№ 706
гр. София, 11.02.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Тодорова
при участието на секретаря Радка Ив. Г.а
Сложи за разглеждане докладваното от Мирослава Тодорова Частно
наказателно дело № 20241100207452 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Г. Е. Г. – редовно призован, се явява доведен от затвора –
гр. София със защитника си адв. К., надлежно упълномощен.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. К. С. – редовно призован, се явява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. В. К. - редовно призован, се явява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е. Д. Е. - редовно призована, се явява.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните, намира, че няма процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА, че по делото е постъпила заключението на комплексната съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, депозирано на 24.01.2025 г., изготвено от вещите
лица В. К. С., Г. В. К. и Е. Д. Е..
1
С разпореждане на съдията-докладчик препис от заключението е било връчено на
страните.
СЪДЪТ СНЕМА самоличност на вещите лица:
В. К. С. - 55 години, неосъждан, без дела и родство със страните
Г. В. К. - 45 години, неосъждан, без дела и родство със страните
Е. Д. Е. - 50 години, неосъждана, без дела и родство със страните
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на вещите лица наказателната отговорност по чл. 291, ал. 1 от
НК.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА ОБЕЩАХА да дадат вярно и добросъвестно заключение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА заключението на комплексната съдебна психиатрично-психологична и
социална експертиза, изготвена от вещите лица В. К. С., Г. В. К. и Е. Д. Е..
ПРИСТЪПВА към разпит на вещите лица
От името на тройната експертиза д-р С.: Представили сме заключение, което
поддържаме в съдебно заседание. Готови сме да отговаряме на въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Аз нямам въпроси. Моля да се приеме заключението.
ИНСПЕКТОР МАШОВ: Нямам въпроси по изготвеното заключение и моля да бъде
прието.
Според мен началникът на затвора би трябвало да се е запознал със заключението, тъй
като цялата поща минава през него и евентуално през психолога.
2
АДВ. К. Нямам въпроси към експертите. Считам, че експертите са отговорили
обосновано на формулираните от съда въпроси. Експертизата е научно обоснована и моля да
се приеме.
Въпрос на съда към експертите: С оглед факта, че лишеният от свобода от
продължителен период от време е в затвора и то от момент, когато тъкмо е бил навършил
пълнолетие, в случай че бъде предсрочно освободен, според Вас подходящо ли е да се
мисли за някаква форма на обществена подкрепа, за прилагане на пробационна мярка, и ако
да – в каква насока да бъде и защо.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е.: Подходящо е да се мисли, особено имайки предвид общият
житейски план за съвместно съжителство на сестра и евентуално негов брат, които също са
били дълго време в институция - Център за семейна подкрепа в Драганово. Така че смятам,
че е добре да има такъв тип подкрепа и след освобождаването му от затвора, ако бъде
освободен.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Аз също се присъединявам към становището на колегата и с
оглед на това, че в пробацията има подходящо психологично консултиране и програми,
които дават тази възможност за регулярна среща, освен с пробационен инспектор и с някой,
който е с психологична компетентност.
Според мен регулярните срещи с психолог в рамките на пробацията биха допринесли
за това да се работи консултативно върху някои от спецификите, които се наблюдават при
внимателното обследване на личностната структура.
Има данни за травматизъм, който е свързан с проблеми в израстването и който дава
отражение върху някои от базовите специфики на личността. Едно от нещата, които излизат
през изследването е известно черногледство по отношение на бъдещето и включително една
малко по-дълбинна интерпретация за идеята за съжителство със сиблингите е като опит да се
претвори наново едно семейно функциониране, което да е адекватно. Това не е лошо, но е
добре да бъде подпомогнато с психотерапевтична, ако не, то с психологично консултативна
работа, в посока на преодоляване на травмите от миналото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Искам само да кажа, в подкрепа на това, което колегите казват,
че ако трябва конкретно да бъде назована услугата, тя може да се сведе до психологическо
консултиране в рамките на пробационната служба.
Искам да кажа, че темата за получаването на психологическа подкрепа беше обсъдена
по време на срещата със сестрата и с брата на освидетелствания и идеята за подпомагане на
цялото семейство стои на дневен ред пред цялото семейство и е била отворена.
В този смисъл не е чужда за семейството, за него и сиблингите му възможността да
3
ползват психологическо консултиране, с оглед рязката промяна, която ще настъпи в живота
на всички и ще постави на изпитание тази семейна система от взаимоотношения, която на
този етап функционира хармонично и спокойно промяната ще доведе до предизвикателства,
които тази система няма да може да посрещне адекватно. В този смисъл ще бъде добре да
има някой професионалист, който да подкрепя семейната система.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме въпроси към вещите лица. Да се приеме
заключението.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на комплексната съдебна психиатрично-психологична и
социална експертиза, изготвена от вещите лица В. К. С., Г. В. К. и Е. Д. Е..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на всяко от вещите лица, съобразно представената от
него справка-декларация, платими от бюджета на съда, за което се издадоха 3 бр. РКО.
ПРОКУРОРЪТ: Госпожо съдия, ако днес трябва да решаваме въпроса дали молителят
може да бъде освободен условно предсрочно и ако стъпим само на експертизата, която
приехме в днешното съдебно заседание, отговорът очевидно, поне за мен, би бил да.
От друга страна обаче, в писмото, в което е изразено становището на
затворническата администрация, което е постъпило доста по-рано от изготвената експертиза
се вижда, че има основание да бъде отговорено на въпроса с не.
Тази противоречивост, според мен е добре да бъде изяснена преди да се пристъпи
към решаването на въпроса дали да се уважи молбата.
Поради което отправям искане към съда и моля да бъде изискано от затворническата
администрация, където молителят изтърпява наказанието си, изрично становище, актуално,
което при съобразяване със становището на експертизата да даде отговор към момента какво
е виждането на администрацията на затвора по въпроса дали искането в молбата за
условното-предсрочно освобождаване те намират за основателно или не.
СЪДЪТ към прокурора: Г-н прокурор, има процесуален представител на началника
на затвора, който в днешното съдебно заседание ще вземе отношение по този въпрос.
ПРОКУРОРЪТ: Съзнавам това, госпожо съдия, но не мога да предвидя какво
становище ще даде, в смисъл по какви въпроси ще вземе отношение. Затова правя искането
си и го поддържам.
4
ИНСПЕКТОР МАШОВ: Представям на уважаемия съд справка за изтърпяното до
момента наказание от лишения от свобода.
АДВ. К.: Представеното писмено доказателство считам за относимо и моля да се
приеме.
По искането на представителя на СГП, считам, че това ще е третият опит да искаме
изясняване на становището на директора на затворническата администрация, като бяха
положени достатъчно усилия в този смисъл.
Неформално предполагам къде се крие проблемът в това становище. Не зная какво им
пречи да бъде формално, но неформално винаги се излага негативно становище, без мотиви.
Това ми е пореден случай, даже последното ми такова дело беше с инспектор Г.а. Когато
някой работи съвестно на място, където му е определено за работа в рамките на
затворническите общежития, включително и СЦЗ, не искат да се търси заместник и се дава
отрицателно становище. Това е, което мога да кажа, пак казвам неформално. Юридически
считам, че това пък беше преодоляно с разпита на ИСДВР И. И., който каза, че няма
основание да се счита, че корекционният процес до момента не е приключил успешно и
реално нямаме основания за това отрицателно становище, но все пак е прерогатив на
директора на администрацията да го изрази.
СЪДЪТ към инспектор Машов: Инспектор Машов, според Вас трябва ли да се дава
допълнителна възможност на началника на затвора да вземе становище? Готов ли сте днес
да изразите позиция от името на началника на затвора?
ИНСПЕКТОР МАШОВ: Аз имам становище и то не е по-различно от това, което е
представено първоначално. Аз друго становище и да искам не мога да взема, тъй като няма
да бъде процесуално допустимо това нещо или ако го взема, трябва да се обоснова.
Трябва да представя становище от началника на затвора в писмен вид, че той е
променил неговото, за да мога аз да го защитавам, но тъй като няма такова, няма как да го
защитавам това становище.
Подкрепям искането на прокуратурата. Не съм сигурен, че началникът на затвора се е
запознал със заключението на експертизата. Преминават всички документи през него, но
дали го е чел не знам.
СЪДЪТ като съобрази становищата на страните, намира, на първо място, че
представените писмени материали - доклади от специализираната администрация и
актуалната справка за състоянието на наказанието на лишения от свобода към днешна дата –
за изтърпения срок и подлежащия остатък на изпълнение са относими писмени
5
доказателства, поради което
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА ги и ги ПРИЕМА писмените материали като писмени доказателства.
На следващо място, като отчете процесуалното развитие на делото до момента,
обстоятелството, че в хода на съдебното следствие е предоставена възможност на
специализираната администрация да представи допълнителен доклад за пробационен
надзор, изготвени са справки от името на началника на затвора за изтърпяното наказание,
като началникът на затвора за всяко съдебно заседание е бил редовно призоваван чрез
процесуалния представител, намира, че на началника на затвора са били осигурени всички
процесуални възможности, за да изрази становище по основните въпроси – предмет на
разглеждане в настоящото производство, в случая че иска да направи това.
Съдът няма процесуална власт да задължи началника на затвора да има процесуално
поведение, различно от това, което той сам е избрал. Достатъчно е да бъде извършена
констатацията, че равнопоставеното участие на страните е постигнато и че началникът на
затвора е имал възможност да ангажира всички доказателства в подкрепа на изложената от
него констатация в съпроводителното писмо от 19.11.2024 г., с което е била изпратена
молбата на лишения от свобода за образуване на настоящото производство.
Поради това съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна. Ето защо
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ИНСПЕКТОР МАШОВ: Уважаема госпожо председател, становището на началника
на затвора по отношение молбата на осъденото лице, че към момента молбата е допустима,
но неоснователна. Налице е само първата изискуема от закона предпоставка, а именно, че
същият е изтърпял повече от половината от наложеното наказание.
По отношение на втората предпоставка, началникът смята, че от наличните по
делото доказателства за неговото поправяне и превъзпитание, а в интерес на истината следва
да се отбележи, че има такива, не може да се направи обоснован извод за настъпила трайна
тенденция за неговото поправяне и превъзпитание с оглед постигане целите на наказанието.
Тоест започнала е тенденция, но началникът смята, че тя не е достигнала до този етап, в
който може да се каже, че корекционният процес е постигнал своите цели. Мотивите за това
са изложени в неговото становище и за процесуална икономия считам, че не би следвало да
ги преповтарям.
6
С оглед на изложеното, началникът смята, че молбата на лишения от свобода следва
да бъде оставена без уважение
Като алтернатива, ако все пак прецените, че са налице достатъчно основания за
допускане на условно-предсрочно освобождаване и постановите съдебен акт в този смисъл,
Ви предлагам да постановите пробационни мерки за максимално допустимият от закона
срок, съобразно представения Ви доклад.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, ако се стъпи само на експертизата,
която беше приета в днешното съдебно заседание, везните сякаш се накланят към това
молбата да бъде уважена и да бъде постановено условно-предсрочно освобождаване.
За да бъде взето обосновано решение, при отчитане на всички обстоятелства обаче,
трябва да бъде съобразено и отрицателното становище на затворническите власти, които за
да изработят по принцип свое становище по такъв въпрос, би трябвало да отчетат много
повече обстоятелства, отколкото отчитат вещите лица в такава експертиза, която е тясно
специализирана.
Не на последно място трябва да се има предвид и това, че именно затворните власти
са тези, които имат непосредственото впечатление от състоянието и поведението на
молителя и могат да проследят тенденциите в неговото развитие, темповете на това развитие
и всички други елементи, които би следвало да залегнат в аргументацията на едно решение
по въпроси за основателността на искане за условно-предсрочно освобождаване.
При това положение, моето виждане е, че становището на затворническата
администрация към момента надделява над посоката към която експертизата, приета в
днешното съдебно заседание, навежда при преценката на въпроса дали да се уважи молбата
или не.
Ето защо, аз моля съда да отхвърли молбата за неоснователна.
АДВ. К.: Уважаема госпожо председател, няма как да се съглася с изложеното от
представителя на затворническата администрация и с представителя на СГП, поради
следното.
Първо, всички приети по делото доказателства, всички възможни доклади на
пробационните служители, на ИСДВР, разпитаните свидетели, експертизата, включително и
затворническото досие, дават доказателства, че към настоящия момент за този 10-годишен
срок на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от моя подзащитен,
целите и задачите, заложени в първоначалния план на изпълнение на присъдата, са
изпълнени.
Да, разбира се, оставащите по график три години също имат цели и задачи, които
следва да бъдат изпълнени. Обратното би означавало да сме в невъзможност да приложим
института на условно-предсрочно освобождаване.
7
Посочените в чл. 439а от НПК източници за събиране на доказателства позволяват,
според мен, извод, че е настъпило поправянето на Г. Г.. Налице са положителни промени,
които да сочат изискуемата от съдебната практика трайна и необратима промяна в
поведението.
Що се отнася до останалите, предвидени в закона предпоставки, също събрахме
достатъчно доказателства в рамките на може би 3 месеца от началото на депозиране на
искането за условно-предсрочно освобождаване.
Обръщам внимание на следното, тъй като се коментира и от прокуратурата и от
инспектор Машов.
Становището на началника на затвора – гр. София има два момента, които можем да
отчетем като проблемни.
Първият, че казва, че рецидивът не е занижен в достатъчна степен. Тук обръщам
внимание, че говоря от първоначални 53 точки, към момента на 36 точки.
Вторият, че дефицитите по проблемните зони не са преодолени.
Аз като защитник не зная какво още трябва да съберем като доказателства в
настоящото производство, за да променим това становище на началника на затвора. Тук се
изказаха експерти, назначени от настоящия съдебен състав по експертизата, включително
ИСДВР инспекторите, които непрекъснато говорят с Г. Г., дадоха становища и всички
доказателства са в обратна насока. Това са формалните изисквания на закона.
Защитата тук отчита три проблемни момента.
Първият момент е срокът, който остава. Трайната практика е, че традиционно следва
да останат под 3 години. При депозирането на молбата с искането за условно-предсрочно
му оставаха 3 години и няколко месеца. В хода на производството вече почти сме до 3-те
години.
Оставайки настрана, защитата вижда другия проблем, който пак е свързан със
становището на началника на администрацията. Пословично вече е известно, както казах в
началото при обсъждане на доказателствените искания, че изтърпяващите наказание
„лишаване от свобода“, когато се справят с поставените им задачи на установеното им
работно място, някакси не искат да ги освобождават предсрочно с положително становище.
Третият момент е пряко свързан от личните ми наблюдения като защитник, той също
намира опора в Постановление №7 на Пленума на Върховния съд, който казва, че спрямо
лицата, на които за първи път се налага „лишаване от свобода“ е редно институтът на
условно-предсрочно освобождаване да се приложи своевременно.
Не зная дали съставът знае, но когато се правят адвокатски срещи с лицата,
изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ се влиза с адвокатска карта, но тъй като Г. Г.
не е настанен в следствения арест, където отговаря за лавката, трябваше да го търся не по
списък и по етаж. Когато попитах за Г. Г., те първо се зачудиха и после казаха: „А, кой, наш
Ж. ли“.
8
Това „наш Ж. ли“ може да се тълкува в два аспекта. Първо, това говори за очевидно
добрата интеграция на Г. Г. там.
Второ, това, което ме притеснява в чисто човешки план е, че „наш Ж.“ сега при един
продължителен престой в затвора, може да си остане там завинаги. Колкото и положително
да е това изказване, това нарицателно, което използват за Г. Г. „наш Ж.“ там,, толкова и
показва, че тази интеграция може би продължава прекалено дълго за него и продължаването
й не би имал този положителен афект – ресоциализация в нашето общество.
Нямам повече аргументи и в този смисъл моля искането ни да бъде уважено.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Уважаема госпожо председател, първо искам да кажа,
че аз наистина осъзнавам и приемам вината си и моля уважаемия съд молбата ми за
условно-предсрочно освобождаване да бъде одобрена.
Ако бъда освободен условно-предсрочно, първото нещо, което ще направя, е да
изкарам шофьорски курсове и документи за още една правоспособност като заварчик – това
са моите планове. Следователно да започна да работя, да си наема жилище и да продължа
живота си.
Моля да ми бъде даден шанс да изляза от затвора и да започна живота си.
СЪДЪТ, като обсъди становищата на страните в контекста на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното.
Производството е по реда на чл. 439а и следващите от НПК. Образувано е по искане
на лишения от свобода Г. Е. Г. и неговия защитник за предсрочното му освобождаване.
Както в молбата, така и в днешното съдебно заседание Г. Г. и неговия защитник
поддържат, че са налице всички предпоставки на чл. 70 от НК за това, тъй като лишеният от
свобода е изтърпял повече от две трети от наложеното му наказание, т.е. над минималния
праг, посочен в закона, при който може да се отправя такова искане, както и че с
поведението си е показал положителна трайна промяна и се е възползвал от всички
възможности за осигуряване на правилна ресоциализация.
Началникът на затвора чрез процесуалния си представител, както и прокурорът при
СГП не оспорват наличието на първата предпоставка по чл. 70 от НК, а именно, че е
изтърпяно повече от половината наказание лишаване от свобода, но изразяват несъгласие с
доводите на защитата за наличието на втората предпоставка.
За да прецени основателността на искането на лишения от свобода, на първо място
съдът съобрази като изходна позиция характера на настоящото производство и неговите
задачи.
Към предсрочно освобождаване следва да се премине, когато са налице всички
условия, при които възниква необходимост да бъде освободен осъденият, защото
поведението му в затвора създава обоснована увереност, че целите на наказанието могат да
9
бъдат постигнати и ако осъденият не изтърпи остатъка от наказанието, който възлиза на по-
малко от половината от наложеното с присъдата наказание, в затвора. Съмнението в
осъществяването на която и да е предпоставка изключва възможността за предсрочно
освобождаване.
На следващо място, следва да бъде отчетено и това, че законът не създава забрана за
определен кръг от престъпления да се допуска условно предсрочно освобождаване. Иначе
казано – следва да бъде подчертано, че предсрочно освобождаване е допустимо за всяко
престъпление, включително за престъплението, за което е осъден лишеният от свобода Г. Г.,
ако са налице предпоставките на чл. 70 НК.
Несъвместим с точния смисъл на закона би бил отказ от предсрочно освобождаване,
който се основава единствено на обществената опасност на престъплението, за което
лишеният от свобода е бил признат за виновен и е търпял продължително наказание
лишаване от свобода към настоящия момент.
При никакви обстоятелства не следва да бъде допуснато и разбирането, че
предсрочното освобождаване представлява ревизия на съдебния акт за осъждане, че
представлява форма на девалвация на наказателната репресия или изразява неуважение към
жертвите и правата на пострадалите, защото предсрочното освобождаване преследва
законна цел и по естеството си е ефективна мярка за превенция срещу бъдеща престъпност.
Това е така, тъй като предсрочно освободеният, ако извърши престъпление в бъдеще, освен
че изтърпява отложения остатък, неизбежно се злепоставя пред органите на наказателния
процес, тъй като се отчита фактът, че не е оправдал общественото доверие, като е извършил
ново престъпление.
Разбиране в противния смисъл, което априори изключва предсрочното освобождаване
за определен тип категории и престъпления, включително за престъпленията по чл. 116 от
НК, би могло от друга страна да демотивира лишените от свобода за този вид престъпления,
тъй като би било знак, че каквито и успехи да бъдат постигнати от съответния лишен от
свобода в корекционната работа с него, те не могат да надделеят пред факта, че е бил осъден
за изключително тежко престъпление. В този смисъл подобно разбиране би лишило
осъдения от съществен фактор за мотивирането му за добро поведение в затвора и за
пълноценна законосъобразна ресоциализация. Съответно това би повлияло и на
възможностите на държавата да се бори с рецидивната престъпност, като би ги ограничило
по несъвместим с целта на закона начин.
Във всеки конкретен случай се изисква, изхождайки от посочената принципна
позиция, да се извърши внимателна оценка на всички доказателства за поведението на
конкретния човек в затвора, за да бъде изяснено дали той е дал достатъчно доказателства за
поправянето си, както изисква чл. 70 от НК.
До този извод се стига като бъдат оценявани не декларативните становища на
началника на затвора, а конкретните факти, които са изводими от затворническото досие и от
10
докладите на специализираната затворническа администрация, изготвени за нуждите на
настоящото производство.
В хода на настоящото производство съдът прие като писмени доказателства доклада
на ИСДВР, доклада за пробационен надзор, събра показанията на инспектора социални
дейности И. И. и с оглед сериозната продължителност на изтърпяното наказание до момента
като подходяща форма на обективен мониторинг съдът използва експертен способ за
събиране и проверка на доказателства, а именно назначи комплексна експертиза, която да
установи какви са възможностите на лишения от свобода, който е осъден за извършено
престъпление с насилие, адекватно и пълноценно да упражнява волеви самоконтрол и да
реагира на дразненията на средата по законосъобразен начин, така че да не е опасен за
общественото спокойствие.
Съдът намира, че в резултат на проведеното доказване бяха установени следните
факти с правно значение.
От актуалната справка на затвора – гр. София от днешна дата е видно, че лишеният от
свобода е постъпил в затвора на 10.08.2015 г. От представените материали за осъждането на
лишения от свобода в затворническото досие се установява, че той е бил осъден по НОХД
№561/2013 г., с влязъл в сила съдебен акт на 20.07.2015 г. за деяние, което е извършено на
14-ти срещу 15.09.2012 г. Осъден е на наказание от 15 години лишаване от свобода за
престъпление по чл. 116 от НК. Към датата на деянието, за което лишеният от свобода е
признат за виновен, той е бил млад пълнолетен, 18-годишен.
Следващият факт, който има значение от гледна точка на това да бъде преценено
какво е било въздействието на всяка мярка за процесуална принуда и репресия върху
осъдения досега, е обстоятелството, че в хода на съдебния процес, включително след
постановяване на присъдата на 24.09.2014 г. от Окръжен съд - София до влизането в сила на
присъдата след постановяване на решението на ВКС от 20.07.2015 г., осъденият Г. е бил с
мярка за неотклонение гаранция. Осъденият не е нарушавал мярката си за неотклонение и не
е имал противоправо поведение в този период.
Лишеният от свобода е постъпил в затвора – гр. Враца първоначално на 10.08.2015 г.
в затвор от закрит тип. Впоследствие е постъпил в ТПО „Бойчиновци“ и е изпълнявал
наказанието си в условията на открит тип, след което е постъпил в ЗО „Казичене“, където е
бил приведен със заповед на 17.02.2023 г.
Последователно е бил смекчаван режимът му на изтърпяване на наказанието от
„строг“ на „общ“, със заповед №53/30.09.2024 г. режимът е заменен от „общ“ на „лек“.
След всяко смекчаване на режима не е констатирана промяна в доброто поведение на
лишения от свобода, което е видно освен от доклада на ИСДВР, но и от приложените в
затворническото досие заповеди на началника на затвора. От тези заповеди се установява, че
лишеният от свобода Г. Г. не е наказван, независимо че е допусната грешка, в доклада за
пробационен надзор, чийто смисъл беше изяснен от процесуалния представител на
началника на затвора в предишното съдебно заседание. Посоченото в тази част в доклада
11
очевидно засяга друг случай и част от бланката, върху която е писан текстът, който наистина
се отнася до Г. Г.. Г. е награждаван 14 пъти, включително с домашен отпуск, чиято
продължителност постъпателно е била увеличавана.
Към 31.01.2025 г. лишеният от свобода е изтърпял фактически 9 години и 6 месеца, от
работа 2 години, 1 месец и 29 дни, т.е. целият период на изтърпяно наказание възлиза на 11
години, 7 месеца и 29 дни, а остатъкът, който подлежи на изпълнение – на 3 години, 4
месеца и 1 ден.
Срокът на изтърпяното наказание досега установява действително, че е налице
първата предпоставка по чл. 70 от НК. Лишеният от свобода е изтърпял общо срок, който
надскача изискуемия за условно-предсрочно освобождаване значително, защото е изтърпял
повече от две трети от наложеното му наказание.
От изтъкнатите факти за наградите на лишения от свобода досега и по-специално
тези, които са свързани с домашен отпуск, става ясно, че лишеният от свобода не е
нарушавал режима, при който са били изпълнение тези награди и се е завръщал навреме без
нарушение на реда и режимните изисквания.
На следващо място, от материалите по делото се установява, че лишеният от свобода
Г. винаги последователно е изявявал желанието си да полага труд. Видно от материалите по
делото му е била осигурената възможност в значителен период от време да полага труд и
това на практика е било централното мероприятие в корекционната работа, която се е
извършвала с него.
Първоначално лишеният от свобода е работил в ТПО „Бойчиновци“ като отговорник
за хранителни стоки, т.е. лавкаджия, след това е работил като чистач в училището, а сега е
МОЛ и отговорник в ОСИН към „Фонд „Затворно дело“.
В доклада на ИСДВР е отразено, че лишеният от свобода се справя много добре с
възложената работа. Това се установява от показанията на свидетеля И. И. – ИСДВР, който в
продължителен период от време работи с лишения от свобода
От доклада, изготвен на 5.11.2024 г. от ИСДВР към ЗООТ „Казичене“, става ясно
следното:
Лишеният от свобода няма регистрирани случаи на обидно отношение към
длъжностни лица или агресивни прояви към други лишени от свобода.
Няма прояви, които да показват, че не е в състояние да контролира емоциите си,
никога не е показвал състояние на неовладян гняв.
Не са регистрирани импулсивни прояви в мястото за лишаване от свобода.
Няма данни и за проява на автоагресия по време на престоя в общежитието, нито по
време на престоя в затвора – гр. Враца.
Проявява активност при изпълнение на дейностите от плана на присъдата в рамките
на неговите възможности.
Както в доклада, така и в показанията на свидетеля И. се излагат факти относно това,
12
че лишеният от свобода е проявил пълноценно сътрудничество в изпълнение на
мероприятията по плана на присъдата.
На следващо място, видно, както от доклада на ИСДВР, така и от доклада на
пробационния надзор и от показанията на свидетеля И., никога не се е налагала кризисна
интервенция по отношение на лишения от свобода.
Също така се установява, че по използваната методология от затворническата
администрация рискът от вреди за служителите и за останалите лишени от свобода е
определен като нисък, а първоначалната оценка на риска от рецидив, която е формирана,
като е отчетена тежестта на извършеното престъпление, представляваща средна стойност -
53 точки, към момента на изготвяне на доклада вече е снижена до ниска, възлизаща на 36
точки.
По делото са събрани доказателства и за това, че лишеният от свобода участва в
организираните мероприятия от затворническата администрация, включва се в отборните
спортни прояви, отговорник е по културно-масовата дейност и религиозната подкрепа в
груповия съвет. Успешно е завършил професионално обучение за помощник в
строителството, специалност „Основни и довършителни работи“.
Свидетелят И. твърди в показанията си, че в затвора рядко се намират хора, които са
отговорни като Г. Г..
На следващо място, по делото са събрани доказателства и за пълноценните семейни
отношения на лишения от свобода с неговия брат и сестрите му, особено с по-малката му
сестра.
Събрани са доказателства, че по време на престоя си в затвора, лишеният от свобода
в рамките на възможностите си е поддържал отношения на близост с непълнолетния си брат
и непълнолетната сестра към този момент, понастоящем – 17-годишения му брат и 19-
годишната му сестра Ивайла, които доброволно са участвали при изготвяне заключението на
експертизата. Те недвусмислено са показали, че възприемат лишения от свобода като
стабилна опора в техния семеен кръг. Желаят след излизането от затвора на Г. Г. да живеят
заедно като семейство.
Отчетени са били като добри ресурси за ресоциализация младата възраст на лишения
от свобода, която представлява трудоспособна възраст, изградените трудови навици и
умения, липсата на зависимости към психоактивни вещества и алкохол, както и посочените
вече съхранени взаимоотношения с близките.
Независимо от формалистичния подход, който е видим от изготвените документи от
специализираната администрация, включително и допуснатите от нея технически грешки,
става ясно, че лицата от специализираната администрация, които са имали пряк досег с Г. Г.
по същество не завяват нито един дефицит в неговото поведение, от който да може да се
формира известно недоверие, че той понастоящем може да представлява опасност за
обществото.
13
В този смисъл съдът не изразява съгласие със становището на прокурора, че ако бъде
допуснато предсрочно освобождаване, изводите в тази насока ще бъдат формирани изцяло
въз основа на заключението на назначената от съда комплексна експертиза.
Напротив, по делото всички доказателства относно доброто поведение на лишения
от свобода, както и това, че той е отговорил на всички поставени пред него изисквания на
затворническата администрация, са еднопосочни, поради което и становището на началника
на затвора, изложено в първоначалното съпроводително писмо с молбата, предмет за
разглеждане, се явява обща декларация, която не кореспондира на никакви факти.
С оглед всички изтъкнати обстоятелства за личните постижения на лишения от
свобода в корекционния процес съдът назначи като форма на своеобразен външен
мониторинг комплексна експертиза, която да даде отговор на поставените въпроси, свързани
със способността на лишения от свобода да се въздържа от прояви на насилие. Въз основа на
това заключение съдът приема за установено в допълнение, че клиничното изследване,
наблюдение и интервю не откриват нарушение на клиничните функции при лишения от
свобода, т.е. при възприятията, мисленето, поведението, респ. волевия самоконтрол и
контрол върху афекта и емоционалната експресия.
Установява се, че лишеният от свобода демонстрира открит стил на свързване, като
създава впечатление за автентичност и откритост, т.е. не са забелязани и не са формирани
съмнения за престореност и манипулативност при социална желателност.
Експертните изследвания отхвърлят възможността при лишения от свобода да има
когнитивен дефицит. Изясняват структурирана личност, за която са характерни отлични
умения да оценява реалността, да постига реалистичност на преценките, добра
балансираност, активност и конкурентноспособност. Налице са особености, които са
свързани с продължаващ процес на преработка на травмата, която осъденият несъмнено е
претърпял с извършване на деянието, свързано с насилие и причиняване на смърт на човек.
Последното обстоятелство не може да бъде подценено и следва да бъде съобразявано, когато
се извършва оценка на необходимостта да се потърси адекватна форма за подкрепа на
лишения от свобода за успешна ресоциализация, независимо от изхода на настоящото
производство.
Въз основа на съвкупната оценка на всички доказателства съдът намира, че лишеният
от свобода е показал достатъчно доказателства за запазено социално функциониране като
една от характеристиките на зрялата личност. При него са изградени устойчиви умения за
изграждане на устойчив волеви самоконтрол, което представлява сериозна гаранция срещу
допускане на престъпни прояви в бъдеще, включително такива, които са свързани с насилие.
Съдът приема за установено, включително и въз основа на заключението на
комплексната експертиза, че лишеният от свобода е с добре развита социална
компетентност, познава добре етичните и формалните норми на обществото, съобразява се с
установените процедури и правила, и подхожда чрез използване на съществуващи
регламенти за постигане на целите, които си поставя.
14
Лишеният от свобода разполага с добри комуникативни умения в междуличностните
взаимоотношения, социална откритост и добри умения за улавяне на емоционалната
динамика и потребностите на околните. В трудни житейски ситуации, в ситуации на гняв,
изчерпване, повишен стрес или напрежение е вероятно поначало да се реагира през
дисоциация или импулс, но вещите лица подчертават и съдът възприема това заключение, че
тези специфики при Г. Г. не надвишават общоприетата норма в популацията и не
обосновават повишен риск от гневно или агресивно отреагиране. В тази насока съдът взе
предвид продължителния период от време в затвора и затворническото общежитие при
снижаване и смекчаване формите на контрол върху лишения от свобода. Както беше
посочено, лишеният от свобода никога не е нарушавал затворническата дисциплина и
никога не е позволил да бъде поставен в ситуация, която да налага кризисна интервенция
или дори да бъде забелязана от затворническата администрация като необичайна или
изискваща специално внимание.
Съдът приема за установено и това, че добрият самоконтрол на лишения от свобода е
тестван в силно провокативна среда, богата на агресивни стимули, носещи фрустрация в
поведението на околните, каквато е тази в затвора, и въпреки това никога Г. Г. не е
прибягвал до насилие като начин да удовлетвори потребностите си. Напротив, както беше
изтъкнато, свидетелят И. изяснява диалогичността на лишения от свобода и неговата
неконфликтност.
Поради това съдът намира, че са налице всички предпоставки на чл. 70 от НК за
предсрочното освобождаване на лишения от свобода, тъй като той е дал достатъчно
надеждни доказателства в продължителен период от време трайно и последователно за
своето поправяне.
Същевременно съдът намира, предвид продължителния период на социална изолация
до момента и устните уточнения на вещите лица в днешното съдебно заседание, че за да се
постигне плавен преход между живота в затворническо общежитие с ниска степен на
контрол и надзор към свободен живот в общността, още повече при конкретния семеен
модел на лишения от свобода, който ще живее евентуално с непълнолетен брат и със сестра,
която е млада пълнолетна, и двамата живели дълго време в институция, че следва в
изпитателния срок по предсрочното освобождаване да бъде постановено изпълнението на
пробационна мярка, а именно „включване в програма за обществено въздействие“.
Макар изрично това изискване за осигуряване на плавен преход да не е посочено в
закона, аргумент в подкрепа на правното значение на необходимостта от такъв се извежда от
чл. 70, ал. 6 НК. В процесния случай, като съобрази всички специфики на корекционния
процес досега и данните за личността и семейната ситуация на лишения от свобода Г. Г.,
съдът намира, че пробационната мярка, която е подходяща, от една страна, за да го
подпомогне в законосъобразния начин на живот оттук насетне, а от друга страна – да
представлява допълнителна гаранция за защита на общественото спокойствие, е участието в
такава програма за обществено въздействие, която осигурява адекватна психологическа
подкрепа под формата на психологическо консултиране в следния смисъл: Провеждане на
15
регулярни срещи с психолог или социален работник за своевременно обсъждане на
актуалните въпроси, възникнали при интеграцията на Г. Г. в общността. Това се налага
дотолкова, доколкото лишеният от свобода, както беше посочено, е влязъл в следствения
арест, а впоследствие в затвор много скоро след навършване на пълнолетие, т.е. целият му
живот като пълнолетен досега е протекъл в контролирана среда.
Програмата за обществено въздействие следва да включва извършване на
периодични оценки на психосоциалните потребности на Г. Г. отново от психолог и/или
социален работник, защото така би могло своевременно и адекватно да бъде установена
нужда от подкрепа, включително като бъде наблюдавана обкръжаващата го среда - семейна
и работна.
Програмата за обществено въздействие следва да включва и своевременна
актуализация на собствената си форма, тъй като би могло да се допусне, че в хода на
изпитателния срок потребностите и нуждите на лишения от свобода ще се променят от
психосоциална и психологическа подкрепа.
Мотивиран от изложеното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА предсрочно освобождаване на лишения от свобода Г. Е. Г., ЕГН:
********** от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание по НОХД
№561/2013 г., по описа на Окръжен съд - София за срока, на който възлиза към датата на
влизане в сила на настоящото определение.
На основание чл. 70, ал. 6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на
неизтърпяната част от наказанието с продължителност, опредЕ. към датата на влизане в сила
на настоящото определение.
НАЛАГА на осъдения Г. Е. Г. пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК
„Включване в програма за обществено въздействие“ за срок от 3 (ТРИ) ГОДИНИ, която да
осигури на осъдения:
1.Провеждане на регулярни срещи с психолог за своевременно обсъждане на
актуалните въпроси, възникнали при интеграцията на Г. Г. в общността;
2.Извършване на периодични оценки на психосоциалните потребности на Г. Г. от
психолог и/или социален работник – трудности, нужда от подкрепа, на основата на разговор
с него и наблюдение на обкръжаващата го среда – семейна и работна;
3. Своевременна актуализация на формата и съдържанието на програмата за
обществено въздействие, адекватна на променящите се потребности на осъдения.
16
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес
пред Софийски апелативен съд по реда на глава ХХII от НПК.
Препис от определението да се издаде на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16.05 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
17