№ 3674
гр. С, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1** СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110122858 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, във вр. с
чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника **-то СУ „УГ“, ЕИК ******, с адрес: гр. С, ул. „П“ №
68, да заплати на ищцата Н. А. Т., ЕГН **********, чрез законния й представител С. И. М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „Т У“ № 2, ет. 3 сумата от 10000 лв, частичен
иск от вземане с пълен размер 15000 лв. /предявен първоначално като частичен за сумата от
3000 лв/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
увреждания на здравето, преживени болки и страдания, причинени от инцидент, настъпил в
двора на училището по време на учебен час на 20.03.2023 г. поради неизпълнение на
задължения по осъществяване на контрол, наблюдение и надзор на учениците и по полагане
на грижа за здравето и осигуряване на безопасни условия за провеждане на образователния
процес от страна на лица, на които ответникът е възложил работа, ведно със законната
лихва върху главницата от 20.03.2023 г. – датата на извършване на непозволеното
увреждане, до окончателното плащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищцата е ученичка в 3-ж клас в ответното училище,
като на 20.03.2023 г., по време на час по Физическо възпитание и спорт, провеждан в двора
на училището на ъгъла между ул. „ЦС“ и ул. „С“, докато децата играят футбол, едно от тях
се блъска в ищцата, която в резултат от сблъсъка и неравния терен на игрището пада с лице
към земята с прибрана до гърдите дясна предмишница. В резултат на падането на ищцата
било причинено счупване на дясната й ръка и наранявания по пръстите на ръката,
включително обърната нокътна плочка, както и наранявания на лявото коляно. Посочва се,
че въпреки виковете за помощ, учителката – госпожа Б, в този момент не осъществявала
1
надзор над децата и се намирала в другия край на двора, което наложило друго дете от класа
на ищцата да й помогне да стигне до учителката. Твърди се, че г-жа Б превела ищцата през
двора на училището до втория етаж на сградата, където се намира медицинския кабинет,
вместо на място да я обездвижи и да повика бърза помощ. Сочи се, че майката на ищцата
била уведомена за инцидента чрез телефонен разговор около 17:25 часа, в който г-жа Б
посочила, че детето се намира в медицинския кабинет, като медицинската сестра има
съмнения, че ищцата си е счупила ръката. Твърди се, че при пристигане на бащата на
ищцата в медицинския кабинет заедно с четиригодишната й сестра, същият установил, че
дясната ръка на детето е видимо зле счупена, изкривена под много голям ъгъл, а Н. крещяла
от болка, треперела и изглеждала видимо изплашена, панталонът й е скъсан и има малка
рана на коляното, цялата е в прах и е мръсна, пръстите й са в кървави рани. Бащата
установил, че към момента на пристигане в училището, ръката на Н. не е имобилизирана, на
детето не е давано обезболяващо, въпреки молбите му за това, както и не е викана линейка.
Бащата на ищцата подал сигнал на Национален телефон „112“, като в този момент в
кабинета влязла г-жа Б, за да донесе раницата на Н., а зад нея бил целият клас, който
започнал да наднича, а децата си шушукали помежду си, което допълнително притеснило
ищцата и я накарало да се почувства унизена. Посочва се, че след пристигане на линейката,
ищцата заедно с майка си, е откарана в Пирогов, където е предприето наместване на
счупените кости без операция с местна упойка и рентгенови снимки, ръката на детето е
гипсирана от кокалчетата на пръстите почти до рамото, проведено е болнично лечение с
престой от 20.03.2023 г. до 23.03.2023 г. През първите две седмици от периода на
възстановяване счупената ръка е със силен оток, заради който ищцата следвало да стои и спи
с изправена ръка с пръстите нагоре в продължение на един месец, болките продължили и
след поставяне на гипса, ищцата не можела да пише, тъй като е десничар. След инцидента
Н. се променила, станала видимо посърнала, загубила желание да учи, трудно се
конценТрала, имала нужда от постоянна помощ особено през първите Т седмици след
счупването, било и трудно да се обслужва сама, което водело до проява на стеснение и
раздразнение, започнала да има кошмари, да се събужда нощем, да скърца със зъби през
първите две седмици след инцидента. Ищцата спряла да ходи на уроци по пиано и пеене, а
подготовката й за предстоящия летен музикален лагер била значително затруднена,
преустановила и заниманията по плуване за период от около два месеца. Сочи се, че в
резултат от инцидента ищцата преживяла временно разстройство на здравето и психиката,
наложило се отсъствие от училище и невъзможност за пълноценно участие в игрите и
заниманията, раздяла с приятелите и липса на контакт и игри с тях, нарушаване на
нормалния ритъм на живот на дете на нейната възраст. Посочва се, че изброените
неимуществени вреди са причинени на ищцата в резултат от бездействието на лица, на
които ответникът е възложил извършването на дейности, свързани с обучението и
възпитанието, осъществяването на контрол, наблюдение и надзор, както и с полагането на
необходимите грижи за опазване живота и здравето на посещаващите учебното заведение
деца. Твърди се, че е налице прекъсване на непосредствения контрол и надзор за опазване на
живота и здравето на децата от класния ръководител на ищцата, която към момента на
2
настъпване на инцидента се намира на голяма дистанция от класа, липсва предприемане на
адекватни мерки за ограничаване болките на детето, не е обездвижено, не е извикана
линейка, медицинската сестра не е запозната с протоколите за действие в случай на подобни
инциденти, освен това и теренът на училището, на който се провеждат занятията по
Физическо възпитание и спорт е изключително неравен, което е допълнителна липса на
положена грижа с цел предотвратяване на евентуални инциденти. Моли се за уважаване на
предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Счита, че не са налице
предпоставките, формиращи фактическия състав на претенцията и необходими за
ангажиране на отговорността на ответника във връзка с процесния инцидент. Оспорва г-жа
Б – учителка на ищцата, да не е упражнявала надзор над децата, както и от нейна страна да е
допуснато нарушение на трудовата дисциплина. Сочи, че г-жа Б е реагирала своевременно и
правилно като е завела ищцата в медицинския кабинет, където да й бъде оказана
необходимата помощ, и незабавно се е обадила на майката на детето, а останалите деца от
класа са оставени под надзора на друг учител, който също е провеждал час по Физическо
възпитание и спорт на площадката. Посочва, че на детето е указана първа помощ в рамките
на възможното спрямо оборудването на кабинета от медицинската сестра в училището г-жа
Д Н. Поддържа, че са взети всички необходими мерки, съгласно нормативните изисквания,
за осигуряване здравето и сигурността на децата, но настъпилото увреждане има характер
на случайно събитие и като такова не може да се вмени във вина на г-жа Б. Сочи, че
медицинските специалисти в общинските училища в гр. С се назначават от кмета на СО и се
намират в трудови правоотношения именно със СО, а не с училището, в което изпълняват
функциите си, поради което оспорва да е възложител на работата на медицинската сестра.
Допълва, че освен това медицинското лице е действало според изискванията на
длъжностната си характеристика и съобразно нормативните изисквания за дейността.
Твърди, че бащата на Н. е влязъл в медицинския кабинет в училището, проявил е агресивно
поведение, противопоставил се е на действията на медицинската сестра и извикал линейка
при липса на спешно състояние, налагащо подобни действия. Сочи, че причината да се
наложи изчакването на родител на пострадалото дете е обстоятелството, че класният
ръководител и медицинският специалист нямат право да изразяват информирано съгласие
относно провеждането на медицински процедури за малолетен пациент. Оспорва
твърдението, че състоянието на настилката в двора на училището е допринесло за
настъпване на уврежданията, тъй като същите са причинени в резултат от неволен сблъсък с
друго дете по време на игра на футбол. Допълва, че имотът не е собствен на училището, а е
предоставен за стопанисване и управление на СО-Район „В“ и едновременно се това е
паметник на културата с местно значение и съгл. чл. 151,ал.2 ЗУТ всички строителни работи
се съгласуват по реда на Закона за културното наследство. Поддържа, че от 2016 г.
училището със собствени средства е финансирано изработването на технически проект за
реконструкция на дворното пространство, като проектните дейности са завършили в края на
2021 г. В края на 2022 г. било издадено строително разрешение, а строително-ремонтните
3
работи започнали през месец юли 2023 г. Оспорва претенцията и по размер, като счита
същата за прекомерна. Сочи, че ищцата е имала действаща към датата на събитието
застраховка „Злополука на учащи“ при застрахователна компания „Лев Инс“ по
застрахователна полица № 91062210000215. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема от
фактическа страна: следното:
Не е спорно между страните и от събраните гласни и писмени доказателства се
установява, че ищцата Н. А. Т. към 20.03.2023 г. е била ученичка в ответното училище в
трети клас с класен ръководител свидетелката Т И. Б. Не е спорно между страните и с
доклада по делото е отделено като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на
20.03.2023 г. на ищцата е причинена телесна повреда - счупване на дясната ръка и
наранявания по пръстите на ръката, включително обърната нокътна плочка, в резултат от
сблъсък с друго дете по време на игра на футбол в час по Физическо възпитание и спорт в
двора на ответното училище.
От показанията на свидетеля АСТ – баща на ищцата, се установява, че на 20-март
майката на ищцата му се обадила по телефона и му съобщила, че класният ръководител на
ищцата – г-жа Б я уведомила, че ищцата вероятно е със счупена ръка. Свидетелят бил в
близост до училището и за около 4 минути заедно с по-малката им дъщеря отишли в
медицинския кабинет, където видял, че ищцата е с видимо изкривена ръка, а медицинската
ръка промива рани по ноктите й. Провел разговор с майката на ищцата дали да бъде дадено
обезболяващо, след което сестрата й дала аналгин. След като разбрал, че не е повикана
Спешна помощ се обадил и повикал. Тъй като ищцата пищяла от болка, свидетелят поискал
от сестрата да преустанови промиването на раните, за да не си мърда ръката. Докато чакали
линейка пред кабинета дошла г-жа Б и според свидетеля – целия клас видял ищцата –
мръсна и с рана на коляното, от което на последната й станало неудобно. По-късно г-жа Б
отново дошла, дошли и родителите на детето, което блъснало ищцата. Свидетел повишил
тон, тъй като считал за нередно поведението на г-жа Б. На място дошла и майката на
ищцата. След пристигане на екип на спешна помощ, едно от лица обездвижило ръката и се
придвижили към линейката, с която заедно с майка си ищцата била закарана в Пирогов.
Според свидетеля преди да потегли линейката сестрата поискала да бъде качено и друго
пострадало дете, но от страна на екипа на спешна помощ това било отказано.
