Решение по КНАХД №351/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. С. Х. с [ЕГН] от [населено място] против Решение № 153/06.06.2025г. на Районен съд– [населено място], постановено по АНД № 566/2025г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 25-1729-000037 от 24.02.2025г. на Началник РУ Шумен при ОДМВР- [населено място], в частта му по пункт първи. С НП, на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, както и „глоба“ в размер на 20.00лв. за нарушения на чл.104б т.2 и чл.70 ал.1 от ЗДвП. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради издаването му в нарушение на материалния закон и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка сочи, че вмененото на водача нарушение не било установено по несъмнен начин в контекста на събрания доказателствен материал- дадени обяснения от свидетел. С оглед на това, твърди, че незаконосъобразно наказващият орган е ангажирал отговорността му за ползване на път, отворен за обществено ползване, не по предназначението му, понеже при движението си автомобилът на жалбоподателят само леко е заходил в задната си част, но това не представлява рискова маневра. Сочи още, че съдът не е отчел, че паркингът на магазин „Практикер“ в [населено място] не е път и улица по смисъла на §6 т.1 от ДР на ЗДвП. Поради това, отправя искане за отмяна съдебния акт и отмяна на наказателното постановление в оспорената част. В открито съдебно заседание се явява лично жалбоподателят, както и процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба, изпраща процесуален представител, който оспорва касационната жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ШРС е образувано по жалба на А. С. Х. с [ЕГН] от [населено място] против Решение № 153/06.06.2025г. на Районен съд– [населено място], постановено по АНД № 566/2025г. по описа на съда. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 25-1729-000037 от 24.02.2025г. на Началник РУ Шумен при ОДМВР- [населено място], в частта му по пункт първи, като по отношение на второто наложено наказание, постановлението е влязло в законна сила, като необжалвано. С НП, на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, както и „глоба“ в размер на 20.00лв. за две нарушения на ЗДвП- 1. чл.104б т.2 и 2. чл.70 ал.1, като второто касае управление на автомобила при липса на включени светлини, като същото не се оспорва от жалбоподателя и не е било предмет на разглеждане от въззивния съд.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна следното: На 13.01.2025г. в 20:13ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Ауди“ модел „А 3” с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице, като се движел в [населено място], на паркинга на магазин „Практикер“ на [улица]. На пътя отворен за обществено ползване, водачът извършвал рискови маневри, като подавал газ и преднамерено поднасял МПС в полукръг, изваждайки го извън контрол, което довело до загуба на сцепление на задните гуми, т.е. т.н. дрифт, като с действията си водачът застрашил живота и здравето на останалите участници в движението, намиращи се на паркинга. В хода на въззивното производство бил разпитан свидетел, заемащ длъжността заместник- управител на търговски обект Практикер, който непосредствено възприел движението на автомобила на водача, неговият контролен номер, като сигнализирал на [тел. номер] и предал видеозапис от охранителните камери на органите по контрол. Разпитан е и актосъставителя и свидетел при съставянето на акта, служители на ОД на МВР Шумен, които установили самоличността на водача, а именно жалбоподателят Х., на който бил съставен Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия АД № 37 от 31.01.2025г. за извършено нарушение на чл.104б т.2 и чл.70 от ЗДвП. При предявяване на акта жалбоподателят направил възражения без да ги конкретизира. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН депозирал писмени такива, в които оспорва установената фактическа обстановка в акта, касателно осъществени рискови маневри. Въз основа на съставения акт и събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства, административно-наказващият орган издал процесното НП, с което на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП за това, че управлявайки автомобил, използва път за обществено ползване не по предназначението му, а с действия изразяващи се в рискови маневри застрашава живота и здравето на другите участници в движението. В НП били обсъдени направените възражения, като относно тяхната неоснователност се препраща към мотивите на Докладна записка рег.№1729р-4304/12.02.2025г., приложена по делото.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съдебен състав е направил извод, че въз основа на събраните по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че водачът е използвал път, отворен за обществено ползване, с друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение- за превоз на хора и товари. Съдът е счел за безспорно установено обстоятелството, че на горепосочената дата и място, при управление на автомобил, жалбоподателят подава рязко газ и преднамерено поднася МПС в полукръг, изваждайки го извън контрол, което довежда до загуба на сцепление на задните гуми, представляващо т.нар. „дрифт“. Въззивната инстанция е обсъдила задълбочено събраните свидетелски показания, част от които правилно не е кредитирала като пристрастни, както и приобщеното веществено доказателствено средство- диск с видеозапис, предаден по надлежния ред на контролните органи и е приела, че са налице категорични доказателства за така установените деяния. Воден от тези си мотиви, съдебният състав е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218 ал.2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо. В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства- разпит на свидетели и оглед на веществено доказателствено средство, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.

По отношение на възражението за процесуално нарушение във връзка със събирането на доказателства, съдът намира същото за неоснователно. По делото е събран релевантния доказателствен материал, който е бил проверен в хода на административно-наказателното производство и проведеното съдебно такова.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни изводи относно доказаността на осъщественото от водача нарушение. Касационната инстанция приема, че със своите действия жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл.104б т.2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност и правилно му е наложена съответната санкция. С нормата на чл. 104б т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия– преднамерено поднасяне на автомобила в полукръг. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства в подкрепа на твърдението, че е било налице само леко захождане на автомобила, което не представлявало рискова маневра. Още повече, че начинът на движение е продължил при няколко маневри, което е посочено в НП. Съдът споделя направените изводи на административно-наказващия орган за целенасоченост на действията на водача, предвид траекторията на движението му.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че мястото на нарушението не представлява път, отворен за обществено ползване. От събраните по въззивното дело гласни доказателства и технически проект по чл.154 ал.5 от ЗУТ, се установява, че процесният паркинг се намира в район, в който са разположени магазини и същият е с подход към улици, включително [улица]. От гласните доказателства се установява също така, че достъпът към посочения паркинг е свободен. Този път в посоченото населено място безспорно е отворен за обществено ползване, тъй като условията за използването му са еднакви за всички участници в движението и няма никакви данни, същият да е бил обозначен като път, който да не е бил отворен за обществено ползване, съгласно нормата на чл.2 ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018г. за проектиране на пътищата, безопасността на движението се осигурява по цялата дължина на пътя чрез разполагане паркинги и др., а според чл.102 ал.2 б. "г", сред видовете площадки за обслужване на пътуващите, МПС и инфраструктурата са и паркингите за леки МПС. Следователно, процесният паркинг представлява част от пътната мрежа, която е обозначена със съответните пътни знаци и маркировка, които са задължителни за спазване, и чиито правила за ползване се регулират от ЗДвП. Правилен е изводът на въззивната инстанция, че по силата на § 6 т.1 от ДР на ЗДвП, паркингът, пред магазин „Практикер“ в [населено място], представлява територия, приравнена на път отворен за обществено ползване. Следователно, за съда е безспорно, че касторът е управлявал моторното превозно средство на път, който е отворен за обществено ползване и попада в обхвата на приложението на Закона за движението по пътищата. В тази връзка, законосъобразен е изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, посредством умишлено поднасяне на автомобила, което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата– за превоз на хора и товари. Подобно поведение застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, като настоящото е извършено при множество участници в движението на пътя- превозни средства и пешеходци, поради което се характеризира с много висока степен на обществена опасност. В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Шумен по сходни казуси. Нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на §1 т.4 от ЗАНН.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното извършване на нарушението, вменено на касатора с НП, което е било правилно квалифицирано от актосъставителя и от наказващия орган. Издирен е относимият санкционен състав, въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от категорията на допуснатото от страна на водача. Решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 100 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 153/06.06.2025г. на Районен съд– [населено място], постановено по АНД № 566/2025г. по описа на съда.

ОСЪЖДА А. С. Х. с [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.1 да заплати на ОД на МВР- [населено място], юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто лева/ лв.

Решението е окончателно.