Решение по дело №9192/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4227
Дата: 10 март 2024 г.
Съдия: Мария Тодорова Долапчиева
Дело: 20231110109192
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4227
гр. София, 10.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110109192 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р. И. В. срещу з, с която е предявен
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 800 лева -
частична претенция от сумата в общ размер на 1316,60 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, сключена с ответника,
за вреди на МПС „БМВ 118“ с рег. № ,, причинени при застрахователно събитие – градушка,
настъпило на 28.05.2020 г. в гр. София, кв. „Филиповци“, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 21.02.2023 г., до изплащане на вземането.
Ищецът поддържа, че с ответника била сключена имуществена застраховка „Каско“ за
МПС „БМВ 118“ с рег. № ,, собственост на ищеца. Твърди, че в срока на застрахователното
покритие - на 28.05.2020 г. около 14:00 часа паркирал автомобила в гр. София, кв.
„Филиповци“, ул. „Здравец“ № 6, като между 15:00 и 15:30 часа заваляла градушка, в
резултат на което автомобилът бил увреден. Сочи, че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие отправил искане към ответното дружество за заплащане на
застрахователно обезщетение за вредите по процесното МПС, но ответникът отказал да
заплати такова. Твърди, че причинените вреди били на стойност 1316,60 лева. По така
изложените доводи предявява частична претенция в размер на 800 лева, която моли да бъде
уважена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
признава предявения иск. Посочва, че във връзка със същото събитие и за същите
увреждания е бил предявен от ищеца иск за сумата от 100 лева – частична претенция от
1316,60 лева, въз основа на който било образувано гр. д. № 45830/2021 г., по описа на СРС,
76 състав, в хода на което било установено, че размерът на вредите възлиза на 900,22 лева.
Сочи, че частичният иск бил уважен с влязло в сила решение. Твърди, че на 26.06.2023 г.
заплатил присъдената главница, ведно с лихви и разноски, поради което счита, че не е дал
повод за образуване на настоящото производство и че не дължи разноски по делото.
Претендира разноски.
С молба от 15.01.2024 г. ответникът заявява, че на 05.01.2024 г. е извършил плащане на
1
исковата сума .
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие,
за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и
настъпилите вреди, размер на вредите.
С оглед направеното от ответника признание на иска, всички елементи от фактическия
състав на процесното вземане са безспорни. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК
осъществяването им следва да се приеме за доказано.
Между страните не се спори, а и от представените от ответника писмени доказателства
се установява, че на 05.01.2024 г. ответникът е погасил задължението си за претендираната
сума, като е заплатил сумата в размер на 800,22 лева. С молба от 13.02.2024 г. ищецът
изрично заявява, че с извършеното плащане претенцията му е изцяло погасена, като твърди
да му се дължат единствено направените от него разноски по делото, които претендира. При
това положение предявеният иск следва да бъде отхвърлен именно поради погасяването му
чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Въпреки отхвърлянето на предявения иско, доколкото се касае за погасяването му в
хода на процеса, ответникът дължи направените и претендирани от ищеца разноски, тъй
като по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на
вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Ищецът претендира
такива в общ размер на 530 лева, от които 50 лева за платена държавна такса и 480 лева за
платено адвокатско възнаграждение. Ответникът релевира възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. С оглед
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът следва да откаже да приложи определените
с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения поради
нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. При това положение за определяне
размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото, обстоятелството, че е направено признание и съответно плащане на
вземането, че се касае за частичен иск, като за друга част от вземането вече е водено друго
производство, че не се е явявал процесуален представител на ищеца в проведеното съдебно
заседание, както и това, че производството не се отличава с каквато и да било особеност от
множеството идентични производства в СРС с такъв предмет. При това положение
претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата в размер на
300 лева. Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
на 350 лева.
Разноски в полза на ответника не се дължат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. В., с ЕГН ********** и адрес гр. София, кв.
„Филиповци“, ул. „Здравец“ № 6, срещу з, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата в
размер на 800 лева - частична претенция от сумата в общ размер на 1316,60 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“,
2
сключена с ответника, за вреди на МПС „БМВ 118“ с рег. № ,, причинени при
застрахователно събитие – градушка, настъпило на 28.05.2020 г. в гр. София, кв.
„Филиповци“.
ОСЪЖДА з, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, да заплати на Р. И. В., с ЕГН ********** и адрес гр. София, кв.
„Филиповци“, ул. „Здравец“ № 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 350
лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3