Според свидетеля ръката на ищцата била наместена без операция и била гипсирана, но
тя претърпяла много излишни болки в училището. От показанията на свидетеля се
установява, че по препоръка на лекарите следвало ищцата да бъде наблюдавана в
следващите две седмици до един месец и да бъде внимателна, за да не се наложи оперативна
интервенция. В този период единият от родителите бил с ищцата нощем. След инцидента
ищцата имала кошмари, започнала да скърца със зъби нощем, а при всяко падане или
нараняване изпадала в лека паника. Прекъснала обучението за две седмици, след което
продължило неприсъствено, като според свидетеля ищцата имала по два часа от по 20
минути дневно. Според свидетеля по време на дистанционното обучение класният
4
ръководител не я включвала в учебния материал, повечето пъти дори не я поздравявана,
имало множество технически проблеми, не й се обръщало внимание и не получавала
адекватни домашни, поради което се чувствала отлъчена от класа си и от учебния процес.
Писането и свиренето на пиано били възпрепятстване за повече от месец, поради което се
наложило на концерт през лятото да изпълни по-просто произведение. Освен при
гипсирането се наложило да посетят Пирогов и втори път след около месец за контролиране
на позицията на костите. Ищцата се върнала в училището в началото на май, като била
освободена от физкултура.
От показанията на свидетеля се установява, че от ищцата научил, че тя и друго момиче
са играели на футбол с няколко момчета в единия ъгъл на двора - при ул. „С“, между ул. „С“
и ул. „С“, като по време на играта едно от момчетата я бутнало в гръб и тя паднала с
присвита ръка. Според свидетелят учителката г-жа Б е била на поне 100 метра от играещите
футбол деца от класа и след инцидента друго дете помогнало на ищцата да намери госпожа
Б, която се намирала близо до сградата на училището. На конкретното място на играта по
футбол, показано на свидетеля от ищцата, лично свидетелят видял, че асфалтът е грапав и с
дупки, дълбоки по 4-5 см, като направил снимки на училищния двор около една две седмици
след инцидента през оградата. През оградата ищецът видял, че на места има повдигнат
асфалт от корените на дървета, както и дупки с кал.
От показанията на свидетеля Т И. Б се установява, че през м. март 2023 г. е била класен
ръководител на 3 ж клас, в който е била ищцата. На 20 март около 17 ч. свидетелката извела
децата от класа за провеждане на час по физическо възпитание. Около 17,30 ч. разделила
децата на две групи, като ищцата пожела да е в групата на децата, играещи футбол. Твърди,
че по време на играта бил на позиция да наблюдава и двете групи. Видяла, че друго дете се
затичало към ищцата, блъснали се и тя паднала на земята, след което две деца до нея я
вдигнали. Поддържа, че била на около десет крачки от тях и на около сто метра от сградата
на училището. Тръгнала към децата, а те към нея. Видяла, че ищцата държи едната си ръка,
като я притискала към тялото и я придържала с другата, като имала и охлузвания по
пръстите. Според свидетелката не е имало нещо необичайно в ръката и по никакъв начин не
можела да предположи, че детето има някаква фрактура. Ищцата била облечена с блуза с
дълъг ръкав, който бил спуснат до китката и тя не го е повдигала. Според свидетелката
настилката на игрището на мястото, където паднала ищцата, към онзи момент е била с по-
стар асфалт и по-рехава, но нормална, гладка и без наранявания, дупки, изтрошавания или
надигания. Посочва, че в частта откъм парка имало дупки, а игрището, където настъпил
инцидента, е откъм ул. „С“ и не е съвсем близо до оградата на училището. Твърди, че винаги
в часовете по физическо възпитание при групова игра на децата се прави инструктаж да са
внимателни и да не са груби. Конкретно посочва, че в този клас децата не са такива, а в
случая играта не е била агресивна и неспокойна, играли нормално, били спокойни и нямало
други сблъсъци. Твърди, че според протокола, който се изпълнява в училището, след като се
увери, че детето не е с фрактури по крака или по глава и че е в съзнание, трябва да го заведе
в лекарския кабинет, който се намира в централната част на училището. В случая тя и
ищцата се качили в кабинета, а другите деца останали с неин колега.
5
От показанията на свидетеля ИГП, начален учител в ответното училище, се установява,
че при процесния инцидент е била също на двора на училището и е провеждала час по
физическо възпитание и спорт с 3а клас от 17.00 часа. Не видяла падането на ищцата, а само
че св. Б бързо отива към игрището, а към нея вървят няколко деца, едното от които си
придържало едната ръка с другата. Инцидентът настъпил около 20 минути след началото на
часа. Твърди, че св. Б била на няколко метра от футболното игрище. Не помни да е имало
нарушен асфалт на игрището, което се намира на стотина метра от входа на сградата.
Твърди, че не е видяла бутане или блъскане между децата, не е чула някой да вика св. Б, нито
ищцата да плаче. Останала с децата и от класа на св. Б, докато последната и ищцата отидат
до медицинския кабинет.
От показанията на свидетеля Д И. Н се установява, че същата работи като медицинска
сестра в ** СОУ. В процесния ден около 17,25 ч. ищцата била доведена от св. Б в кабинета.
Ищцата придържала наранената ръка плътно до себе си със здравата ръка, плачела и се
оплаквала, че я боли много. Свидетелката настанила ищцата да седне, а контузената ръка
поставила върху маса, повдигнала ръкава и видяла, че ръката е изкривена, по което
направила извод, че е счупена. Твърди, че преди вдигането на ръкава не се виждало
изкривяването. Поставила студен компрес отстрани на наранената ръка и обработила
охлузената рана на пръстите, тъй като кървяла. Твърди, че детето било разстроено и плачело
и със св. Б опитали да я успокоят. Посочва, че взела медицинския картон на ищцата, за да
провери дали има алергии, за да й даде болкоуспокояващи. В този момент, след по-малко от
десет минути от постъпване на ищцата, в кабинета влязъл баща й с малко детенце, развикал
се и изгонил г-жа Б. Свидетелката го попитала за алергии, той се консултирал с майката по
телефона и след това й дала една таблетка аналгин. Посочва, че след това извадила шината,
за да имобилизира ръката, но бащата категорично й забранил да пипа ръката и казал, че ще
извика бърза помощ. След пристигането на екип на Спешна помощ заедно с лекарката от
екипа шинирали със шина от кабинета. Придружила ищцата до входа на училището до
линейката, като в този момент жена от персонала извикала да спрат линейката, защото
друго детенце е паднало по стълбите. Според свидетелката прието е, че винаги учителката
довежда детето в кабинета, а ако има проблем учителят се обажда на родител. В случаите на
нараняване на крак и ако детето не може да се придвижи в кабинета, тогава учителят й се
обажда. Посочва, че когато е наранена ръка детето винаги се води в кабинета. Не помни да е
проведен инструктаж за това, но ако е много спешно състоянието по нейна преценка тя вика
Бърза помощ и не чака родители. Твърди, че в случая състоянието на ищцата обективно не
налагало спешно извикване на Бърза помощ.
Според заключението на допуснатата Съдебно-медицинска експертиза ищцата е
получила травматични увреждания на дясната предмишница и четвъртия пръст на дясната
ръка. Констатирано от вещото лице е наличие на фрактура на костите на дясната
предмишница със следните характеристики: закрита фрактура на тялото на радиуса и улната
(лъчевата и лакътната кост) в долната трета на предмишницата с разместване на
фрагментите под ъгъл от около 80°, но поради дебелия периост (надкостница) в детската
възраст не се установява разместване по дължина (няма скъсяване на крайника); установено
6
е, че двете кости са счупени почти на едно ниво, като фрактурните линии са напречни с
назъбване на костните краища. Установено е, че на четвърти пръст на дясна ръка е налице
частично отслояване на нокътната плочка към свободния й ръб. Според заключението на
вещото лице в конкретния случай описаните характеристики на фрактурата са белег за
директна травма от удар с или върху твърд предмет или повърхност, при сгъната в лакътя и
прибрана към тялото дясна предмишница. Травматичната увреда в областта на нокътната
плочка на 4-ти пръст на дясната ръка според вещото лице съставлява охлузване, което е
получено също по директен механизъм на удар в твърда повърхност с грапава повърхност,
довело до частично отслояване на вътрешната част от плочката.
Според вещото лице описаният в исковата молба механизъм на получаване на травмите
кореспондира с медицинските критерии за получаване на конкретната фрактура и същата е
възможно да се получи по описания начин. Според вещото лице неравностите на терена
също са предпоставка за улесняване получаването на конкретната фрактура, тъй като всяка
изпъкналост усилва и конценТра силата на удара до площ с размерите на самата
изпъкналост, ако се случи предмишницата подложена на тялото да уцели такава.
Едновременно с това при бутане в гръб на ищцата от друго дете би следвало да дадена по-
висока кинетична енергия на удара при падането върху терена, отколкото едно обикновено
падане от собствен ръст. Частичното увреждане на нокътната плочка също може да се
получи при всяко падане на грапава повърхност с опакото на длан обърната към нея.
Според заключението от получаването на фрактурата до манипулацията по мануалната
й репозиция и поставянето на добре моделиран гипсов ръкав, болките с временни
отслабвания от даваните болкоуспокояващи следва да са били с висока интензивност, а след
наместването и имобилизацията същите би трябвало да бъдат умерени до затихващи към
края на възстановителния период, в случая около 2 месеца.
Според вещото лице в конкретния случай, при видимо деформирана предмишница е
можело да се импровизира и да се прибере ръката към тялото като се закрепи това
неподвижно положение с подръчни средства. Според вещото лице при реализирано от
самата пострадала подпиране на предмишницата до тялото и придържане с другата ръка е
налице относителна имобилизация, при която не е било проблем да се придвижи на късо
разстояние на собствен ход, като болката не би станала по силна от съществуващата такава
към момента. Според вещото лице обаче не е било допустимо такова придвижване при
висяща свободно ръка, доколкото това положение би предизвикало макар и минимални
размествания и Тене между счупените костни фрагменти, а това рязко би усилило
съществуващата болка от получената фрактура.
От заключението на вещото лице се установява, че при видимо деформирана
предмишница на пострадалата добрата практика е да бъде съобщено на сестрата, че има
съмнение за фрактура и същата да дойде на мястото на инцидента в двора на училището, с
готовност да направи временна имобилизация и така да я придвижи на собствен ход до
кабинета, като веднага се обади за линейка и даде обезболяващо, тъй като фрактурите са
спешни състояния в медицината. Според експертът в медицинските пунктове трябва да има
поне една т.нар. Крамерова шина (готова шина от мека тел, можеща да се огъва и да заема
7
различни положения според крайника и подплатена с бинт).
От изслушването на заключението на вещото лице в о.с.з. на 27.09.2024 г. се
установява, че според вещото лице, счупването с напречна фрактурна линия, с назъбени
краища, закрита и разместена под ъгъл, е белег за директна травма, т.е. точно на мястото на
фрактурата е имало удар с твърд предмет или повърхност. Според вещото лице следва да е
имало нещо изпъкнало, което да конценТра още по-силно удара в площта, характерна за тази
изпъкналост, тъй като именно в такъв случай се получават такива насочени, отрязани
фрактури. Според вещото лице това може да бъде неравност в асфалта, която да е по-голяма
от малко камъче, но на абсолютно равен асфалт не може да бъде с такова съответствие.
Установява се от изслушването на вещото лице, че независимо от облеклото на детето
е личало, че има деформация на лявата ръка предвид изкривяването от 80 градуса.
Конкретната фрактура не е животозастрашаваща, но болката при такава фрактура намалява
значително и става умерена след наместване и гипсиране на ръката, а до извършването им е
била много интензивна. В хода на изслушването си вещото лице пояснява и че
имобилизацията с мека шина може да доведе до временно успокояване на болката, но
същата остава силна. Безусловният рефлекс да бъде придържана ръката не представлява
имобилизация, а пази от допълнителни удари.
Видно от Акт № 311 за общинска собственост от 13.11.1998 г. /78/ като публична
общинска собственост е актуван недвижим имот: две сгради със застроена площ 3240 кв. м.
и незастроена площ от 131725 кв.м. на адрес: гр. С, р-н В, кв. 157, н. З Б-3, ул. П № 68,
който имот се стопанисва от **-то СОУ „У. Г“.
Представен е приемо-предавателен протокол от 09.2016 г. за предаване на
представител на ответника на готови проектни материали за обект „Реконструкция на
дворно пространство на ** СУ/ л. 86/. Представен от ответника е Доклад от В И. С,
директор на ** СУ с изх. № 457 от 04.02.2020 г. до С С – кмет на Район ‚В“ на СО /л. 85/, в
който е посочено, че през последните месеци родителите на учениците в училището и
самите ученици все по-настоятелно поставят пред ръководството на училището въпроса за
подобряване на състоянието на настилката в двора и спортните площадки. Посочено е и че
Обществения съвет на училището на проведено заседание на 30.01.2020 г. също алармира,
че състоянието на настилката в училищния двор със спортните площадки е
незадоволително, като били изразени опасения, че това създава предпоставки за сериозни
травми и наранявания на децата. С доклада директорът се обръща за съдействие и
извършване на ремонт на настилката на двора и спортните площадки на ** СУ в периода от
15.06.2020 г. до 15.09.2020 г. Представено е Становище от 15.08.2022 г. от Министерство на
културата чрез зам.-министъра на културата доц. Д-р ПС, с което се съгласува
инвестиционен проект за обект: „Реконструкция на дворното пространство на ** СОУ“/
.л.82/. Представено е разрешение за строеж № 294/**.11.2022 г. / л. 80/, с което на СО –р-н В
се разрешава строеж: „Реконструкция на дворно пространство на ** СОУ „УГ““.
Представено е писмо с изх. № 420 от 17.01.2023 г. /л.92/ на В С – директор на ** СУ до
кмета на СО – ЙФ, с което се обръща внимание, че от няколко години родителската общност
и обществения съвет към училището настоятелно поставят въпроса за недоброто състояние
8
на настилката на училищния двор и спортните площадки и необходимостта от цялостен
ремонт. Посочено в писмото е, че настилката на много места в двора е с нарушена цялост и
изронена, спортната инфраструктура е в лошо състояние и създава предпоставки за сериозни
травми и наранявания сред учениците. Посочва се, че като директор е предприела действия
за изготвяне и одобряване на технически проект за реконструкция на дворното
пространство със средства по бюджета на училището, като е издадено и разрешение за
строеж, като към момента са в процес на изготвянето на документация по възлагане на
обществена поръчка. Моли се за съгласие директорът самостоятелно да проведе процедура
за възлагане а обществена поръчка за извършване на ремонт, съставляващ реконструкция на
дворното пространство. Представен е отговор на посоченото писмо от Директор на
Дирекция „Образование“ към СО от 25.01.2023 г. /л/ 94/ до В С – директор на ** СУ, с който
е посочено, че последната като директор е възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2 , т. 14 ЗОП ,
като с чл. 41а от Наредбата за финансирането на институциите в системата на
предучилищното и училищното образование е регламентирана възможността директорът да
извършва основни ремонти.
Представено е писмо от кмета на СО, р-н В до директора на ** СУ с което се обръща
внимание, че след откриване на строителната площадка за двора следва да бъде изградена
първо ревизионната шахта от към ул. С и реконструирана ревизионната шахта откъм ул.
Средна гора.
Установява се от писмо от Застрахователна компания „Лев инс“ АД и представена към
него застрахователна полица, че ищцата има сключена застраховка „Злополука за учащи“,
валидна от 05.10.2022 г. до 04.10.2023 г., по която са предявени две претенции от 27.07.2023
г. и са изплатени две обезщетения по 240 лева.
С отговора на исковата молба е представено Заявление от 23.03.2023 г. АТ и С. М. за
преминаване в обучение от разстояние в електронна среда за периода от 27.03.2023 г. до
02.05.2023 г. на Н. А. Т. /л.97/ по здравословни причини и декларация от АТ и С. М. за
осигурени условия за провеждане на обучение на ученика в дневна форма от разстояние в
електронна среда
Представен е Инструктаж на педагогическите специалисти от СУ „УГ“ относно
задължителното консултиране и начин на взаимодействие с медицинско лице в случай на
инцидент в образователната институция, утвърден от Д Н – в.р.и.д. директор
При така установената фактическа обстановка и след преценка твърденията и
възраженията на страните съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите. Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на
пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод
изпълнение на работата му, поставена от възложителя. За да бъде ангажирана отговорността
на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1)
правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда -
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
9
противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
(арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
Конкретно бездействието на възложителя на определена работа по чл. 49 ЗЗД, както и
на този, на който е възложена работата би било основание за отговорност за увреждането,
когато е установено, че е налице бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения,
които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената
работа и когато това бездействие е в причинна връзка с увреждането.
В случая се установява, че на ищцата е причинена телесна повреда - счупване на
дясната ръка и наранявания по пръстите на ръката, включително обърната нокътна плочка, в
резултат от сблъсък с друго дете по време на игра на футбол в час по Физическо възпитание
и спорт в двора на ответното училище.
На първо място в случая от събраните доказателства не е доказано бездействие от
страна на лицето, на което пряко към момента на инцидента е възложен контрол и надзор
над малолетната ищца и детето, от съприкосновението с което е настъпило падането. Видно
от показанията на св. Б и св. П двете са се намирали на двора на училището, като св. Б е
била в близост до играещите деца от нейния клас. Не се установява да е било налице
конкретно поведение на децата, което да е съставлявало индикация за настъпване на
инцидента, срещу което поведение св. Б да е била длъжна, но да не е взела мерки. Самото
сблъскване на двете деца, доколкото друго не се установява, съставлява случайно деяние в
хода на самата игра и настъпването му не може да се заключи, че е резултат от липса на
проявен контрол от страна на учителя. Разстоянието между учителя и децата в случая се
установява, че е било около 100 метра, но в ситуация като реализираната присъствието на
учителя дори непосредствено до децата не е от естество да предотврати конкретно такъв вид
съприкосновление между тичащи и играещи футбол деца.
Не се установява и противоправно поведение от страна на св. Б, изразено в отвеждане
на ищцата до медицинския кабинет. Видно от представения Инструктаж на педагогическите
специалисти от СУ „УГ“, гр. С относно задължителното консултиране и начин на
взаимодействие с медицинско лице в случай на инцидент в образователната институция
/Инструктаж, л. 162/ учителят се свързва с телефон 112 и търси Спешна медицинска помощ ,
когато е налице тежък инцидент с ученик със сериозна заплаха за живота на пострадалото
лице /напр. загуба на съзнание, проблеми с дишането и сърдечната дейност, изпадане в шок,
силно кръвотечение невъзможност за придвижване, замайване или прилошаване и други
подобни симптоми /така изрично т.1.1 от Инструктажа/, в този случай съгласно т.1.2.
незабавно информира медицинското лице и остава при детето. Съгласно т.2 в случай на по-
лек инцидент с ученик в училище , който видимо не застрашава живота на ученика,
10
учителят незабавно информира медицинското лице в училището и насочва ученика към
медицинския кабинет за оказване на долекарска помощ. Съгласно т. 4.5. ако не е възможно
да се свърже с родителя и медицинското лице, а състоянието на детето се влоши, класният
ръководител следва да се обади на телефон 112.
В случая не е налице някое от изброените в т. 1 състояния, изискващи св. Б като класен
ръководител и учител, провеждащ учебния час, в който е настъпил инцидента, да се свърже с
телефон 112 и да извика на място медицинското лице. Поради това и действията й по
отвеждане на ищцата в медицинския кабинет не са противоправни. Следва да се посочи че
посоченото не означава, че състоянието на ищцата не е било спешно – както посочва и
вещото лице всяка фрактура е спешно състояние, но от данните в конкретния случай следва
извод, че не е животозастрашаваща. В допълнение следва да се посочи, че в случая ищцата е
придържала дясната си ръка към тялото с другата ръка, поради което и обективно не може
да се приеме, че ръката е висяла свободна и е било видимо изкривяването. Вещото лице дава
принципно становище на база рентгенографията, че следва фрактурата да е била видима с
каквото и да е облечена ищцата, но не и конкретно в момента на придържане на ръката,
когато видимостта е ограничена от притискането в тялото на ръката със здравата ръка.
Следва да се посочи и че от заключението на вещото лице е видно, че придържането с
другата ръка е относителна имобилизация, при която не е било проблем да се придвижи на
късо разстояние на собствен ход, като болката не би станала по силна от съществуващата
такава към момента. Поради това не може да се приеме, че действията на св. Б след
инцидента са в пряка причинна връзка със сочения от ищцата противоправен резултат.
На следващо място не е налице противоправно поведение и от страна на св. Н –
медицинска сестра в училището, тъй като същата е била информирана, че родител на
ищцата е уведомен за инцидента и пристига на място. Съгласно т. 4.1 от Инструктажа се
забранява на медицинското лице да дава лекарства на учениците преди да са се консултирали
с родителя или личния лекар. Тази консултация се установява, че е направена в момента на
пристигането на родителя – св. Т, което се е случило по-малко от 10 минути след
обаждането. Самият баща на ищцата акцентира на краткото време, за което е успял да се
придвижи до медицинския кабинет, което на практика води до минимален период от време,
в което медицинската сестра Н е имала възможност да се запознае със състоянието на
ищцата и да пристъпи към каквито и да било действия. Както се установява от показанията
на св. Н същата е разполагала с гъвкава шина, която е извадила, за да имобилизира ръката,
но бащата й забранил. В тази връзка следва да се посочи, че негативните емоции, преживени
от бащата на ищцата и неговите оценки на действията на медицинското лице, са чисто
субективни и повлияни от емоционалното му състояние, което видно и от разпита е с
изразен негативизъм по отношение на училището и неговия персонал като цяло.
Предвид посоченото съдът намира, че не се установяват противоправни действия и
бездействия на учителя св. Б и на медицинската сестра св. Н, реализирани след настъпване
на инцидента, от които в пряка причинна връзка да са настъпили вреди за ищцата. Поради
това не е налице основание въз основа на такива да бъде ангажирана гаранционната
отговорност на ответното учебно заведение.
11
В случая обаче се установява от заключението на СМЕ и изслушването на вещото лице
в о.с.з., че характеристиките на конкретната фрактура водят до извод, че механизмът на
получаването й е свързан с попадане на ръката на изпъкналост, която конценТра силата на
удара. Според вещото лице такава изпъкналост може да е ръб, неравност на асфалта, но не и
малко камъче, като при абсолютно равен асфалт е възможно да настъпи фрактура, но не с
такова съответствие. От друга страна съвкупната преценка на свидетелските показания на
св. Т и писмените доказателства, представени с отговора на исковата молба във връзка с
реконструкция на дворното пространство, води до извод, че към датата на инцидента –
20.03.2023 г. дворното пространство и конкретно асфалтовата настилка на игрището, в
рамките на което е била организирана играта на футбол, е било във влошено състояние,
налагащо извършване на строително-ремонтни работи. От показанията на св. Т се
установява, че дори от разстояние /при наблюдение през оградата/ е било видно, че
асфалтовата настилка, на мястото, посочено от ищцата като място на падането, е била
грапава и с дупки, дълбоки по 4-5 см. Установява се от показанията на св. Т, че в участъка на
игрищата асфалтът е бил неремонтиран от много години, на места е бил повдигнат от корени
на дървета и с дупки с кал. Показанията на свидетеля в тази им част съдът намира за
достоверни и обективни, макар и изхождащи от заинтересовано от изхода на спора лице, тъй
като кореспондират на представените от самия ответник писмени доказателства, свързани с
проектирането и провеждането на реконструкция на двора. В тази връзка следва да се
посочи, че от представената от ответника документация и кореспонденция е видно, че от
преди 09.2016 г. обективното състояние на дворното пространство е налагало реконструкция
и ремонт, доколкото през септември 2016 г. е бил налице готов проект за „Реконструкция на
дворно пространство на ** СУ/ л. 86/. Следователно няколко години преди процесния
инцидент ръководството на училището и конкретно директорът са били запознати със
състоянието на двора, като видно от представените доклади и писма родителите и самите
ученици многократно са алармирали, че състоянието на настилката в училищния двор със
спортните площадки е незадоволително и създава предпоставки за наранявания на децата. В
тази връзка отчетливо в писмо с изх. № 420 от 17.01.2023 г. /л.92/ на В С – директор на **
СУ до кмета на СО – ЙФ е заявено, че настилката на много места в двора е с нарушена
цялост и изронена, спортната инфраструктура е в лошо състояние и създава предпоставки за
сериозни травми и наранявания сред учениците.
Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование
/ЗПУО/ децата, съответно учениците имат правото да бъдат обучавани и възпитавани в
здравословна, безопасна и сигурна среда. Това право кореспондира на задължението,
предвидено с разпоредбата на чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО, на педагогическите специалисти да
опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на
други дейности, организирани от институцията.
В случая провеждането на часовете по физическо възпитание и спорт в училището не
се установява да е съобразено с обективно влошеното състояние на настилката.
Обстоятелството, че е течал процес по проектиране на ремонта, не освобождава ответното
учебно заведение от задължението да организира така учебния процес, че учебните часове
12
да се провеждат в безопасна среда. Поради това и възраженията на ответника по отношение
собствеността на имота и необходимостта от финансиране на ремонта се явяват ирелевантни
и не съставляват изключващи отговорността обстоятелства. Следва за пълнота да се посочи,
че дългата продължителност на процеса по проектиране и ремонтиране на дворното
пространство не се установява и на практика да е обоснована от обективни пречки, вкл. от
поведението на трети лица, а напротив била е обусловена от действията и активността на
директора /в този смисъл - писмо от Директор на Дирекция „Образование“ към СО от
25.01.2023 г. /л/ 94/, с което й е указано, че е възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2 , т. 14 ЗОП
, като с чл. 41а от Наредбата за финансирането на институциите в системата на
предучилищното и училищното образование е регламентирана възможността директорът да
извършва основни ремонти./.
Провеждането в случая конкретно на часа по физическо възпитание и спорт в двора на
училището чрез игра на футбол обективно съставлява предпоставка за настъпване на
инцидента и причиняване на конкретната по вид и степен на тежест фрактура. Динамиката
на играта предполага предвидима възможност да настъпи сблъсък между учениците и
падане, което предвид неравностите на терена да доведе до също така предвидимо
увреждане на здравето. Поради това едновременно организацията и провеждането на часа
по този начин /чрез игра на футбол/ пряко от класния ръководител св. Б, от една страна, и
бездействието от страна на ръководството на училището по вземане на мерки да се
организира провеждането на задължителните часове по физическо възпитание и спорт в
безопасна среда /вкл. чрез ограничаване използването на потенциално опасен за учениците
терен/, от друга страна, са в разрез с изискването на чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО
педагогическите специалисти да опазват живота и здравето на децата и учениците по време
на образователния процес и на дейностите, организирани от училището. Следователно
доказано е реализирането на противоправни деяния на лица, на които ответникът е възложил
работа, които са довели в случая до причиняване на телесно увреждане на ищцата и
съставляват основание за ангажиране гаранционната отговорност на ответното учебно
заведение.
Установено от гласните и писмените доказателства и от заключението на вещото лице е
причиняването на конкретно телесно увреждане – фрактура на костите на дясната
предмишница, което предвид изложеното се установява, че е настъпило в пряка връзка със
състоянието на настилката. Установяват се и наранявания по пръстите на ръката,
включително обърната нокътна плочка, но същите няма данни да са причинени именно
поради неизправното състояние на терена. Не се установява конкретно по вид, характер и
степен увреждане на коляното, доколкото категорични и еднопосочни доказателства за това
не са налице.
При определяне размера на дължимото обезщетение по справедливост на основание
чл. 52 ЗЗД съдът отчита характера на уврежданията и степента на нараняванията,
продължителността на лечебния период, интензитета на претърпените болки, страдания и
негативни изживявания. Въз основа на свидетелските показания на свидетелите Т, Б, П и Н
и заключението на СМЕ се доказва, че ищцата е претърпяла интензивна физическа болка
13
непосредствено след инцидента. Според заключението на вещото лице болката е променила
интензитета си след наместването в звеното на Спешна помощ, като за около два месеца
болките са умерени до затихващи в края на възстановителния период. От показанията на св.
Т се установява, че ищцата е търпяла по-интензивни неудобства в битов план за около две Т
седмици след инцидента, а е възстановила посещението на училище в началото май месец,
т.е. по-малко от два месеца след инцидента. Установява се, че в резултат на получената
травма ищцата е претърпяла неудобства и ограничения в обучението си и извънкласните
занимания по пиано по време на възстановителния процес, както и като резултат от
отсъствията, свързани с него. Отделно от това трайно у нея е останало чувство на страх от
увреждане, за което обаче следва да бъде отчетен приносът и на предходна, преди
процесната, травма. Не може категорично да се приеме, че проведеното дистанционно
обучение е довело до конкретни негативни преживявания у ищцата, които да са в причинна
връзка с процесния инцидент. Видно от показанията на бащата на ищцата същият изразява
собствените си оценки на качеството на проведеното обучение, поради което и показанията
му съдът не кредитира в тази част. В тази връзка, неудобствата в битов план и
емоционалните преживявания на родителите на ищцата не съставляват преки вреди,
претърпени от ищцата, поради което твърденията и възраженията, основани на същите не
подлежат на обсъждане в рамките на настоящото производство.
Не се установяват фактори, влошаващи състоянието на ищцата, повече от обичайното
при подобен тип увреждане, както и усложнения в оздравителния процес или трайни
последици за живота и здравето на ищцата.
При отчитане на всички посочени фактори и установените обстоятелства съдът
намира, че обезщетение от 5000 лева е адекватно на претърпените неимуществени вреди от
ищцата. Следва да бъде приспаднато изплатеното на ищцата от ЗК Лев Инс АД
застрахователно обезщетение в размер на 240 лева и предявеният иск да бъде уважен за
сумата 4760 лева.
Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането –
20.03.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл.84, ал.3 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да понесе разноските за производството
съразмерно на уважената част от претенция. Ищцата доказва извършването на разноски в
размер на общо 2250 лева, от които 400 лева за държавна такса, 1550 лева – общо адвокатско
възнаграждение и 300 лева – възнаграждение на вещо лице. Основателно е възражението на
ответника за прекомерност на сторените разноски, като с оглед фактическата и правна
сложност на делото същото следва да бъде намалено до 1300 лева. С оглед посоченото и в
съответствие с изхода на спора ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер
на 952 лева.
Ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на **8,64 лева от общо 360
лева – адвокатско възнаграждение, заплатено от ответника по баН сметка на
представлявалия го адвокат /видно от платежно нареждане – л. 248/.
На третото лице не се дължат разноски съгласно чл. 78, ал.10 ГПК
14
Воден от горното, Софийски районен съд, 1** състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА **-то СУ „УГ“, ЕИК ******, с адрес: гр. С, ул. „П“ № 68, да заплати на Н.
А. Т., ЕГН **********, чрез законния й представител С. И. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С, ул. „Т У“ № 2, ет. 3 на основание чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 4760 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
увреждания на здравето, причинени при инцидент, настъпил на 20.03.2023 г. в двора на
училището по време на учебен час поради противоправно поведение на лица, на които
ответникът е възложил работа, ведно със законната лихва върху главницата от 20.03.2023 г.
– датата на извършване на непозволеното увреждане, до окончателното плащане на
задължението като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 4760 лева до
пълния предявен размер от 10000 лева - частичен иск от вземане в претендиран пълен
размер 15 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 ГПК **-то СУ „УГ“, ЕИК ******, с адрес: гр. С,
ул. „П“ № 68, да заплати на Н. А. Т., ЕГН **********, чрез законния й представител С. И.
М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „Т У“ № 2, ет. 3 сумата 952 лева –
разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. А. Т., ЕГН **********, чрез законния й
представител С. И. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „Т У“ № 2, ет. 3 да
заплати на **-то СУ „УГ“, ЕИК ******, с адрес: гр. С, ул. „П“ № 68 сумата от **8,64 лева
– разноски в производството.
Решението е постановено при участието на СО като трето лице помагач на ответника.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15