№ 7304
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100505028 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника Агенция Пътна инфраструктура срещу решение № 3353 от 27.02.2025 г.,
постановено по гр. дело № 51369/2024 г. по описа на СРС, 125 състав, с което е уважен
предявеният от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 за сумата 471,08 лв.,
представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Тойота“,
модел „Камри“, с рег. № ********, вследствие на ПТП, настъпило на 01.03.2024 г. при
движение по път София – Самоков, няколко километра преди паметник „Трудовака“,
приблизително 3,5 км. от последна спирка на автобуси № 1 и 4 в Кокаляне, който път е част
от републиканската пътна мрежа, вследствие на попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, заедно със законната лихва от 29.08.2024 г. до
окончателното погасяване.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и
превратно тълкуване на събраните доказателства, от които не се установявало настъпване на
1
вредите в причинна връзка с дупка върху пътното платно. Въззивникът счита, че твърдяният
механизъм на ПТП остава недоказан поради неуведомяване на КАТ и липса на съставен
протокол за ПТП и снимков материал. Намира, че е налице противоречие между
приложените частни документи (оспорени от ответника) и събраните свидетелски
показания. Оспорва представените от ищеца общи условия и поддържа наличието на
съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, който не е съобразил скоростта
си с условията на пътя. Намира, че заключението на САТЕ не може да послужи за доказване
на застрахователното събитие, като констатираните увреждания можело да настъпят и от
удар в бордюр или по друг начин. Оспорва наличието на покрит застрахователен риск и на
предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение предвид липсата на
доказателства за липса на изключващите отговорността на застрахователя обстоятелства.
Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло.
Въззиваемият ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е подал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
С оглед твърденията на страните по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищцовото дружество е изплатило застрахователно
обезщетение по щета № 470424242412695 в размер на 471,08 лв.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че на 01.03.2024 г. е било
реализирано ПТП, представляващо покрит риск по застрахователното правоотношение –
същото е възникнало между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и В.Б.Б. като
собственик на застрахования автомобил марка „Тойота“, модел „Камри“ с рег. № ********,
като застраховка по клауза „Каско Стандарт“ на МПС, Клауза Пълно Каско (л. 18 от делото),
част от покритието по която са щетите, причинени от ПТП, какъвто е и процесният случай.
Събитието е настъпило на междуградски път II-82, като лек автомобил „Тойота Камри“ с
рег. № ******** се е движил с посока от гр. София към гр. Самоков и на няколко километра
преди паметник „Трудовака“ (на около 3,5 км. от село Кокаляне) превозното средство е
преминало през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Описаният
2
механизъм на ПТП се установява от гласните доказателства и представените декларация за
настъпване на застрахователно събитие и заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение. Свидетелят Р.Д. Ч., пътник в автомобила към момента на ПТП, потвърждава
изложеното в частните свидетелстващи документи, подписани от нея и от водача В.Б.Б. (л.
13 от делото на СРС), като разказва, че ПТП е настъпило на пътя София – Самоков, в посока
Самоков, след Кокаляне и преди паметник „Трудовака“, като водачът се е принудил да мине
през една от дупките на пътя, тъй като имало насрещно движещ се автомобил и не е могъл
да я избегне. Свидетелката допълва, че дупката не е била обозначена, била дълбока и с остри
ръбове, с кръгла форма и около 40 см. ширина, като била разположена на завой, поради
което автомобилът не се е движил с висока скорост. След няколко метра на таблото бил
изписан сигнал за проблем с предна дясна гума и след като отбили, установили, че гумата е
спукана. Изложеното се потвърждава от заключението на приетата по делото САТЕ,
неоспорено от страните, съобразно което отразените щети на застрахования при ищеца
автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото застрахователно събитие.
В подкрепа на изложеното са приложените частни свидетелстващи документи, в които са
описани напълно идентични фактически обстоятелства относно ПТП, при които е настъпила
процесната щета. Липсата на съставен протокол за ПТП от КАТ и на снимков материал,
изготвен по реда на Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие
между контролните органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни
събития, свързани с моторните превозни средства, не опровергава извода за настъпване на
събитието при изложените фактически обстоятелства и в причинна връзка с наличието на
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, доколкото същият се установява
несъмнено от всички писмени и гласни доказателства по делото. Ето защо, възраженията на
въззивника за липса на доказателства за настъпване на застрахователното събитие с оглед
представените частни свидетелстващи документи са несъстоятелни и при съвкупна преценка
на събрания доказателствен материал следва да се приеме, че процесните вреди са
настъпили именно при описания в исковата молба механизъм на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, Агенция „Пътна
инфраструктура” осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват
във възможно най-кратък срок, като извън населените места служби за контрол, определени
от администрацията, управляваща пътя (ответното предприятие-въззивник), контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за
сигнализация и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП. В настоящия случай с
оглед установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради
наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на път от
републиканската пътна мрежа (обстоятелство, което не се оспорва от ответника, а и се
3
установява от Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на
републиканските пътища), съществуването на която се дължи на противоправното и виновно
(съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие
на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените законови разпоредби не е
изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно пътното платно и да го
поддържа в изправно състояние, а при наличие на препятствие на него – да го обозначи.
Следователно, възраженията във въззивната жалба за липса на противоправно бездействие
на служител на ответника са несъстоятелни, като ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените щети. Същевременно, по делото не се доказа бланкетното
възражение на ответника за съпричиняване от страна на водача на застрахованото МПС – от
показанията на разпитаната свидетелка се установява, че автомобилът се е движил със
съобразена скорост с оглед преминаването през завой на пътя, като водачът не е имал
възможност да избегне дупката на пътното платно, по което се движи, тъй като насреща е
приближавал друг автомобил. В подкрепа на изложеното вещото лице по САТЕ разяснява в
открито съдебно заседание, че увреждането на гума и джанта може да настъпи при
преминаване през дупка и при сравнително ниска скорост – от около 40 км./ч., като е
категоричен, че скоростта на движение в случая не е била висока, тъй като в противен
случай са щели да настъпят и уреждания по окачването на автомобила. В този смисъл, не се
установява водачът да е управлявал МПС с несъобразена скорост, поради което липсва
противоправност на поведението му и не се установяват други негови действия, които да са
допринесли за настъпване на инцидента. Ето защо, ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените щети в пълен размер.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу размера на присъденото
застрахователно обезщетение, поради което с оглед ограниченията на въззивната инстанция
този въпрос не следва да се обсъжда по същество, като предвид установяване на всички
елементи от фактическия състав на спорното право предявената искова претенция се явява
основателна изцяло. С оглед идентичните правни изводи, до които достига въззивната
инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият има право на
направените във въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв., платено
възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3353 от 27.02.2025 г., постановено по гр. дело № 51369/2024 г.
по описа на СРС, 125 състав.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, адрес гр. София, бул. „Македония”
4
№ 3, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 400 лв., разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5