Р Е Ш Е Н И Е
№ 136/23.04.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и *** година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА разгледа докладваното от
председателя адм.д. №54/2021 г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е
по жалба на ЕТ
„Д.П.Д.“, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: с.
***, ул. "***" №48, представлявано
от едноличния
търговец Д.Д., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ЗНПАМ) № 31-ФК/ 02.02.2021 г., издадена от
Началник на отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС ) спрямо дружеството е
наложена принудителна административна мярка ( ПАМ ) - запечатване на търговски
обект: магазин
за хранителни стоки, находящ се в гр. Добрич, ул. „***“ №61, стопанисван от ЕТ
„Д.П.Д.“ и забрана за достъп до него за срок от 14 (
четиринадесет ) дни.
Жалбоподателят счита оспорения акт за издаден в
противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните
правила.Излага съображения, че обекта е малък магазин за хранителни стоки,
находящ се в кв. Балчик и стойността на контролната покупка е 0.95 лв. Счита,
че деянието може да бъде квалифицирано като маловажно. Ревелира и доводи, че
евентуалното затваряне на обекта, който търгува с хранителни стоки с кратък
срок на годност, би довело до загуба за едноличния търговец, а косвено и за
фиска. Иска отмяна на обжалваната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично
и поддържа подадената жалба. Представя доказателства, че е заплатил наложената
имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от юрисконсулт
Светослава Митева, редовно упълномощена, която моли
производството по делото да бъде прекратено, тъй като липсва правен интерес от
страна на оспорващия. Представя доказателства, че наказателното
постановление е влязло в сила, глобата по него е заплатена и в тази връзка,
сочи, че няма да се пристъпи към принудително изпълнение. Алтернативно оспорва жалбата и като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.01.2021 г. в
12,53 часа, при извършена проверка в магазин за хранителни стоки, собственост
на жалбоподателя в гр. Добрич органите по приходите са извършили
контролна покупка на 1 брой минерална вода „Девин“ – 1 л. на стойност 0.95 лв.
Плащането е направено в брой на Д. с една монета от 1 лева и е върнато ресто
0.05 лв, за което не е издаден ФКБ от ФУ, нито ръчна касова бележка от кочан, с
което е била нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1 във връзка с чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите
във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Разпоредено е запечатването на обекта да се извърши в срок „до 15 дни от
датата на влизане в сила на заповедта“.
За резултатите от проверката е съставен Протокол от извършена проверка серия АА
№ 0433574 от 31.01.2021 г.. Протоколът е
съставен в присъствието на едноличния търговец, за което същият се е подписал.
Съставен е Акт за установяване на административно
нарушение № F588782/08.02.2021 г. от ***– инспектор по
приходите в НАП, в присъствието на свидетеля ***срещу
ЕТ „Д.П.Д.“, в който е посочено, че е извършено нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
На 02.02.2021 г. от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна е издадената обжалваната в настоящото производство Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №31-ФК, с която на ЕТ „Д.П.Д.“,
на основание чл. 186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС е наложена
ПАМ, състояща
се в запечатване на търговския обект – магазин
за хранителни стоки, находящ се в гр. Добрич, ул. „***“ №61, стопанисван от ЕТ
„Д.П.Д.“ и забрана за достъп до него за срок от 14 (
четиринадесет ) дни.
ЗНПАМ е връчена, видно от разписката към нея (л. 18), на 08.02.2021 г. на управителя на дружеството - адресат.
Пред настоящата инстанция са представени
Наказателно постановление №564732-F588782/10.03.2021
г., с което на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция на дружеството в
размер на 1
000 лв.. Видно от представеното платежно нареждане
санкцията е заплатена от едноличния търговец на 31.03.2021 г. Въз основа на
заплащането, Д.Д., в качеството си на едноличен търговец е подал молба с вх.
№4391/31.03.2021 г. до Началника на отдел ОД Варна за прекратяване на
изпълнението по наложената ПАМ. Няма изричен акт на компетентния орган по
подадената молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът от
правна страна приема следното:
Жалбата е подадена от адресат на Заповедта, в предвидения
14-дневен срок, поради което се явява допустима. Неоснователно е възражението
на ответника, че с оглед заплащането
на имуществената санкция е отпаднал
интересът от обжалване на заповедта. Евентуалното
прекратяване действието на принудителна административна
мярка, наложена със заповедта е от значение за изпълнение на мярката, не и за
законосъобразността на акта за налагането й и е неотносимо към допустимостта на
обжалване. Обжалването на акта цели
преценка на съда за неговата законосъобразност. В случай на отмяна на оспорения
акт жалбоподателят би могъл да претендира вреди от отменения като
незаконосъобразен административен акт по реда на Закона за отговорността на
държавата и общините от вреди, поради което не може да се говори за отпаднал
интерес. Освен това наличието на потвърдена ПАМ по ЗДДС има негативно отражение
върху авторитета на дружеството и неговото данъчно досие, поради което
жалбоподателят има интерес да установи дали правилно му е наложена съответната
мярка.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган - в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 186, ал.
3, вр. с, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и на основание заповеди № ЗЦУ-1148/25.05.2020 г. /л. 25 от делото/ на Изп. Директор на НАП, в съответната писмена форма и необходимите реквизити, което го
прави валиден.
Съгласно § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, магазина е търговски обект, тъй като е място, от което се
извършват продажби на стоки. Описанието на търговския обект в оспорената
заповед е направено в достатъчна пълнота и дава възможност на жалбоподателя да
разбере за неиздаване на
ФКБ от фискално устройство, относно кой обект е наложена
ПАМ. Жалбоподателят
не оспорва, че стопанисва търговския обект.
На основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС , принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
Чл.3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални
устройства определя, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на
ФКБ от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В случая плащането е извършено в брой, което не е спорно между страните.
ЕТ
„Д.П.Д.“ е лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. извършва дейност в търговски обект, поради което е следвало за извършената
продажба на стока да издаде фискална касова бележка. Това изискване е свързано със задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на ФКБ от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на
касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
В мотивите на обжалваната заповед са приети за установени
посочените факти, доказани от съставения при проверката Протокол за извършена
проверка и АУАН. По отношение на срока на принудителната административна мярка
органът е посочил, че определеният от законодателя размер на срока за
запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено
отношение. За продължителността на срока административният орган е отразил, че
са взети предвид тежестта на нарушението, а именно неотчетената
продажба и последицата от същото, местонахожданието и вида на обекта – магазин
за хранителни стоки, находящ се на оживена улица в града със значителен поток
на хора. Посочил е, че следва да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на
нарушения. Допълнил, че извършеното деяние показва поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Според ответника при определянето на срока бил съобразен и принципът на
съразмерност, съответно целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане дейността на търговеца.
По разбирането на настоящия състав така изложените мотиви
не са съобразени с конкретните факти и обстоятелства, което прави издадения акт
незаконосъобразен. Това е така, защото:
Принудителната административна мярка е израз на
административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва
в съответствие с характера ѝ във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал.
1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, буква "а" от ЗДДС, мярката " запечатване на търговски обект " има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
Следва да се има предвид, че във всички случаи изводът,
че съществува такава възможност за противоправно поведение трябва да е
мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които може да
се изведе категоричен извод, че нарушителят може да извърши друго
административно нарушение. Тези данни следва да са изведени от конкретната
дейност на търговеца. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като
такъв следва да отговаря на изискванията за форма, установени с АПК. С разпоредбата
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК законодателят е разписал изискването в акта да се
съдържат фактическите и правните основания за неговото издаване. Съгласно чл.
186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по
приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в
качеството ѝ на индивидуален административен акт следва да отговаря на
всички законови изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК, необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО
съобразно преследваната от закона цел. В тежест на административния орган е да
установи всички фактически основания, обусловили необходимостта от налагане на
ПАМ и то за конкретния срок.
Както беше посочено по - горе, спор за нарушението няма.
При така установените факти правилно и административният
орган е приел, че е нарушен редът и начинът за документиране на извършените
продажби.
Както сочи разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, ПАМ се
налага независимо от предвидените санкции, а от друга страна, органът по
приходите действа при обвързана компетентност, т.е. при констатирано нарушение
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е длъжен да наложи ПАМ.
Въпреки че при констатирано нарушение на чл. 118, ал. 1
от ЗДДС административният орган действа при обвързана компетентност, то по
отношение на срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл.
186, ал. 1 от ЗДДС максимум до 30-дни, издателят на акта действа при условията
на оперативна самостоятелност и е длъжен да изложи конкретните обстоятелства,
които са го мотивирали да определи съответния срок на ПАМ. В случая по начина,
по който са изложени мотиви те относно продължителността на срока, само
формално е изпълнено изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Задължението обаче за мотивиране в контекста на
същественото изискване за форма, трябва да се различава от въпроса за
обосноваността на мотивите, свързан със законността по същество на оспорения
акт. Мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен
и недвусмислен начин да излагат съображенията на административния орган, така
че да дадат възможност, както на засегнатите от акта лица да се запознаят с
основанията за налагане на съответната мярка и да организират защитата си, така
и на съда да упражни ефективен контрол за законосъобразност. Изложените съображения са бланкетни и не излагат конкретни
доводи за процесния случай и търговец.
Липсват доказателства по делото, а и не се твърди от
административния орган, да са извършени други нарушения от дружеството или да
има установени публични задължения, които евентуално да обосновават по-високата
обществена опасност на нарушението, да сочат на вероятно поведение/нагласа на
дружеството, насочено към нарушаване на фискалната дисциплина и оттам да
обосновават по-дълъг срок на запечатване.
Останалите съображения относно възможността от извършване
на ново нарушение и целената превенция са принципни такива, относими за всяка
принудителна мярка по чл. 22 от ЗАНН и не могат да се обвържат със срока, за ко
й то тя се прилага.
Липсата на мотиви относно срока на мярката при наличие на
материалните предпоставки за нейното прилагане препятства преценката на съда за
съразмерност по чл. 6 от АПК, а в хипотезата на чл. 6, ал. 5 АПК, когато
вредите са несъизмерими с преследваната цел, органът по приходите следва да се
въздържи от издаване на утежняващия административен акт .( В този смисъл Р на
ВАС № 7228/31.05.2018 г. по адм. д. № 12287/2017 г. ; Р н а ВАС №
13650/08.11.2018 г. по адм. д. № 9808/2018 г. ; Р на ВАС № 6302/24.04.2019 г.
по адм. д. № 14235/2018 г. и др.)
С оглед изложеното оспорената заповед се явява
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Независимо от изхода на спора съдът не се произнася за
разноски, тъй като няма искане за това от жалбоподателя.
Водим от горното, А дминистративен съд Добрич, V състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Д.П.Д.“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: с. ***, ул. "***" №48,
представлявано от едноличния
търговец Д.Д., Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ЗНПАМ) № 31-ФК/ 02.02.2021 г., издадена от
Началник на отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: