Решение по дело №2469/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262729
Дата: 17 август 2022 г. (в сила от 23 февруари 2024 г.)
Съдия: Биляна Магделинова Славчева
Дело: 20211100102469
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр.София, 17.08.2022г.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти  състав в публичното заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година, в състав

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №2469/2021год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2,  ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу П.НА Р.Б.за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на  50 000лева и за имуществени вреди в размер на 8400,00лева с ДДС,

Ищцата С.Н.В. излага в исковата молба, че в резултат от водено срещу нея наказателно производство по НОХД №990/2011г. на РС-Ботевград е постановена осъдителна присъда, с която е наложено наказание три години лишаване от свобода и е лишена от право да упражнява професията си. Присъдата е потвърдена с решение на СОС по ВНОХД№419/2012г. По искане за възобновяване на наказателното производство е образувано НД№2110/2012г. на ВКС, по което е отменено, по реда на възобновяването,  въззивното решение и е върнато делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. На 13.03.2013г. ищцата е освободена от затвора в гр. Сливен, където прекарала три месеца и половина. С решение от 11.06.2013г. на СОС по ВНОХД №419/2012г. е отменена осъдителната присъда на РС-Ботевград и делото е върнато на досъдебното производство със задължителни указания.   На 11.07.2013г. е внесен нов обвинителен акт срещу нея, по който е образувано НОХД№542/2013г. по описа на РС Ботевград, по което е поддържано обвинение за тежко престъпление –длъжностно присвояване в големи размери. След извършени редица процесуално–следствени действия е постановена присъда на 06.02.2017г., с която е призната за виновна. С решение на СОС по ВНОХД №810/2017г. е отменена постановената присъда  и делото е върнато  на РС Ботевград  за ново разглеждане, като е прието, че присъдата е постановена без мотиви и извън внесеното обвинение. Образувано е НОХД№125/2018г. на РС-Ботевград, по което са извършвани нови процесуално-следствени действия  и е постановена оправдателна присъда на 27.02.2019г.

 В резултат от воденото срещу нея наказателно производство, ищцата претърпяла неимуществени вреди,  изразяващи се в срам от воденото срещу нея наказателно производство за извършване на  тежко престъпление-длъжностно присвояване в големи размер, извършено в условията на продължавано престъпление. Изпитвала силни притеснения и неудобства по време на задържането в затвора в гр.Сливен. През цялото време се притеснявала за начина по който това се отразява на семейството й. Баща й научил за  обвинението, обаждал й се по телефона и плачел, а тя не можела да  го успокои, тъй като била силно обезверена. Постоянно се чувала с него и се притеснявала за неговото здраве и живот, което допълнително я сринало психически. Семейството на брат й престанало да комуникира с нея след като разбрало за повдигнатите й обвинения, което я унизило и разстроило.  И до сега брат й не я търси и не комуникира с нея, разминават се по улицата като непознати. Притеснявала се, че поради повдигнатите обвинения съпругът й ще остане без работа, а семейството й се издържало от неговата заплата. Нямала желание да излиза по улицата, тъй като виждала упрек в лицата на хората, което било подсилено от публикувани статии в местни медии със заглавия «Затвор за служителка на ВиК» и др. Не можела да спи цели нощи, не искала да разговаря с никого, била съсипана у безпомощна.

На 30.10.2012г. била арестувана, при което изпитала силен ужас и шок, когато полицаите влезли в дома й със заповед за арест. Имала един час да се сбогува с баща си и дъщерите си,  една от които била бременна и имала термин за раждане след  един месец. Не знаела къде ще бъде заведена след задържането, а близките й не били уведомени къде се намира и какво се случва с нея в продължение на три дни. Завели я в следствения арест, след което на сутринта я качили на автобус, с белезнизи и в отделна клетка, и я завели в женския затвор в гр. Сливен. След щателна и унизителна проверка, изрзяваща се в обиск и събличането й гола, е заведена в самостоятелна килия, където нямало условия от първа необходимост.  Изпитала ужас, срам и психически срив. На 09.11.2012г. се родил внукът й, но тя нямала възможност да го види и да бъде със семейството си в този момент. Големият й внук, който бил в първи клас по това време, плачел и питал за нея, но му казали, че е на лечение в санаториум. Когато близките й идвали да я видят се чуствала силно унизена и засрамена, тъй като я извеждали с охрана и престилка при тях. На 16.01.2013г. е заведена в гр. София  за делото във ВКС, на което е  заведена с белезници  и охрана пред очите на нейните близки. След делото нощувала в следствената служба на бул.»Г.М.Димитров» в гр.София,  където било мръсно и ужасяващо. На 12.02.2013г. е освободена от Сливенския затвор, но делата продължили до 2019г., както и страхът  й при мисълта, че отново може да се върне в ареста. Делото срещу нея продължило десет години, през които живеела от заседание до заседание, не можела да си намери работа, не получавала накакъв доход, била в тежко емоционална състояние, виждала упрек в очите на хората, когато я срещали по улиците.    

Ответникът П.НА Р.Б.е  представил писмен отговор,  в който са изложени съображения за неоснователност на исковете. Възразява, че от представените писмени доказателства не се установява влизане в сила на оправдателната присъда, както и претенцията за вреди, основавана на възражения срещу условията в арестните помещения, тъй като пасивно легитимирани са други държавни органи. Направено е възражение за прекомерност на претендираното обезщетение и недоказаност наличието на причинно-следствена връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и вредите, за които се претендира обезщетение.

  Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С определение от 17.09.2021г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че срещу ищцата е образувано наказателно производството по посочените в исковата молба наказателни дела.

От влязла в сила на 15.03.2019г. присъда по НОХД №125/2018г. на РС-Ботевград се установява, че ищцата е призната за невиновна по повдигнатите й обвинения за това, че в периода от 01.11.2006г. до 04.09.2010г. при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице „Инкасатор контрольор“ във фирма „В и К Б.“ ЕООД присвоила чужди пари в размер на 36 731,38лева.

Установява се, че за посоченото деяние за първи е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД №542/2013г. на РС Ботевград, по което са проведени множество открити съдебни заседания, на които присъствала ищцата като подсъдима. От разпореждане от 16.07.2013г. се установява, че е потвърдена взетата на подсъдимата мярка за неотклонение „Подписка“, която е потвърдена  в последното открито съдебно заседание по делото на 06.02.2017г. По посоченото дело е постановена осъдителна присъда, с която ищцата е осъдена условно на лишаване от свобода за периода от 3 години, като изпълнението е отложено за срок от 4 години.

С решение от 06.03.2018г. по ВНОХД№810/2017г. на СОС посочената присъда е отменена и делото е върнато на РС-Ботевград за ново разглеждане. След което е образувано  НОХД № 125/2018г. на РС-Ботевград на 14.03.2018г. , което е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на15.03.2019г.

Установява се, че делото в съдебната фаза е продължило в периода от 16.07.2013г. до 15.03.2019г., като през този период ищцата е била с мярка за неотклонение „подписка“. Не се установява през този период да е задържана в следствения арест или в затвора. 

Съдът констатира, че не е изискано и приложено към настоящото  НОХД №990/2011г. на РС-Ботевград, по което е постановена първата осъдителна присъда срещу ищцата, но от приложените към исковата молба доказателства се установява начинът на неговото протичане и взетите по отношение на ищцата мерки за неотклонение. Установява се, че ищцата е привлечена като обвиняема с постановление от 13.10.2011г. като й е взета мярка за неотклонение „подписка“. Същата е потвърдена с разпореждане на РС-Ботевград от 13.12.2011г. по НОХД №990/2011г.  за насрочването му в открито съдебно заседание. Делото е приключило с осъдителна присъда по отношение на ищцата  от 02.05.2012г. , с която е осъдена на 3 години и 8 месеца лишаване от свобода , като е прието наказанието да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип. Постановено е лишаване от право на упражняване на професия  на длъжност касиер или инкасатор-контрольор за срок от 3 години.

Присъдата е потвърдена с решение на СОС от 15.10.2012г. по ВНОХД№ 419/2012г. и е влязла в сила.

С решение на ВКС от 08.02.2013г. по НД№2110/2012г.  е отменено въззивно решение от 15.10.2012г. по ВНОХД№419/2012г. на СОС и делото е върнато за ново  разглеждане от СОС от стадия на съдебното заседание. С решение на СОС по ВНОХД№102/2013г. е отменена присъда от 02.05.2012г. на РС Ботевград по НОХД 990/2011г.  и делото е върнато на РП-Ботевград. Във връзка с дадените указания са извършени допълнителни процесуално-следствени действия, след което с постановление от 10.07.2013г. ищцата отново е привлечена като обвиняема  и е взета мярка за неотклонение „Подписка“. По внесения обвинителен акт, с разпореждане от 16.07.2013г. е образувано НОХД №542/2013г. на РС Ботевград. След проведени множество открити съдебни заседания е постановена осъдителна присъда.  На 26.02.2017г. с което е осъдена ищцата на лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено с 4 години, като е приспаднато времето, през което подсъдимата е изтърпявала наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №990/2011г. на РС-Ботевград  за времето от 30.10.2012г. до 13.02.2013г.

За установяване не неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, от които се установява следното:

 Свидетелката М.В.М., дъщеря на ищцата, знае за заведеното срещу майка й наказателно производство за присвояване на сума от дружеството, в което работела. Първоначално когато е повдигнато обвинението тя изпаднала в шок, затворила се, не разговаряла с тях. Чувствала се засрамена, обидена, унизена и огорчена най-вече от ситуацията. Производството продължило няколко години, което се отразило на работата й. Не можела да започне работа. Живеят в Ботевград, който е малък, и тя не можела да си намери работа. Баща им я издържал през цялото време. Сестра й по това време била бременна и майка й много се притеснявала за нея. Непрекъснато мислела как може да й се отрази тази ситуация. Притеснявала се и за дядо й, който е възрастен човек, живеел  сам и знаел за делото, което било публично отразено. Имало две публикации в местните медии с потресаващи заглавия. По време на наказателното производство майка й била  около три месеца в затвора. Свидетелката лично ходила там на свиждания. Когато я арестували баща й бил там, не знаела къде отива и не можели да се свържат с нея. Знае, че на втория ден е пристигнала в гр. Сливен с конвой. Била унизена от цялата ситуация. Арестували я на 30.10.2012 г., а сестра й родила на 09.11.2012 г. През цялото време тя само това преживявала. Когато я посещавали в затвора , излизала с охрана, с една синя престилка, с главата надолу, засрамена и унизена. Влизала при тях с баща им, плачела и ги държала за ръцете. Непрекъснато питала как е  дядо им. Още от самото начало нейният брат, вуйчото на свидетелката, се отрекъл  от нея. Спрял да комуникира с нея, опитал се да повлияе и на дядо й. До ден-днешен вуйчо й не поддържа връзка с нея.  Адвокатските хонорари за водене на делото ги плащали родителите й каквото могат да отделят и двете със сестра й. Нямало кой друг, тъй като майка им била без никакъв месечен доход години наред. Поради самият факт, че не излизала от дома си дълго време от срам, обида и огорчение, не тръгнала веднага да си търси работа. Искала да работи, конкретно място не си спомня, но чрез приятели, познати търсела. Там където живеят с баща им, питала в един магазин за работа, но й отказали.  Свидетелката чела статиите, в които името й било с инициали, доколкото си спомня, но в коментарите е цитирано точно нейното име. В статиите е посочена длъжността на майка й и в града се говорело за обвинението срещу нея, тъй като това е малък град и всички се познават, а тя работела във ВиК и хората я познават.

Свидетелят Д.Р.П.,  познава ищцата, тъй като сина му е съпруг на една от дъщерите й, както и за повдигнатото  през  2011 г. обвинение за присвояване на средства. Знае, че от това се почувствала много зле. Не можели да я познаят изобщо, тъй като се  променила като човек. Не общувала както преди, променила се. Била в  затвора в гр. Сливен, ходели да я посетят там, за да може да се съвземе малко. Изглеждала много отчаяна. Не я виждал друг път такава. Всичко й се отразило на психиката, променила се като човек. Станала резервирана и не можела да се отпусне да говори свободно. Някои хора като брат й спрели да общуват с нея. Той и с тях не общувал. Преди това се здрависвали  като се срещнат, но след този случай започнал да избягва и тях, минавал на другия тротоар и не ги поздравява. Десетина дни преди да роди снаха му майка й била арестувана и закарана в Сливенския затвор. Няколко дни не знаели къде се намира, какво прави. Снаха му родила в началото на м. ноември, а нея я прибрали в края на м. октомври. Преживяла го тежко, да не си при детето си когато ражда, това е тежко.

Злословели хората в Ботевград, които са настроени за сензация. В интернет пишело за този случай, че е осъдена за кражба на пари. Съпругът й споделял, че определени хора ходели при неговия началник и се притеснявал да не си загуби работата. С. също изпитвала страх, защото ако уволнят и мъжа й щели да останат без средства за живеене. Съпругът й работел в Ботевград в частна фирма.

       При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

        Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

От доказателствата по делото се установява, че ищцата е била подсъдима по НОХД№990/2011г. на РС-Ботевград, по което е постановена осъдителна присъда, с която е наложено наказание три години лишаване от свобода и е лишена от право да упражнява професията си. Присъдата е потвърдена с решение на СОС по ВНОХД№419/2012г. По искане за възобновяване на наказателното производство е образувано НД№2110/2012г. на ВКС, по което е отменено по реда на възобновяването  въззивното решение и е върнато делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. На 13.03.2013г. ищцата е освободена от Сливенския затвор, където прекарала три месеца и половина. С решение от 11.06.2013г. на СОС по ВНОХД №419/2012г. е отменена осъдителната присъда на РС-Ботевград и делото е върнато на досъдебното производство със задължителни указания.  На 11.07. 2013г. е внесен нов обвинителен акт срещу нея, по който е образувано НОХД№542/2013г. по описа на РС Ботевград, по което е поддържано обвинение за тежко престъпление –длъжностно присвояване в големи размери. След извършени редица процесуално–следствени действия е постановена присъда на 06.02.2017г., с която е призната за виновна. С решение на СОС по ВНОХД №810/2017г. е отменена постановената присъда  и делото е върнато  на РС Ботевград  за ново разглеждане, като е прието, че присъдата е постановена без мотиви и извън внесеното обвинение. Образувано е НОХД№125/2018г. на РС-Ботевград, по което са извършвани нови процесуално-следствени действия  и е постановена оправдателна присъда на 27.02.2019г.

        По гореописаните наказателни производства ищцата е била подсъдима за периода от образуване на НОХД990/2011г. на 13.12.2011г., когато е най-ранната установена дата на образуване на това дело, посочена в разпореждане за насрочване разглеждането му в открито съдебно заседание. Производството по това обвинение е приключило с постановяване и влизане в сила на оправдателна присъда  по НОХД №125/2018г. на РС-Ботевград, влязла в сила на  15.03.2019г.

От горепосочените установени по делото факти следва да се приеме, че е налице една от кумулативните предпоставки, обуславящи ангажиране отговорността на държавата в лицето на съответния орган, с който длъжностното лице, пряк причинител на вредата, е в служебни отношения. Съдът приема, че ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като негови длъжностни лица с актовете си образуват наказателно производство срещу лицата, за които има достатъчно данни за извършено престъпление, извършват необходимите действия по разследването и повдигат обвинение, като представителят на прокуратурата поддържа обвинението пред съда.

Отговорността за обезщетение съгласно българското гражданско право е ограничена до преките и непосредствени вреди съгласно чл.4 от ЗОДОВ. Уважаването на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от същия закон, е обусловено от провеждането на пълно главно доказване по отношение на две обстоятелства – че са причинени твърдените вреди и че тези вреди са възникнали в резултат от необосновано въздействие върху правната сфера на ищеца.

              По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди съдът приема следното:

       От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е била подсъдима по повдигнатото обвинение за длъжностно присвояване, във връзка с което са образувани горепосочените дела, в продължение на около 7 години и половина. През този период по отношение на нея е взета мярка за неотклонение «подписка», с изключение на периода от 3 месеца и половина, през които е изтърпявала наказание лишаване в свобода в Сливенския затвор. По така повдигнатото обвинение са проведени множество съдебни заседания, на които ищцата е присъствала, извършени са процесуално-следствени действия, изразяващи се в разпит на свидетели - бивши нейни колеги и са приети експертизи. По отношение на ищцата е постановена влязла в сила осъдителна присъда, с която й е наложено наказание лишаване от свобода, изтърпявано в  затвора в гр. Сливен в периода от 30.10.2012г. до 13.02.2013г.          

        В периода преди постановяване на осъдителната присъда и влизането й в сила ищцата без съмнение е изпитвала притеснение и страх от възможността да бъде осъдена. След влизане в сила на осъдителната присъда нейните страхове от осъждане са се превърнали в неудобства и притеснение, свързано с реалното изпълнение на наложеното наказание. В периода на престоя си в затвора в гр. Сливен за 3 месеца и половина ищцата е лишена от свободата си. Това е довело до невъзможност за свободно придвижване, за работа, семеен живот, контактуване с деца  и внуци. През цялото време е изпитвала срам и неудобство пред децата, съпруга и близките си, които са я посещавали в затвора. 

         В периода, в който е била подсъдима, преди влизане в сила на осъдителната присъда и след отмяната й до постановяване на оправдателна присъда, ищцата е била с мярка за неотклонение „подписка“, която не е ограничавала  в пълна степен свободата й на придвижване, но през този период е търпяла ограниченията, свързани с нея, както и с необходимостта да присъства на насрочените заседания по делото, да се подготвя за тях и да контактува с процесуалния си представител.          Съдът приема, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели за обсттелството, че хората в Ботевград знаели за обвиненията срещу ищцата от местната преса, в която са публикувани статии. След проверка в посочените в исковата молба линкове се установява, че действително са публикувани статии, съдържащи информация за повдигнатото на ищцата обвинение и грозящото я наказание, като са описани извършените деяния, изразяващи се в това, че „За периода от 2006 до 2010 година като длъжностно лице тя е присвоила 36 731 лева, като не ги е внесла в главната каса на дружеството.    Съдържа се информация за заеманата от ищцата длъжност, като са посочени първите букви на нейните три имена. Съдът приема за доказано, че информацията за повдигнатото на ищцата обвинение е достигнало до множество хора чрез посочените публикации, както и че хората в града  са я гледали с укор, поради което отказвала да напуска дома си, тъй като се срамувала. Установява се от показанията на свидетелите, че брат й отказал да общува с нея,  че много хора се отдръпнали от нея. В резултат от това ищцата се затворила и била в безпомощно положение. Макар и да не й е взета мярка за неотклонение, ограничаваща правата й на свободно придвижване,  в периода в който е текло наказателното производство, тя е изпитвала срам и неудобство пред хората и близките си за това, че е обвинена в извършване на престъпление, свързано с длъжностно присвояване, към което българското общество е особено чувствително.

        Не е спорно, че ищцата живее в малък град, в който хората се познават, поради което информацията за воденото срещу нея наказателно производство се е разпространила в града и е напълно житейски обосновано твърдението, че за нея е било невъзможно да започне работа в причинно-следствена връзка с воденото срещу нея наказателно производство. Освен това в период от 7 години и половина, в които е водено наказателното производство, ищцата е ангажирана с участие в съдебни заседания, била е изправена пред възможността да бъде осъдена, поради което не е била в положение да планира бъдещето си.

       Съдът приема за недоказано твърдението на ищцата за влошено здравословно състояние в причинно-следствена връзка с наказателното производство,  тъй като в тази връзка не са ангажирани доказателства.

   С оглед установените по делото факти, както и установените неимуществени вреди, съдът приема за справедливо обезщетение в размер на 30 000лева, за която сума искът следва да бъде уважен и да са отхвърли до пълния предявен размер от 50 000лева, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното плащане на сумата.

 В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, каквито са договорите, разноските по които се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Както е посочено по горе, установени са предпоставките за присъждане на обезщетение за настъпилите в причинно-следствена връзка с наказателното производство. Към исковата молба са приложени договори за правна помощ  по водените срещу ищцата наказателни производства, както и доказателства за реално платено възнаграждение в размер на 8400лева с ДДС, поради което ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на платеното за правна помощ възнаграждение, за което следва да се присъди обезщетение.

          На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 10,00лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 3360 с ДДС, от които следва да се присъдят 2/3 или 6,66лева за държавна такса и 2240,00лева адвокатско възнаграждение с ДДС.

Предвид изхода на спора и съгласно чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ не следва да бъде осъждан ищеца да заплати разноските по производството, тъй като искът не е отхвърлен изцяло, а частично.

          Мотивиран от горното, съдът

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Държавата, чрез П.НА Р.Б., да заплати на С.Н.В. с ЕГН********** на основание  чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000,00лева, настъпили  в резултат от воденото срещу нея наказателно производство по НОХД №990/2011г. на РС-Ботевград, по което е постановена осъдителна присъда, потвърдена с решение на СОС по ВНОХД№419/2012г., след което по искане за възобновяване на наказателното производство е образувано НД№2110/2012г. на ВКС, по което е отменено по реда на възобновяването  въззивното решение и е върнато делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, с решение от 11.06.2013г. на СОС по ВНОХД №419/2012г. е отменена осъдителната присъда на РС-Ботевград и делото е върнато на досъдебното производство, след което е образувано НОХД№542/2013г. по описа на РС-Ботевград, по което е постановена осъдителна присъда, след което с решение на СОС по ВНОХД №810/2017г. е отменена постановената присъда  и делото е върнато  на РС-Ботевград  за ново разглеждане, след което е образувано НОХД№125/2018г. на РС-Ботевград, по което е постановена оправдателна присъда на 27.02.2019г., влязла в сила на 15.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-15.03.2019г. до окончателното й плащане, сумата от 8400,00лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-15.03.2019г. до окончателното й плащане,  както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски, съобразно с уважената част от иска, в размер на 6,66лева държавна такса и 2240,00лева адвокатско възнаграждение с ДДС

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.В. с ЕГН********** срещу Държавата, чрез П.НА Р.Б., иск с правно основание  чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили  в резултат от воденото срещу нея наказателно производство по НОХД №990/2011г. на РС-Ботевград, по което е постановена осъдителна присъда, потвърдена с решение на СОС по ВНОХД№419/2012г., след което по искане за възобновяване на наказателното производство е образувано НД№2110/2012г. на ВКС, по което е отменено по реда на възобновяването въззивното решение и е върнато делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, с решение от 11.06.2013г. на СОС по ВНОХД №419/2012г. е отменена осъдителната присъда на РС-Ботевград и делото е върнато на досъдебното производство, след което е образувано НОХД№542/2013г. по описа на РС-Ботевград, по което е постановена осъдителна присъда, след което с решение на СОС по ВНОХД №810/2017г. е отменена постановената присъда  и делото е върнато  на РС-Ботевград  за ново разглеждане, след което е образувано НОХД№125/2018г. на РС-Ботевград, по което е постановена оправдателна присъда на 27.02.2019г., за сумата от 30 000лева до пълния предявен размер от 50 000лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен  съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                                   СЪДИЯ: