Решение по КНАХД №491/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Л. А. П. от [населено място] срещу Решение № 125/16.06.2025 г. по нахд № 706/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1717-001395 от 12.01.2024 г. на началник сектор в ОД на МВР – Добрич, Първо РУ – Добрич, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени две кумулативни административни наказания – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 часа. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по всички доводи и възражения във въззивната жалба. Оспорват се изводите му, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се доводи за недоказаност на нарушението и неизясненост на фактическата обстановка по спора. Твърди се, че по време на проверката водачът не е отказал да бъде тестван с Алкотест дрегер 7510. Сочат се допуснати нарушения на чл. 34 от ЗАНН и на изискванията за съдържание на АУАН и НП. Твърди се, че НП е антидатирано и е издадено след преклузивния шестмесечен срок за това. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление. Иска се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба- началник сектор в ОД на МВР – Добрич, Първо РУ - Добрич, не изразява становище по нейната основателност.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения :

С процесното наказателно постановление Л. А. П. е санкциониран за това, че на 11.10.2023 г., в 01, 25 часа, в [населено място], на бул. „25-ти септември“, на кръстовището с [улица], посока към [населено място], управлява лек автомобил [Марка], модел МЛ 320, с рег. номер [рег. номер], като при полицейска проверка не изпълнява указанията на длъжностното лице и отказва да бъде тестван за алкохол с техническо средство – Алкотест дрегер 7510, с фабричен номер ARDN0 0079. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 127433/11.10.2023 г. Административнонаказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като виновно нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, поради което му е наложил административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

С обжалваното решение НП е потвърдено по съображения, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и извършването на нарушението е безспорно доказано. Прието е, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това длъжностни лица, в преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От разпита на свидетелите по делото и справката от Автоматизираната система за локализация и визуализация на автомобилните единици в МВР съдът е установил, че на инкриминираните дата, час и място жалбоподателят е спрян за проверка. Водачът е лъхал на алкохол, поради което полицейските служители са го подложили на тест с техническо средство, но той не е изпълнил точно нарежданията им. Духвал няколко секунди и спирал нарочно, като твърдял, че няма сила. Въз основа на тези фактически обстоятелства районният съд е приел, че правилно и законосъобразно поведението на водача е квалифицирано като отказ за извършване на проверка за употреба на алкохол, позовавайки се на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Изложил е мотиви, че правилно е приложен материалният закон с посочване на правната норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, регламентираща едновременно състава на допуснатото нарушение и на предвиденото за него административно наказание. Приел е, че наложените кумулативни наказания са законосъобразно определени във фиксирания от законодателя размер и не подлежат на преразглеждане от съда. В резултат на това е стигнал до крайния правен извод, че не са налице основания за отмяна на НП.

Така постановеното решение е правилно.

При извършената касационна проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правота на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина, като е даден отговор на относимите за спора доводи и възражения. Районният съд е събрал и оценил всички допустими и необходими доказателства и въз основа на тях е стигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция.

По делото е безспорно установено, че въпреки указанията на полицейските служители жалбоподателят умишлено не е издишвал достатъчно количество въздух в техническото средство. При направените няколко опита водачът е спирал да духа в мундщука, преди да бъде отчетен валиден резултат. Даването на некачествена проба по своя характер представлява отказ за извършване на проверка с техническо средство съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. От приложения по делото протокол за извършена последваща проверка е видно, че към момента на изпробването процесният Алкотест дрегер е бил технически годен. От друга страна, липсват доказателства водачът да е бил обективно възпрепятстван да изпълни указанията на контролните органи, т.е. физическото състояние на лицето да не му е позволявало да подаде необходимия обем въздух за измерване (напр. наличие на заболяване). С неспазването на инструкциите на служителите жалбоподателят сам се е поставил в невъзможност да бъде изпробван за употребата на алкохол, осуетявайки извършването на проверката. С действията си проверяваното лице е извършило виновно нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съдържащ едновременно хипотезис и санкция, поради което законосъобразно е било санкционирано по този ред, както правилно е преценил и районният съд.

Ирелевантни са възраженията на жалбоподателя, че контролните органи са отразили неверен час за издаване на талона за медицинско изследване, защото вмененото му нарушение не е за неизпълнение на медицинско предписание по чл. 174, ал. 3, пр. 4 от ЗДвП, а за отказ да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че наказващият орган се е произнесъл след преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН. Липсват доказателства по делото за антидатирането на НП. Връчването на наказателното постановление седем месеца след съставянето на АУАН не е достатъчно да обоснове подобен извод.

Не е налице и твърдяната от жалбоподателя липса на реквизити на АУАН и НП. От съдържанието им е видно, че в тях са описани всички фактически обстоятелства, индивидуализиращи нарушението от обективна страна. Посочени са датата, часа и мястото на извършване на деянието, както и вида и номера на техническото средство, с което е изпробван водачът, поради което са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

С оглед на това касационната инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано, поради което правилно районният съд е потвърдил наказателното постановление. Обжалваното решение е постановено в съответствие с данните по делото и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал разноски, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125/16.06.2025 г. по нахд № 706/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.