№ 9446
гр. София, 01.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110164797 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са установителни искове по чл. 26, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗД, и
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от Н. Н. Н.ова срещу „Фератум
България“ ЕООД за прогласяване нищожност на Договор за потребителски
кредит №1239731/15.02.2023 г., под евентуалност иск за обявяване на
нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит
№1239731/15.02.2023 г.; за заплащане на сумата 05,00 лева – главница,
представляваща част от парично вземане в общ размер от 148,10 лева, платена
при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит
№1239731/15.02.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова
молба до окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са
сключили по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит
№1239731/15.02.2023 г., с предмет заемна сума от 500 лв. със срок за връщане до
30 дни, при лихва 3,38 % (16,90 лв.)м с ГПР -49,85 %. Според чл. 5 от договора,
кредитът се обезпечава с поръчителство от „Multitude Bank” в полза на
ответното дружество. Твърди се, че в договора не е посочено какъв е размерът за
предоставяне на поръчителството, а след усвояване на заемните средства ищцата
установила, че е начислена по кредита и сумата 148,10 лв. –такса за обезпечение
с поръчителство. Твърди се, че всички дължими суми по договора са платени от
ищцата. Поддържа се, че договорът за потребителски кредит е недействителен
като неподписан и липса на съгласие; не е спазена формата по чл. 10, ал. 1 от
ЗПК, вкл. на евентуален договор за допълнителната услуга; сумите по клаузата
за поръчителство не са посочени в договора за кредит, респ. евентуален договор
за поръчителство не е подписван; липсва яснота как е формиран ГПР, в него не е
включена таксата по чл. 5 и обявеният ГПР не съответства на действителните
разходи. По отношение на клаузата на чл. 5 счита се за неравноправна и
нищожна, уговорена в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП, чл. 10, ал. 2, чл.
10а, ал.4, чл. 19, ал.1 и 4 от ЗПК.
Ответникът оспорва исковете с доводи, че договорът за кредит е сключен по
реда на ЗЕДЕУУ; ГПР е изчислен по предвидената в ЗПК формула и съответства
на чл. 19, ал. 4 от с.з., а пар. 1 от ЗПК касае разходи по допълнителни услуги,
чието уговаряне е задължително условие за отпускане на кредита; ищецът е имал
избор за вида поръчителство, поради което сумата по договора за гаранция
предварително не е известна, като възнаграждението не е предмет на заемното
1
правоотношение; чл. 5 от договора касае предварителен и доброволен избор на
ищеца за предоставяне на допълнителна възмездна услуга от трето лице и
уговорка е индивидуално уговорена, доколкото ищеца сам е избрал в
електронния формуляр. Оспорва да е получавал и обогатявал с каквито и да е
суми за възнаграждение по договора за гаранция/поръчителство.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. В доказателствена
тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1 и ал. 4 от ЗЗД, във вр.
чл. 22 от ЗПК е да установи пълно и главно, че договора за заем, респ. чл. 5, е
сключен в противоречие със ЗПК , вкл. договор за гаранция/поръчителство, е
сключен при липса на основание съобразно изложеното в искова молба. За да
възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД
необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума
на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това
разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е
без правно основание/ не е бил налице годен юридически факт/. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В
случай че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът следва да установи, че
за него съществува правно основание да задържи полученото; евентуално, че го
е върнал, за които обстоятелства се указва, че не сочи доказателства.
Представените от страните документи са допустими и относими. Искането по
чл. 190 от ГПК на ищеца не е необходимо, с оглед направеното по чл. 195 от
ГПК. Искането по чл. 186 от ГПК-IV на ищеца е неотносимо, доколкото
предмет на настоящия спор е конкретен договор за заем, а освен това е
правоимащо лице, на което да се предостави исканата информация, а в
останалата част V и IX на този етап не са необходими. Искането по чл. 195 от
ГПК на ответника е допустимо и относимо.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника, в едноседмичен срок от получаване на съобщението,
да представи пълномощно и от втория законен представител на „Фератум
България“ ЕООД - Д В Н.ова, поради обявения в Търговски регистър начин на
представляване – заедно с другия управител; или потвърди подаването на
отговор на искова молба с писмена молба, или приподпише. При неизпълнение
на указанията в цялост и в срок Отговор на искова молба вх.№55617/20.02.2024
г. по описа на СРС се счита за неподаден, на осн. чл. 101, ал. 3 от ГПК.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186 от ГПК на ищеца по р. IV като
неотносимо, по V-IX като ненеобходимо на този етап от производството; като
след евентуално изслушване на вещо лице по ССчЕ и становището на ищеца, по
2
негово искане съдът ще се произнесе допълнително; и по чл. 190 от ГПК на
ищеца.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори
на въпросите, посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 330 лв., вносимо от ищеца по
сметка на Софийски районен съд, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. При неизпълнение доказателството не се събира и съдът ще
приложи спрямо страната чл. 161-162 от ГПК като приеме за недоказани
обстоятелствата в полза на ищеца, предмет на експертизата.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М М. УКАЗВА на вещото
лице, че при неосигурено в разумен срок съдействие от страните за достъп до
необходимите материали/счетоводни записвания за ССчЕ, да преустанови работа
и уведоми Съда.
УКАЗВА на страните да осигурят своевременно съдействие на вещото лице за
достъп до всички необходими материали за изследването, като при уведомяване
от вещото лице, че това не е сторено се прилага чл. 205, вр. чл. 161 от ГПК, и
съдът приема за доказани само твърденията на насрещната страна по спора.
ДОПУСКА съдебна техническа експертиза, по която вещото лице да отговори
на въпросите, посочени в отговор на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 330 лв., вносимо от ответника
по сметка на Софийски районен съд, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. При неизпълнение доказателството не се събира и съдът ще
приложи спрямо страната чл. 161-162 от ГПК като приеме за недоказани
обстоятелствата в полза на ищеца, предмет на експертизата.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ Н К. УКАЗВА на вещото
лице, че при неосигурено в разумен срок съдействие от страните за достъп до
необходимите материали за СТЕ, да преустанови работа и уведоми Съда.
УКАЗВА на страните да осигурят своевременно съдействие на вещото лице за
достъп до всички необходими материали за изследването, като при уведомяване
от вещото лице, че това не е сторено се прилага чл. 205, вр. чл. 161 от ГПК, и
съдът приема за доказани само твърденията на насрещната страна по спора.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно
уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със
спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен
съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
3
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от
районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е
общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към
Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански
дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра
за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204,
тел.02/ 8955423; ел. адрес: spogodbi@srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
01.04.2024 г. от 09,30 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез
пълномощник и по начин посочен в искова молба или допълнително заявен.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис
от отговор на искова молба, с приложения.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД внасяне на възнаграждението му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4