Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

                     Гр. ПАЗАРДЖИК, 02.03.2020г.

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 04.02.2020г., в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№3643/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.99 и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба против Л.И.П., ЕГН********** *** ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК831030580, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно село, ул."Шандор Петьофи"№10, представлявано от Р. В., чрез юк.К. твърди, че на 23.08.2016г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и Л.И.П. бил сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР договор за кредит №**********.

Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и  в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус” на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“ предоставяли Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката проект за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябвало да подпише договора - ако го приеме -, като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит кредитополучателят потвърждавал, че бил прочел и приемал условията на договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.

Съгласно точка 2.2 от общите условия кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантирала получаването на отговор до 20 минути от изпращането й.

В процесния случай на 23.08.2016г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** и явяващ се девети по ред договор за кредит между тях. В заявката си Л.П. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер 100лв, като заявил и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 22.09.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната от кредитодателя по посочена банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД на същия ден - 23.08.2016г.

На 24.08.2016г. Л.П. заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 550лв, като отново заявил и услугата експресно разглеждане на заявката. Съгласно Общите условия, кредитополучателят имал право да кандидатства допълнително, преди да бил върнал първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият договор за кредит се изменял чрез подписване на нов договор за кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и за допълнителния кредит. Договорът бил изменен на същата дата - 24.08.2016г. Съгласно клаузите на изменения договор за кредит и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен допълнителен кредит се дължали пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения договор за кредит и остатъчния срок до падежа. На 24.08.2016г. кредитодателят отпуснал исканата сума на кредитополучателя по банковата му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. В последствие договорът бил изменен още веднъж - на 28.08.2016г. Допълнително поисканата сума в размер 350лв била преведена по банковата сметка в „Банка ДСК“ ЕАД на 29.08.2016г.

С последното изменение на договора от 28.08.2016г. П. се задължаил да върне на кредитодателя сума в общ размер 1270,84лв, от които главница в размер 1000лв, договорна лихва в размер 31,09лв за периода на ползване на кредита и такса за експресно разглеждане в размер 239,75лв.

Кредитополучателят се възползвал от правото да удължи срока на връщане на кредита съгласно т. 11 от Общите условия, приложими към договор за кредит № *********9 - давало се правото на кредитополучателя да удължи срока за връщане на кредита, като това се извършвало след като се заплати определена такса. Л.П. упражнил правото си няколко пъти, като в крайна сметка срокът за връщане на кредита бил удължен до 22.10.2016г.

С настъпване на падежа по договора - 22.10.2016г., кредитополучателят не погасявал дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.2. от Общите условия от 23.10.2016г. „4финанс“ ЕООД (Вивус) започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,00% към договорния лихвен процент - в конкретния случай - 40.96%, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От „Вивус“ изпратили пет броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата съгласно т. 13.4. от Общите условия към договор за кредит № ********** се таксували спрямо тарифата на кредитодателя и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани ответникът не погасявал гореописаните вземания.

На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД - в качеството си на цедент - сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД - в качеството си на цесионер - договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договор № ********** в общ размер на 2387,64лв, от които 1000лв главница, 239,75лв такса експресно разглеждане, 31,09лв договорна лихва, 1066,80лв наказателна лихва за периода от 23.10.2016г. до 22.11.2018г., 50лв отписани такси за събиране (5 бр. изпратени писма). Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което било неразделна част от договора за прехвърляне на вземания.

По силата на чл.26 от сключения договор за цесия и приложенията към него цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България" ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която била върната с отметка „Непотърсена“. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставило на „Кредитреформ България“ ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължавала.

Предвид гореизложеното счита, че „Кредитреформ България“ ЕООД има ликвидно и изискуемо вземане срещу Л.И.П. и моли съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД по договор № ********** в общ размер на 2306,55лв, от които 1000лв главница, 239,75лв такса експресно разглеждане, 1066,80лв наказателна лихва за периода от 23.10.2016г. до 22.11.2018г., както и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Претендират и направените съдебни разноски по настоящото производствто, както и юрискоснуслтско възнаграждение в размер 150лв.

 

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Ищцовата страна е направила искане за постановяване на неприсъствено решение.

Като съобрази разпоредбата на чл.238 и чл.239 от ГПК съдът намира, че са налице обективните законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение: ответникът не е представил в срок отговор на ИМ и не се явява в първото заседание по делото, като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,  на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в с.з.

Съгласно разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Следва да се присъди сумата от 300лв сторени съдебно - деловодни разноски.

По изложените съображения Пазарджишки районен съд

      

                                    Р       Е       Ш     И  :

ОСЪЖДА Л.И.П., ЕГН********** *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК831030580, седалище и адрес на управление гр.С., р-н Красно село, ул."Ш. П."№10, представлявано от Р. В., чрез юк.К. по договор № ********** сумата от 2306,55лв, от които 1000лв главница, 239,75лв такса експресно разглеждане, 1066,80лв наказателна лихва за периода от 23.10.2016г. до 22.11.2018г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 300лв сторени разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: