О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 25.09.2019г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На 25
септември
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 3077, по описа за 2019 година.
Производството е образувано по предявена
искова молба от „Агенция за събиране на вземания” АД- гр. София, против З. С.Г. ***, с правно основание чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на
последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. Ответникът в
законоопределения срок не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Като взе предвид депозираната искова молба, съдът
счита, че с оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат
приети като доказателства приложените към нея документи, тъй като същите са
относими към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва
да се произнесе по направените искания.
Съдът счита, че следва да
напъти страните към доброволно уреждане
на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други
способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която
е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване
в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване
в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото,
представените от ищеца заверени копия на:Договор за потребителски кредит №
CREX- 15160440 от 16.08.2017 г. и условия по договор за кредит; Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; Фактура
№ **********/12.08.2017г.; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД; Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 09.08.2018 г.
към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г.; Пълномощни
№ 3196/2017 и № 3230/2017г.; Уведомително писмо от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД от 13.05.2019
г. за извършената цесия, ведно с известие за доставяне и обратна разписка,
удостоверяващи изпращането на уведомителното писмо за извършена цесия до
длъжника
ПРИЛАГА
към делото изисканото ч.гр.д.№ 1448/2019г., по описа на РС-Стара Загора.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна
експертиза, която да се изпълни от вещото лице Пламена Стоянова, което след
като се запознае с материалите по делото, направи справка и проверка при
страните и навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно
заседание писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на
поставените от ищеца въпроси в исковата молба/стр.4 по делото/.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението, сумата от 120 лв.,
като ЗАДЪЛЖАВА ищеца да заплати
депозита в тридневен срок, от получаване на съобщението, по набирателната
сметка на СтРС.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на
задължението за внасяне на определения депозит за вещо лице, съдът няма да даде
ход на експертизата.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания” АД - София, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че на
09.08.2018 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата
27.07.2017 г. на основание чл.99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по
силата на който вземането, произтичащо от сключен договор за потребителски
кредит № GREX-15160440 от дата 16.08.2017 г. между ”БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и З.С.Г., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ЕИК *********, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържал
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД упълнимощило „Агенция за събиране на
вземания” ООД (понастоящем Агенция за събиране на вземания” ЕАД ), в качеството
си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. от името
на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция” в качеството си на универсален
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, уведомително писмо,
изх. № УПЦ-П-БНП/GREX-15160440/12.09.2018 г. за станалата продажба чрез
„Български пощи” с известие за доставяне на посочения в договора за кредит
адрес. Писмото не е получено от длъжника.
На 25.02.2019 г. повторно било изпратено уведомление за извършената цесия,
както и за настъпилата предсрочна изискуемост, от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция” в
качеството си на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
чрез клона си в Република България, изх. № УПЦ-С-БНП/GREX-15160440/21.02.2019
г., а на 15.05.2019 г. било изпратено за пореден път уведомително писмо, изх.
№ УПЦ-С-БНП/GREX-15160440/14.05.2019 г.
за извършената цесия и за настъпилата предсрочна изискуемост. Отново не са
получени от ответника.
Към настоящата искова молба ищецът представя и моля да се приеме копие от
уведомително писмо изх. №УПЦ-С-БНП/ CREX- 15160440 от 14.05.2019 г. за
извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, което да се
връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се
на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14
г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на
цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, като прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от
значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
като съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в
настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за потребителски кредит, не е погасено, моли
да се приеме от съда, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично
от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с
цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
визира Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр. дело №867/2011г., IV г.о.
и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр. дело №788/2013г.,ТК.
На 12.08.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като
кредитор, и З.С.Г., като кредитополучател, бил сключен договор за потребителски
кредит с № CREX- 15160440, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът отпуснал кредит
на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът
на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле
„Общ размер на кредита”, а именно 3015,00 лв.
Твърди, че предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение
на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер
в поле „месечна погасителна вноска” и брой в поле „брой погасителни вноски”.
Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по
подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата
на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в
размер на 3843,84 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от
страните в размер на 828,84 лв.
На основание сключения между страните договор Кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.06.2019 г., на 22 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 174,72 лв., при първа погасителна
вноска 05.09.2017 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в
който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 05.06.2019
г. /дата на последна погасителна вноска съгласно погасителен план, неразделна
част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят
не изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна
изискуемост. Съгласно чл. 3 от Условия към договора за кредит, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на
Кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски
настъпила предсрочна изискуемост, считано от 05.12.2017 г., която дата
представлява падежа на четвърта погасителна вноска.
Кредитополучателят бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с
уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
Съгласно условия към договора за потребителски кредит при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от
06.12.2017 г. /денят, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/
до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 185,33
лева.
Длъжникът не заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била платена до момента, е
в размер на 1223,04 лв., и с нея били погасени, както следва: договорна лихва-
458,17 лв., главница- 764,87 лв.
По отношение претенцията за договорна лихва ищецът моли съдът да има
предвид следното:
Съгласно чл. 3 от Условия към договора за кредит при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер включително
всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо
изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
С подписването на договора страните договорили дължимостта на пълния размер на
възнаградителната лихва независимо от автоматичното настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането, предвид което със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение се претендира действителния остатък между начислената възнаградителна
лихва при подписване на договора и платена възнаградителна лихва до датата на
входиране на заявлението в съда, като в настоящия случай се позовава на
постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 99/01.02.2013г. на ВКС по
т.д.№ 610/2011г„ I т.о, ТК.
В случая счита, че следва да се има предвид, че мотивите към т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., които макар и
да разрешават сходна хипотеза, не са приложими в конкретния случай, поради
следните съображения: цитираният тълкувателен акт разглежда вземане,
произтичащо от договор за банков кредит, като заключава, че предсрочната му
изискуемост настъпва с неплащането или при настъпване на съответни
обстоятелства едва след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката -
кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 т. 2 от ГПК и чл. 60 ал. 2 от
Закона за кредитните институции. Дружеството, предоставило кредита, предмет на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение към датата на отпускане на
кредита, се категоризира като небанкова финансова институция по смисъла на чл.
3, ал. 1 от Закона за кредитните институции (към момента на сключване на
договора за заем „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е небанкова финасова
институция), която посочената разпоредба дефинира като лице, различно от
кредитна институция/банка/ и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е
извършване на една или повече от дейностите: 1./ по чл. 2, ал. 2, т. 1, 2, 6 -
13 от ЗКИ; 2./ придобиване на участия в кредитна институция или в друга
финансова институция; 3./ отпускане на заеми със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. За разлика
от кредитните институции /банките/, финансовите такива могат да осъществяват
ограничен обем банкови дейности, което оправдава и нормативното разрешение
същите да не подлежат на лицензионен режим и дейността им да се урежда с
подзаконов акт - Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции /обн.,
ДВ, бр. 36 от 15.05.2009 г./, издадена от БНБ. Стопанската активност на
финансовите институции не е подчинена на Закона за кредитните институции и респективно
неговият чл. 60, ал. 2 се явява неприложим за тях. Правната рамка на
сключваните от финансовите институции договори за кредит обхваща нормите за
заема за потребление в Закона за задълженията и договорите и тези на действащия
Закон за потребителския кредит, като извън нея остават относимите към банковото
кредитиране разпоредби на чл. 430 - чл. 432 от ТЗ. Това становище е застъпено в
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 99/01.02.2013г.на ВКС по т.д.№
610/2011г.,1 ТО, ТК, съгласно което в случаите, когато заемът е предоставен от
небанкова финансова институция, клаузата, включена в договор за заем за
потребление, за предсрочна изискуемост, при настъпването на определени условия
и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не
противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като с тази уговорка
длъжникът изгубва преимуществото на срока и последиците за него са аналогични
на изгубването на това преимущество по чл.71 от ЗЗД. Повече от това, в този случай
настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни
вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. Правната
рамка на сключваните от небанкови субекти от категорията на ищцовото дружество
договори за кредит обхваща нормите на заема за потребление в ЗЗД и тези на
Закона за потребителския кредит, като извън нея остават относимите към
банковото кредитиране разпоредби на чл.430-432 от ТЗ. Поради неприложимост на
чл.60, ал.2 от ЗКИ в отношенията на небанковите кредитодатели с техните клиенти
липсва нормативна опора за настъпване последиците на автоматичната предсрочна
изискуемост да се въвеждат допълнителни преюдициални условия извън договорно
утвърдените, поради което механичната аналогия с трактовката на т.18 от TP №
4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/201 Зг.,ОСГТК, не следва да се допуска.
Относно претендирания размер на главницата като част от предмета по
настоящото исково производство, ищецът моли съдът да има предвид следното:
Към датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение все още не е бил настъпил падежът на всички вноски, тъй като
последната е била дължима на 05.06.2019 г. съгласно погасителния план към
сключения договор. Към датата на подаване на настоящия иск обаче всички вноски
вече са падежирали, предвид което вземането е станало изискуемо в пълен размер
и исковата претенция включва и вноските, чийто падеж е настъпил и след подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В тази връзка моли,
съдът да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с
дадените указания в т. 9 от TP 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът
следва да вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на
съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти
от значение за спорното право съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК
/в тази насока Решение № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г.,
IV г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на I-во
гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед на изложеното за ищеца е възникнал правният интерес от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника З.С.Г. за всички дължими суми по Договор за потребителски кредит №
CREX- 15160440 от 16.08.2017 г. Съдът е уважил претенцията на заявителя по
образуваното ч. гр. д. № 1448/2019 г. по описа на PC - Стара Загора, е издадена
заповед за изпълнение за следните суми в общ размер на 2806,13 лв., от които
главница 2250,13 лв., договорна лихва 370,67 лв. и законна лихва за забава в
размер на 185,33 лв. Длъжникът не е намерен на установения в заповедното
производство адрес, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което от
своя страна обуславя правния интерес на ищеца от подаването на настоящата
искова молба.
Ищецът моли съдът да постанови съдебен акт, по силата на който да признае
за установено по отношение на ответника З.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
че същата му дължи следните суми:
-2250,13 лв., представляваща главница по договор за кредит № CREX- 15160440
от 16.08.2017 г. за периода от 05.11.2017 г. до 5.06.2019 г., по отношение на
които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от дата 05.12.2017 г.;
-370,67 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2017 г.
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.06.2019 г. (падеж на
последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл. 5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 05.12.2017
г.;
-185,33 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 06.12.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи кумулативно предявените
обективно съединени положителни установителни искове, моли съдът да постанови
решение, с което да осъди З.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, като
кредитополучател по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-
15160440 от 16.08.2017 г., да плати на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с ЕИК ********* следните неизплатени по процесния договор суми, а именно:
-2 250,13 лв., представляваща главница по договор за кредит № CREX-
15160440 от 16.08.2017 г. за периода от 05.11.2017 г. до 5.06.2019 г., по
отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, считано от дата 05.12.2017 г.;
-370,67 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2017 г. /падеж
на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.06.2019 г. (падеж на последна
погасителна вноска), по отношение на които на основание чл. 5 от договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 05.12.2017 г.;
-242,65 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
06.12.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск в съда, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателно
погасяване на дълга.
Моли да му бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното
производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Моли да му бъдат присъдени разноските, направени в хода на настоящото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
В законоопределения срок
ответникът З.С.Г. не е депозирала писмен отговор на исковата молба.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 1448/2019г. описа на Старозагорски районен съд,
съществува. В тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтича вземането
му. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че
вземането произтича от договор за кредит, в това производство ищецът следва да
докаже с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства сключването
на договора между страните, предоставяне на сумата по кредита на ответника,
както и размера на претендираните суми. Относно твърдението за извършената по
реда на чл. 99 от ЗЗД ищецът следва да докаже факта на уведомяване на длъжника
за прехвърленото вземане.
УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят
взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на
спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба – извънсъдебна или
съдебна. По този начин ще е налице облекчение в разноските по делото за всяка
от страните.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 25.11.2019г. от 9.50ч.,
за която дата да се призоват страните и вещото лице.
Препис от определението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: