Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
гр. Кюстендил, 07.02.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в гражданска колегия, в открито заседание на осми януари две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА,като
разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 1480/2019 год.,за да се
произнесе,взе в предвид следното:
С.Р.С.,*** е
предявила против Б.С.Б.,ЕГН ********** *** иск да бъде постановено решение,с
което бъде изменено решението по гр.д.№
1052/2014 г.КРС,в частта му по която на ответникът е предоставено упражняването на родителските
права на малолетната Д. Б. Б.,ЕГН **********, като същите бъдат
предоставени на ищцата,а на ответникът съдът
определи подходящ режим на личен контакт с детето и като го осъди да
заплаща на детето месечна издръжка в размер на 150.00 лв., считано от датата на
предявяване на иска,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпването на обстоятелства,водещи до нейното изменение или прекратяване.
Ответникът оспорва иска,моли за отхвърлянето му и
присъждане на разноските по делото.
КРС,след като обсъди събраните доказателства при
усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
Страните по делото са бивши съпрузи,чийто брак е
прекратен по съдебен ред,видно от решение № 351/18.05.2012 год.КРС / л.11/ по
гр.д.№ 3365/2011 г.КРС,по силата на което упражняването на родителските права
по отношение на родените от брака две деца-Д. Б. Б. и К. Б. Б. е било предоставено на ищцата.С
друго съдебно решение № 587/30.12.2014 год./ л.5-10/ по гр.д.№ 1052/2014
год.КРС мерките за упражняването на родителските права и местоживеенето на
децата е било предоставено на ответникът.Видно от справките за актуално
състояние на трудовите договори на страните /л.47-48/ е,че само ищцата работи
по трудово правоотношение.Няма доказателства за размера на получаваното брутно
трудово възнаграждение на ищцата.Ответникът се осигурява върху осигурителен
доход от 400.00 лв.,установимо от справка-данни за осигуряването за 2018
год./л.31/,като няма доказателства за конкретно получавани месечни доходи от
същият.Ответникът,съгласно писмо изх.№ 1004-11-00-2003#1/29.10.2019 год./л.54/ от
и.д.Директор на Д“СП“-Кюстендил, е бил подпомаган в периода от 30.01.2018 год.
до 31.10.2018 год. за всяко едно от децата месечно със сумата от 90 лв.,а
ищцата не.Съгласно удостоверение № 03305/30.09.2019 год./л.42/,изд.от ЧСИ Н. С.,ищцата има
задължения за неплатени издръжки за горните две деца общо в размер на 8306.08
лв.Според изготвеният социален доклад/л.56-58/ /ищцата отглежда още две
малолетни деца,родени от фактическо съжителстване без сключен граждански
брак,един период от около 4-четири години не е поддържала никакъв контакт с
двете си по-големи деца,битовите условия при ответника са по-добри,отколкото
при ищцата,двамата родители притежават родителски капацитет за задоволяване на
материалните потребности на децата.Според показанията на свидетелката Е. С.,майка на
ответника, същият има нова приятелка,от появата на която има конфликт между
бащата и дъщерята,причина за което е несъгласието на бащата дъщерята да
поддържа връзка с по-голям от нея мъж,което е довело и до опит за бягство на
дъщерята от дома.Свидетелката Е.Х.-приятелка на ответника показва,че
връзката между двамата е възникнала през септември на 2018 год.,тя всеки
петък,събота и неделя посещава дома на ответника в с.Лозно,намира се в добри
отношения с децата,бащата проявава грижовност и несъгласие дъщерята да излиза
от дома извън нормативно допустимият вечерен час,несъгласие да поддържа връзка
с пълнолетно лице от мъжки пол,което не се ползва с добра репутация,домашните
задължения се делят по-равно.Свидетелят П. М. има наблюдение ,че бащата е добър и
грижовен родител.Детето Д. Б. има желание да живее при майка
си,тъй като според него когато отношенията между приятелката на бащата и
последният се влошат той променя негативно и отношението си към дъщерята.Според
експ.з-ние вх.№ 28833/30.12.2019 год./71-77/ на в.л. С.М.,решението на дъщерята
да живее с майката е продукт на настъпилите промени в живота на бащата,изразява
нейното отчуждение към бащата,като принудатата да живее с него засилва
опозиционното й поведение и повишщава тревожността й и нерационалните
поведенчески прояви.
КРС,като
съобрази установеното счете,че предявеният иск е неоснователен,поради което ще
се отхвърли.
Предявеният
в настоящото производство иск е с пр.осн.чл.59,ал.9 СК /съдът поради опущение в
доклада посочи чл.127,а.2 СК/,тъй като
не се касае за първоначален спор между родители за това кой от тях да упражнява
родителските права,каквато е хипотезата по чл.127,ал.2 СК.
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.9 от СК, при
промяна на обстоятелствата, съдът може да измени постановените мерки относно
упражняването на родителските права и да определи нови. “Промяна на
обстоятелствата” по смисъла на закона ще бъде налице, както когато е налице
изменение на предишните приети обстоятелства, така и когато са възникнали нови
обстоятелства. Във всички случаи, обаче, промяната следва да засяга мярката и
нейната рационалност по начин, че същата да губи смисъл. Променените
обстоятелства може да засягат положението на самото дете (влошаване условията
при родителя, на когото е предоставено, невъзможност на родителя, поради
заболяване или други причини да се грижи за детето, повторно встъпване в брак и
т.н.), а може да касаят ефикасността на мерките, които определят същото
(невъзможност за изпълнение на решението, поради поведение на самото дете,
болест на детето и др.). Съществува и група от изменени обстоятелства, свързани
с нововъзникнали права и задължения на родителите по повод задължителното
спазване на определените мерки, която категория също има отношение към
ефикасността на защитата на детето и положението му (отчуждаване на детето по
вина на отглеждащия родител спрямо другия, пречки на родителя, който отглежда
детето за осъществяване на личните отношения с другия родител и др.).
В
настоящото производство се установи, че при прекратяването на брака между
страните, упражняването на родителските права спрямо двете деца е било
предоставено на ответницата, тяхна майка. След прекратяване на брака отново по
съдебен ред упражняването на родителските права на двете родени от брака деца е
предоставено на бащата.За да бъде променен този режим съдът е приел,че ищцата в
настоящото производство не е била съвестен и отговорен родител,не е била в
състояние да подсигури стабилна и спокойна семейна среда на децата, не
притежава нужния капацитет, за да обезпечи пълноценното психическо, физическо,
нравствено и социално развитие на децата.
С оглед на горното в настоящият процес следва
да се установи,че не е достатъчно да се осъществи промяна в
обстоятелствата, които са съществували към момента на изменението на режима на упражняване на родителските права с предходното решение на КРС,или да са се
осъществили изцяло нови такива, а е необходимо още това да се отразява на
положението на детето Д. при
ответника, който понастоящем упражнява родителските права, или би се подобрило положението му ако
родителските права се предоставят на другия родител.
Като
променени обстоятелства ищцата изтъква наличието на връзка на ответника с друга
жена,която е променила негативно отношението му към дъщерята Д.,придружено
от физическа и вербална агресия,което пък е обусловило и желанието на детето да
живее с майката.
Категорични
доказателства подкрепящи горните твърдения не се събраха.На първо място данни
за упражнено еднократно физическо насилие от страна на ответника спрямо
дъщерята се съдържат в свидетелските показания на св.Е. С.,майка на ответника, както и в твърденията на социалния работник А. Г.
/срвн.протокола от о.с.з. на 06.11.2019 год./,но те не са преки и
непосредствени,а възпроизвеждат споделено им пред тях от детето Д.,като
последното при изслушването му пред съда не споделя такава информация.Съдът
счита,че становището на детето няма характера на свидетелско показание,тъй като
е законово регламентирано като част от средствата за защита на интересите му по
смисъла на ЗЗД.Дори и да се приеме обратният извод становището на Д. изразено
пред съда не дава информация за осъществено спрямо нея домашно насилие по
смисъла на Закон за закрила против домашщното насалие,каквото безспорно би било
упражненото спрямо нея от баща й физическо насилие чрез удрянето на шамар.Изготвеният
социален доклад по делото и преките впечатления на соц.работник Г., обсъдени
в съвкупност със свидетелските показания на всички свидетели, дават основание
на съда да приеме,че бащата е родителят прояващ необходимата активност и
строгост във възпитанието на двете си деца,вкл. и като следи той и детето Д. да спазват
законите на РБългария, конкретно на установените именно от горният закон ограничения за пребиваването на деца извън
дома със или без придружител след определени часове,т.нар вечерни, след 21.00 и
22.00 часа.Именно поради заинтересоваността на бащата и желанието му
възпитанието на детето да бъде в духа на закона същият е проявявал строгост,
която очевидно не е по вкуса на детето,нежелаейки да бъде
контролирано.Доказателствата по делото сочат и на това,че бащата е бил против
това малолетното дете да поддържа връзка с по-възрастно от нея момче,което не
се слави с добра репутация,поради което е следял за излизанията му извън дома,
а още повече пък и че Деница е правила опит да избяга от дома си.При горните
обстоятелства,разбира се неизвинителни за бащата да употреби физическа и
вербална агресия, такава дори и да е била употребена е останала със еднократен характер, а не
системен до такава степен,че да променя драстично негативно пребиваването на
детето Деница при него.Няма други доказателства от които може да се обуслови
извод,различен от възприетият.
Въпреки
горното съдът счита,че следва да се обърне внимание и на следните факти.След
постановяване на решението на КРС по гр.д.№ 1052/2014 год.КРС ищцата е родила през 2015
год.още две деца,близнаци,като заедно с тях и родителите си живее в
жилище,което е малко по площ и не би могло да подсигури достатъчно жизнено
постранство за отглеждането не само на двете едноутробни на малолетната Д. нейни
сестри, но и за последната.Извода на съда се основава на изготвеният по делото
социален доклад,от съдържанието на който е ясно,че ищцата няма подкрепата на
бащата на близнаците, с когото не живее заедно.Социалният доклад установява
поведение,сочещо на липса на достатъчен родителски капацитет на ищцата. Така
например ищцата в един продължителен период от време не е контактувала с никое
от двете си по-големи деца,което си поведение е обяснила пред социалните
работници с липсата на самостоятелно жилище,което обаче не е извинителна причина за упражняване на
определения й режим на личен контакт,още повече че същата и понастоящем не
притежава собствено жилище.Социалният доклад сочи на незаинтересованост на ищцата по отношение на образованието на Д. ,като няма
факти и обстоятелства по делото, представляващи извинителна причина за това.
Това състояние на нещата обсъдено в съвкупност и с липсата на доказателства за
конкретен размер на получаваното от ищцата трудово възнаграждение,води до
извода че същата не би могла да подсигури и адекватните битови условия и
издръжка, от които се нуждае малолетната ДЕНИЦА.Следва да се изтъкне,че въпреки
доказателствата за това,че ищцата работи по трудово правоотношение от м.09/2018
год.,няма такива за конкретният размер получавано брутно трудово
възнаграждение,но същата пред социалните работници е споделила,че получава
МРЗ.Причина за липсата на конкретни доказателства за размера на получаваното от
ищцата брутно трудово възнаграждение е в процесуалната й пасивност. Дори и да
се промени режима на родителски права за Д. ,от което и необходимостта бащата
да бъде осъден да й изплаща издръжка в определен размер,съобразено с това ,че
ищцата като майка също следва да участва в издръжката й,последната няма
да бъде адекватна. Като
допълнителен аргумент следва да се изтъкне и обстоятелството, че ищцата и
понастоящем е задължена за издръжка на двете си по-големи деца,вкл. и Деница в
значителен размер,установено от удостоверение № 03305/30.09.2019 год. от ЧСИ Н. С..
Съдебно-психологическата
експертиза на в.л. С.М. не може да обуслови извод на съда за някакво родителско
отчуждение на детето Д. с майка си,или баща си,но пък
съдържа данни ,обуславящи извод , че ищцата не притежава необходимия родителски
капацитет,за да и бъде предоставено упражняването на родителските права на
горната. Заключението на съдебно-психологическата експертиза по делото не установява че у детето
са се развили синдром "родителско дете" (детето е решило, че
възрастните не могат да се оправят както със своите взаимоотношения, така и с
него, което води до дисквалифициране на авторитетите, каквито са майката и
бащата; при тази ситуация детето решава, че то може и трябва да контролира
ситуациите, които са свързани с него и родителите, и се издига в авторитетна
позиция спрямо тях), както и синдром на родителско отчуждение, отговарящ на
тежка степен на отчуждение, характеризираща се с голяма странност на
поведението на детето,вкл. и на омраза към бащата, нежелание да се вижда с него,обижда го в
присъствието на други възрастни, като го поставя в ситуация на двойна връзка –
"каквото и да направиш, все няма да е добре и няма да ми хареса"; при
това детето не попада в раздвоение на чувствата и не показва чувство на вина
или неудобство спрямо бащата, който е превърнат в нежелана особа; ако родителят
продължава да иска посещения при детето, което бащата прави, детето постоянно
го провокира, чрез поведението си се показва непримиримо спрямо всеки опит за
повторно сближаване; след това посещенията са вече невъзможни). Желанието на детето Д. да бъде с
майка си само по-себе си не е достатъчно ,за да се промени съществуващият
режим.По делото се събраха доказателства,това са свидетелските показания на П. М. и Е.Х.,обуславящи
извода на съда, че бащата полага адекватни грижи за двете си деца, като проява
на достатъчен родителски капацитет е желанието му дъщерята да спазва
законодателството,конкретно да не нарушава Закон за закрила на детето, както бе
изтъкнато по-горе. Съдът няма основание да игнорира показанията на св.Х., поради
това че е приятелка на ответника,тъй като счита че тя няма никаква лична
заинтересованост.Показанията на тази свидетелка ,че бащата желае дъщерята да
спазва нормативните ограничения за пребиваване на дете извън дома си след
определен вечерен час,както и че е против да поддържа връзка с по-голям от нея
мъж с лоша репутация се покриват частично от тези на св.Е.С.,която е
майка на ответника,въпреки че е свидетел на ищцата. Показанията на св.Х. са в унисон
и с тези на св.М.,в частта че бащата полага адекватни грижи за двете си
деца.
Поради горното искът като неоснователен ще се
отхвърли.
В настоящото производство разноски няма да се
присъждат поради характера му на такова по спорна съдебна администрация,в което
за разлика от исковото не се решава със
сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона,т.е липсва типичната за исковото производство квалификация
на страните като ищец и ответник. Съдебното решение по делото изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на дете, което значи че ползва и двамата родители и затова
всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от
изхода на спора.
Водим от
горното съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от С.Р.С.,*** против Б.С.Б.,ЕГН ********** *** иск да бъде
постановено решение,с което бъде изменено решението по гр.д.№ 1052/2014 г.КРС,в частта му по която
на ответникът е предоставено упражняването
на родителските права на малолетната Д. Б. Б.,ЕГН **********, като същите бъдат
предоставени на ищецът,а на ответникът съдът да определи подходящ режим на
личен контакт с детето и го осъди да заплаща на детето месечна издръжка в размер
на 150.00 лв., считано от датата на предявяване на иска,ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на обстоятелства,водещи до
нейното изменение или прекратяване.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: