Решение по дело №49/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 573
Дата: 5 юли 2021 г.
Съдия: Мария Ненова
Дело: 20215220100049
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 573
гр. Пазарджик , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220100049 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„СисТех България“ ООД против ответника „ЛТД Инженеринг“ ЕООД за
заплащане на сума в общ размер на 5 847.82 лв., представляваща незаплатена
цена по договор за доставка и професионално сътрудничество от 08.07.2019
г., за което са издадени 6 бр. фактури, и на лихва за забава в размер на 659.50
лв., дължима за периода от 29.11.2019 г. до 07.01.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
главницата. Претендира заплащане на разноските по делото. Ангажира
доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „ЛТД Инженеринг“ ЕООД
не е подал отговор на исковата молба.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 08.07.2019 г. между „ЛТД Инженеринг“ ЕООД (клиент) и „СисТех
България“ ООД (доставчик) е сключен договор за доставка и професионално
сътрудничество, с който са уредени редът и условията за доставка на стоки от
доставчика на клиента и формите и начина на разплащане на доставените
стоки от клиента на доставчика.
В изпълнение на договора от „СисТех България“ ООД са издадени
следните фактури за извършени доставки в полза на „ЛТД Инженеринг“
1
ЕООД: фактура № **********/02.10.2019 г. на стойност 2 096.95 лв. с ДДС;
фактура № **********/17.10.2019 г. на стойност 1 672.16 лв. с ДДС; фактура
№ **********/17.10.2019 г. на стойност 397.58 лв. с ДДС; фактура №
**********/17.10.2019 г. на стойност 638.38 лв. с ДДС; фактура №
**********/22.10.2019 г. на стойност 141.29 лв. с ДДС; фактура №
**********/29.10.2019 г. на стойност 901.46 лв. с ДДС.
Предаването на стоките по фактура № **********/17.10.2019 г.,
фактура № **********/17.10.2019 г., фактура № **********/17.10.2019 г.,
фактура № **********/22.10.2019 г. и фактура № **********/29.10.2019 г. е
документирано с приемо-предавателни протоколи от 17.10.2019 г., 22.10.2019
г. и 29.10.2019 г., подписани от получателя Л. Т. Д., а по фактура №
**********/02.10.2019 г. – със справка от информационната система на
куриера, извършил доставката.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната
експертиза издадените от ищеца фактури са надлежно осчетоводени в
счетоводството му и в дневника за продажби по ЗДДС за месец октомври
2019 г. Четири от фактурите са надлежно осчетоводени в счетоводството на
ответника и в дневниците за покупки по ЗДДС за месеците октомври,
ноември и декември 2019 г., като фактура № **********/17.10.2019 г. и
фактура № **********/17.10.2019 г. не са осчетоводени и не са отразени в
дневниците за покупки по ЗДДС на ответника. Ответникът не е извършвал
плащания по фактурите. Сумата на задължението по процесните фактури е
общо в размер на 5 847.82 лв. с ДДС, а законната лихва за забава върху
главницата за периода от 29.11.2019 г. до 07.01.2021 г. е в размер на 659.50 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от
ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на дължимата цена по
договор за търговска продажба. Кумулативно съединен с него е осъдителен
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава.
Основателността на главния иск предполага съществувало между
страните валидно облигационно правоотношение по договор за търговска
продажба и предаване на стоката във фактическа власт на купувача, а на
акцесорния иск – настъпване на срока за плащане.
Съществуването на надлежно учредено между страните договорно
правоотношение, имащо правните характеристики на договор за търговска
продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 от ТЗ, се установява от представения от
ищеца договор за доставка и професионално сътрудничество, който не беше
оспорен от ответника. На практика договорът представлява рамков договор за
извършване на покупко-продажби между страните. Същият е подписан от
двете страни в правоотношението, материализира валидно направени техни
2
волеизявления, насочени към настъпване на целения от страните правен
резултат, поради което съдът намира, че страните са надлежно обвързани от
него. Параметрите на конкретно извършените между страните покупко-
продажби – стока, количество, цена, се съдържат в издадените въз основа на
договора фактури. В трайната си практика, обективирана в Решение № 166 от
26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 96 от 26.11.2009
г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о., Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. №
546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009
г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС,
ІІ т.о., ВКС приема, че фактурата може да се приеме като доказателство за
възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между
страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване. В случая фактурите, обективиращи процесните вземания, са
оформени с имената на двете страни в правоотношението и съдържат данни
за предмета и стойността на продажбата, както и за датата и начина на
плащане.
Изпълнението на задължението на продавача да предаде на купувача
стоките, предмет на продажбата, се установява от представените по делото
писмени доказателства – приемо-предавателни протоколи, носещи подписа на
получателя и удостоверяващи получаването на стоките във фактическа власт
на купувача, а по отношение на фактура № **********/02.10.2019 г. –
справка от информационната система на куриера, доказваща датата на
доставяне на стоките и лицето, което ги е получило.
Надлежното изпълнение на задължението на продавача да предаде
стоките, предмет на договора за покупко-продажба, е породило и насрещното
задължение на купувача да плати уговорената цена. Константна е практиката
на ВКС, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
получателя, включването й в дневника за покупки по ЗДДС и ползването на
данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване. В случая по отношение на
четири от фактурите, а именно: фактура № **********/02.10.2019 г., фактура
№ **********/17.10.2019 г., фактура № **********/22.10.2019 г. и фактура
№ **********/29.10.2019 г. се установява посредством заключението на
съдебносчетоводната експертиза, че са отразени в счетоводството на
ответника и са включени в подадените от него дневниците за покупки по
ЗДДС, което представлява извънсъдебно признание за съществуване на
задълженията по тях. По отношение на останалите две фактури, а именно:
фактура № **********/17.10.2019 г. и фактура № **********/17.10.2019 г.
задължението на купувача за заплащане на цената следва от надлежно
съставените приемо-предавателни протоколи, съдържащи подробно описание
на предадените стоки и подписани от управителя на ответното дружество в
качеството му на купувач.
3
Настъпил е уговореният между страните срок за заплащане на цената по
всяка от фактурите, което прави изискуемо задължението на купувача. В
договора за доставка от 08.07.2019 г. страните са уговорили, че всяка отделна
фактура е платима до 30 календарни дни след издаването й, т.е. задължението
за плащане на цената е станало изискуемо съответно на 02.11.2019 г.,
17.11.2019 г. 22.11.2019 г. и 29.11.2019 г. Ответникът не твърди, нито
ангажира доказателства да е изпълнил задължението си към продавача в
посочените срокове. Напротив от заключението на съдебносчетоводната
експертиза се установява, че плащания по фактурите не са правени.
Налице са следователно всички материалноправни предпоставки за
уважаване на предявените искове. Поради това съдът намира, че следва да
бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца цената на доставените му стоки, както и лихва за забава за посочения
от ищеца период. Исковете следва да бъдат уважени в заявените от ищеца
размери, доколкото същите са установени и от експертното заключение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските по делото с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК
и доказателствата за направата им.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД „ЛТД Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. П***, ул. „Х*** Б***“ № ***, представлявано от
управителя Л. Т. Д., да заплати на „СисТех България“ ООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. С***, район М*** ул. „В*** Р***“ №
***, сграда Спорт депо, ет. 3, представлявано от управителя К*** Ц*** П***,
сумата от 5 847.82 лв., представляваща незаплатена цена по договор за
доставка и професионално сътрудничество от 08.07.2019 г., за което са
издадени фактура № **********/02.10.2019 г., фактура №
**********/17.10.2019 г., фактура № **********/17.10.2019 г., фактура №
**********/17.10.2019 г., фактура № **********/22.10.2019 г. и фактура №
**********/29.10.2019 г., както и лихва за забава в размер на 659.50 лв. за
периода от 29.11.2019 г. до 07.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 08.01.2021 г., до окончателното плащане на
главницата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЛТД Инженеринг“
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. П***, ул. „Х*** Б***“
№ ***, представлявано от управителя Л. Т. Д., да заплати на „СисТех
България“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С***, район
4
М*** ул. „В*** Р***“ № ***, сграда Спорт депо, ет. ***, представлявано от
управителя К*** Ц*** П***, разноски по делото за държавна такса в размер
на 283.91 лв., депозит за вещо лице в размер на 200 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5