Р Е Ш Е Н И Е
№ 2063 27.11.2019г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският административен съд двадесети състав, в
публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното
от съдия Хр. Христов административно дело № 2452 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Административното дело е образувано по жалба от „ЕФ ЕМ
ТРЕЙД 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.“Ален мак“ № 24, представлявано от управителя Р. Т. В., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-330-0343383/30.07.2019г.
издадена от Даниел Тодоров Вълканов, началник отдел
„Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със
заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП, с която на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.„г“ от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ –
кафене бар „Карма“, находящ се в
гр.Бургас, ул.“Съгласие“ № 24, стопанисван от „ЕФ ЕМ ТРЕЙД 1“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана
на достъпа до него за срок от 15 /петнадесет/ дни, потвърдена с Решение №
ГДФК-95/27.08.2019г. на Й. А.С., директор на дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП.
Иска се отмяната на оспорената заповед като
неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбоподателят „ЕФ ЕМ ТРЕЙД 1“ ЕООД, редовно и своевременно
призован, не изпраща представител.
Ответната страна Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ НАП изпраща за
представител старши юрисконсулт Евгени Е., който оспорва жалбата като
неоснователна. Излага съображения за законосъобразността на оспорената заповед
и моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища
прие за установено следното:
На 10.07.2019 година в 23.50
часа служители на ТД на НАП- Бургас
извършили оперативна проверка в търговски обект на дружеството жалбоподател – кафе
бар „Карма“, находящ се в гр.Бургас, ул.“Съгласие“ № 24. При
проверката била извършена
контролна покупка на два броя безалкохолни коктейли „Темпико“ и „Ягодов бриз“
на обща стойност 9.19 лв. платена в брой от проверяващата Антония Стаматова.
Парите за покупката били приети от Аделина Радева Василева, сервитьор в обекта.
След легитимация на органите по приходите е било установено, че в обекта има
монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „ISL 5011-KL” с
ИН на ФУ IS016411 и ИН на ФП № 12020363, на което договорът за техническо
обслужване е с изтекъл на 08.07.2019г. срок. Попълнен е опис на паричните
средства в обекта, налични към момента на проверката, от сервитьорката
Василева. За извършената проверка и направените констатации е изготвен протокол
- ПИП сер.АА № 0343383/10.07.2019г.
На 11.07.2019г. при проверка на
информационния масив на НАП е установено, че липсват ежедневно подадени към НАП
„Z“ отчети от ФУ IS016411 и ИН на ФП № 12020363, поради преустановена
дистанционна връзка с НАП за периода от 08.07.2019г. до 10.07.2019г., след
изтичане на срока на техническото обслужване на ЕКАФП в търговския обект.
Отчетите за този период са подадени към НАП на дата 11.07.2019г. За извършената
проверка и направените констатации е изготвен протокол - ПИП сер.АА №
0404763/11.07.2019г.
За констатираните с ПИП извършени нарушения били съставени
няколко Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/: №
F500793/18.07.2019г., № F500795/18.07.2019г. и № F500800/18.07.2019г.
Предвид
установените обстоятелства била издадена оспорената Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №
ФК-330-0343383/30.07.2019г. издадена от Даниел Тодоров Вълканов, началник отдел
„Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП,
упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП, с която на
основание чл.186, ал.1,
т.1, б.„г“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка
ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – кафене бар „Карма“, находящ се в гр.Бургас, ул.“Съгласие“ № 24,
стопанисван от „ЕФ ЕМ ТРЕЙД 1“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана на достъпа до него
за срок от 15 /петнадесет/ дни, потвърдена с Решение № ГДФК-95/27.08.2019г. на
Йордан Арангелов Стоянов, директор на дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП,
упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП.
Заповедта била връчена на 13.08.2019г.
на Филип Демирев Демирев – на длъжност мениджър в дружеството, в качеството му
на упълномощено лице.
Недоволно от заповедта „ЕФ ЕМ ТРЕЙД 1“ ЕООД я е оспорило пред горестоящия административен орган - директор на дирекция „Оперативни дейности“ при главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, с
жалба вх.№ ИТ-00-8723/23.08.2019г. по описа на ТД на НАП Бургас, който със свое
Решение № ГДФК-95/27.08.2019г. я отхвърлил. Решението било
връчено на Филип Демирев Демирев – на длъжност мениджър в дружеството, в
качеството му на упълномощено лице на 08.09.2019г., който подал жалба чрез административния
орган срещу потвърдената Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №
ФК-330-0343383/30.07.2019г. до Административен съд – Бургас, с вх.№ ИТ-00-8723#1/19.09.2019г., във връзка с
която е образувано настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №
ФК-330-0343383/30.07.2019г. издадена от Даниел Тодоров Вълканов, началник отдел
„Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП,
упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП, с която на
основание чл.186, ал.1,
т.1, б.„г“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка
ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – кафене бар „Карма“, находящ се в гр.Бургас, ул.“Съгласие“ № 24,
стопанисван от „ЕФ ЕМ ТРЕЙД 1“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана на достъпа до него
за срок от 15 /петнадесет/ дни, потвърдена с Решение № ГДФК-95/27.08.2019г. на
Йордан Арангелов Стоянов, директор на дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП,
упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган - началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП в кръга на нЕ.ите правомощия,
съобразно разпоредбата на чл.186, ал.3, вр. с ал.1, т.1 от ЗДДС и на основание
заповеди № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. и Заповед № 2106/30.03.2018г. на
изпълнителния директор на НАП, в съответната писмена форма и необходимите
реквизити, което го прави валиден.
Основанието за налагане на
принудителната административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от
административния орган с това, че
констатираното при извършената проверка неизпълнение на нормативно
установеното задължение да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП – ФУ/ФУВАС с изградена дистанционна връзка с НАП от датата
на започване на дейността, е довело до невъзможността за контролните органи да
проверят дали оборотите на използваното в търговския обект ФУ/ФУВАС са правилно
отчетени. Неспазването на това задължение според органа по приходите е довело
до отрицателни последици за фиска, тъй като в търговския обект е създадена
организация при като не могат да се проследят реализираните обороти от значение
за отчитане на реализираните от дружеството приходи и с това се създава възможност
да не се отразяват обороти, поради което се стига до намаляване на данъчната
основа, съответно отклонение от данъчното облагане.
Продължителността на наложената
мярка е обоснована с тежестта на извършеното нарушение, вида и характера на
осъществяваната дейност. Изложени са и мотиви, че срокът на мярката е обусловен
от извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция и преустановяване
на лошите практики в обекта, а също така и с необходимото време за създаване на
нормална организация за отчетната дейност на търговеца. Отразено е освен това,
че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС. Като основание за определяне срока
на наложената ПАМ са посочени изключително ниските декларирани приходи от
дейността на търговеца по години, а именно: данъчна печалба за 2017г. – 345.92
лева, а за 2018г. – 4003.90 лева. Подчертано е и наличието на непогасени
публични задължения на дружеството в размер на 51640.22 лева към 26.07.2019г.
Нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС
предвижда, че принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Следователно, заповедта като индивидуален административен акт, следва да отговаря
на изискванията по чл.59 от АПК.
При
издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа,
който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща
правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и
реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган. В същата са посочени фактическите и правни основания
за издаването й, като в случая принудителната административна мярка е наложена
на основание чл.186, ал.1, т.1, бук.”г” от ЗДДС – неспазване реда или начина за
подаване на данни по чл.118 в НАП. В този смисъл
съдът приема, че оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира,
че процесната заповед е правилна и законосъобразна като постановена и в
съответствие с материалния закон.
Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б.”г”
от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл.118 в
Националната агенция по приходите.
Съгласно чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, лицата по чл.3, ал.1 със стационарен
обект нямат право да използват ФУ без изградена дистанционна връзка с НАП.
В съставения протокол за извършена проверка, е
посочено, че в търговския обект стопанисван от дружеството – жалбоподател има монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство модел „ISL 5011-KL” с ИН на ФУ IS016411 и ИН
на ФП № 12020363, на което договорът за техническо обслужване е с изтекъл на
08.07.2019г. срок. Ето защо, в случая органът по
приходите правилно е квалифицирал извършеното деяние като нарушение на чл.7,
ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. във връзка с чл.118, ал.2 и чл.118,
ал.4, т.3 от ЗДДС, съобразно установеното при
проверката.
За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е
налице, като същото е описано в съставения протокол за извършена проверка и е
фактическото основание за издаването заповедта. По делото не са ангажирани
доказателства опровергаващи констатациите на органите по приходите и правилно е
прието в обжалваната заповед, че са налице предпоставките на чл.186, ал.1, т.1,
б.”г” от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва да се има в предвид, че за налагане
на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по
надлежен ред и от надлежен орган неспазване реда или начина за подаване на
данни по чл.118 в НАП, каквото в случая е налице, поради което и при наличие
предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за
прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ –
нарушение на нормативно установеното задължение да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП – ФУ/ФУВАС с изградена дистанционна
връзка с НАП от датата на започване на дейността, като ирелевантен за спора е
фактът, дали за конкретното нарушение е издадено наказателно постановление, тъй
като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на
ПАМ.
Относно продължителността на срока, съдът съобрази следното:
В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност,
принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок
до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то
административният орган е длъжен да обоснове защо е определил посочения срок от
15 дни. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока
на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да
бъдат постигнати с налагането. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават
правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от
настоящия съдебен състав.
След като наложената ПАМ
запечатване на обекта за срок от 15 дни е законосъобразна, законосъобразна се
явява и разпоредената забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта представляват две
мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки,
които в случая са налице.
Наложената ПАМ съответства на
целта на закона. Целта на разпоредбата
на чл.186 от ЗДДС е с преустановителен и превантивен характер т.е.
има за цел на първо място да попречи на лицето, на което е наложено, да
продължава да извършва нарушение от този вид и на второ да го превъзпита към
спазване на законовите норми, както персонално към наказаното лице, така и по
отношение на останалите търговци.
От наличните данни по делото може да се направи
изводът, че в търговския обект е създадена организация на работа, която води до
отклоняване от данъчно облагане. Според чл.19, ал.2 от Конституцията, законът
създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия
за стопанска дейност. Задължението за заплащане на данъци е въздигнато в
основен принцип от нормата на чл.60 от Конституцията на РБ. Установените факти
от търговската дейност на жалбоподателя – извършване на продажба, без
надлежното й отчитане чрез издаване на фискален бон – показват, че в случая е
налице засягане на важен държавен интерес – задължението на стопанските обекти
да отчитат коректно приходите си, за да заплащат определените данъци,
постъпленията от които формират приходната част от държавния бюджет. С
нарушението на това свое задължение жалбоподателят нарушава и еднаквите правни
условия, създадени от законодателството за всички стопански субекти, като
получава предимство пред тези от тях, които отчитат в пълен обем приходите си.
В този смисъл мотивите на началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, за издаване на оспорената заповед за налагане на
принудителна административна мярка се приемат за основателни и законосъобразни.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения
на административно-производствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява
неоснователна и не следва да бъде уважавана.
При този изход на делото искането
на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски
за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на
чл.143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и следва да бъде
уважено. Съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр.
с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ЕФ ЕМ
ТРЕЙД 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.“Ален мак“ № 24, представлявано от управителя Р. Т. В., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-330-0343383/30.07.2019г.
издадена от Даниел Тодоров Вълканов, началник отдел „Оперативни дейности“
гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със
заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП, с която на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.„г“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка
ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – кафене бар „Карма“, находящ се в гр.Бургас, ул.“Съгласие“ № 24,
стопанисван от „ЕФ ЕМ ТРЕЙД 1“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана на достъпа до него
за срок от 15 /петнадесет/ дни, потвърдена с Решение № ГДФК-95/27.08.2019г. на
Й.А.С., директор на дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със
заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП.
ОСЪЖДА „ЕФ ЕМ ТРЕЙД 1“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Ален мак“ № 24, представлявано
от управителя Р. Т. В. да заплати на НАП гр.София направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: