското дружество парични средства общо в размер на
13100 лева. Вещото лице разяснява, че извършените преводи на 31.07.2014 г.,
05.08.2014 г. и 16.09.2014 г. са осчетоводени в счетоводството на Р.-**ООД като
е кредитирана сметка 503/5 - „Разплащателна сметка в ПроКредит Банк в лева“ и е
дебитирана сметка 498 - „Други дебитори“ с основание „връщане на заем Р.Л.“, а преводът
на 05.03.2015 г. е осчетоводен като е кредитирана сметка 503/5 - „Разплащателна
сметка в ПроКредит Банк в лева“ и е дебитирана сметка 401 - „Доставчици -
Адвокатско дружество“ с основание „И.“. Плащанията не са осчетоводявани в
счетоводството на Адвокатско дружество „И. и А.“. На 29.12.2014 г. Р.-**ООД е превело
от банкова си сметка по сметка на ищеца И.И. и сума в размер на 12100 лева с
основание „връщане на заем“. Извършеният превод отново е осчетоводен в счетоводството
на Р.-**ООД като е кредитирана сметка 503/1 - „Разплащателна сметка в Уникредит
Булбанк в лева" и е дебитирана сметка 498 - „Други дебитори“ с основание
„Върнат заем И. П. И.“.
Според
заключението с представените по делото 27 преводни нареждания през периода 17.09.2014
г. – 31.05.2018 г. от сметка на търговското дружество по сметка на Адвокатско
дружество „И. и А.“ са преведени суми общо в размер на 62422.19 лева. Част от
плащанията по тях общо за сумата 47255.61 лева (62422.19 лева – 15166.58 лева)
са извършени въз основа на представените фактури за възнаграждения на
адвокатското дружество за абонаментно правно обслужване на Р.-**ООД и
предоставени на последното консултации и са осчетоводени от двете дружества. От
двете дружества са осчетоводени и останалата част от плащанията общо в размер
на 15166.58 лева, за които като основание в преводните нареждания,
представляващи счетоводният документ за извършеното вписвания в книгите, е записано
възстановяване на държавни такси и разноски. Вещото лице разяснява изрично при
изслушването му, че именно тези фактури и преводни нареждания обосновават
вписванията в счетоводните книги на субектите. Същото е констатирало, че е
налице противоречие в данните относно основанието за извършените от търговското
дружество плащания, тъй като осчетоводяванията на плащанията са извършени въз
основа на фактурите и преводните нареждания като е кредитирана сметка 503/5 -
„Разплащателна сметка в ПроКредит Банк в лева“ и са дебитирана сметка 401 - „Доставчици
- Адвокатско дружество“ за сумите по фактурите и сметка 498 - „Други дебитори“
за сумите по преводните нареждания за възстановяване на държавни такси и
разноски, а в счетоводните записи като основание за тях е посочено основание
„връщане на заем Р.Л.“. Плащанията са осчетоводени и в книгите на Адвокатско
дружество „И. и А.“, като тези, в които са посочени фактури, са осчетоводени
като е дебитирана сметка 503 - „Разплащателна сметка в лева“ и е кредитирана сметка
411 - „Клиенти - Роел-98“, а плащанията с основание възстановяване на такси и
разноски са осчетоводени, като е дебитирана сметка 503 - „Разплащателна
сметка“, а кредитирани сметка 709 - „Други приходи“ или сметка 602 – „Разходи
за външни услуги“. Вещото лице изяснява, че по аналогичен начин са осчетоводени
и трите преводни нареждания от сметка на Р.-**ООД в друга търговска банка по сметка
на Адвокатско дружество „И. и А.“ общо за сумата в размер на 5724.89 лева, в
които нареждания за сумата 944.50 лева като основание е посочено „възстановяване
на платени такси“, а за разликата в размер на 4780.39 лева (5724.89 лева –
944.50 лева) – фактури № 419, 434 и 436 от 2017 г. за абонаментно правно
обслужване, представени по делото.
Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза законната лихва върху сумата
85635.27 лева за периода от 04.06.2018 г. до 22.07.2019 г. включително възлиза
в размер на 9848.05 лева.
По
делото е представен и договор за абонаментно правно обслужване от 01.07.2009
г., сключен между адв. И.И. и Р.-**ООД, в чл. 1 от който страните са уговорили
срок на действие от една година, считано от момента на подписването му, с
възможност за неговото продължаване за още една година. Представени са и
препис-извлечения от електронна кореспонденция между страните по посочения
договор за извършвани от адвоката за сметка на дружеството плащания по фактури,
за сумите по които е поискано връщане им с посочване на фактурите като
основание и които фактури не са представени по делото.
За
плащане на парични средства между страните е водена кореспонденция чрез електронната
програма Viber, като ищецът е отправял покани до ответника на 25.05.2018 г. (петък)
и 04.06.2018 г. (понеделник), а последният е поел задължение да ги заплати до
края на седмицата, следваща седмицата на 25.05.2018 г.
Други
доказателства не са ангажирани от страните в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По
главните искове по чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Договорът
за заем по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е неформален, реален, едностранен, възмезден и
комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите,
предмет на тази сделка – в случая уговорената парична сума, като за заемодателя
възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
В
случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът И.И. е
предоставил в собственост на ответника Р.Л. през периода от 24.07.2014 г. до
17.05.2016 г. парични средства в общ размер от 89488.27 лева, за които
ответникът е поел задължението да ги върне. Доказа се по делото и изискуемостта
на процесното парично притезание (настъпването на която е безспорен между
страните релевантен факт). Страните по заемното правоотношение не се твърди, а
и не се установява, да са уговаряли срок за връщане на заетите парични
средства, поради което заемателят Р.Л. е дължал връщането им след отправянето
на покана от заемодателя И.И. до него по арг. от чл. 240, ал. 4 от ЗЗД.
Установи
се по делото съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК и че ответникът Р.Л. е
изпълнил частично своето парично задължение за връщане на заетите парични
средства, породено от процесното заемно правоотношение. Задължението за част от
дължимите парични средства се е погасило чрез извършено на 23.04.2018 г. от
ответника плащане на сумата 3853 лева, а друга – чрез извършени от Р.-**ООД,
което е трето на процесното правоотношение лице, плащания на 31.07.2014 г.,
05.08.2014 г., 16.09.2014 г. и 29.12.2014 г. общо в размер на 21000 лева, имащи
погасителен ефект в заемното правоотношение между страните в настоящото производство.
Спорно
между страните в настоящото производство е изпълнението на процесното задължение
за връщане на заетите парични средства в размер на 85635.27 лева (89488.27 лева
– 3853 лева) и дали извършените от третото лице плащания в полза на ищеца И.И.
и адвокатското дружество, в което ищецът като адвокат членува, изследвани в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, имат погасителен ефект в
заемното правоотношение между страните в настоящото производство.
Съгласно
чл. 73, ал. 1 от ЗЗД всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице,
дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес от личното
изпълнение на длъжника. Следователно извършеното от третото лице изпълнение на
чужд дълг има погасителен ефект, еднакъв с този на изпълнението на длъжника,
като за настъпването му е без значение дали третото лице има или няма интерес
от изпълнението на чуждия дълг. Правният интерес за извършеното от трето лице
плащане по арг. от чл. 74 от ЗЗД има правна значимост само за възможността на
третото лице да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор. Задължението
за връщането на заетите парични средства, породено от договор за заем, каквото е
процесното, е задължение за заместима престация, което може да бъде изпълнено
от трето лице, поради което извършеното от трето лице плащане на задължението
на заемателя за връщане на заетата сума в полза на заемодателя има погасителен
ефект в правоотношението между длъжника и кредитора.
При
спор между страните относно погасителния ефект на извършените плащания съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест
в гражданския процес ответникът, за който е възникнало паричното задължение, трябва
да докаже точното и пълно изпълнение. От изложеното обаче не следва, че когато
основанието за плащане не е ясно посочено в платежния документ, няма възможност
същото да бъде доказано с други доказателствени средства, като например поради съвпадение
на размера на задължението и платената сума, падежа на паричното задължение и датата
на плащане на сумата или липсата на други правоотношения, които да обосновават извършените
плащания. Извършените от трето лице Р.-**ООД плащания на 31.07.2014 г.,
05.08.2014 г., 16.09.2014 г. и 29.12.2014 г. в полза на ищеца И.И. общо в
размер на 21000 лева са с посочено основание „връщане на заем“ или „връщане“.
Не се установи тези плащания да са извършени от третото лице Р.-**ООД, в което
ответникът Р.Л. е съдружник и управител, въз основа на съществувало между ищеца
и търговското дружество заемно и/или друго правоотношение, включително и въз
основа на възникналото по договора за абонаментно правно обслужване от
01.07.2009 г., действието на което се е преустановило с изтичането на
уговорения между страните по договор срок, а именно 02.07.2011 г., за които
правоотношения са и наведени твърдения от ищеца И.И. в становището му от
25.02.2020 г. Основание на извършените на посочените дати плащания от третото
лице Р.-**ООД, съдружник и управител в което е ответникът Р.Л., и липсата на
друго правоотношение между ищеца И.И. и третото лице, което да обосновава тези
плащанията общо в размер на 21000 лева, водят до пълно и несъмнено доказване,
макар и косвено такова, че същите имат погасителен ефект за вземането на ищеца
по процесното заемно правоотношение с ответника Р.Л., поради което и наведените
от ищеца доводи в обратния смисъл се явяват неоснователни.
Съдът
обаче намира за неоснователно правопогасяващото възражение на ответника Р.Л.
относно останалите извършени от третото лице Р.-**ООД плащания в полза на ищеца
И.И. и на адвокатското дружество И. и А.. Тези плащания, видно от посоченото в
нарежданията основание, фактурите, вписани в основанието на част от нарежданията,
основанието за издаването на фактурите, и вписванията в счетоводните книги на
двете дружества, са извършвани от третото лице Р.-**ООД за погасяване на негови
парични задължения въз основа на съществували между търговското дружество и
адвокатското дружество облигационни правоотношения за абонаментно правно обслужване
и правна защита и за възстановяване на направените разноски за изпълнението на
възложените правни услуги от адвокатското дружество и неговия съдружник – ищеца
И.И.. Този извод не се променя от извършените от третото лице счетоводни записи
за „връщане на заем на Р.Л.“, тъй като тези плащания като счетоводни операции с
посоченото основание не само не са документално обосновани съобразно изискването
на чл. 3, ал. 3 от ЗСч за счетоводното отчитане на предприятията, а и се
опровергават относно основанието от първичния документ, обосноваващ извършените
плащания и регистрираните в счетоводните книги на търговското дружество
операции, поради което тези записи нямат никакво доказателствена стойност в
настоящото производство и извършените по тях плащания нямат погасителен ефект
за задължението на ответника Р.Л. за връщане на заетите парични средства по процесното
заемно правоотношение. Предвид тези съображения неоснователни се явяват и
наведените от ответника възражения за овластяване на адвокатското дружеството като
трето лице да получи дължимата по процесното правоотношение престация,
респективно за възползването на ищеца от престираното на адвокатското
дружество.
С
оглед на гореизложените съображения съдът намира, че непогасената част от процесното
задължение на ответника Р.Л. за връщане на заетите парични средства възлиза в
размер на 64635.27 лева, поради което предявеният осъдителен иск по чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД следва бъде уважен като основателен за тази сума, заедно със
законната лихва от предявяване на исковата молба на 23.07.2019 г. до
окончателното й заплащане. За разликата над сумата 64635.27 лева до пълния
предявен размер от 85635.27 лева искът се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Частичната
основателност на иска по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и определеният от ответника Р.Л.
срок за връщане на паричната средства в електронната кореспонденция помежду им
- до 04.06.2018 г. (който съдът при липса на друго правоотношение между
страните по производството приема за относим към процесното заемно
правоотношение и водещ до неприложимост на срока по чл. 240, ал. 4 от ЗЗД), съгласно
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД има за последица основателност и на акцесорния иск по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 7433.05 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 04.06.2018 г. – 22.07.2019 г.
включително, изчислено от съда с помощта на сalculator.bg. За разликата над тази
сума до предявения размер от 9871.84 лева акцесорният иск следва да бъде отхвърлен.
По
евентуалните искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 59 от ЗЗД.
Частичното
уважаване на главните искове е процесуална пречка за разглеждане и произнасяне
по предявените като евентуални с исковата молба искове.
С
оглед изхода на спора и направеното от ищеца И.И. своевременно искане на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва му да бъде присъдена сумата 8844.17 лева,
представляваща разноски по производството за държавна такса, адвокатско
възнаграждение, редуцирано на 4000 лева на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК,
предвид сложността на делото, проведените съдебни заседания и минималния размер
на възнаграждението при процесния интерес от 3395.21 лева съгласно чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и възнаграждение за вещо лице съразмерно на уважената част на
исковете.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 893.31
лева, представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице съразмерно на отхвърлената част на исковете. Уговореното
и заплатеното от ответника възнаграждение, за което са представени
доказателства и се претендират разноски, е за един адвокат, поради което липсва
законово основание за неговото разделяне между процесуалните му представители.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.А.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И.П.И., ЕГН **********,***, първи
надпартер, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата 64635.27 лева,
представляваща невърнати заети парични средства по съществувало помежду им
заемно правоотношение през периода от 24.07.2014 г. до 17.05.2016 г., заедно
със законната лихва върху тази сума от 23.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 7433.05 лева, представляваща
мораторна лихва върху невърнати заети парични средства в размер на 64635.27
лева за периода от 04.06.2018 г. до 22.07.2019 г. включително, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
за разликата над сумата от 64635.27 до пълния предявен размер от 85635.27 лева
и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 7433.05 лева до
пълния предявен размер от 9871.84 лева.
ОСЪЖДА
Р.А.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И.П.И., ЕГН **********,***,
първи надпартер, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 8844.17 лева,
представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА И.П.И.,
ЕГН **********,***, първи надпартер, да заплати на Р.А.Л., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 893.31 лева,
представляваща разноски по производството.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявените при евентуалност искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 59 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова