Решение по дело №211/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е    

N …..

Гр.Русе, 16.04.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав,

          в  публично заседание на 25.02.2019год., в състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

          при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

          разгледа докладваното от съдията АНД N 211,

          по описа за 2019год. на Русенски районен съд

          и за да се произнесе съобрази:

 

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от И.С.И. от гр.Р., в качеството му на управител и представляващ „ИВ МАКС-И. И.” ЕТ със седалище в гр.Русе, чрез адв.А.Г., против наказателно постановление № 18-001231/2018г. на директора на Дирекция Инспекция по труда Русе, с което за нарушение на чл.160 ал.1 от КТ, на основание чл.414 ал.1 от КТ на търговеца е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева. В жалбата си моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

          РРП не взема становище по жалбата.

          Представителят на Наказващия орган поддържа наказателното постановление.

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна :

          Жалбоподателят е собственик на  „ИВ МАКС-И. И.” ЕТ и в това си качество стопанисвал обект – бърза закуска, в гр.Русе, ул.”Студентска” №9.

          На 18.10.2018г по работни места и на 18.10.2018год по документи, била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – бърза закуска, в гр.Русе, ул.”Студентска” №9, стопанисван от жалбоподателя от инспектори в Д ИТ Русе. Проверката била в присъствието на жпод.И., управител на търговеца, като приключила с протокол, изх.№ ПР1835635/12.11.2018год., констатиращ редица нарушения, станали причина да бъдат дадени общо 9 предписания. От представената ведомост за мес.Август 2018год. било констатирано, че Д. Й. ползвал неплатен отпуск, поради което били изискани от работодателя доказателства за наличие на писмено искане от страна на работника за ползването на такъв отпуск.  Такива не били предоставени.

          С оглед констатираното св.И. приела, че „ИВ МАКС-И. И.” ЕТ допуснал нарушение на чл.160 ал.1 от КТ, поради което съставила акт, обвиняващ го за посоченото нарушение, подписан и връчен на жпод.И.. Въз основа на него, Директорът на Д”Инспекция по труда” издал обжалваното наказателното постановление, с което на основание чл.414 ал.1 от КТ наложил горепосочената санкция.

          Съдът, като съобрази приложените към преписката писмени доказателства и установеното с разпита на св.И., констатира:

          Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е допустима, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага еднозначен извод, че през месец август 2018 г. работникът Д. Й. бил в неплатен отпуск за 13 дни, като отработените били 7. В тази насока са освен показанията на св.И., които съдът кредитира с доверие, а и приложената по делото ведомост за мес.август 2018год, предоставена от жалбоподателя. Обстоятелството, че последният не представил „искане” от работника за ползване на неплатен отпуск се доказва с показанията на св.И., поради което съдът установи, че е нарушена нормата на чл.160 от КТ, въвеждаща възможност за „работодателя да разреши неплатен отпуск, но това може да стане по искане на работника или служителя….” Т.е. възможността за такъв е обвързана с волята на работника. Досежно възражението на адв.Г. за формата на искането съдът отбелязва: Ползването на отпуск се извършва с писмено разрешение на работодателя. По отношение на платения годишен отпуск са необходими две насрещни писмени волеизявления на страните по трудовото правоотношение, които съвпадат както досежно основанието и размера на същия, така и за конкретния календарен период, през който работникът или служителят желае да го ползва, а работодателят да го разреши. Съгласието на работодателя трябва да се обективира в писмен акт, въз основа на който да се започне ползването на отпуска. Неплатеният отпуск е правна възможност, поради което ползването на такъв отпуск зависи от преценката на работодателя дали, кога и за какъв период да го предостави, като съгласието на работодателя се оформя писмено. Следователно по арг. от чл. 160, ал.1 от КТ и чл. 173, ал.1 от КТ следва, че искането за ползване на отпуск и неговото разрешаване се установява с писмени доказателства, а такива доказателства не бяха представени от жалбоподателя, поради което последният е санкциониран правилно.

От материалноправна гледна точка административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 КТ, която предвижда отговорност при неизпълнение на разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.

Възражението на адв.Г. за нарушение на принципa „nom bis in idem” противоречи на закона. В хода на проверката било установено, че още три работника на жпод.И. ползвали неплатен отпуск, поради което били образувани още три административнонаказателни производства със съставянето на актове, по които обект били посочените три лица. Не се спори по факта, че тези производства били прекратени, като основанието за това, съгласно показанията на св.И. било, че в хода на проверката били предоставени „молби” от тях, с искане за ползване на неплатен отпуск. Съдът отбелязва, че правилно били образувани отделни административнонаказателни производства, тъй като са налице четири /с процесното/ отделни деяния, които имат различни обективни признаци, каквито се явяват отделните страни по правоотношението по чл.160 ал.1 от КТ, поради което твърденията на адв.Г. за наличие на идентични деяния противоречи на правната теория.

