№ 145
гр. Благоевград, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20211200501115 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Дм. Андр. К. и
Ж.И.К.., граждани на Руската Федерация с постоянен адрес в гр.Б., м.“Г.“,
апартамент А,В,С, секция В, ап.В4, против решение №502500/06.07.21г на РС-
Разлог по гр.д. №856/19г, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение са уважени частично предявените искови
претенции, съобразно което са разпределени и разноските по делото.
Недоволни от осъдителнната част на атакувания акт са останали
жалбоподателите, които го считат за незаконосъобразен, излагайки подробни
съображения в тази насока.Настояват за неговата отмяна и отхвърляне на
исковите претенции, ведно със всички произтичащи от това последици.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
атакуваната част от решението, настоявайки за неговото потвърждаване, за
което също подробно се обосновава.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това и при отсъствие на нови доказателства по см. на чл.266 ГПК
настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на
същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на
обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е
приела, че жалбоподателите са етажни собственици в ЕС“Апартаментен
хотел – сгради А,В и С“,блок В, в която притежават в съсобственост
подробно описания апартамент В4 и припадащите се към него общи части от
сградата(вж. справката от СВ при РРС).
Според представените протоколи - на 24.11.12г, 12.01.14г, 09.08.14г,
27.10.15г, 28.10.16г, 03.09.17г и 02.09.18г са проведени общи събрания на
ищцовата ЕС, на които са взети ред решения, сред които и такива за
заплащане от етажните собственици, ползватели или обитатели, съобразно
общите им части, на вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, вноски за
„Поддръжка и управление“ на ЕС,такси и др.За целта са предвидени срокове,
начин на плащане, банкови сметки и пр. условия.
Анализирана е съдебно-счетоводната експертиза,изчислила
дължимостта от жалбоподателите на подробно описаните суми за посочените
периоди за фонд „Ремонт и обновяване“, фонд „Поддръжка и управление“ и
такси.
Обсъдени са и показанията св.Гроздилова, която установява ползването
на притежавания от въззивниците апартамент и общите части на ЕС – детска
площадка и др.
При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките за
уважаване на сочените части от исковите претенции по чл.38 ЗУС,вр. с чл.6,
ал.1, т.т.8,9 и 10,вр. с чл.50, ал.1 ЗУЕС. Изложените в тази връзка
съображения,вкл. игнориращите възраженията на ответниците, се споделят
изцяло от настоящият състав, тъй като са основани на закона, теорията и
константата съдебна практика.Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК настоящият
състав препраща към мотивите на СРС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за неправилност на
атакувания акт, поради необсъждане на всички доказателства и
2
немотивираност.За да постанови осъдителния резултат решаващия състав е
обсъдил по отделно и в съвкупност всички допустими и относими
доказателства.Именно поради това е достигнал до единствено правилния
извод в разглеждания казус – за основателност на претенциите в уважените
размери.Автономната въззивна преценка на настоящия състав не констатира
необоснованост на атакувания акт.
Несъстоятелни са и въззивните доводи за недължимост, тъй като не са
ползвали имота.Това е така, заради отсъствието на следващото се от чл.13,
ал.2 ЗУЕС писмено уведомяване с изискуемото съдържание от тяхна страна
до управителя или председателя на управителния съвет на ЕС, че няма да го
ползват или ще отсъстват повече от месец.Електронната кореспонденция, на
която се позовават жалбоподателите, не съдържа данни в тази насока и не е в
състояние да обоснове тезата им.Освен това св.Гроздилова изрично
свидетелства за ползването на апартамента и общите части от въззивниците.
Не намира опора в закона и данните по делото оплакванията срещу
доклада. Същият съответства на процесуалните изисквания и съдържа
изискуемото се разпределение на доказателствената тежест.На това сочи
изричното изявление на ответния процесуален представител в с.з. от 09.02.21,
че няма възражения по доклада, за което липсва правна логика, в случай че
страда от изтъкнатите пороци.Ответниците очевидно са били наясно с
тежестта да докажат изгодните за тях факти и обстоятелства, след като
надлежно са заявили съответните си доказателствени искания,вкл. да
ангажират свидетел за установяване на обстоятелството дали живеят в
апартамента си и за какъв период го обитават(вж. отговора на исковата
молба).РС им е осигурил неколкократно възможност за попълване делото с
въпросните гласни доказателства, но несъбирането им е резултат не от
процесуално нарушение, а от процесуалното им бездействие(вж. и молбата
им от 28.04.21г), на което следва да понесат последиците.Липсата на
доказателствени искания пред настоящата инстанция допълнително
обосновават горните изводи.
Непосочване правната квалификация на ответните възражения от
първоинстанционния съд в доклада не опорочава атакувания акт.Същата е
надлежно определена в крайния съдебен акт и възраженията им за изтекла
погасителна давност са частично уважени и са довели до отхвърляне на някои
3
от претенциите.Освен това, позоваването на ответниците на съответните
правни норми още в отговора на исковата молба,индицира че са били наясно с
правната регламентация на възраженията си.
В този контекст атакуваната част от първоинстанционния акт се явява
правилна и законосъобразна, поради което ще следва да се потвърди.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
В отхвърлителните части първоинстанционния акт е влязъл в сила и не
подлежи на въззивна проверка.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите дължат на ЕС направените по
делото разноски пред настоящата инстанция, които според доказателства
възлизат на 800лв, платени в брой за адвокатско възнаграждение(вж. договора
за правна защита и съдействие от 25.01.22г и списъка по чл.80 ГПК).
Водим от изложеното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №502500/06.07.21г на РС-Разлог по гр.д.
№856/19г, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Дм. Андр. К. и Ж.И.К.., граждани на Руската Федерация с
постоянен адрес в гр.Б., м.“Г.“, „Апартаментен хотел – сгради А,В,С, секция
В, ап.В4, да заплатят на ЕС“Апартаментен хотел – сгради А,В и С“,блок В,
вписана в регистър БУЛСТАТ с код *********, общо сумата от 800лв,
представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4