№ 145
гр. Перник, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720202044 по описа за 2023 година
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1920-000175 от
27.11.2023г. (НП), издадено от началник група в Първо РУ при ОД на МВР
Перник, с което на Е. И. З., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв (триста лева) на основание чл. 177, ал.1,
т.3, б.„а” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено
нарушение на чл. 102, т.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи, жалбоподателят Е. И. З. моли
процесното НП да бъде отменено като издадено в нарушение на
административнонаказателните правила и допуснато нарушение на
материалния закон.
Санкционираното лице не участва лично в съдебно заседание.
Представлява се от своя пълномощник адв. А. В. от ПАК, който поддържа
жалбата и излага съображения, с които подкрепя оспорването. Твърди, че НП
е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Излага аргументи, че не
били установени правилно всички съставомерни факти. Счита, че
противоречиво се посочвало, че жалбоподателят бил както собственик, така и
ползвател на автомобила. Претендира за присъждане на направено разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) началник група в Първо
РУ при ОД на МВР Перник - редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание. В придружителното писмо, с което
1
административнонаказателната преписка е изпратена в съда, не изразява
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд и при спазване на предвидения в закона преклузивен срок
за обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 19.10.2023г. от св. С. С. С. е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № GA835258 срещу Е. И. З., за това, че
на 19.10.2023г, в 14:35 часа в с. Мещица, общ. Перник, на кръстовището на
ул. „Елин Пелин” и ул. „Детелина” се установило, че лек автомобил
„Мицубиши Паджеро” с рег. № *******, собственост на Л. Е.ев И., ЕГН
**********, е управляван от Д. Л.ов Е.ев, ЕГН **********, който е
неправоспособен водач, като за нарушителя Е. И. З. е посочено, че е
собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска
или предоставя управлението на моторното превозно средство. Нарушението
е квалифицирано по чл. 102, т.1 от ЗДвП.
При съставянето на акта жалбоподателят не направил възражения,
подписал го и получил препис от него, като допълнителни възражения в
срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не депозирал.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното НП с
което по идентичен начин на описанието и правна квалификация по чл. 102,
т.1 от ЗДвП жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 177, ал.1, т.3, б.
„а” от същия закон с административно наказание глоба в размер на 300лв.
По доказателствата:
Съдът възприе горепосочената фактическа обстановка след преценка
на приложените и приобщени по делото по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл.
283 от НПК писмени доказателства: АУАН № GA835258 от 19.10.2023г.,
справка за нарушител/водач на Д. Л.ов Е.ев, ЕГН **********, Заповед №
8121з-1632 от 12.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, Заповед №
313з-604 от 10.03.2023г. на директора на ОД на МВР Перник, писмо с №
313р-951 от 11.01.2024г. на ОД на МВР Перник, които кореспондират със
свидетелските показания на С. С. С..
От правна страна:
При извършената дължима проверка за законосъобразност на
оспореното НП, съдът констатира допуснати съществени процесуални
нарушения свързани с неспазване на императивните разпоредби на чл. 42,
2
ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като съображенията са следните:
С описанието на нарушението от фактическа страна, в АУАН и НП е
предявено обвинение за предоставяне на моторно превозно средство на
неправоспособен водач, извършено от нарушителя в качеството на
собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска
или предоставя управлението на моторно превозно средство. Така посочените
фактически обстоятелства обосновават неяснота на
административнонаказателното обвинение във връзка със субекта на
отговорността. Това е така, тъй като визираното нарушение по чл. 102, т.1 от
ЗДвП касае особен субект, който следва да притежава едно измежду
изчерпателно изброените в разпоредбата три качества – водач, собственик
или упълномощен ползвател. В конкретния случай е налице изброяване на
субектите на забраната, без да е еднопосочно и категорично изведена волята
на АНО в какво качество е наказал лицето. Тази инертност не е преодоляна и
при прилагането на санкционната разпоредба на чл. 177, ал.1, т.3, б. „а” от
ЗДвП, където са изброени също три особени качества на субекта на
нарушението – собственик, длъжностно лице и водач, но не и кое от тях е
приложимо в конкретния случай. Освен това като изпълнително деяние са
посочени две възможни форми – допускане или предоставяне, без да се
уточни коя от тях е налице в процесния казус. При безспорно доказаната
неправоспособност на Д. Л.ов Е., предвид кредитираната по делото справка за
нарушител/водач на лицето, която е изискана от съда с оглед принципа на
служебното начало, актосъставителят и наказващият орган е следвало да
опишат онези факти и обстоятелства, които са приели като релевантни за
наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние.
Неспазването в тази насока на изискванията на чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН е довело до неясно предявено обвинение, с което основателно се
затруднява организирането на защитата, в каквато насока са и изложени
съображения от пълномощника на жалбоподателя.
С бланкетното изписване на всички възможни хипотези, които
законодателят е уредил в чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП и в чл. 177, ал.1, т.3, б.„а”
от ЗДвП е допуснато съществено нарушение на правилата за конкретно
обвинение, което е довело до нарушаване на правото на защита на дееца,
който е поставен в невъзможност да разбере параметрите на обвинението, и е
самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспореното НП.
Същевременно, различните качества на субекта на нарушението биха
довели до различни приложими санкционни разпоредби. Това е така, тъй като
съгласно приложената санкционната разпоредба на чл. 177, ал.1, т.3, б. „а” от
ЗДвП, се наказва собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или
предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не е
правоспособен водач. В тази норма отсъства качеството упълномощен
ползвател, която е визирана в чл. 102, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което и в
случай, че лицето именно като ползвател е предоставило моторното превозно
средство на неправоспособен водач, не би била приложима горепосочената
3
санкционна разпоредба, тъй като е недопустимо да се разширява кръга от
посочените в закона лица, подлежащи на съответното наказание. В този
случай, доколкото няма друга специална разпоредба, би следвало да се
приложи общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП. При положение
обаче, че при коментираното по-горе описание на нарушението от фактическа
страна, не става ясно в какво качество е санкциониран жалбоподателя, не
може да се прецени дали е приложена съответната санкционна норма, с което
е допуснато нарушение и на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
С оглед на констатираните по-горе съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство,
оспореното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно издадено.
За пълнота на решението, съдът счита за необходимо да посочи, че
предявеното обвинение на жалбоподателят не се доказа по несъмнен и
категоричен начин от АНО, чиято е доказателствената тежест. Същият не е
ангажирал доказателства, че на санкционираното лице е бил известен факта,
че Д. Л.ов Е.ев е неправоспособен водач и съответно направил ли е всичко
възможно да се увери в обратното, тъй като предоставянето на управлението
на автомобила предхожда самото извършване на нарушението. При това
положение, съдът е поставен в невъзможност да изведе констатации за
хронологично развилите се събития, след като и самият актосъставитетел
свидетелства в хода на съдебното следствие, че няма спомен за случая.
Предвид изложеното, обжалваното НП се явява незаконосъобразно и
като издадено в нарушение на материалния закон, след като не са налични
доказателства, установяващи по необходимия несъмнен начин, че Е. И. З. е
извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л.26 договор за правна защита и съдействие от 23.01.2024г. се установява, че
жалбоподателят Е. И. З. е възложил на адвокат А. В. от ПАК оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
пред Районен съд Перник по обжалване на процесното НП. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 400.00 лева и е заплатено изцяло в
брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. Възнаграждението е в минимално предвидения
размер в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, към който препраща
разпоредбата на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата, като от страна на АНО
4
не е направено възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на
заплатеното възнаграждение.
Предвид изложеното искането за присъждане в полза на
жалбоподателя на разноски следва да бъде уважено в пълния заявен размер от
400.00 лв, който Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати на Е. И. З..
Така мотивира и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и 2 и чл. 63д
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1920-000175 от
27.11.2023г., издадено от началник група в Първо РУ при ОД на МВР Перник,
с което на Е. И. З., ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв (триста лева) на основание чл. 177, ал.1, т.3, б.„а” от
Закона за движението по пътищата за извършено нарушение на чл. 102, т.1 от
същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Е. И. З., ЕГН
********** сумата в размер на 400 лв (четиристотин лева), представляваща
направени от лицето разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат
в съдебното производство по АНД № 20231720202044 по описа за 2023г. на
Районен съд Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5