РЕШЕНИЕ
№ 2943
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.А
при участието на секретаря Й. К. Д.
като разгледа докладваното от С. П. Г.А Административно наказателно дело
№ 20231110210542 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чЛ.58д образувано по
подадена жалба от М. Т. Г. от гр. И. срещу наказателно постановление (НП) №
............... г. на началник сектор към СДВР, О „ПП” при СДВР, с което му е
наложено следното административно наказание: на основание на основание
чЛ.179, аЛ.2, във вр. чЛ.179, аЛ.1, т.5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. за нарушение по чЛ.25, аЛ.1 от
ЗДвП, както и на основание чЛ.175, аЛ.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 100
(сто лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за
извършено нарушение по чЛ.123, аЛ.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно,
твърди се липса на задължителни реквизити, вписаните улици нямали общо, с
тези, за които се твърди, че се е движел с товарния автомобил, както и че
наказанието е незаконосъобразно, неправилно и несправедливо.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен
процесуален представитеЛ. Последният поддържа жалбата и по същество
пледира за отмяна на НП, тъй като не са се доказали фактите и
обстоятелствата, които са описани в него, както и каквото й да било поведение
1
на подзащитния му, с които да е причинил ПТП, не се установил и умисъл за
причиняване на вреди или за каквото й да било съприкосновение, твърди
противоречие в показанията на свидетеля Г. и Л.. Претендират се разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представитеЛ. Представено е становище по жалбата, с която се изразява
становище по същество и се моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде
оставено в сила НП като правилно и законосъобразно. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по
отношение на адвокатското.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните писмени и гласни доказателства:
На 26.10.2022 г. около 12:30 часа жалбоподателят управлявал товарен
автомобил влекач „Д.....“, с ДК №............ и ремарке с ДК №...............в гр. С. по
буЛ.„К. В.“ с посока от буЛ.“С.“ в крайна дясна лента. Преди кръстовището с
буЛ. „А.. С.“ се намирал в съседна попътна лява лента успоредно на него
товарен автомобил камион „С.“, с ДК № ..........., управляван от свидетеля Л..
Предприета била маневра отклонение на ляво от жалбоподателя, при което
било закачено дясно странично огледало на „С.. Жалбоподателят имал
разтоварен адрес „Б. ц. С.“ (бившия обувен завод) и спрял там. Свидетелят Л.
подал сигнал до КАТ. Обяснил случилото се и изчакал на безопасно място,
което посочил на служителите на КАТ, за да ги изчака. През това време
жалбоподателя бил зад бариерата на „Б. ц. С.“, където се извършвала
разтоварната дейност. Свидетелят Л. се опитал да разговаря с него и го
помолил да изчака служителите на КАТ. Помежду им възникнали разногласия
относно ПТП-то. Жалбоподателя не изчакал органите на КАТ, а след като
приключил дейността си в „Бизнес център Сердика“ продължиЛ. Свидетелят
Л. изчакал на декларирания от него пред органите на КАТ адрес. На място
дошъл АП 91-3, сред екипа на който бил и свидетеля М. Г.. Той установил
останалия на място водач свидетеля Л.. Снел от него писмени сведения под
формата на декларация. Служителите на КАТ извършили оглед на
управляваното от свидетеля Л. МПС и го заснели със служебния таблет, като
снимките от това действие не са приложени към
административнонаказателната преписка. Изготвена била скица на ПТП-то.
Съставен бил протокол за ПТП, в което бил описан автомобила, който е
2
управлявал свидетеля Л., както и като видима щета: дясно странично
огледало. Изготвена била докладна записка по случая, като посоченият от
свидетеля Л. автомобил с регистрационен номер бил издирен и установен, че е
бил управляван от жалбоподателя. Подадена била декларация от
жалбоподателя на 22.03.2023 г., в която същият описва различна фактическа
обстановка.
Разпитан в качеството на свидетел изготвилия докладната записка М. Г.
твърди, че е описал установеното по данни на останалия на място водач, както
и заснетите с таблет щети, но какво са правили двамата водачите те си знаели.
Съставен бил на 22.03.2023 г. акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) от мЛ. автоконтрольор Ц. Х. Ц. на жалбоподателя, в който
е посочено, че на 26.10.2022 г. около 12:30 часа в гр. С. по буЛ. „К. В.“ с
посока на движение буЛ. „С.“ управлява товарен автомобил влекач, с ДК №
........... и преди кръстовището с буЛ. „А. С.“, поради отклонение на ляво по
платното за движение реализира ПТП с попътно движещия се от лявата му
страна товарен автомобил „С.“, с ДК № ............., след което при възникнали
разногласия напуска местопроизшествието като не уведомява компетентните
органи на МВР. Посочени са като правни квалификации на
административните нарушение чЛ.25, аЛ.1 от ЗДвП и чЛ.123, аЛ.1, т.3, б. „в“
от ЗДвП. АУАН е съставен въз основа на документите по преписката, които са
описани. В същия фигурират двама свидетели, но е подписан само от един.
Същият е връчен на жалбоподателя на 22.03.2023 г. Жалбоподателя е вписал
възражения в акта, че не е съгласен и е дал декларация по случая.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник сектор към СДВР, О „ПП” при СДВР като
оправомощено длъжностно лице по силата на Заповед №............... г. на
министъра на вътрешните работи. Установява се от Заповед № .................... г.
на министъра на вътрешните работи, че Д. Д. Д. е назначена на длъжност
началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна
полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи и е встъпила в тази
длъжност, видно от приложения акт за встъпване на 29.10.2019 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Ц., Г. и Л., както и писмени доказателства.
Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите Ц. и Г. в хода на
3
съдебното следствие бяха обстоятелствени, относно начина, по който се
процедирали и въз основа на какво. Следва да се посочи, че доколкото
свидетелите Ц. и Г. не са очевидци от показанията им не може да се установи
точната причина за настъпилото ПТП, както и какво е било поведението на
всеки един от водачите. Относно показанията на свидетеля Л., следва да се
посочи, че неговите показания са в съответствие и кореспондират на
писмените такива, изготвени по случая: декларация, подадена от него, скица и
протокол за ПТП, както и докладната записка на свидетеля Г., но следва да се
има предвид, че писмените документи са изготвени по негови данни, а същият
се явява заинтересован от изхода на производството, доколкото претендира
виновно поведение от другия водач, в случая жалбоподателя.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване и в предвидения от закона 14-дневен
срок, доколкото НП е връчено на жалбоподателя на 10.07.2023 г., а въззивната
жалба е била депозирана чрез административнонаказващия орган по пощата
на 11.07.2023 г., като разгледана по същество същата се явява основателна и
следва да се уважи, поради следното:
По т.1 на обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чЛ.179,
аЛ.2, във вр. аЛ.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в
размер на 200 (двеста лева) лв. за нарушение по чЛ.25, аЛ.1 от ЗДвП, съдът
установи следното:
Съставът на чЛ.25, аЛ.1 от ЗДвП, редакцията към датата на нарушението
ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., предвижда: „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
4
тяхното положение, посока и скорост на движение.“
Разгледана по същество жалбата в тази част е основателна, поради
следното:
Твърди се в АУАН и НП, че жалбоподателят поради отклонение на ляво
реализира ПТП с попътно движещият се от лявата му страна товарен
автомобил, като се твърди, че е нарушил чЛ.25, аЛ.1 от ЗДвП.
Съгласно §1, т.30 от ДР на ЗДвП ПТП е „събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети”.
От събраните по делото доказателства не се установи по безспорен и
категоричен начин осъществяването на нарушението от жалбоподателя,
доколкото не се установи механизма на твърдяното ПТП и конкретна повреда
на пътно превозно средство. Така например АУАН, а впоследствие и НП са
съставени въз основа на писмените доказателства в хода на проверката на
местопроизшествието, но в протокола за ПТП липсва отбелязан другият
автомобил, за който се твърди, че е управляван от жалбоподателя на
процесната дата и място, както и в какво конкретно се е изразила видимата
щета описана като „дясно странично огледало“, а именно същото счупено ли
е, откачено, надрано и т. н.. Нещо повече липсват данни дали е извършван
оглед по управляваното от жалбоподателя МПС, за да се съпостави, ако е
имало щети по същия, дали са по били по посочения от другия участник в
ПТП-то – свидетеля Л. начин, както и да се съпоставят с тези по управлявания
от него автомобиЛ.
На следващо място в хода на производството са допуснати и процесуални
нарушения, а именно:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чЛ.42, т.4 и т.5
от ЗАНН и чЛ.57, аЛ.1, т.5 и т.6 от ЗАНН) да е налице пълно описание на
5
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите
разпоредби, които са нарушени. В случая описание на обстоятелствата, при
които нарушението е осъществено липсва, както в АУАН, така и в
наказателното постановление. Налице е кратко и лаконично описание на
нарушението в двата акта, както и не са посочени изобщо причинени щети на
който й да е от двата автомобила, които са участници в ПТП-то.
Налице е непълно описание на нарушението, съгласно посочената в
същите правна квалификация по чЛ.25, аЛ.1 от ЗДвП, което прави невъзможно
узнаването на възведеното като нарушение, което е вменено във вина на
жалбоподателя и с това адекватно и ефективно организиране на нейната
защита. В АУАН и НП се сочи единствено настъпило ПТП, поради
„отклонение на ляво от платното за движение“, но липсват останали
подробности във връзка с тази маневра, както и точното място на ПТП-то.
Следва да се има предвид, че буЛ. „К. Величков“ е сравнително дълъг и в
случая нито в акта, нито в НП се сочи точно в коя част, като административен
адрес на този булевард е осъществено случилото се. На следващо място какви
са били последиците от ПТП-то, а именно и в АУАН и в НП не е отбелязана
каквато й да било настъпила щета по автомобилите, за които се твърди, че са
участници в същото, а както се посочи по-горе, за да е налице състав по
посочената правна квалификация чЛ.25, аЛ.1 от ЗДвП, то следва да е
настъпила „повреда на пътно превозно средство“.
С посоченото по-горе е нарушено правото на защита на жалбоподателя да
научи в какво именно нарушение е обвинен, че е извършиЛ.
Горното обуславя незаконосъобразност на издаденото НП в тази му част
по т.1 и същото следва да бъде отменено.
По т.2 на НП:
Не се установи обективната и субективната страна на деянието по чЛ.123,
аЛ.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП. По делото не се установи, че жалбоподателя е този,
който със своето поведение е станал причина да настъпи ПТП, с управлявано
от него МПС, от което да има щети. Такава изобщо не е описана в АУАН и в
НП. Не е изследван въпроса от административнонаказаващия орган, преди да
издаде НП за конкретните обстоятелства, относно това, осъществено ли е
твърдяното нарушение, с оглед депозираната декларация от жалбоподателя
пред него, както и не е извършван оглед на управляваното от него МПС.
6
В тази му част наказателното постановление страда от пороци, които са
съществени по смисъла на закона. Съгласно чЛ.123, аЛ.1, т.3, б. „в” от ЗДвП,
когато при ПТП са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. Не е описан в АУАН и в процесното НП словесно състава на така
квалифицираното по този нарушение чЛ.123, аЛ.1, т.3, б. „в” от ЗДвП, като
липсва посочване на констатираните имуществени вреди и несъгласие между
участниците в ПТП-то относно обстоятелствата, свързани с тях. С горното е
нарушено правото на защита на жалбоподателя да научи в извършването на
какво нарушение е обвинен, че е осъществил и чийто състав словесно не е
посочен. Нарушени са и императивни норми чЛ.42, т.4 от ЗАНН и чЛ.57, аЛ.1,
т.5 от ЗАНН. Ето защо наказателното постановление в тази му част като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Не на последно място отнасящо се за цялостното
административнонаказателно производство следва да се посочи, че при
изготвянето на АУАН не са спазени правилата на ЗАНН относно следното:
Актът е съставен в нарушение на разпоредбата на чЛ.40, аЛ.3 от ЗАНН –
видно отбелязаното в АУАН Донков е само свидетел при съставянето на акта и
като такъв е единствен свидетел, а в този случай, когато актът не е съставен в
присъствие на свидетелите, които са присъствали при извършване или при
установяване на нарушението законът изисква двама свидетели. Като другият
вписан свидетел Л. не е присъствал при съставянето на АУАН и не го е
подписаЛ. Като такава процедура по вписване на очевидец в АУАН, който де
факто не присъства при съставянето и връчването на същия не е
регламентиран в ЗАНН.
Независимо от нередовностите в АУАН НП би могло да бъде съставено в
хипотезата на чЛ.53, аЛ.2 от ЗАНН, ако се установи по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя, както и
неговата вина, но в разглеждания случай нередовността в акта за установяване
на административно нарушение се явява съществена и не може да бъде
санирана относно допуснатото нарушение на процесуалните правила - чЛ.40,
7
аЛ.3 от ЗАНН, задължителното присъствие на двама свидетели при
съставянето на акта, защото се поставя под съмнение безспорното доказване
на извършеното нарушение, поради което не би могло да намери приложение
разпоредбата на чЛ. 53, аЛ. 2 ЗАНН.
Изложените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени,
тъй като ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на
въпроса или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на
страните, в която и да е фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на
защитата в рамките на административно-наказателното производство.
Още повече, че с посочените по-горе процесуални нарушения е налице
неглижиране на задълженията от страна на административно-наказващия
орган да проведе една законосъобразна процедура.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, което с оглед
отмяната на НП следва тези разноски да бъдат възложени да се заплатят от
наказващия орган. Жалбоподателят е бил представляван в проведеното
съдебно производство от упълномощен от него адвокат. Като съобрази
разпоредбата на чЛ.18, аЛ.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чЛ.7, аЛ.2, т.1, при
интерес до 1000 лв. - 400 лв. и чЛ.18, аЛ.4 от същата, доколкото едното от
административните наказания е „лишаване от право“, при което
възнаграждението е 500 лв., съдът прие, че следва да определи претендирания
размер от 500 лв., като отчете и факта, че това е заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение, отразено и в договора за правна защита и съдействие, както и
факта, че делото е продължило повече от едно съдебно заседание не по вина
на жалбоподателя. Претендираният размер се явява под границите,
определени в Наредбата и същите следва да бъдат заплатени от наказващия
орган за една инстанция по делото, независимо от направеното възражение за
прекомерност в писмените бележки на процесуалния представител на
наказващия орган.
Воден от горното и на основание чЛ.63, аЛ.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № ................ г. на началник
сектор към СДВР, О „ПП” при СДВР, като незаконосъобразно.
8
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. С., уЛ.
„А.“ №...., с БУЛСТАТ ..........., да заплати на М. Т. Г., с ЕГН ********** от гр.
И., ж. к. „С.“, бЛ....., вх......“, ет........, ап............ сумата в размер на 500
(петстотин лева) лв. за адвокат за една инстанция по делото.
Решението на основание чЛ.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9