Р Е Ш Е Н И Е
08.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-а състав, в публично заседание на пети
декември двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР Д.
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева
гражданско дело № 5257 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е
по въззивни жалби срещу решение от 14.01.2019г. по гр. дело № 15937/2018г. на
Софийски районен съд, 28 състав, с което С.О.е осъдена да заплати на Б.С.Д., на
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата 1 500 лв., като обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ухапване от куче на 18.11.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от 18.11.2017г. до окончателното изплащане, като
е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 6 000 лв. като
неоснователен, както и сумата 40 лв. – обезщетение за имуществени вреди от
същия деликт, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2017г. до
окончателното изплащане. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на
спора.
Въззивницата
– ищца обжалва решението в частта за отхвърляне на иска за неимуществени вреди,
с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа, че присъденото
обезщетение е занижено, с оглед установените по делото неимуществени вреди.
Твърди, че от заключението на приетата СПЕ се установяват вреди от преживения
стрес и неудобства в претендирания размер. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да уважи иска за неимуществени вреди до пълния предявен
размер.
По делото е
депозиран писмен отговор на въззивната жалбата на ищцата, с който същата се
оспорва от С.О..
Въззивникът С.О.обжалва
решението в частта за уважаване на исковете, с оплаквания за
необоснованост и неправилност,, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Поддържа, че от ищцата в съответствие с носената от нея доказателствена
тежест, не е осъществено пълно и главно доказване на предпоставките за
ангажиране на гражданската му отговорност по чл.49 от ЗЗД, включително
противоправно бездействие по отношение на задължението по отношение на
безстопанствените кучета. Счита, че по делото не е доказано обстоятелството, че
твърдените вреди са били причинени от безстопанствено куче, както и причинно
–следствената им връзка с негово конкретно действие или бездействие. Навежда
доводи, че съществуването на безстопанствени кучета само по себе си не е
противоправно и допускането му не представлява неизпълнение на възложените му
по закон задължения, съгласно Общинската програма за овладяване на популацията
на безстопанствените кучета. Възразява, че присъденото обезщетение е завишено
по своя размер. Моли съда да отмени решението и да постанови ново, с което
исковете да бъдат отхвърлени, като недоказани и неоснователни.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства съобразно
правомощията си на въззивна инстанция, приема за установено следното:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо.
При преценка
правилността на първоинстанционното, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2
от ГПК, въззивният съд намира следното:
Жалбата на
ищцата е частично основателна, а жалбата на ответника е изцяло неоснователна.
Решението е частично неправилно.
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има
гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия.
По така предявения иск следва да се установят следните елементи от фактическия
състав, пораждащ тази отговорност: противоправно действие или бездействие от
страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа, причиняване
на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и
причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.
Фактическата обстановка е безспорно
установена от СРС. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и неоспореното експертно заключение на медицинската експертиза,
е установен факта на претърпените неимуществени вреди от ищцата, изразяващи се
в увреждане на здравето, както е доказан и фактът, че увреждането е последица
от нападението и ухапването, причинено на ищцата, от безстопанствено куче на
дата 18.11.2017г., около 22. 30 ч., в гр. София, около 50 м преди метростанция
„Надежда“.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно възражението на въззивника – ответник за липса на доказан фактически
състав на чл. 49 от ЗЗД от ищцата, в съответствие с правилото за разпределение
на доказателствената тежест по чл. 154, ал.
1 от ГПК. Ухапването по десния крак на ищцата е безспорно установено от
показанията на разпитаните по делото свидетели – очевидци Я.Н.и Б.Г., които
почиват на преки и непосредствени впечатления и кореспондират с представените
по делото писмени доказателства - съдебно-медицинско удостоверение и
заключението на СМЕ. Ето защо безспорно и категорично се установява
настъпването на увреждането на ищцата на дата 18.11.2017г., в резултат на
нападението именно от безстопанствено куче. От показанията на свидетеля категорично
се установява, че кучето е било безстопанствено – същият твърди, че често
минава оттам, в района има няколко безстопанствени кучета, като е виждал
кучето, ухапало ищцата, няколко пъти и същото е агресивно.
Неоснователно е и възражението на въззивника
СО за недоказани по делото травматични увреждания на ищцата и обстоятелствата
по причиняване на вредите. Наличието на нараняване от ухапване еднозначно и категорично се доказва както от
показанията на свидетеля, който установява местоположението на захапването,
така и от представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение № С-397/2017г.
и неоспореното заключение на допуснатата
по делото съдебно-медицинска експертиза.
С оглед изложените мотиви, настоящият
съдебен състав приема, че по делото категорично и безспорно се установява наличието на
причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки и страдания, както и наличието на причинна връзка между тях и
увреждането, настъпило в следствие на
бездействието на служителите на ответника.
Съгласно законовата презумпция по чл.45,ал.2 от ЗЗД, вината на ответника
се предполага до доказване на противното, като такова доказване от страна на
ответника по делото не е реализирано.
В тази връзка, съдът намира за
неоснователно възражението, релевирано
във въззивната жалба на ответника, че представените от С.О.справки за дейността на
приюта за безстопанствени кучета в кв. Сеславци към ОП „Екоравновесие“, както и
справки за дейността на ОП „Екоравновесие“, отчет на изпълнението на мерките по
т. VІ от Праграмата за овладяване на безстопанствените кучета, доказват
изпълнение на законово делегираните й задължения по Закона за защита на
животните /ЗЗЖ/. Действително, представените справки удостоверяват, че от
ответника са били предприети и извършени действия съобразно изискванията на чл.
41 и чл. 42 от ЗЗЖ. Настоящата съдебна инстанция обаче приема, че те не са били
достатъчни, последица от което е и доказаното по делото неизпълнение на
законовото задължение на ответника по чл. 50,т. 2 от ЗЗЖ. От показанията на
разпитания по делото свидетел се установява, че
кучето е било агресивно , което доказва
неизпълнение на основното задължение на въззивника-ответник по
осъществяване на надзор и контрол на поведението на агресивните кучета. Доводите
на въззивника, свързани с изпълнение на посочените задължения с дължимата
грижа, съобразно практика на ВКС, съдът намира за недоказани. Представената от
ответника Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на С.О.за периода 2012г. – 2016г. не доказва сама по себе си
изпълнението на горевизираните задължения. В случая е налице бездействие на
общината да изпълни и общото си задължение по чл. 59 ЗЗЖ за осъществяване на
контрол върху изоставените животни на територията й, както и на нормативно
установеното й задължение на за предприемане на всички мерки за предотвратяване
агресивно поведение на безстопанствени кучета, в ключително мерките по чл. 41,
ал. 1 ЗЗЖ за настаняване в приют и по чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ. Наличието на безпричинно нападение на човек от
безстопанствено куче е доказателство за неизпълнение на представената програма
в конкретния случай. Принципното наличие на предприети
мерки не може да изключи отговорността при положение, че са причинени вреди при
и по повод на възложената работа.
Неоснователни са доводите
и за недоказаност по делото, че кучето е безстопанствено. С оглед принципа за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, при твърдения за наличие
на собственик на процесното куче, общината следва да докаже този факт, за да
бъде освободена от отговорност. Отделно от това, разпитаният по делото свидетел
– очевидец Г.установява, че кучето е безстопанствено.
По отношение размера на дължимото на
ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав приема, че претендираният и присъден размер от 1500 лв. е занижен и
жалбата на ищцата е частично основателна.
Съгласно показанията на свидетеля Найденов,
заключението на СМЕ и на СПЕ, съдът намира, че при определяне на размера на
обезщетението следва да бъдат съобразени вида и тежестта на физическото
увреждане – лека степен, продължителността на физическото възстановяване на ищцата
- с болки и страдания до 1 месец, като през първите 7 дни с по-интензивен
характер, наличието на 2 белега с
размери 1/1 см /уточнение на в.л.
Виденов в о.с.з./, причиненият остър емоционален стрес при нападението, след
което е развила протрахирана адаптационна /невротична/ реакция с прояви на
безспокойство, подтиснатост, разстройство на виталните функции – съня, апетита,
редукция на теглото, емоционален дискомфорт, като тази реакция била особено
интензивна в първите десет дни и
намаляла в рамките на около два месеца, както и обстоятелството, че в резултат
на инцидента ищцата продължава да изпитва страх от бездомни кучета, настоящият
съдебен състав приема, че справедливият размер на обезщетение е сумата
3 000 лв.
По делото са доказани и претендираните
имуществени вреди в размер на 40 лв. за медицински преглед, като в тази връзка
не са релевирани конкретни оплаквания в жалбата.
По изложените съображения, решението
следва да бъде отменено в частта за отхвърляне на иска за неимуществени вреди
над сумата 1500 лв. до размера на сумата 3 000 лв., като бъде постановено ново
за уважаване на иска до посочения размер, а в останалите обжалвани части
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, в полза
на въззивницата –ищца следва да бъдат
присъдени доказаните разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 130
лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата общо 377 лв. –
допълнително разноски за първоинстанционното производство, съобразно уважената
част на жалбата.
На въззиваемата страна СО следва да се
присъдят разноски само за юрисконсултско възнаграждение в размера на 50 лв.,
съобразно отхвърлената част на жалбата на насрещната страна. Разноски за
държавна такса не следва да се присъждат, с оглед неоснователност на жалбата.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 14.01.2019г. по гр. дело
№ 15937/2018г. на Софийски районен съд, 28 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от Б.С.Д. *** с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за
разликата над сумата 1 500 лв. до
размера на сумата 3000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
С.О., гр. София, ул. „******** да заплати на Б.С.Д., ЕГН **********, на основание
чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата 1 500 лв. – допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ухапване от куче на 18.11.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от 18.11.2017г. до окончателното изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата 130 лв. – разноски за въззивното
производство и сумата 377 лв. – допълнително разноски за първоинстанционното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 14.01.2019г.
по гр. дело № 15937/2018г. на Софийски районен съд, 28 състав в останалата
част.
ОСЪЖДА
Б.С.Д., ЕГН **********
***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 50 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението частта по иска за сумата 6000 лв. подлежи на
касационно обжалване в 1-месечен срок от съобщенията до страните пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, а в останалата част не подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.