О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29.01.2024 година град Търговище
Административен
съд – Търговище втори
състав
на двадесет и девети януари
две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от председателя адм.д. №16 по
описа за 2024г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.166 ал.4 във връзка с ал.3 от АПК. Произнасянето е по
молба вх.№229/29.01.2024г., подадена от Г.А.Т. ***, действаща чрез процесуалния
си пълномощник адв. М.С. ***, с която прави искане за спиране на допуснатото предварително
изпълнение на оспорения по настоящото дело Акт за прекратяване на ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и
за установяване на публично държавно вземане с изх.№ 01-6500/4806 от
28.11.2023г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П.
С.. Като съображения за направеното искане в молбата се изтъква следното:
подлежащото на събиране с
оспорения акт държавно вземане в размер на
7040,57 лева, било прекалено голямо за жалбоподателката и плащането му от нейна
страна щяло да доведе до невъзможност същата да изплаща дължимите средства за
работни заплати и осигуровки, а последното пък щяло да лиши работниците ѝ
от средствата им за препитание и съответно да доведе до намаляване на
постъпленията в държавния бюджет; натрупването на дължими задължения за
осигуровки, които били лихвоносни, щели да направят непосилно изплащането на
тези задължения на молителката към държавния бюджет. Наред с това молителката
сочи, че размерът на задължението по оспорения акт щяло да ѝ причини
значителни и трудно поправими вреди в условията на тежка икономическа криза и
непрекъснато покачващи се цени на всички стоки и услуги, особено в сектора на
земеделието, тъй като налагането на запор върху банковата сметка на жалбоподателката
и лишаването й от оборотни средства за поддръжка на дейността й категорично щяло
доведе до ликвидиране на бизнеса ѝ и до оставане на служителите ѝ
без препитание.
При преценка на искането съдът установи следното:
С оспорения по делото Акт за прекратяване
на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020
за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане с изх.№
01-6500/4806 от 28.11.2023г., издаден от заместник - изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ П. С., е разпоредено прекратяване по отношение на Г.А.Т. на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 - 2020 за кампания
2023 и определяне на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление
„Биологично растениевъдство“ за кампания 2022 във връзка с подадено от Г.А.Т.
заявление за подпомагане с УИН: 25/250522/24953 в размер на 7040.57 лв. на
основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, буква „а“ и чл. 6, ал. 2 за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“. Изрично в акта е посочено, че установеното
с този акт публично държавно вземане подлежи на доброволно плащане в 50-дневен
срок от деня, следващ уведомяването, чрез превеждане на дължимите суми по банковата
сметка на ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция.
В посочения акт е записано, че
същият подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
административния съд по постоянния адрес или седалището на посочения в акта адресат,
като оспорването не спира неговото изпълнение.
Оспореният акт е връчен на адресата
Г.А.Т. на 14.12.2023г.и е оспорен пред съда.
Относно допустимостта на искането съдът приема следното:
Искането за спиране на
предварителното изпълнение на административен акт е направено при наличието на
редовно оспорване на този административен акт, от надлежна страна и при наличие
на правен интерес. Оспореният акт е издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и
ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. Съгласно чл. 27 ал.8 ЗПЗП /в сила от 28.06.2019 г./ обжалването на издадените от изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него
длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира
изпълнението им. Независимо дали тази разпоредба е възпроизведена или не в оспорения
административен акт, съгласно същата по силата на закона, жалбата срещу този
акт няма суспензивен ефект и актът се явява годно изпълнително основание. В
съответствие с даденото задължително тълкуване в ТР №5/08.09.2009г. по
тълк.д.№1/2009г.на ВАС, ОСС първа и втора колегии, по отношение на допуснатото
предварително изпълнение на тези актове по ЗПЗП е приложима общата норма на чл.
166 АПК за осъществяване на съдебен контрол. Ето защо допуснатото предварително
изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК, при
условие, че не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол. В случая е
налице допуснато по силата на закона предварително изпълнение на акта,
направено е редовно оспорване на този акт, от оспорващия е подадено искане за
спиране на предварителното изпълнение и разпоредбата на чл. 27 ЗПЗП не предвижда
законова забрана за съдебен контрол на допуснатото предварително изпълнение на
акта. Ето защо искането за спиране по чл. 166 АПК в случая е допустимо.
Относно основателността на искането съдът намира същото за неоснователно по
следните съображения:
В случаите, когато законът
разпорежда предварително изпълнение на един административен акт, какъвто е
настоящият казус, законодателят е презюмирал наличието на поне една от
предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК. В тези случаи, за разлика от
производството по чл.60, ал.6 от АПК, тежестта на доказване се носи от искателя
и за да се пристъпи към законосъобразно спиране на предварителното изпълнение искателят
следва да обоснове и докаже съгласно изискването на чл. 166 ал.2 АПК, че от това
изпълнение ще настъпят значителни или трудно поправими вреди като се позове
само на настъпили нови обстоятелства. Според трайната практика на ВАС,
наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи
със съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за
настъпване на вреди, като тези доказателства могат да са свързани с
икономическото и финансово състояние на искателя, с неговите задължения или с
невъзможността да изпълни новите финансови тежести.
По отношение на визираните в
искането за спиране по настоящото дело твърдения относно настъпването на значителни
и трудно поправими вреди за искателя от предварителното изпълнение на оспорения
акт, към това искане е приложено само едно писмено доказателство : справка за
актуалното състояние на действащите трудови договори към 16.01.2024г.,
извлечена от Портала за електронни услуги на НАП. От същата е видно, че на
06.12.2022г. Г.А.Т.
в качеството си на осигурител/работодател е сключила трудови договори с двама
работници за длъжността „работник овощна градина“ като размерът на основната
заплата – 355 лева, предполага 4-часов работен ден. Отразените обстоятелства
могат да се определят като нови по смисъла на чл. 166 ал.2 АПК, тъй като са
настъпили след издаване на оспорения акт. Но освен посочената справка, липсват
други доказателства, установяващи финансовите възможности, доходи и разходи на
искателя.
При така представеното
доказателство съдът не намира за доказани конкретни обстоятелства, от които да
се направи извода за реална възможност допуснатото предварително изпълнение на
акта да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. Наред с
това като се съобрази и размера на вземането, за чието събиране е допуснато
предварително изпълнение, а именно сумата от 7040,57 лева, която приблизително
се равнява на сбора от заплатите на двамата работници за период от десет
месеца, не може да се направи обоснован извод за възможност от настъпване на
големи по размер и значение или тежест вреди /в т.ч. прекратяване бизнеса на
оспорващата/, заради които възстановяването на първоначалното положение да се
окаже изключително трудно и сложно.
Допускайки предварително
изпълнение на един административен акт по силата на закона, законодателят е
предпоставил наличието на поне едно от визираните в чл. 60 ал.1 АПК условия
: да се осигури животът или здравето на гражданите, да се
защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може
да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда. С допуснатото ex lege предварително изпълнение се охранява
публичния интерес, като в случая то е продиктувано най - вече от необходимостта
да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта. Съгласно
принципа за съразмерност, заложен в чл. 6 ал.2 АПК, изпълнението на
административния акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. От събраните
доказателства по настоящото производство не може да се и направи извода за
несъизмеримост на възможните вредни последици с целите на допуснатото предварително
изпълнение на акта, и за това, че евентуалните вредни последици биха могли да
надвишават като интензитет защитимия интерес за допускане на предварително
изпълнение
Освен изложеното, следва да се
посочи и наличието на правна възможност за оспорващата акта да предяви съдебна
претенция за възмездяване на причинените ѝ вреди от реализираното
предварително изпълнение при евентуално приключване на съдебното производство с
отмяна на оспорения административен акт.
По изложените съображения, съдът
приема за необосновано и недоказано, че по отношение на Г.А.Т. са налице
материалните предпоставки по чл.166, ал.2 във връзка с ал.4 от АПК за спиране
на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения акт,
поради което и направеното от същата искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания
Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за
периода 2014-2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно
вземане с изх.№ 01-6500/4806 от 28.11.2023г., издаден от заместник -
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П. С., следва да бъде отхвърлено като
неоснователно и недоказано.
Поради изложените съображения и
на основание чл.166, ал.3 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането с вх.№229/29.01.2024г., направено
от Г.А.Т., ЕГН **********,***, на
28.03.2023г., действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. М.С. ***, за
спиране на предварителното изпълнение на оспорения по настоящото дело Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за
периода 2014-2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно
вземане с изх.№ 01-6500/4806 от 28.11.2023г., издаден от заместник -
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П. С..
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в седемдневен срок
от съобщаването му на страните: Г.А.Т. и заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П. С..
На страните да се изпратят
преписи от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: