№ 20036
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110149671 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД за сумата от 2040 лева, представляваща възнаграждение по Договор за доставка
на стоки, за което са издадени фактура № //////// от 09.03.2022г., фактура № //////// от
31.03.2022г. и фактура № ********** от 29.04.2022г.
Ищецът „К.ТТ“ АД твърди, че през 2021г. между него и „АГГ“ ЕООД е сключен
договор за доставка на стоки, по силата на който се задължава да предоставя услуга по
обслужване на кооперативни структури, включване на продуктите на изпълнителя в
национални промоционални активности, координация на стокови и финансови потоци
и подаване на актуален ценови асортимент към кооперативните структури, обслужвани
от ищеца, срещу насрещното задължение на ответника да заплаща месечно
възнаграждение в размер на 600 лв. с вкл. ДДС. Сочи, че облигационното
правоотношение между страните е прекратено с 30-дневно предизвестие от ответника.
Поддържа, че за дължимите възнаграждения са издадени фактура № /////////// на
стойност 600 лева, фактура № //////// от 31.03.2022г. на стойност 600 лева и фактура №
********** от 29.04.2022г. на стойност 840 лева, която включва и такса от 240 лева за
участие в Национална великденска промоция. Твърди, че на ответника е изпратена
покана за плащане на задълженията му в седем дневен срок, връчена на 22.11.2023
год., но към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК-12.02.2024 год., ответното дружество не е платило дължимото
възнаграждение. Излага, че въз основа на заявлението е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.03.2024 год., ответникът е
1
подал възражение по чл. 414 от ГПК, съдът му е указал да предяви иск за установяване
на вземането му, което обуславя и правния му интерес от предявяване на иска. Моли
съда да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за установено, че
ответникът му дължи претендираната сума. Претендира разноски.
Ответникът-„АГГ“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Оспорва дължимостта на претендираните суми с доводи, че
заплащането на възнаграждението е обвързано от изпълнението на договора – в
частност от оформянето на двустранен протокол, съдържащ стокооборота по региони и
обекти от района на отделния кооперативен съюз и общ стокооборот с ДДС. Твърди,
че на 31.08.2024г. страните са сключили споразумение, обективирано в споразумителен
протокол, по силата на което са извършили прихващане, като задълженията по
процесните фактури са прихванати със задължения на ищеца, произтичащи от фактура
№ /////// от 30.11.2021г. и фактура № ///////// от 04.04.2022г. на обща стойност от 1 088,39
лв. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на заявление от 12.02.2024 год., подадено от „К.ТТ“ АД е издадена
заповед за изпълнение на парично вземане по гр.д. № 8176/2024 год. по описа на СРС,
75 състав, с която на „АГГ“ ЕООД е разпоредено да заплати сумата от 2040 лева, ведно
със законната лихва считано от 12.02.2024 год. до изплащане на вземането, както и 50
лева-юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е
депозирал възражение срещу заповедта, поради което с разпореждане от 06.06.2024
год. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението за така
постановения съдебен акт е връчено на заявителя, като настоящия иск е предявен в
указания срок.
Приет като доказателство по делото е Договор №29/01.04.2021 год., по силата
на който „К.ТТ“ АД, в качеството му възложител възлага на „АГГ“ ЕООД, в
качеството му на изпълнител, да доставя стоки със собствен транспорт или чрез свои
дистрибутори фрако складове на едро и магазини на кооперативни организации
членове на районни кооперативни съюзи и Централния кооперативен съюз, а
изпълнителят се задължава да доставя стоки на кооперативните организации описани
по вид, артикули и цени в ценова листа-Приложение №2, представляваща неразделна
част от договора, при реда и условията договорени между страните. В чл. 7 е
уговорено, че изпълнителят се задължава да заплаща месечно възнаграждение на
възложителя, до 5-то число на месеца, следващ реализирания оборот от търговските
обекти, в размер на 500 лева без ДДС.
2
Приети като доказателства по делото са фактура № /////////// на стойност 600
лева, фактура № //////// от 31.03.2022г. на стойност 600 лева и фактура № ********** от
29.04.2022г. на стойност 840 лева, която включва и такса от 240 лева за участие в
Национална великденска промоция.
Приет като доказателство е споразумителен протокол за прихващане от
31.08.2023 год. със страни „К.ТТ“ АД и „АГГ“ ЕООД, съгласно който задълженията на
„АГГ“ ЕООД в размер на 2040 лева, по процесните фактури и задълженията на „К.ТТ“
АД в размер на 1088,39 лева се прихванати до размера на по-малкото. Посочено е, че
след прихващането, остатъкът от задълженията на ответника към ищеца възлизат на
951,61 лева. Видно е, че споразумителния протокол носи подпис на представител на
„К.ТТ“ АД.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата.
В случая между страните няма спор, че са били в договорни правоотношения,
възникнали по силата на Договор №29/01.04.2021 год., съгласно клаузите, на който
„К.ТТ“ АД, в качеството му възложител възлага на „АГГ“ ЕООД, в качеството му на
изпълнител, да доставя стоки със собствен транспорт или чрез свои дистрибутори
фрако складове на едро и магазини на кооперативни организации членове на районни
кооперативни съюзи и Централния кооперативен съюз, а изпълнителят се е задължил
да доставя стоки на кооперативните организации описани по вид, артикули и цени в
ценова листа-Приложение №2, представляваща неразделна част от договора, при реда
и условията договорени между страните. Няма спор и че изпълнителят се е задължил
да заплаща месечно възнаграждение на възложителя, до 5-то число на месеца, следващ
реализирания оборот от търговските обекти, в размер на 500 лева без ДДС.
Ответникът-„АГГ“ ЕООД оспорва основателността на иска, като твърди, че на
31.08.2023 год., между „К.ТТ“ АД и „АГГ“ ЕООД е сключен споразумителен протокол
за прихващане, съгласно който задълженията на „АГГ“ ЕООД в размер на 2040 лева,
по процесните фактури и задълженията на „К.ТТ“ АД в размер на 1088,39 лева се
прихващат до размера на по-малкото. Посочено е, че след прихващането, остатъкът от
задълженията на ответника към ищеца възлизат на 951,61 лева. Споразумителният
протокол е приет като доказателство по делото и е оспорен от пълномощника на
ищеца с аргументи, че изявлението за прихващане не е достигнало до ищеца, както и
че не носи подпис и на двете страни. Съдът намира доводите на ищеца за
неоснователни. Видно от протокола изявлението за прихващане е направено от
представител на ищеца и носи негов подпис. Същото е достигнало до ответника, респ.
3
е породило действие и той е страната, която го представя по делото. Ищецът от своя
страна не е оспорил положения под споразумителния протокол подпис. Прихващането
по чл. 103 от ЗЗД, като един от способите за прекратяване на насрещни задължения до
размера на по-малкото от тях, включва съществуването на две насрещни и
действителни вземания, с предмет пари или еднородни заместими вещи, изискуемост и
ликвидност на активното вземане. При наличието на тези предпоставки е допустимо и
договорно прихващане, какъвто е настоящия случай, като следва да се посочи, че при
извъндоговорното прихващане са налице насрещни волеизявления, обективиращи
съгласие на две лица да прихванат своите задължения, дори да не са налице
изискванията на чл. 103 от ЗЗД, с оглед свободатана договаряне, прогласена в чл. 9 от
ЗЗД. В случая страните са постигнали съгласие за извършеното прихващане, което
ответникът потвърждава и в отговора на исковата молба, поради което съдът приема,
че погасителния ефект е настъпил към момента, в който компенсацията е могла да се
извърши, което е станало преди предявяване на заявлението заиздаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК-на 12.02.2024 год., доколкото споразумението е от дата
31.08.2023 год.. Доколкото извършеното прихващане с предявеното вземане не се
различава по правни последици от плащането и другите погасителни способи, то
съдът приема, че следва да го съобрази при постановяване на съдебното решение
респ.,че дължимата от ответника сума е в размер на остатъка от 951,61 лева. Тук следва
да се посочи и че с позоваване на ответника за извършеното прихващане,
обективирано в споразумителния протокол, в който той се е съгласил, че дължи на
ищеца сумите по процесните фактури, е налице и извънсъдебно признание относно
наличието за задълженията му към „К.ТТ“ АД, поради което останалите възражения
срещу предявения иск са неоснователни.
Предвид изложеното предявения иск следва да се уважи за сумата от 951,61
лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2040 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на
69,41 лева и разноските по гр.д. №8176/2024 год. по описа на СРС, 75 с-в в размер на
42,36 лева, съразмерно с уважената част от претенциите.
На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не са ангажирани
доказателства за направени такива.
Воден от горното, Софийски районен съд, 75 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените искове от „К.ТТ“ АД, ЕИК //////////, с
адрес: гр. //////// срещу „АГГ“ ЕООД, ЕИК /////////, с адрес: гр. ///////////, че „АГГ“ ЕООД
4
дължи на „К.ТТ“ АД на правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД
сумата от 951,61 лева (деветстотин петдесет и един лева и шестдесет и една
стотинки), ведно със законната лихва считано от 12.02.2024 год. до окончателното
плащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по гр.дело № 8176/2024 год. по описа на СРС, 75 с-в, като отхвърля иска за разликата
до пълния предявен размер от 2040 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „АГГ“ ЕООД, ЕИК ///////// да
заплати на „К.ТТ“ АД, ЕИК ////////// сумата от 69,41 лева (шестдесет и девет лева и
четиридесет и една стотинки), представляваща направените в настоящото
производство разноски и сумата от 42,36 лева (четиридесет и два лева и тридесет и
шест стотинки), представляваща разноските по гр.д. №8176/2024 год. по описа на
СРС, 75 с-в.
Решението може да се обжалва пред Софийски Градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5