Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
29.11.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и първи
ноември две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Е. Янчева при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 182 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на Ц.Х.Ц.,***, депозирана против Решение № 73/22.08.2022г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по АНД № 29/2022г. по описа на съда.
С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
21-0323-000761/21.12.2021г., издадено от началник на РУ - гр. Велики Преслав
при ОД на МВР - Шумен , с което на Ц.Х.Ц., за нарушение чл. 483, ал. 2 от КЗ и
на основание чл.638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 /четиристотин/ лева.
Касаторът счита, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Твърди, че актът и НП са изготвени от
некомпетентни лица. Сочи още, че е налице противоречие между словесното описание
на деянието в акта и в НП и дадената му правна квалификация. Поради това
отправя искане за отмяна на съдебния акт и за отмяна на наложеното му
административно наказание. Претендира присъждане на разноски. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Депозира писмени бележки чрез адвокат Д.С.от Адвокатска колегия – Варна, като
заявява, че поддържа касационната жалба на посочените в нея основания.
Ответната страна,
началник на РУ – Велики Преслав, към ОД на МВР – Шумен, представя писмена
молба, депозирана чрез главен юрисконсулт И.С., в която обективира становище за
неоснователност на оспорването и претенцията за присъждане на разноски. В
съдебно заседание ответникът, представляван от юрисконсулт Ив.Симеонова оспорва
касационната жалба и по аргументи за правилност на касирания съдебен акт моли
същият да бъде оставен в сила и в полза на ОДМВР – Шумен да се присъдят
разноски за юрисконсултскко възнаграждение.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 14.10.2021г. около
07.00 часа в с. Веселиново, общ. Смядово, обл.Шумен по ул. „Брестова“
жалбоподателят управлявал л.а. „JEEP GRAND CEROKE“ с номер на рама
1J8G8E8272Y115959 с рег. табели - LT02 NZN, британски такива, като превозното
средство било с прекратена регистрация на 15.05.2013г., маркирано като износ от
Великобритания, за което МПС нямал сключена валидна за територията на Република
България застраховка „Гражданска отговорност“.
На същата дата
полицейските служители М.В.и Й.Г.били изпратени по сигнал за настъпило в с.
Веселиново, общ. Смядово, ПТП с пострадало дете, като водачът, който управлявал
автомобил с английска регистрация, бил напуснал местопроизшествието, преди
пристигане на контролните органи, като имало данни че е предизвикал и второ ПТП
при потеглянето си и напускане на местопроизшествието с пострадала възрастна
жена. След като посетили местопроизшествието и снели сведения от присъствалите на
място лица – Й.Д., В.А., М.А.и А.А., служителите установили, че са причинени
две ПТП с пострадали лица М.А.и Й.Д. от водач на л.а. „JEEP GRAND CEROKE“ с
номер на рама 1J8G8E8272Y115959 с рег. табели - LT02 NZN.
В хода на проверката бил
установен водачът на автомобила, а именно жалбоподателят Ц.Ц. и че същият не
бил сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания
от него автомобил. Освен това било установено, че след първото ПТП с пострадал М.А., роднините му – А.А. и В.А. били нападнали
водача на автомобила с цел да се саморазправи с него.
За установеното
мл.автоконтрольор М.В.при ОД МВР-Шумен, РУ - В. Преслав, съставил констативен
протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 19434/17.11.2021г. и рег. №
19441/17.11.2021г., като в двата протокола отбелязал, че за автомобила
управляван от водача няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Въз основа на направено
запитване чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ - гр. София
при МВР представителство на МВР във Великобритания бил получен отговор от
английските власти, че процесният автомобил е бил регистриран във
Великобритания, но е бил маркиран като износ на 15.05.2013г. и от тогава е с
прекратена регистрация и не следва да има валидна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Жалбоподателят бил
призован за 08.12.2021г., когато свидетелят Г.Т., въз основа на събраните в
хода на проверката официални документи, му съставил АУАН бл. № 390488, за
нарушение по чл. 483, ал. 2 от КЗ. Актът бил подписан от жалбоподателя без
възражение. Ц.Ц. не депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито представил договор за застраховка.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната
преписка, административно наказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи,
като са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдебният състав е посочил, че е
спазена процедурата по съставянето и връчването им и не са допуснати сочените
от защитника на жалбоподателя нарушения при изготвянето на АУАН, въз основа на
който е издадено и настоящото НП, водещи до незаконосъобразност на същите. В
тази връзка, съдебният състав отчел, че нарушението, въз основа на което е
издаден акта, е установено въз основа на изготвената Докладна записка № 323Р-17209/14.10.2021г.
и материалите към нея, като актът е бил подписан и от посочените за свидетели
при съставянето му лица. Въззивната инстанция коментирала и противоречието
между словесното описание на деянието, в което водачът неправилно е бил
индивидуализиран като собственик на автомобила, и дадената му правна
квалификация, предвиждаща административнонаказателна отговорност за водач,
който управлява МПС, което не е негова собственост, във връзка с чието
притежание и управление няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това несъответствие съставът на
Районен съд – Велики Преслав не намерил за съществено такова с мотива, че то не
е довело до пълна невъзможност лицето да разбере какво нарушение е извършило и
кои относими норми от действащото законодателство следва да бъдат приложени, и
то е било лишено от възможността да организира своята защита и да подаде
възражения както срещу съставения АУА Н, а в последствие и жалба срещу НП.
Съдът, съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства, възприел
процесното наказателно постановление за законосъобразно и по същество,
приемайки че водачът, който не е бил собственик на автомобила, се явява лице по
смисъла на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ,
което е било длъжно да сключи гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт съобразно правилото
на чл. 483, ал. 2 от КЗ, от който влиза
на територията на Република България, което не е сторило, поради което
осъществената от въззивника деятелност правилно е била санкционирана по реда на
чл.683, ал.3 от КЗ.
В пределите на касационната проверка
по чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание
съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба.
Настоящата касационна инстанция
споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, като същата
не се оспорва от жалбоподателя. Правилни и обосновани са направените от
въззивна инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да
повтаря и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Процесното НП по Кодекса на
застраховането е с автор началникът на РУ – Велики Преслав, към ОД на МВР –
Шумен, който видно от приложената в хода на въззивното производство Заповед №
372з-2354/16.08.2021г. на директор на ОД на МВР - Шумен се явява компетентен
наказващ орган. В тази връзка съдът съобрази и правилото на чл.647, ал.2 от
Кодекса, съобразно което наказателните постановления за нарушения по чл.638,
ал.1 – 3 и 5 от КЗ се издават от директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението,
или от оправомощено от него длъжностно лице. Направените възражения за липса на
компетентност и на актосъставителя, също са неоснователни. Съгласно чл.486,
ал.4 от КЗ, контролът за наличието на сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо моторните
превозни средства, които обичайно се намират на територията на Република
България или на територията на трета държава, се осъществява от органите на
Министерството на вътрешните работи, чийто служител е актосъставителят мл. автоконтрольор
Г.Т.. Той се явява длъжностно лице на службата за контрол по ЗДвП, в какъвто
смисъл е и правилото на чл.647, ал.1 от КЗ, поради което твърденията на
касатора не могат да бъдат споделени.
Не е налице и изложеното от касатора
основание за отмяна на наложеното му наказание, аргументирано с наличие на
съществено противоречие между описанието на нарушението и дадената му правна
квалификация. Прочитът на акта и на констативно-съобразителната част на НП
сочи, че контролните органи неправилно са вписали водача като собственик на
управляваното от него превозно средство, предвид липсата на каквито и да било
доказателства, легитимиращ го в това качество. Правилно с оглед наличните данни
отговорността на лицето впоследствие е ангажирана по предвидения в чл.638, ал.3
от КЗ състав, предвиждащ административнонаказателна отговорност за водач, който
управлява МПС, което не е негова собственост, във връзка с чието притежание и
управление няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Както закономерно е отразил в своите мотиви
районният съд, това противоречие в случая има несъществен характер и не е
довело до невъзможност лицето да разбере какво нарушение е извършило, и да
организира надлежната си защита както към момента на съставяне на акта, така и
впоследствие при съдебното оспорване на НП.
Правилен е и решаващият извод на
районния съд относно безспорната установеност на описаното в акта и в НП
нарушение. Приложените по делото доказателства сочат с категоричност, че на
инкриминираната дата и място касаторът е управлявал МПС „JEEP GRAND CEROKE“ с
номер на рама 1J8G8E8272Y115959 с английски рег. табели - LT02 NZN. Тези факти
са безспорно доказани, видно от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Релевантните за отговорността на водача обстоятелства са установени от органите
на МВР във връзка с получения сигнал за настъпил инцидент с пешеходец. Спорът в
настоящото производство се свежда до установяване извършено нарушение на режима
за сключване на задължителна застраховка „ГО“. Такова задължение е произтичало
за инициатора на настоящото производство от разпоредбата на чл.483, ал.1, т.2, във вр. с чл.483, ал.2 от КЗ. Нито в хода на въззивното
производство, нито пред настоящата инстанция Ц. представя доказателства за
надлежното и своевременно изпълнение на това задължение. Поради това
основателно административно наказващият орган е приел, че с поведението си
водачът виновно е осъществил административно наказателния състав по чл.638, ал.3
от КЗ. След преценка на събраните доказателства районният съд от своя страна
правилно е приел, че от събраните доказателства се явява безспорно установено
приписаното на Ц. нарушение, посочвайки че с действията си соченото за
нарушител лице е осъществило от субективна и обективна страна състава на
вмененото му административно нарушение.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218,
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Велики Преслав като правилно и законосъобразно, следва да
бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ОД на МВР – Шумен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 (осемдесет) лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 73/22.08.2022г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по АНД № 29/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Ц.Х.Ц. с ЕГН ********** ***, да
заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 29.11.2022 г.