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на чл. 415в от КТ. За да е приложима тази разпоредба се изисква нарушението да е отстранимо и да е обективно отстранено незабавно след установяването му. Съдът намира, че нарушението по  чл. 160, вр.чл.414ал.1 от КТ не е от категорията нарушения, които могат да бъдат отстранени. Дори да бъде преустановено за в бъдеще, предоставянето на неплатен отпуск поради искане от страна на работник, няма как да заличи със задна дата реализираните случаи на липсата на такова искане. Освен това, в хода на проверката били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство от страна на „ИВ МАКС-И. И.” ЕТ, намерили отражение в протокола на проверяващите. Тези обстоятелства сочат не само на отсъствието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а на наличието на отегчаващи такива, което дава основание да се прецени, че степента на засягане на реда на държавното управление на процесното нарушение е значително по-висока в сравнение с обикновените случаи на нарушения на трудовото законодателство, поради което и наложената санкция от 2000лв./ от 1500 до 15 000лв/ се явява обоснована и съответна с разпоредбата на чл.27 от ЗАА..

          С оглед  изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателното постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Процедурата за ползването на платен годишен отпуск е установена от закона - чл. 173, ал. 1 от КТ. Това е субективно право на работника по трудовото правоотношение, което се упражнява чрез волеизявление на неговия носител и на насрещната страна. Правилото е, че отпускът се използва по искане на правоимащия, отправено до работодателя и след неговото изрично писмено разрешение /заповед/. Процедурата е формална. Няма установени от закона образци, но след като по силата на закона е необходимо писмено разрешение от работодателя, то следва и искането /молбата/ да бъде в писмена форма. Искането трябва да съдържа ясно изразена воля на работника за ползването на платен годишен отпуск, правното основание /какъв е видът на отпуска - основен, допълнителен, удължен/, началната дата, от която ще се ползва отпускът и за какъв период от време. Ползването на неплатен отпуск става с писмена молба от работника и с писмено разрешение от работодателя /под формата на резолюция на молбата или нарочна заповед/.

 

Процедурата за ползването на платен годишен отпуск е установена от закона - чл. 173, ал. 1 от КТ. Това е субективно право на работника по трудовото правоотношение, което се упражнява чрез волеизявление на неговия носител и на насрещната страна. Правилото е, че отпускът се използва по искане на правоимащия, отправено до работодателя и след неговото изрично писмено разрешение /заповед/. Процедурата е формална. Няма установени от закона образци, но след като по силата на закона е необходимо писмено разрешение от работодателя, то следва и искането /молбата/ да бъде в писмена форма. Искането трябва да съдържа ясно изразена воля на работника за ползването на платен годишен отпуск, правното основание /какъв е видът на отпуска - основен, допълнителен, удължен/, началната дата, от която ще се ползва отпускът и за какъв период от време. Ползването на неплатен отпуск става с писмена молба от работника и с писмено разрешение от работодателя /под формата на резолюция на молбата или нарочна заповед/.

Процедурата за ползването на платен годишен отпуск е установена от закона - чл. 173, ал. 1 от КТ. Това е субективно право на работника по трудовото правоотношение, което се упражнява чрез волеизявление на неговия носител и на насрещната страна. Правилото е, че отпускът се използва по искане на правоимащия, отправено до работодателя и след неговото изрично писмено разрешение /заповед/. Процедурата е формална. Няма установени от закона образци, но след като по силата на закона е необходимо писмено разрешение от работодателя, то следва и искането /молбата/ да бъде в писмена форма. Искането трябва да съдържа ясно изразена воля на работника за ползването на платен годишен отпуск, правното основание /какъв е видът на отпуска - основен, допълнителен, удължен/, началната дата, от която ще се ползва отпускът и за какъв период от време. Ползването на неплатен отпуск става с писмена молба от работника и с писмено разрешение от работодателя /под формата на резолюция на молбата или нарочна заповед/.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-001231/2018г. на директора на Дирекция Инспекция по труда Русе, с което за нарушение на чл.160 ал.1 от КТ, на основание чл.414 ал.1 от КТ, на „ИВ МАКС-И. И.” ЕТ, ЕИК:*********, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на  ДВЕ ХИЛЯДИ  лева.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе, по реда на АПК.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................................