Р Е Ш Е Н И Е № 292
гр.Пловдив,
08.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Милена
Левашка, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 424 по описа за 2019 година, намери за установено
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Д.А.А. от ***, съдебен адрес:*** –
адв. В.Н., твърди, че на 13.05.2017 г. в град Пловдив, водачът на лек автомобил
с марка „Киа Спортидж“, с ДР № РВ 8966 РА, К.Й.Л., е нарушила ЗдвП, вследствие
на което е настъпило ПТП, при което е причинила смъртта на Д.К.П., нейн **.
Твърди също, че вината на водача на автомобила е установена с присъда по НОХД №
2139/2017 г. на ПОС и решение по ВНОХД № 209/2018 г. на АС – Пловдив. Излага
твърдения, че смъртта на Д.П.е довела до множество страдания и огромни
затруднения в семейството му. Твърди, че до момента тя поддържала с него
ежедневно изключително близки отношения, живели в обич, разбирателство и
взаимна подкрепа, а загубата му й причинила изключителни страдания, скръб и
тъга. Твърди също, че водачът на автомобила е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество,
което е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя. Твърди, че
отправената претенция от пострадалата към застрахователя е оставена без
уважение. Претендира ответника да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер
на 150 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от загубата на нейния ** в резултат на описаното ПТП, ведно с лихва
за забава от датата на събитието 13.05.2017 г. до окончателното плащане.
Ангажира писмени и гласни
доказателства.
Претендира заплащане на направените
по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение за пълномощника съобразно
нормата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ответното дружество ЗК „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, съдебен адрес:***, оспорва исковете като недопустими, поради
липса на активна процесуална легитимация за ищцата. Твърди, че същите са
неоснователни и прекомерни по размер. Твърди, че ищцата не е сред лицата, които
имат право да претендират заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като е
имала свое семейство, а починалият – друго семейство; същите са живели отделно
един от друг и не се установяват действително претърпени неимуществени вреди.
Оспорва се механизма на причиняване на ПТП като се твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от починалия при изпълнение на служебните му задължения. Твърди
също прекомерност на претендираното обезщетение.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че с
влязла в сила присъда от 05.01.2018 г., постановена по НОХД № 2139/2017 г. на ОС
– Пловдив, потвърдено с Решение от 11.06.2018 г. по ВНОХД 209/2018 г. на АС –
Пловдив и Решение от 14.01.2019 г. на ВКС по к.н.д. № 970/2018 г., К.Й.Л. *** е
призната за виновна за това, че на 13.05.2017 г. в град Пловдив, в южното
платно за движение на бул. Санкт Петербург, при управление на МПС – лек
автомобил „Киа Спортидж“, с рег. № РВ8966РА, е нарушила правилата за движение
по пътищата и по непредпазливост е причинила смъртта на Д.К.П..
Последно констатираното,
съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да приеме за
установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено
от К.Й.Л. и нейната вина.
Цитираното НОХД е приложено по
настоящото дело.
Въз основа на данните от
констативния протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица,
фотоалбум, съставени във връзка с досъдебно производство № 218/2017 г. по описа
на 5-то РУ на МВР – Пловдив и прокурорска преписка № 7186/2017 г., както и от
заключението на изслушаната в настоящето производство, неоспорена от страните съдебна
автотехническа експертиза, и показанията на водача на автомобила, събрани в
настоящето производство, се установява следния механизъм на пътнотранспортното
произшествие:
Водачът К. Л. е управлявала лек
автомобил „Киа Спортидж“, с рег. № РВ8966РА по северната пътна лента на южното
платно за движение на бул. С. Петербург в град Пловдив, посока от запад на
изток. По същото платно на движение, в същата лента, посока и време, пред
посочения автомобил, на 7.6 метра, се е движел л.а. „Мицубиши Аутлендър“. По
същото време Д.К.П. – ** в сектор „Пътна полиция“ се е намирал вдясно от двата
автомобила. Когато л.а. „Киа Спортидж“ е бил на не по-малко от 92.67 м., а л.а.
„Мицубиши Аутлендър“ – на не по-малко от 80.41 м., водачът на л.а. „Мицубиши“
предприел рязко спиране, при което водачката на л.а. „Киа“ – К.Л. също
предприела рязко спиране, съчетано с отклоняване на автомобила надясно към
средната лента, за да избегне удар в задната част на предходния автомобил. По
същото време, Д.П.е бил навлязъл в платното за движение и се намирал около
средата на средната пътна лента. При навлизането в същата лента на л.а. „Киа
Спортидж“ и при дистанция около 12.10 м., след около 0.59 секунди е настъпил
удар в предната дясна част на лекия автомобил „Киа“ и в лявата страна на тялото
на пешеходеца Д.П.. От удара, тялото е било отхвърлено напред и надясно, където
е настъпил удар в лявата страна на паркиран товарен автомобил „Ивеко“, след
което тялото на пострадалия П.е паднало на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед. Според експерта, скоростта на л.а. „Киа Спортидж“ е била 99
км/ч., а в момента на удара с пешеходеца – около 68 км./ч., при разрешена
максимална скорост от 50 км./ч.
Посочените изводи в експертизата и
механизъм на настъпване на описаното ПТП не са оспорени от страните. Съдът
намира изслушаната по делото експертиза за
компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите събрани по делото писмени
и гласни доказателства, поради което я кредитира изцяло.
Предвид така посочените
доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява механизма на
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, причините за това, както
и участниците в него. Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата
молба, които съдът намира за доказани.
Не се спори между страните, че в
следствие на така настъпилия удар на Д.П.е причинена остра кръвозагуба в
резултат на пълно разкъсване на аортата, съчетано с тежка шийна травма с висока
контузия на гръбначния стълб, като в следствие на настъпилите множество тежки
травми същият починал на място.
Предвид изложеното, съдът намира за
напълно доказани по делото настъпилият вредоносен резултат, както и
причинно-следствената връзка между него и поведението на виновния водач.
Представено е удостоверение за
съпруг и родствени връзки изх.№ 10У-1264/05.04.2019 г., от което се установява,
че починалият е ** на ищцата Д.А.А..
В открито съдебно заседание,
проведено на 04.11.2019 г., са изслушани показанията на свидетелите на ищцата З.С.Т.и
И.Ю.А..
Свидетелката Т.заявява, че е съсед
на ищцата като е виждала починалия й **, който идвал да се виждат всяка събота
или неделя. Заявява, че двамата били изключително близки и „като близнаци“. Според свидетелката, след
смъртта на ** й, ищцата била емоционално „много зле“, „ни жива, ни умряла“, и
още се виждала мъката в очите й като споделяла със свидетелката своята мъка и
плачела.
Свидетелят И.А.е **на починалия, **на
ищцата. Заявява, че ** му му съобщила плачейки за смъртта на Д.като после се
събрало цялото семейство. Според свидетеля, починалият е бил опора в тяхното
семейство, много комуникативна личност, който винаги й е помагал, а двамата
били много близки. Свидетелят сочи още, че след внезапната му смърт, на ** му
са поставени успокоителни, а и до момента тя не можела да спи нормално. Според
него, ** му се променила като държане, емоции и комуникативност, започнала да
се държи по-агресивно, спряла да излиза. В останалата част от показанията си
свидетелят установява близката връзка на починалия с неговите **, както и със
самия него.
От така събраните гласни
доказателства, съдът намира, че се установяват негативните последици, които са
настъпили от смъртта на Д.П.върху неговата **и семейството й. Същите се
изразяват в шок от внезапната и неочаквана загуба, липсата на близък до
семейството човек. Преживените душевни и емоционални страдания по естеството си
са неимуществени вреди, които съдът намира, че са пряко и непосредствено вследствие от смъртта
на близък човек, настъпила от описаното ПТП.
При това
положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача К.Й.Л., е била
застрахована при ответното застрахователно дружество. Предвид изложеното,
следва да се приеме, че същото е материалноправно легитимирано да отговаря по
предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
Ответното дружество е отправило
възражение, на първо място, относно правото на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, за **на починалия. В тази насока се твърди липса на
активна процесуална легитимация за ищцата за предявяване на исковете, както и
прекратяване на делото на това основание.
Това възражение не се споделя от
съда.
С ТР № 1 по т.д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС е прието, че „Материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, са лицата, посочени в
Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди“. В мотивите на същото ТР е посочено, че ** и **
са лица, попадащи в най-близкия родствен и семеен кръг. В процесният случай,
исковете са предявени от **на починалия, която съдът намира е в най-близкия родствен
и семеен кръг. Ето защо, съдът счита възражението за липса на активна
легитимация, а от там и за недопустимост на предявените искове, за
неоснователно.
Съдът намира за неоснователно
въведеното от ответното дружество възражение за съпричиняване на настъпилия
вредоносен резултат от поведението на починалия. Конкретно, твърди се, че П.не
е спазил разпоредбите на специалната Инструкция № 8121з за реда и организацията
за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение на МВР, както и
на чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, който изисква от пешеходците преди да навлязат
на пътното платно, не само да сигнализират появата си, но и да се съобразят с
разстоянието на приближаващите ППС и тяхната скорост на движение.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му
за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
Няма спор между страните относно
факта, че починалият е бил **, който към момента на настъпване на
произшествието е изпълнявал служебните си задължения. Неоспорената от страните
авто-техническа експертиза установява, че същият в момента на удара се е
намирал в средната лента на движение на пътното платно. Свид. Л., изслушана в
съдебно заседание, заявява, че той е направил опит да сигнализира със ** за
спиране на движещия се пред нея лек автомобил, който рязко е намалил скоростта,
а тя в опит да избегне сблъсъка с неговата задна част, е намалила скоростта и
преминала в средното платно, където ударът с ** /според експертизата/ е бил
неизбежен.
За ** са относими задълженията,
регламентирани в Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията
за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение на МВР, обн. в
ДВ, бр. 90/2014 г. Действително, съгласно чл.51, ал.5 от същата, **, който
осъществява пътен контрол, следва да предприема мерки за осигуряване на личната
си безопасност. Съгласно чл.61, ал.2 е указано, че преди подаване на знака или
сигнала, ** застава срещу движението върху пътното платно, непосредствено до
банкета или бордюра.
Съдът намира, че посочените норми не
са нарушени от починалия, както твърди ответното дружество.
Няма никакъв спор, че Д.П.е бил
именно в качеството си на ** на посочения булевард. Установява се от описания
подробно механизъм на настъпване на процесното ПТП, че в средната лента за
движение не е имало други автомобили. Тези факти следва да се съпоставят с
установената скорост на двата движещи се един зад друг автомобили в крайна лява
лента, като и за двата е установено, че същата многократно надхвърля максимално
допустимите 50 км/ч.
Изборът на скорост и подходяща
дистанция от предния автомобил е направен изцяло, единствено и само от водача
на л.а. „Киа Спортидж“ К.Л.. Изцяло нейно е било задължението не само да се
съобрази с нормата на закона относно максимално допустима скорост, но и да
избере онази скорост, която е най-подходяща с оглед на пътната обстановка. Ето
защо, фактът, че автомобилът пред нея също се е движил с висока и несъобразена
скорост, както и че той е задействал рязко спирачната си система, няма никакво
отражение върху нейния принос за настъпилото ПТП. Нещо повече, няма никакъв
спор, че именно високата скорост на автомобила пред нея, в случай че тя се е
движела с максимално допустимата скорост от 50 км./ч., би довела до пълна
видимост от страна на водача Л. върху цялата пътна обстановка, в това число и
относно **, навлезнал в средната лента на пътното платно. ** не е нарушил и
нормата на 61, ал.2 от цитираната Инструкция, защото същата се отнася до
момента преди подаване на знак или сигнал към движещия се автомобил. Ударът е
настъпил в момента на подаване на такъв сигнал, след като служителят от
разстояние е възприел зрително бързо движещите се автомобили в крайна дясна
лента и при свободна средна лента, за което свидетелства водача К. Л.. Ето
защо, съдът намира, че водача К.Л., като не е избрала подходяща за пътната
обстановка скорост и многократно е надхвърлила разрешената, сама се е поставила
в практическа невъзможност да спре и избегне удара, каквато възможност би
имала, съгласно неоспорената експертиза, ако се е движела със скорост до 77
км/ч.
Предвид изложеното, съдът намира
направените възражения за съпричиняване на настъпилия резултат от поведението
на починалия, за неоснователни.
Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това
понятие не е абстрактно,
а е свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап
от развитието на самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически
и психически сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или
по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита
обективно съществуващите, конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с
вида и характера на причинените на ищцата психическа травми, както и
интензитета на причинените им болки и страдания и тяхната продължителност. Безспорно
се установи от изслушаните свидетелски показания, че ищцата и починалия, са
имали изключително близки отношения. Наличието на възрастова разлика, както и
обстоятелството, че двамата са имали отделни семейства, не променят този извод.
Напротив, семействата са били близки, за което сочат фактите, че ищцата е била
посещавана всяка седмица от своя **, последният е изградил изключително лични
отношения и с нейните деца, а на празниците са били заедно. Внезапно
настъпилата смърт е довела ищцата до силен стрес, промяна в емоционалното и
психическото й състояние, породена не просто от загуба на родственик, а на
близък човек.
При така установените интензивни страдания на ищцата, които са пряка и непосредствена последица от смъртта на нейния **, вследствие от процесното ПТП, съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което кореспондира и на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената съдебна практика по сходни случаи, е в размер на 50 000 лева, като в останалата му част до пълния предявен размер от 150 000 лева, съдът намира иска за неоснователен и недоказан.
При определяне на този размер,
съдът намира, че не следва да се прилага разпоредбата на параграф
96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ бр. 101/2018 г./, с която е въведен лимит
до 5 000 лева за обезщетяване на ** и ** за неимуществени вреди от смъртта на
техен роднина.
Съдът намира, че тази уредба противоречи на правото на ЕС - на чл. 1 пар. 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана в Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009 г., относно застраховка Гражданска отговорност, с която са въведени минимални застрахователни суми за неимуществени вреди в случай на телесно увреждане несравнимо по-високи от посочения законов лимит на националното право, посочен по-горе. Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, постановено по преюдициално запитване на национален съд на страна-член на ЕС, "чл. 3 параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при използване на МПС покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на ГО за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена сума, която да е по-малка от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора Директива 84/5"- т. е. 350 000 евро".
Така определените суми следва се присъдят ведно със законната лихва. Съобразно създадената нова законодателна уредба с Кодекса на застраховането, действащ от 01.01.2016 г., с разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователното покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Съобразно това препращане, задължението на застрахователя да обезщети възниква или считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2, или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В конкретния случай ищцата е предявила застрахователната си претенция пред застрахователя на 19.04.2019 г., и от тази дата следва да бъде осъден застрахователя да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение.
Ищците претендират присъждане на направените по делото разноски, но такива реално не са извършени от тях.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат В.Й.Н. от САК, с адрес: ***, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд - Пловдив, съобразно 38, ал. 2 ЗАдв., в размер на 2030 лева без ДДС.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК,
ответното дружество следва да заплати по сметка на ПОС държавна такса съобразно
уважената част от исковете в размер на 2 000 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл.432, ал.1 от КЗ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град София, бул. Джеймс Баучер 87,
да заплати на Д.А.А. ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** – адв. В.Н., сумата
50 000 /петдесет хиляди/ лева, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
психически болки и страдания от смъртта на нейния ** Д.К.П. ЕГН **********,
настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.05.2017
г. в град Пловдив, в южното платно за движение на бул. Санкт Петербург, по вина
на К.Й.Л. *** при управление на МПС – лек автомобил „Киа Спортидж“, с рег. №
РВ8966РА, за което същата е призната за виновна с влязла в сила присъда от
05.01.2018 г., постановена по НОХД № 2139/2017 г. на ОС – Пловдив, потвърдено с
Решение от 11.06.2018 г. по ВНОХД 209/2018 г. на АС – Пловдив и Решение от
14.01.2019 г. на ВКС по к.н.д. № 970/2018 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 19.04.2019 г. до окончателното му изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан в останалата му част
до пълния предявен размер от 150 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, бул. Джеймс Баучер 87, да заплати на адвокат В.Й.Н. от САК, с адрес: ***, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Д.А.А. ЕГН ********** *** пред Окръжен съд – Пловдив, съобразно 38, ал. 2 ЗАдв., в размер на 2030 лева без ДДС.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град София, бул. Джеймс Баучер 87,
да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса съобразно
уважената част от исковете в размер на 2000 лв.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: